КЪПАЛНЯТА СИЛОАМ – III ГЛАВА

3. ПО ПЪТЯ КЪМ ЕМАУС

Скъпи мой приятелю! Моля те! Нека сърцето ти пее на Исус! Нека душата ти не престава да величае Небесния Отец. Защото Той е велик Бог. И чрез Неговата вярност и могъщество за нас станаха реални прекрасните стихове на псалома:
“Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните…” (Псалом 146:8)
Аз искам да знаеш, че това обещание е твърде истинско, макар, че мнозина никога няма да го преживеят.
Не е ли чудесно Господ да отвори очите на сляп човек?
Разбира се, че да!
Но този сляп човек трябва настоятелно да вика като Вартимей:
“Смили се за мене, сине Давидов!”
И Господ ще се смили над него, понеже е осъзнал, че е сляп. Същото е, ако някой осъзнае, че е сгърбен. Защото Господ ще го изправи.
Но ако слепият, казва, че вижда, а сгърбеният се смята за изправен?
Мога със сигурност да ти кажа, че такива никога няма да намерят пътя към къпалнята Силоам. Такива ще сторят нещо друго, за което Исус духовно просвети очите ми. Те просто ще сбъркат пътя и вместо към Елеонския хълм, ще тръгнат към Емаус. Ти няма да разбереш колко фатално е всичко това, ако не ти разкрия какъв е самият смисъл на името “Емаус”. А смисълът е такъв, че Емаус ще рече “презрение или презиращи хора”.
Когато Исус отново заведе духа ми в Живото Евангелие, то тогава сърцето ми отново се насити на неща, които не съм знаел, но които Господ ми дава за теб и всички верни, които Го любят. Но ето и самото видение от Спасителя и Неговите думи към сърцето ми. Исус дойде при мен и ми каза:
“Спомняш ли си от Евангелието Ми онзи миг, в който Аз вече бях възкръснал, но за мнозина човеци Моето Възкресение беше неприемливо?”
“Да, Господи! Спомням си този момент. Но всичко това стана, за да се изпълни писаното, че Отец ще порази Пастиря и овцете ще се разбягат. Защото те всички избягаха, а Ти се остави да бъдеш заловен от стражата на първосвещениците!”
“Виж тогава какво се случи, след като Аз възкръснах. Не се ли явих на Мария Магдалина като Възкресението и Животът? И не приеха ли с недоверие думите й, че Ме е видяла възкръснал?”
“Да, Господи! Така беше. А Словото Ти показва, че някои от тези, които чуха свидетелството на жените, бяха тръгнали към Емаус, който е на около шестдесет стадии около Ерусалим…”
“А стигнаха ли те до Емаус?”
“Не, Исусе! Защото Ти ги пресрещна на пътя им и те побързаха да се върнат в Ерусалим…”
“Виж тогава и самото пресрещане. Защото тези двамата бяха тръгнали по пътя на презрението към Божията Истина и точно затова нозете им ги водеха към Емаус. Защото Емаус ще рече именно “презрение и презиращи хора”. Но когато Аз пресрещнах тези хора, с тях се случи нещо, което искам да видиш. Защото така ще разбереш какво значи да заведеш слепите при къпалнята Силоам…”
След думите на Исус аз отново се намерих в Живото Евангелие. Така забелязах как моят Господ вървеше близо до Клеопа и неговия спътник. Двамата човеци разговаряха натъжено, а Святият Дух ме приближи към тях, за да видя лицата им. Учудването ми беше искрено, понеже лицата им изглеждаха точно така, както и лицата на фарисеите във видението при къпалнята Силоам. Очите им бяха покрити с кал, въпреки че те не знаеха за нея. Тогава до тях се приближи моят Господ, като ги попита:
“Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате?” (Лука 24:17)
А тогава единият, като се обърна към Господ със слепите си очи, Му каза:
“Само Ти ли Си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?”  (Лука 24:18)
След думите на човека Господ се обърна към мен и ме попита:
“Как разбираш въпроса на този сляп човек? Пришелец ли беше твоят Господ в Ерусалим?”
