ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ОЧЕРТАНИЕТО НА ХРИСТОВАТА БЛАГОУГОДНОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Святият Дух свидетелства мощно на сърцето ми, че след прочита на тази пророческа книга много християни ще се почувстват като прогледналия Вартимей. Те най-сетне ще разберат колко голяма е разликата между царуването и слугуването. Те веднъж завинаги ще проумеят, че цената за царуването горе се заплаща със слугуването долу. А смисълът да заживееш с отворени очи пред Господа не е друг, но именно този – да се оттеглиш завинаги от местата на запустение и проклетия и да пребъдваш в смирение, кротост и благодарение към Бога за изобилната Благодат, с която те спасява.
Аз няма да скрия от теб, че в детския период на вярата също съм бил засеняван от надписа на Пилат Понтийски. Пял съм песни с изключително царско самочувствие. Гледал съм цял куп видеокасети, нафрашкани с тщеславния дух на Америка. Дори вътрешно съм тържествувал от престижа, благоденствието и блясъка на първите наемници, чиито конференции имах нещастието да посещавам в НДК.
Днес, четиринадесет години по-късно, с дълбока скръб забелязвам, че докато Божият слуга е вървял напред и е стигнал до височините на Хълма Сион и до най-вътрешния кръг на Божието Присъствие, всичките онези религиозни царе са вървели назад в отстъплението си от Завета Господен. За да заприличат църквите им на зловонен екарисаж от огромната религиозна месомелачка. Защото именно това Вавилонско зловоние ще бъде нападнато, когато Ангелът Господен заповяда на небесните птици да ядат месата на царе, месата на стотници, месата на хилядници, дори месата на всичките човеци – малки и големи, свободни и роби.
Днес, четиринадесет години по-късно, аз с ужас виждам как църковните царе са потънали твърде дълбоко в нечестието си. Едни от тях си построиха скъпи църковни сгради, като излъгаха паствата си, че именно това е генералното видение от Небето. Други се покриха в благоденствие, изписано сякаш от западен каталог. А трети, като решиха, че Бог е немощен да ги пази и закриля, раздуха щата в църковните ведомости и си назначиха телохранители. Само си представи това:
Спира автомобилът на църковното величие, а от задните врати пъргаво излизат яки момчета, тренирали джудо, борба или източни бойни изкуства. Те бързат да отворят на лидера, който с тежко самочувствие пооправя вратовръзката си и излиза от автомобила, за да отиде на среща с поклонниците си. А те дори не могат да се докоснат до него, защото телохранителите си знаят задълженията, за които щедро им се плаща…
Типично по царски, нали братко? Типични религиозни аристократи, чието благоденствие и престиж можеш да измерваш само с това на светските големци и бизнесмени. Та какво е за тези лидери да си отворят библиите под възхитените влажни погледи на измамените овце, а след това да започнат да им проповядват за един… цар Давид например? Хем библейски пример, хем царски, хем достатъчен, за да помпа царското им самочувствие.
Но защо всеки от тези Вавилонски царе иска длъжността на Давид, а никой от тях не иска сърцето му? Защо всеки от тях премълчава, че докато пред погледа на Израил Давид беше цар, пред погледа на Бог Отец той беше слуга? Не наричаше ли Отец прекрасния Си псалмопевец “слугата Ми Давид”? Не го ли издири чрез пророка Си Самуил, за да възлее върху главата му Святото Миро на Небесното Си благоволение?
Нека тогава ти кажа, братко мой, че единствената причина Давид да беше “мъж по Сърцето на Бога” е тази, че бидейки цар по длъжност, той остана слуга по сърдечно призвание. Не просто слуга между много други слуги, но такъв, който смири сърцето си пред Очите на Всевишния. Смири го дотам, че в един миг предизвика отвращението на царската дъщеря Михала, която не можа да преглътне слугуването му, тъй щото му изсъска като змия:
“Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!” (2 Царе 6:20) 
Виждаш ли, братко мой, как царското самочувствие гледа на слугуването по Божията Воля?
Това самочувствие определя слугите като “никакви човеци”.
Как можеше цар Давид да си позволява “падение”, каквото има само в слугите?
Но ти прочети какъв беше отговорът на смирения Божий слуга:
“Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх. И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан…” (2 Царе 6:21-22) 
Можеше ли царската дъщеря със сърце на змия да разбере този отговор на Давид? Можеше ли тя да преглътне наранената си гордост, след като беше изпълнена с всичкото възможно презрение към Божия слуга?
Разбира се, че не можеше! Но ето затова следващият стих от “Втора Книга на Царете” е толкова категоричен:
“Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си…”  (2 Царе 6:23) 
Братко мой! Верни ми приятелю! Ще бъда безкрайно искрен и остър в пророчеството, което Господ ми дава против всичките тщеславни църкви. И пълен със Святия Дух ще пророкувам против тях думите на моя Господ:
“Вие, тщеславни църкви, сте Сауловата Михала пред Божиите очи! Вие обичате гордото царуване, а мразите смиреното слугуване и затова сетнината ви от моя Бог и Господ е да останете безплодни и ялови довека! Божият Младенец Емануил няма никога да се роди в утробите ви, понеже сте пълни с отровата на аспида и мътите яйцата на ехидната! Божият слуга Давид няма никога да се въздигне всред вас, понеже в тоз час бихте го убили с презрението си!
За вас остава да ви владее Саул и да ви мами Амалик – до мига, когато Яростният Гняв на Бога Всемогъщий се изсипе над земните ви царства и порази земното ви благоденствие! Отец и Синът чрез Святия Дух нека свидетелстват на това пророчество! И нека то стане присъда в ръцете на Съдията и в Деня на Страшния Му Съд! Амин и Амин!”
И така, братко мой, нека още малко поговоря за Давид. Причината да го правя е тази, че второто от очертанията на моя Господ и Бог е Благоугодността. А това – да бъдеш благоугоден – ще рече всякога слугата да угажда на Господаря си. И ако върнем нишката на Давидовото родословие назад, то непременно ще стигнем до моавката Рут и Ноемин. А както надявам се знаеш, името Ноемин се превежда именно като Благоугодност. Сега разбираш ли, че в рода Давидов и Исус Христов Благоугодността винаги е била като зелените листа върху всяко ново появило се клонче. За да стигне тази Благоугодност до Клонът, Който беше Потомъкът Давидов и Светлата Утринна Звезда.
Преди повече от осем години Исус посети сърцето ми с удивителна Благодат и Съвършено благоволение. Плод на това Негово идване беше книгата за “Църквата-Рут”, в която Господ пророчески начерта пътя пред слугите Си, с които ще съхрани последната Си Жива Църква на земята. Нека ти напомня само едно изречение от тази книга, за да се убедиш, че призванието ми да бъда Небесен слуга и пророк на Бога не се е отместило нито на йота от прицелната точка на Христовите очертания. Ето думите на моя Господ и Бог:
“Който има уши да слуша, нека слуша и който чете, нека разбира! Тази книга е последният Ми вик към сърцата ви! Аз непременно ще говоря на мнозина Мои чеда, но всичко отново и отново ще повтаря пророческите видения и откровения, записани тук!”
Девет години по-късно, и със свидетелството на още сто и тридесет книги Божият слуга отново ще те призове към слугуване. Но към това слугуване ще прибавя и отричането от надписа на Пилат Понтийски, който лукаво подбуди мнозина църковни лидери да се изживяват като царе, когато Небесният Бог имаше нужда от слуги по Сърцето Си.
Девет години по-късно присъдата в ръцете на Небесния Съдия е станала бляскава мълния от Божията Вечна Правда, която ще унищожи рода на нечестивите и ще определи сетнината им в огненото езеро.
А кой е оня луд и безумен човек, който ще отхвърля призива на Исус и ще закоравява сърцето си, та да остане вързан с въжетата на измамата? Кой е оня, помрачен в духа на своя ум, който няма разум да разсъди, че дело, което яростните дългогодишни усилия на дявола не са повалили и разрушили, не може да е дело на един човек, но е Лична изява на Троицата и на цялото Небе? Кой е оня безумец, с прояден от заблуда мозък, който не намира място за промяна в сърцето си, та да разсъди, че Божието немощно е по-могъщо и от най-мощното от Вавилон? Защото какво сториха потомците на Диотреф против Божия слуга? Съкрушиха ли го, та да падне и да не стане повече? Увредиха ли разума му след години на чародейства и хулене? Потъмниха ли светлостта на лицето му с тиражирани хули и гнусни лъжи? Не се ли сбъдна след всичките тези години писаното, а именно:
“Няма мъдрост, няма разум, няма съвещание против Господа…” (Притчи 21:30) 
Какво повече тогава да сторят Верните на Исус, ако не да се възрадват в Спасението и Изкуплението, което Господ извършва за тях чрез слугата Си?
Ето, казвам ти, приятелю мой, че тази книга е Сионско чудо на чудесата, Светлина в мрака, трус в религиозните тъмници на Вавилон, който ще освободи всичките Сионови пленници. За да се възкачат на Хълма Господен и да бъдат слуги и Небесни жертви на Всемогъщия Бог. Затова нека и аз сега да продължа с непосредственото видение от дома на Апостол Павел, където продължавах да пребъдвам с духа и сърцето си. В мига, когато Господ отново ме подбуди да стана участник във видението, Той проговори на Апостола Си, като му казваше:
“Павле! Вземи сега втория скъпоценен камък и дай на слугата Ми да го докосне с ръката си. За да види той, а чрез него и Църквата Ми, с кое видение от Моето Евангелие Аз те утвърдих като Мой личен слуга, който всякога Ми остана благоугоден. Защото всичките Ми братя и сестри трябва да познават очертанията на Моята Благоугодност…”
Слушайки думите на Исус, Павел усмихнат се приближи до прозореца на стаята си, като взе втория скъпоценен камък. А след това, приседнал до мен на едно от трикраките столчета, той развълнуван ми каза:
“Простри ръката си, Божий пророко, та докосни заедно с мен този скъпоценен камък. Защото той е видение на Святия Дух от Вечното Евангелие на Господа…”
Затворил очи от прекомерно благоговение, аз протегнах ръката си до Павловата, като докоснах Небесния диамант. А тогава Светлина излезе от диаманта, която обгърна духовете ни. И ето, че ние мигом се намерихме в Евангелието на Исус, когато Той вървеше в околностите на Кесария Филипова заедно с учениците Си. Докато още гледахме на Господ, Дрехата Му просветля, тъй щото се явиха Небесните Му очертания. А тогава Спасителят спря учениците Си на едно възвишение. И като вдигна ръката Си в посока към Ерусалим, започна да им говори, казвайки:
“Аз непременно трябва да отида в Ерусалим, защото дългът към Отец Ме зове там. И като вляза в града – много ще пострадам от старейшините, главните свещеници и книжниците. И ще бъда убит от тях. А на третия ден след смъртта Ми ще възкръсна…”
Докато Господ още говореше тези думи на събраните около Него, ненадейно зад ученика Му Петър пропълзя дяволът. И като нападна Петър с внушение, измами го да гледа на Исус като на Цар със златна корона, каквато напълно подобаваше на изгледа Му, на властта Му, и на обаянието Му. Така в сърцето на рибаря Исус наистина се отразяваше като Цар. Но ето, че пророкуваното от Спасителя удари именно въображението на Петър. А дяволът, оставащ скрит и неуловим, започна да нашепва в сърцето на Христовия ученик, като му казваше:
“Да падне ли тази корона от главата на Исус, Когото любиш с цялата сила на сърцето си? Да свърши ли Животът на Благия Учител в смърт, каквато подобава на един разбойник, или Отец да Му даде Царството Израил и да Го въздигне като Цар? Да стоиш ли безмълвен сега, когато Господ проверява колко силно Го обичаш? Ще стоиш ли безмълвен, Петре? Та нали още в ушите ти не са заглъхнали думите на Исус, че плът и кръв не са ти Го открили като Христос, но Отец от небесата е говорил на сърцето ти? Да позволи ли Отец Синът Му да умре като разбойник, или да Го направи Цар на Израиля, както само на Него подобава? Та нали затова ти и всички Израилеви чеда чакахте Месия? Месия, Петре! Месия!”
Слушах нашепването на дявола и то ми се стори толкова истинско, че чак се уплаших, че ме завладява. А тогава Павел стисна ръката ми и тихо ми проговори, като казваше:
“Ако Божиите чеда не разберат, че цялото Евангелие на Христос отразява титаничния сблъсък между слугуването и царуването, то тогава са го чели напразно. Защото всичко, което дяволът говори на Петър, е Истина, която касае друго Царство – на друго място и в друго време. И ето тук е унищожителната сила на лукавството му. Затова ти сега гледай какво ще стори рибарят Петър…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как Петър прехапа до кръв устните си. А след това една непозната дързост го накара да дръпне Исус за ръкава на мантията и да Го отведе настрани. И ето, че с мъмрещ глас рибарят проговори на Господа, като Му казваше:
“Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе…” (Матея 16:22)
Думите на Петър направиха така, че очертанията на Исусовата Благоугодност мигновено лумнаха от Небесна Светлина, като взривени. И Исус, като погледна през Петър, срази тъмните зеници на дявола с блясъка на очите Си. А след това от устните на Господ излезе двуостър Меч. И мълния се стрелна от Меча, та удари сърцето на Сатана. А думите на мълнията гласяха:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23) 
А след това, с пламенен Глас каза на учениците Си:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25) 
В този миг Павел отново ми проговори, като казваше:
“Как мислиш, слуго Господен? Откъде се намери у мен, като Апостол Исус Христов, силното желание да стана благоугоден на Отца и Сина? И защо аз стигнах до оня миг в Апостолството си, когато написах:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
“О, Павле! Ти непременно си бил твърде много вдъхновен от видението, което Господ е дал на сърцето ти, както сега го дава на моето сърце. И като си разбрал, че сблъсъкът на Исус с дявола е сблъсък между слугуването и царуването, сам си станал слуга Исус Христов, за да положиш живота си на Божия Свят Олтар…”
“А как слугата Исус Христов щеше да противостои на всичкия човешки контрол, за да опази съвършено очертанията на Христовата Благоугодност в сърцето си? Лесно ли ти е на теб да удържаш човешкия контрол и човешкото домогване, с които Сатана би решил да те възбуди в непокорство спрямо Бога?”
“О, Апостоле! Аз трябва да се науча като Исус да гледам не на човеците, а през човеците. Понеже Господ не погледна на Петър, а през Петър. Той не каза, че го съблазнява Петър. Той изобщо не обвини Петър, но видя изкусителя, скрит зад ученика Му…”
Павел се усмихна на думите ми. А след това отново ми проговори, като казваше:
“Ето така Исус научи мен, слуго Господен. И не просто ме научи, но ми даде да свидетелствам в посланието си, тъй щото да запиша:
“Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие; което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет. Както ей сега казахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет. Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга. Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко; понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа…” (Галатяни 1:6-12) 
И сега Апостолът Исус Христов ще се обърне към последните църкви в страницата на тази пророческа книга и отново ще прочете писаното към Галатяните, но в духа на последните мерзости и на последното страшно отстъпление от Завета Господен и очертанията на Христос:
“Слушайте Апостолския Глас, църкви на последното време:
Чудя се как вие оставихте Този, Който ви призова към слугуване, и така скоро преминахте към фалшиво благовестие за земно царуване. Това не е истинско благовестие, но измамата на Пилатовите поклонници, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако някой ви проповядва друго благовестие, освен благовестието за слугуването Исус Христово и Жертвата Му на Кръста Господен, нека бъде проклет! Както го казах в пророчеството на слугата Господен, така и ще го повторя като Глас на цялото Небе, и като съдбоносно предупреждение от Съвета на Светиите, и от Съдията на живите и мъртвите:
Ако някой проповядва против Образа на Исус като Слуга на земята, то такъв нека бъде проклет пред Лицето на Господ! Защото се е извратил от змея, звяра и лъжепророка, за да проповядва заблуда и да сее лъжа!
А на вас, слуги Господни, ще заръчам:
Пазете всякога очертанията на Христовата Благоугодност и никога не угаждайте на човеци, но бъдете всякога угодни на Бога! Защото само угодният на Бога и Отца може да остане и да пребъдва като Христов слуга!
Днес вие ще преживеете последния титаничен сблъсък между Жертвата и надписа, между слугуването и царуването, между Благоугодността и човекоугодничеството!
Блажени и Святи слугите, които помнят, че трябва да слушат само и единствено Гласа на Господаря си!
Блажени и Святи устните, помазани от Святия, които проповядват Благовестието на слугуването, което не е човешко, но Божие!”
След тези думи Апостолът на Исус отново посочи към очертанията на Исус във видението. И като ме прегърна, със съкровен глас ми каза:
“Родил си се да живееш в най-размирното, но и най-славно време! Време, в което по земята народ се повдига против народ, и царство против царство! Но ти забележи, че никъде в Евангелието твоят Господ не каза, че ще се повдигне слугуване против слугуване. И това е така, защото слугите Господни живеят скрити в Божието Свято Присъствие.
Далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство!
Далече по-горе от земните битки за власт, пари и влияние!
Далече по-горе от мерзостта на запустението!
Далече по-горе – като Жертвени юнци на Божия Свят Олтар!
Там пребъдвай, слуго Господен, за да слугуваш на Вечния и Свят Бог с радост и трепет! Там нека блестят очертанията на Христовата Благоугодност, с които Небесният Бог пази сърцето ти!
А в Деня и Мига, когато всичко приключи, аз сам ще те поканя в дома си – за да споделиш с мен всичката съкровищница от видения и откровения, с които Исус благослови сърцето ти!
А сега нека отново се върнем при Господа, за да получиш като дар и последния от скъпоценните камъни, свързани с очертанията на Христос – камъкът на Господното Смирение!”
След тези последни думи на Апостола видението се прекрати, а аз седнах да запиша всичко чисто, Свято и скъпоценно, което се изля от устните на Господа и от духа на праведния Му слуга! Амин и Амин!

Leave a Reply