КЪПАЛНЯТА СИЛОАМ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Днес сърцето ми е твърде много развълнувано, защото Господ Исус отново го докосна и посети. Аз не зная дали ти в пълна степен разбираш колко огромно е вълнението, когато Господ дойде към сърцето на човека, но мога със сигурност да ти кажа, че ако Исус е Онзи, Който усмирява морските вълни, то Той както може да усмирява вълнението, така може и да го създава. А няма нищо по-прекрасно от това сърцето ти да тупти с всичка сила и да усещаш как цялото ти същество се напълва с вълните от Реката на Живота. Ето такова вълнение преживях и аз. Защото дълго време, може би с години виках към Исус и исках Той да ми разкрие най-големите тайни на Словото Си. И въпреки, че в много от тях бях посветен, за други Той не беше ми показвал благоволението Си. И ето, че както стоях в късната вечер и четях Евангелието, Той отново дойде при мен. Дойде като Небесна Светлина, от която всичко губи размери и очертания. Дойде като едно ново проглеждане вътре в мен. Дойде като Съвършена Милост, необяснима, неизследима и неразбираема за ума ми и сърцето ми.
За последните години аз се убедих многократно, че много християни имат нещастната участ да се родят слепи, но и да останат слепи, колкото и години да четат Словото и да ходят на църковни служби. Донякъде разбирах, че раждането на духовния човек е сходно с раждането на плътския. И понеже съм баща, също помня, че в първите дни моите малки бебета не виждаха с очите си. Но Слава на Бога, защото очичките им прогледнаха и те твърде скоро започнаха да наблюдават всичко, което ги заобикаля. Правейки аналогия със собствените си деца, аз вярвах и бях убеден, че същото трябва да се случи и с новоповярвалите. С течение на времето те също трябваше да проглеждат така, както и малките бебета. Но какво беше многократното ми учудване, когато мои братя и сестри, прочели пророчески книги на служение “Мория”, ми заявяваха:
“Брат Стефане! От тридесет години сме във вярата, но никой не ни е изявявал в такава дълбочина и Светлина Словото на Бога. Благодарим на Исус за теб! Благодарим на Бог, че ни отвори очите…”
Да! Именно за отваряне на очите ставаше дума в писмата им.
А как бяха живели до този момент? Как бяха следвали Исус, след като самите те бяха дълго време като Вартимей, а не го осъзнаваха? Не беше ли се случило именно писаното от Господ:
“Ако слепец слепеца води, не ще ли и двамата да паднат в ямата?”
Благодаря на моя Спасител, защото Той протегна ръка и спаси мнозина, за да не паднат в ямата. Благодаря Му, че след толкова години на моето чакане, Той дойде, за да ме вдъхнови в разбирането на една от най-тайнствените и най-покрити в духовно отношение случки в Евангелието. Случката със слепият, който уми очите си в къпалнята Силоам и прогледна. Затова нека ти предам с какви думи Господ се обърна към сърцето ми. Ето какво ми каза Той:
“Ето, че дойдох при теб, за да вдъхновя сърцето ти с най-силното помазание от Небето. Помазанието на колурия, с който се отварят очите. Водите на къпалнята Силоам, с които е заредено последното изливане на Святия Дух. Защото днес очите Ми наблюдават същото, каквото видях и някога. Понеже някога Моите ученици видяха един сляпороден човек и Ме попитаха:
“Учителю, поради чий грях, негов ли, или на родителите му, той се е родил сляп?” (Йоан 9:2)
А тогава Аз им отговорих:
“Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела…” (Йоан 9:3)
Ето така, нито поради техен грях, нито поради грях на тези, които са им благовестили Царството, мнозина се раждат сляпо-родени. Те са имали съдбата да се родят във времето, когато любовта на мнозинството вече е охладняла, а нашествието на гордия Вавилон е потопило много църкви в разорение и погибел. И ако и устните да са Ме изповядали, пак сърцето не е прогледнало, но е останало вързано от религиозна заблуда. Така, ден след ден, това сърце е свикнало с тъмнината и нито за миг не е викало към Мене, за да го просветя и направя да прогледне. Но Аз непременно ще посетя всичките Си овце, за да се изпълни Словото на Отца Ми. Защото някога слепият, на когото намазах очите с кал, Ме разпозна като пророк. Също така и днес Аз идвам с Пророческия Дух, за да дам виделина на слепите. И онези, които разберат Евангелските Ми знамения, наистина ще прогледнат и ще въздадат Слава на Отца Ми.
Кажи Ми тогава, искаш ли да дойдеш с Мен в Живото Евангелие, за да видиш истинската случка с истинския поглед, който ти давам?”
Слушах Господ и сърцето ми беше като замаяно. Вътре в себе си усещах неповторимо блаженство, но и чувство, че не съм достоен за такова благоволение. Затова казах на Спасителя:
“Исусе! Както десетки пъти Ти Си идвал при мен и Си ми давал откровения според Собственото Си благоволение, така постъпи и сега, Господи! Защото аз не бих отказал на нито една Твоя дума, понеже зная, че целият Ти Дъх е Извор на Живот…”
Исус се усмихна и погали главата ми. А после каза:
“Тръгни тогава с Мен в Живото Евангелие. Защото Моите чеда непременно трябва да разберат случилото се със сляпородения. Само така те ще имат сила да превъзмогнат над религиозния дух на дявола и да получат Небесния колурий, с който слепите проглеждат!”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми и така двамата с Него се озовахме в Живото Евангелие.
Тръгни и ти с нас, скъпи ми братко! Защото съм сигурен, че ще запазиш това видение и Господните думи в него, като най-скъп дар за сърцето ти!
Амин и Амин!

Вашият коментар