ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – VI ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С ОЧЕРТАНИЕТО НА ХРИСТОВОТО СМИРЕНИЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През последните няколко години Святият Дух изработи в сърцето ми една особена сърдечна нагласа. Това беше нагласа да живея в Живота на Исус и да търся смисъла на съществуването си в страниците на Христовите Евангелия. Образно казано – аз сякаш се отделях от този свят и от това последно време, за да живея истински в Божия свят и във времето на Исус. И нека ти кажа, че преживяването на Божията Благодат вътре в мен ставаше многократно по-голямо, понеже се чувствах брат сред братя, посветен сред посветени, слушател сред слушатели, последовател сред последователи. Тези скъпи и прекрасни библейски образи оживяваха вътре в мен и аз знаех, че това не е просто моето въображение или силно желание да изключа от света.
Не, братко мой! Това беше Животът на Исус, влязъл в сърцето ми и преобразил духа и душата ми. Това беше Словото Дух! Същото Слово, което се яви на Пророк Илия в пещерата! Същото Слово, което вдъхнови Йоан да напише най-пълнокръвното Евангелие! Същото Слово, с което паднаха люспите от очите на тарсянина Савел, тъй щото той стана Апостол Павел. Имайки Живота на Исус в сърцето си, аз го раздадох на всичките си братя и сестри, за да изпълня изричните думи на моя Господ и Бог:
“Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си…” (Йоан 15:13-15) 
Нека ти кажа, верни ми приятелю, че Господ престава да ни нарича слуги едва тогава, когато слугуването вече се е превърнало във висшия и единствен смисъл на живота ни. То е същото, като да престанеш да повтаряш на децата си онова, което вече са научили, понеже по-нататъшното повтаряне вече губи ефекта и силата си. А тази дума – “приятел Господен” е още по-силна, понеже в нея се съдържа най-дълбокото послание на слугуването. Послание, което гласи:
Приятел Господен е оня просветен човек, който слугува на Исус, докато Исус слугува чрез него!
Едва ли в последните сто книги ти си прочел друго обръщение към читателя, освен “скъпи ми братко, верни ми приятелю”. Обръщайки се така към всеки от Божието домочадие, аз съм искал не нещо друго, но да заразя всички със слугуване. Понеже вън от слугуването няма Свят Дух, няма Спасение и няма Завет в Господа.
Аз ще те помоля, братко мой, да отвориш очите си и да погледнеш на последния, закоравен в измамата си свят. Виж колко тотална и страшна безнадеждност е сграбчила милиони и милиарди хора. Виж как вълчите нрави са станали основа за оцеляването на отделния човек.
“Изяж, за да не бъдеш изяден! Разкъсай, за да не бъдеш разкъсан! Бъди егоист, за да оцелееш!”
И когато смазаната човешка душа е поискала да намери заслон от демоничната буря и топлина от сковаващия студ, тя неизменно е попадала на готови религиозни свърталища, наречени за удобство “църкви”, тъй щото да привличат всичките човеци. И тази душа, бягаща с всичка сила от огромното дяволско царство на неверието и езичеството, е попаднала в едни други царства, в които царете са не по-малко богати и благоденстващи от тези на езичниците.
Какво се е случило тогава? Намерила ли е човешката душа слугите Господни, които да положат живота си за нея, или е била измамена от царе, за които тя да полага живота си? Намерила ли е човешката душа утеха за раните и болките си, след като езическият меч отвън в света, се е сменил с въртяща се религиозна гега отвътре? Намерила ли е душата покой за страховете си, след като страхът от смъртта отвън, се е сменил със страх от постоянно отлъчване отвътре?
Любезни мой приятелю! Сълзи на скръб пълнят очите ми, и товарът върху сърцето ми е станал твърде голям. Защото трябва ден след ден да живея с Божията болка. Болката, че царете са много, а слугите твърде малко. Болката, че много църкви са станали по-студени от света, а царете им по-зли и от най-корумпираните политици.
Пожертвах се, както можах и с всичката сила на сърцето си, за да накарам човеците, които се наричат “християни”, да потърсят Основанието Христос за смисъла на това, че са се нарекли така. Положих на Божия Свят Олтар много години от живота си, за да направя прави пътеките на Господ в сърцата на човеците, и просветените наистина да усетят колко голяма е разликата между надписа на Пилат Понтийски и ясно очертания Христос. За съжаление огромната част от отколешното християнство ще си остане хипнотизирана от закованата дъсчица. Без значение, че сърцата на пет, десет или стотина слуги биха кървяли страшно – знак за разлика между тях и религиозните царе едва ли ще бъде направена. Без значение, че Водата, Хлябът, Виното, Маслото и Солта ще продължат да свидетелстват мощно от пророческите книги на Хълма Мория – пак пленените от надписа на Пилат Понтийски ще продължат да държат в библиотеките си лъскавите брошури и книжлета на позлатените от дявола религиозни царе. Без значение, че слугата Господен ще се превърне в Принос и Жертва – това никак няма да трогне човеците, похарчили цели състояния, за да завършат теология и да имат така желаната религиозна тапия – било за учители, било за църковни лидери.
Какво да кажа на всичко това?
Или как още сърцето ми да тупти за Божията Вечна Правда?
Истината, братко мой, е тази, че един слуга никога не забравя кой е Господарят му.
Ако съм бил поруган, отхвърлен и преживял всичкото зло за Исус – благословен да е Господарят ми, понеже Той е пожелал така!
Ако съм бил приет, благословен и обикнат от Божия Верен остатък – благословен да е Господарят ми, понеже Той е пожелал така!
Ако ръцете и нозете ми бяха прободени по заповед на петдесятни фараони и царе в религиозни алианси – благословен да е Господарят ми, понеже Той е пожелал така!
Ако главата ми беше набучена в тръни от молитвите на мнозина амбицирани чародейки, изрисувани с тежкия грим на Езавел – пак благословен да е Господарят ми, понеже Той е пожелал така!
За всяко зло или добро аз ще благословя с устните си моя Господ и Бог, понеже Той е Смисълът и Причината да съм това, което съм! Той е Изворът, Който накваси устните ми! Той е Хлябът, Който съживи сърцето ми! Той е Виното, Което заплени ума ми! Той е Маслото, Което укрепи костите ми! Той е Солта, Която съхрани вярата ми!
И пак Той е, Който отново ме въведе в Святото Присъствие на очертанията Си и в дома на Апостола Му Павел. И като погали с ръка главата ми, започна да ми говори, като казваше:
“Приятелю Господен! Ако Царят на Сион има основание да нарича слугите Си приятели, то знай, че при теб това Мое основание е възможно най-силното. Защото ти наистина знаеш мислите на Господаря си и съвършено познаваш Волята Му.
Четиринадесет години Аз те водих от Слава в Слава в Духа Господен! Четиринадесет години ти беше извор на Сион и мнозина пиха и се съживиха от водите ти! И сега какво друго да сторя, освен отново да те потвърдя като пророкът на Сион, и да те загърна в очертанията на Светлината Ми? Какво друго да стори и Апостолът Ми Павел, освен да вземе в ръката си третия скъпоценен камък от Небесните очертания на Божия Син, та да го докоснеш с ръката си и да бъдеш въведен в Съвършеното Ми Смирение…”
След тези Свои думи, развълнуван в Духа Си, Господ проговори на Апостола Си, казвайки:
“Павле! Вземи последния от скъпоценните камъни и иди със слугата Ми във видението, с което смирих първите Си последователи до смърт, даже до смърт на Кръст…”
С огромно благоговение в погледа си, Павел пристъпи до прозореца на стаята си, като взе последния скъпоценен камък. И като седна на столче до мен, постави камъка в мантията си, като ми казваше:
“Простри ръката си, Божий пророко! И нека двамата сега бъдем обгърнати от Святия Дух, за да се намерим във видението на Исус!”
С огромна радост и непосилно за сърцето ми вълнение аз приближих десницата си до Павловата, като докоснах Небесния диамант. А тогава Светлината на Духа изцяло ни обгърна и пренесе в Евангелието. И ето, че аз и Павел се намерихме на Господната Пасха. Така видяхме Исус, с блеснали от Светлина очертания, да става от стола пред учениците Си, а след това да облича мантията Си и да се препасва с престилка. Докато всичко това се случваше, Небесните Му очертания мигновено просветиха както мантията Му, така и престилката, с която се беше препасал. В следващия миг Господ взе съд, като го напълни с вода от умивалника. И като коленичи пред учениците Си, хващаше с ръце нозете им и започваше да ги мие с водата. Така очертанията на Смирението Му станаха още по-бляскави. А тогава Павел ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Виждаш ли как Превъзвишеният и Свят Господ на душите и сърцата ни, Оня, чрез Когото Отец създаде видимото и невидимото, началствата, властите, силите и господствата, сега е коленичил да слугува на учениците Си?”
“Да, Павле! Виждам Исус и Той възхищава и покорява цялото ми сърце!”
Тук Апостолът се усмихна и отново ми проговори, като казваше:
“Аз нямах тази привилегия – да стоя сред очевидците на Господната Пасха. Но Господ милостиво ме посети с това видение, за да видя нещата, за които мнозина са слепи. Затова гледай сега и ти, за да проумееш великата тайна на слугуването…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как Сатана стоеше до Юда Искариотски и на лицето му беше изписана неизразима злоба, примесена с гърчове от духовно безсилие. Той никак не можеше да понесе гледката, че Исус слугува, след като безуспешно Го беше изкушавал да приеме на земята образ на цар, а не на слуга. И тогава дяволът, като отскочи от Юда, залепи се за гърба на Петър и започна да шепне на сърцето му, казвайки:
“Да позволиш ли на Този Свят Господ да мие мръсните ти нозе, вмирисани от риба? Да позволиш ли на тези ръце, които ще разчупят Хляба, да се докоснат до нозете ти и да ги измият? Ти нямаш ли ръце, за да си измиеш нозете, та трябва Божият Син да ги мие? Ще допуснеш ли твоят Господ така да се унижава! Кажи, Петре! Редно ли е подобно унижение?”
Шепненето на дявола накара Петър нервно да извърне глава от Исус и да дръпне нозете си от ръцете Му, понеже беше дошъл редът му. А след това да каже:
“Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?” (Йоан 13:6) 
Видял дявола, притаен зад Петър, Исус го удостои с мълчаливо презрение. А след това, пълен с Небесна Любов и Съвършено Смирение, проговори на ученика Си, казвайки:
“Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш…” (Йоан 13:7) 
Не разбрал, че Господ му говори за великата същност на слугуването, Петър нервно извика, казвайки:
“Ти няма да умиеш моите нозе до века…” (Йоан 13:8) 
Реакцията на Петър накара Сатана ехидно да се ухили. Но в следващия миг го нападна пълно съкрушаване, понеже Исус прегърна Петър, а от ръцете Му излезе мълния, която блъсна лукавия назад. И Господ, като гледаше с божествена строгост Петровите очи, отново му проговори, казвайки:
“Ако не те умия нямаш дял с Мене…” (Йоан 13:8) 
Едва след тези Исусови думи Петър осъзна, че беше изрекъл безумие. А докато аз гледах, Апостолът на Исус отново ми проговори, като казваше:
“Разбра ли всичко, слуго Господен? Проумя ли реченото от Господ на ученика Му Петър?”
“Да, Павле!” – отговорих аз – “Разбрах, че Исус дава пример за слугуване и Смирение на учениците Си! Но дори и на Пасхата дяволът се опита да прояви лукавството си, като нападна Петър…”
Думите ми явно не бяха изчерпателни, понеже Павел с пламенна ревност в гласа си ми проговори, като казваше:
“Виж най-важното! Чуй отново Господните думи, които са най-силния блясък в този скъпоценен камък! Защото Слугата Исус казва на Петър:
“Ако не те умия нямаш дял с Мене…” (Йоан 13:8)
И ти, като внимаваш сериозно на този Господен отговор, кажи ми:
Кои са човеците, които имат дял с Господ, тъй щото и Той да има дял с тях?”
“О, Павле! Люспи падат от очите ми! Защото дял с Господ имат само слугите Му! Ако някой не е станал слуга Господен, за да слугува на братята и сестрите Си по Божията Воля, то такъв няма дял с Исус!”
Ревността на Апостола пламна още по-силно след отговора ми, тъй щото той пламенно ми проговори, като казваше:
“Ако само слугите имат дял с Господ Исус Христос, то какво им се пише на царете, излъгани от надписа на Пилат? Къде ще се явят тези царе в скончанието на времената и каква ще е сетнината им, когато ги настигнат вратите на смъртта? Ще размахват ли пред демоните на ада страниците на Новия Завет, за да доказват, че са в Завета на Господа, когато на Собствената Си Пасха Господ изрично заявява, че ако някой не приеме Примера Му на слугуване, то такъв няма дял с Него?
Сега разбираш ли колко могъщи и Святи са очертанията на Христовото Смирение? И проумява ли Църквата Исус Христова, че само смиреният може да слугува по Божията Воля? Понеже гордост съпътства царуването и лицемерие свидетелства на превъзнасянето. Но само и единствено с очертанията на Смирението човек може да стане слуга на Господа. Защото смиреният е от всичките човеци по-нисък. Нисък до нозете им – за да ги измие и да ходят в Пътя на Правдата. Нисък до греховете им – за да ги опрости в Господното Име и да разчупи веригите на греховния контрол. По-нисък от всички е слугата Господен – за да се възвиси високо в Очите Господни!
И ето, Апостолът Исус Христов свидетелства на всички ви от книгата на Божия пророк! И на всички църкви и вярващи явявам съдбоносното предупреждение от цялото Небе, от Съвета на Светиите, и от Съдията на живите и мъртвите:
Ако в някоя църква няма Христово слугуване, но има човешко царуване, то тя жива е умряла и е предадена от Бога да се погуби в съблазните и сладострастията си. Ако няма слуги на Господа, които да слугуват в църквите, то тогава църквите самоволно се отричат от Христа Исуса, и с примера си пожелават да нямат дял с Него.
Но ако наистина имате очертанията на Христовото Смирение, то чуйте и си припомнете отново думите Господни, изречени на Пасхата Господна:
“Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате…” (Йоан 13:13-17)
И нека никой от слугите Исус Христови да не приема думите на Господа превратно, та да ги превръща в религиозен ритуал, лишен от Духа и Небесните очертания на Божия Син! Защото да миете нозете си един на друг ще рече всякога да си слугувате, тъй щото да очиствате пътищата на сърцата си, докато изцяло ги освети и заплени Пътят Господен!”
След тези пламенни и ревниви думи Апостолът на Исус силно ме прегърна с ръцете си. А след това със съкровен глас ми проговори, казвайки:
“Сила от Бога има в сърцето ти, слуго Господен! Могъща Сила за слугуване и Съвършено Смирение! И ти, като помниш, че основите са по-важни от стените и покрива, основа бъди в слугуването си за мнозина – понеже си просветен и изпълнен с Духа Исус Христов. Защото тази е Силата на Основата – бидейки по-ниска от камъните на Храма, да ги въздига всячески в познаването на Святия и ясно очертан Господ Исус Христос!
Тази е съдбата ти и това е призванието ти!
А сега нека отново Духът ни върне в Присъствието на Исус!”
След тези думи на Павел видението се прекрати. И тогава ние се намерихме в Павловата стая и в Присъствието на Исус. В този миг Господ блестеше като Слънце на Правдата и от всичките Му очертания излизаха ослепяващи лъчи. И Той, като положи ръцете Си на главата ми, за сетен път ми проговори, като казваше:
“Иди и дай на Божия Верен остатък най-скъпоценното и най-помазаното послание, слизало от Небесния Ерусалим!
Иди и предупреди целия свят и всичките му църкви, че Съдията стои при Вратата! И в ръцете Господни вече има разгърнато могъщо обвинение против великата блудница и против всичките религиозни царе, които се опиваха от безмерния й разкош!
Ето, Аз ида съвсем скоро! И ще вдигна при Себе Си във Вечна Слава слугите Господни, които познават Завета Ми и не са отстъпили нито на йота от Пътя Ми, от Делото Ми, и от Примера Ми! Блажен и Свят всеки, който възлюби слугуването и посвети живота си, за да изгради в сърцето си Моя Образ на Слуга! Защото този Образ е нетленният блясък на бъдещите царе във Вечността!
Блажен и Свят всеки, който проповядва против надписа на Пилат, и изтръгва от тъмниците на Вавилон всичките Сионови пленници! И най-вече – блажени и Святи слугите Господни, които познават ясно очертания Христос и проповядват очертанията Му на всичките човеци!
Аз, ясно очертаният Христос, дадох най-дълбоките и най-святи видения на пророка Си! Видения, истинно потвърдени с участието на Апостола Ми Павел – Моят стълп и подпорка на Истината!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply