КУЧЕТАТА И ТРОХИТЕ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ХАНААНКАТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Знаеш ли, че ако има нещо, което със стопроцентова сигурност да гарантира спасението на душата ти, това са изпитанията, които Исус налага върху нашите сърца. Няма нищо по-прекрасно от това да се оставиш под мощното водителство на Истинския Учител, защото Той добре познава сърцето ти. Както си видял от заглавието на тази книга, аз ще говоря в нея не само за кучета, но и за трохи. Понеже кучетата се събират там, където има трохи, а трохите се ръсят затова, щото да се съберат кучетата. Когато разсъждавах в дълбочина за трохите и кучетата, Исус дойде при мен и подготви сърцето ми с разговора, който проведе с мен. Той ме попита:
“Какъв е за теб твоят Господ? Какъв съм за тебе Аз?”
“О, Исусе! Ти Си моят Спасител! Ти Си моят Бог! Ти Си Пътят, Истината и Животът за моето сърце и аз винаги искам да Те следвам…”
“А когато Ме следваш, до къде ще те доведа Аз? Няма ли всеки, който Ме следва, да стигне до Лоното на Отца Ми? Не слязох ли Аз от Небето, за да те заведа в Небето?
“Да, Господи! Всеки, който държи ръката Ти, се изкачва нагоре, по пътеките на Святостта, за да отиде в Дома на Отца!”
“Святостта! Как хубаво го каза! Аз наистина държа ръката ти, защото искам да те заведа в Святостта на Отца. Но знаеш ли какво е Святостта?”
“Господи, за мен Святостта е духовното присъствие на Бога, съобразено с Неговата Воля. Понеже Милостта на Отец има да работи с греха в човешкото сърце, но Волята на Отец е далече по-горе, където биват допускани само човеци, създадени по Твоя Образ. Святостта съдържа в себе си онези критерии и изисквания, които ни правят съвършено отделени от света, в който живеем…”
Тогава Исус отново каза:
“Кой тогава ще бъде основният противник на Святостта, към която те водя? Понеже Святостта е духовна чистота. А кой е враг на чистотата, ако не е мръсотията и боклукът? Стават ли ти вече по-ясни Моите думи, с които се обърнах към сърцата ви. Защото Аз категорично ви казах:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матея 7:6) 
Сега разбираш ли, че ако някой поиска да те спре от пътя към Святостта, то такъв духовно е куче пред Моя поглед. Понеже на кучетата е дадено да се ровят в боклука и нечистотата. А твоят Господ непременно ще те изпита дали си куче или не си. Готов ли си да отговориш на изпита Ми?”
Слушайки думите на Исус аз не знаех дали съм готов, но вътре в себе си усещах как желанието на Господ е да Му се покоря. Затова казах:
“Исусе, преди да ме изпиташ, моля Те, дай ми съвършеното присъствие на Святия Дух, защото само с Духа на Истината ще съумея да издържа изпита Ти…”
Исус ме погледна, а после докосна главата ми. Тогава в сърцето ми нахлу такова присъствие от Светлина и Благодат, че всичките ми жили се запалиха и кръвта ми нахлу към очите ми. В следващия момент Господ вече ми казваше:
“Тръгни с Мен, защото сега ще те водя в Евангелието и ще ти покажа неща, за които не знаеш…”
Така аз тръгнах с Исус. И мога да ти кажа, че преживяването бе много по-различно от това просто да си четеш библията. Пред сърцето ми имаше видение. Защото Господ вървеше напред с Апостолите Си, а аз вървях зад Него, на около петнадесет метра. Тогава чух зад себе си вик на жена. Обърнах се и видях, че това бе жена на около тридесет години, загърната в черно наметало. Мъката беше изписана на очите й. Цялото й същество се тресеше и тя през сълзи отново извика:
“Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс…” (Матея 15:22)
Погледнах към силуета на Господ и очаквах, че Той моментално ще се обърне и ще отговори на този вик. Но Исус не се обръщаше. Нещо повече. Продължаваше да отива напред. Знаех в сърцето си, че това беше видение от Бога, но то беше твърде силно и живо, за да ме остави безучастен. Затова се затичах към Господ. Но миг преди да извикам, Той се обърна към мен и ме погледна. После каза:
“Виждаш ли колко е голяма болката в сърцето ти. Това е Моята болка в теб. Това е Моето състрадание вътре в теб. Но те не са достатъчни, за да отговори Господ на който и да било призив. Нужно е към болката и състраданието да се прибави и нещо друго. Нещо, което се нарича любов към Господа. Затова ти виж отново какво ще стори младата жена, защото сега ще говоря с нея…”
Тогава Исус се обърна към жената и каза:
“Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом…” (Матея 15:24)
Чула тези думи, жената видимо се съкруши още толкова. На лицето й се изписа болка. Но въпреки това тя се затича. И като падна в нозете на Исус, започна усърдно да Му се кланя, като отново казваше:
“Господи, помогни ми…”
В този момент Исус ме погледна и ми каза:
“Как мислиш? Достойна ли е тази жена, за да й помогна? Пазила ли е тя Словото на Отца Ми, след като не е израилтянка, но ханаанка?”
Отговорих:
“Господи, аз съм сигурен, че тя е имала проблеми в познаването на Отец. Но още повече съм сигурен, че тя Те призова като Господ. И Ти никак няма да я отминеш…”
Тогава Исус се обърна към жената и й каза:
“Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата…” (Матея 15:26)
Слушайки думите на Исус, аз онемях от учудване. Въпреки, че прекрасно си спомнях евангелския разказ и знаех от него, че именно такива са думите на Спасителя. В следващия миг си помислих:
“Господи, защо отказваш да помогнеш на тази жена? Защо я оприличаваш на куче, след като тя с такава болка и ревност Ти се кланя и Те призовава?”
Исус видя мислите ми и ми каза:
“Ти изглежда си готов да спориш с твоя Господ! Но не познавам ли Аз сърцата по-добре от теб? И от какво има нужда тази ханаанка? От Хляба Христос или от трохите на този Хляб? Впрочем, виж какъв е отговорът на ханаанката…”
Обърнах се и видях как младата жена каза:
“Така, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им…” (Матея 15:27)
Едва чул думите на жената, Исус отново ми каза:
“Забелязваш ли как ханаанката Ме провокира?
Защото дълбокият духовен изблик на тези нейни думи идеше да Ми покаже, че тя не смята себе си за куче. Понеже, кажи Ми, може ли твоят Господ да гледа на едно човешко сърце, паднало и коленичило пред Него, като на кучешко сърце? Може ли твоят Господ, гледайки искрената вяра на една жена, да смята тази жена за кучка? Сега разбираш ли, че всичко, с което Аз провокирах ханаанката, бе именно заради изпита? Аз я изпитах и видях, че тя не желаеше трохи от Хляба, но съвършено желаеше целия Хляб. Затова тя получи изцелението за дъщеря си, защото пожела не просто изцелението, но Изцелителя, не трохите, но Хляба…”
Братко мой, разбираш ли това, което ми говори Исус? Разбираш ли изпита, който Той направи спрямо ханаанката? Разбираш ли сега кои се превръщат в кучета пред Бога? Нека ти кажа това с две изречения:
Всеки, който желае трохи от Хляба, но не и Самия Хляб, духовно се превръща в куче! Всеки, който желае корист от Бога, а не Самия Бог, е с нечисто сърце и помисли!
Ето тук е въпросът. Какво ще пожелаеш? Защото ако пожелаеш Хляба Христос, то непременно ще имаш всичко от Този Хляб, но ако пожелаеш трохите, то си счел самия Хляб за нищо. Защото след това видение Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Нека сега да разширя пред тебе какво са трохите, защото днес Храмът Ми е пълен с трохи, които водят да нашествие на глутници от кучета. Когато Аз дойда и се изявя в живота ти, тогава Небесният Хляб е слязъл върху сърцето ти. И не е ли такава и твоята молитва към Отец? Не ви ли учих как да се молите? Не ви ли казах да се молите с думите:
“Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]…” (Матея 6:9-13) 
Когато Отец Ми види искреността на сърцата ви, Той непременно ви дава ежедневния хляб. Но това е Хлябът Христос! Това не са трохите! Ти знаеш ли какво става с човек, който не желае да живее в пълнотата на Словото Ми? Става това, че той взима ножа на плътския си ум и бърза да раздроби Хляба, за да се храни само с онова, което не го изобличава. А грехът и светщината са толкова силни, че ако можеш да си представиш това, целият Хляб вече е раздробен на хиляди малки трохи и всеки бърза да си вземе трохата, която му върши работа. Така, за кой ли път разбираш, че трохите идват да задоволят апетита на кучетата. Затова запомни:
Трохите отговарят на раздробяването на Моето Слово чрез ножовете на човешките поучения, така че онзи, който се храни с трохи, никога да не преживее пълнотата на Словото Ми!
Ти знаеш ли кой разломи Тялото Ми на кръста? Кой го прободе? Кой заби гвоздеите в ръцете Ми и нозете Ми? Не бяха ли това войници от империята на Рим? Сега си представи как днес има един по-страшен Рим от древният. Защото неговите войници донасят в Храма Ми светския дух и той бърза да разломи Словото Ми на хиляди трохи, на низ от доктрини и плътска теология. И ако на един цял Хляб не може да се притури нищо, то представи си какво може да се притури между трохите, щом са загубили съвършената си цялост… Не са ли такива вече станали като хранителни отпадъци, които мнозина с вещо лукавство превръщат на помия за хранене на кучета и свине. Защото Хлябът е Един, но трохите са много. Защото учението Ми е едно, но доктрините твърде много. Спомни си, че миг преди Юда да Ме предаде на стражата на първосвещениците, Аз казах на учениците Си:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…” (Йоан 15:3)
В този миг Аз виждах Себе Си в сърцата на Моите Апостоли. Аз виждах единият Хляб, Който е силен да даде чистотата на всяко сърце. Но когато Учението Ми се раздроби, тогава Хлябът се превърна в трохи и всяко куче побърза да заръфа своята си доктрина, своя си религиозен устав, своя си духовен бълвоч.
Разбираш ли сега, че когато някой се откаже от Святия Хляб, то непременно ще попадне на осквернените трохи?
Нека сега Аз вместо теб, да прочета думите Си, които шепнех в сърцето на Апостола Ми Петър и той ги записа за поколенията:
“Понеже ако след като сте избягали от светските мърсотии чрез познаването на Хляба, Който слиза от Небето, вие пак сте се вплели в тях и оставате победени, то последното ви състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за вас да не бяхте Ме познали като Хляба на Живота, отколкото след като сте Ме познали, да се отвърнете от предадения ви Хляб и да Го раздробите на трохи. С вас се е случило това, което казва истинската пословица:
Псето се върна на бълвоча си от човешки поучения, и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята на този свят…”
Ето затова днес пред вас Аз заповядвам изпит. Духовен изпит, с който ще проверя желанието на сърцата ви. Духовен изпит, с който ще разбера Хляба Христос ли желаете или трохите от Този Хляб. Защото Словото Ми няма да се наруши, нито пък ще се поклати. Защото пред вратите на Едем стоят записани твърде Верните Ми думи:
Не е прилично да се вземе Хляб от децата и да се даде на кучета!
Затова кучетата са отвън, където са и блудниците, чародеите, убийците, както и всеки, който обича лъжата и лъже. Нека вторият духовен изпит, който ще ти дам, да направи още по-просветено сърцето ти, относно кучетата и трохите…”
Така Исус прекъсна Словото Си към мен, за да подготви ума ми и сърцето ми за вторият, още по-дълбок духовен изпит.

Leave a Reply