Въпросът на Исус беше изречен с такава нотка в Гласа Му, щото аз усетих в думите Му голяма дълбочина. И като дадох простор на Светлината на Святия Дух, която преизпълваше сърцето ми, казах:
“Господи, наистина, че само Ти беше пришелец в Ерусалим. Защото Ти слезе от Небето, а тези двамата Ти говориха, като от земята. Те не Те познаха, защото Ти беше пришелец за тях…”
Исус се усмихна и очите Му заблестяха. И Той ми каза:
“Ето тук, момчето Ми, виждаш какво е сторила калта с очите на тези хора. Същото тя прави днес с очите на мнозина. Затова казвам и който има уши, нека Ме чуе:
Ако някой е от Небето, то такъв непременно е пришълец на земята. Но ако някой е от земята, то такъв непременно е пришълец за Небето. А Волята на Отца Ми за всички вас е да си спомните и заживеете думите на Апостола Ми Павел, който заяви:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство: понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък Сам Христос Исус, върху Когото всяко здание, стройно сглобено расте за храм свят на Господа; в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище…” (Ефесяни 2:19-22)
Виж тогава как ще продължи разговорът Ми с двамата спътници…”
Отново бях във видението и забелязах, че Исус продължи да говори с човеците, като умишлено криеше Кой е. И затова ги попита какво толкова е станало. А единият човек отново Му проговори, като каза:
“Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели…” (Лука 24:19-24)
След думите на Клеопа, Исус отново се обърна към мен и ме попита:
“Как разбираш думите на този сляп човек? Защото той говори за Мене, като за Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и човеците. Не само в слово, но и в дело. Какво е тогава делото на всеки пророк, пратен от Отца Ми? Не е ли това, щото да изцели слепите очи на човеците и да ги дари с духовно зрение?”
“Да, Господи! Това е делото на Божиите пророци…”
“Защо тогава този мъж не може да Ме познае, като Пророкът на Отца? Не затова ли, щото никога очите му не са били умивани с колурия от къпалнята Силоам? И не затова ли казах и на двамата:
“О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?”  (Лука 24:25-26)
Затова казвам на цялата Си Църква и нека всички, които са като пътниците за Емаус, да се покаят:
Мудно е всяко сърце, до което е дошло Словото на Божия Пророчески Дух, но то не е скочило във водите на Силоам, за да прогледне! Понеже Отец в Милостта Си е довел слепия до Небесния колурий, но той е толкова муден, щото още се пита сляп ли е или не е! Несмислена е всяка вяра, която не може да разпознае пратените от Отца Ми, но бърза към селата на презрението, когато Отец Ми я чака на Хълма на Освещението. Затова вече не ви каня, а заповядвам:
Влезте във водите на Силоам! Измийте калта на религиозния дух от очите си, за да прогледнете! Позволете на Святия Ми Дух да помаже с колурий очите на сърцата ви…”
След думите Си Господ отново се приближи до двамата човеци и от самата ръка Господна започна да се излива колурий. Той докосваше и гореше сърцата на тези човеци, тъй че калта започна да пада от очите им. И тези докоснати и осветени хора просто хванаха Господ и Го задържаха, докато Той влезе с тях в една къща. И когато взе хляба и го благослови и разчупи, тогава и последните парченца от кал паднаха от очите им и те Го познаха, а Той стана невидим за тях. Това накара човеците да поревнуват за Него и отново да искат да Го видят. Затова, без изобщо да се бавят, те тръгнаха обратно към Ерусалим. А Исус, Който все още бе във видението, ми каза:
“Виж сега думите им. И ги проумей. И нека ги проумеят всички, които искат да се освободят от духовната слепота…”
Гледах отново на човеците и забелязах как единият, който беше Клеопа, каза:
“Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32)
А Исус отново добави:
“Кажи на братята и сестрите си, че днес е времето, когато ги искам събрани в Ерусалим. Не в онзи, земният, но в Моя Небесен Град. Днес е времето да се оставите от презрението към слугите Ми пророците и да разберете, че без огненият колурий на Божия Пророчески Дух всички бихте останали слепи. Днес е времето, когато всички трябва да Ме нудите, за да остана с вас, в сърцата ви. Защото тогава Аз непременно ще благословя Словото, с което ви храня. И като го разчупя с ръцете Си, ще стана видим за сърцата ви. Толкова видим и реален, колкото никога не сте Ме познавали!
Елате при къпалнята Силоам, защото там Отец Ми е положил Духа Си и Съвършеното Си благоволение!
За да изцели слепите и да даде надежда на съкрушените!
А когато Ме видите, тогава непременно ще разберете защо Отец се обеща на Сина Си:
“Аз, Господ, Те призовах в правда, и като хвана ръката Ти ще Те пазя, и ще Те поставя за Завет на людете, за Светлина на народите, за да отвориш очите на слепите, да извадиш запрените от затвор, и седящите в мрак из тъмницата…” (Исайя 42:6-7)
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply