ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ОЧЕРТАНИЯТА НА ХРИСТОВАТА СВЯТОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз със сигурност не зная колко Божии човеци през тези две хиляди години християнство са станали наистина Жертви Господни, за да разрушат наложеното религиозно статукво от духа на Антихрист. Аз дори силно се съмнявам, че е имало толкова могъща вълна на Освещение, Посвещение и Помазание, каквато Господ задвижи с Пророческия Си Дух в последните четиринадесет години. Но нещото, за което съм хилядократно убеден и готов да положа живота си, е Истината, че именно ние сме поколението, с което ще приключи Спасението и ще дойде свършекът на стария свят.
Две хиляди години дяволът ходеше като разпасан разбойник и превръщаше света във врящ котел. Две хиляди години богоненавистните му духове утвърждаваха мерзост след мерзост, с които да превърнат света в пустиня, а изворите и реките му в блатни тресавища. Две хиляди години тази християнска религия пъшкаше сладострастно, обладана от лукавия. А религиозните царе, били те папи и кардинали, владици и патриарси, вкопчваха пръсти в златните си корони и увеличаваха богатствата и имотите в бездънните си съкровищници. И когато непредубеден човек трябваше да съпостави на везните на съвестта си пищните религиозни ритуали с черните римски гвоздеи, забити в бичуваното Тяло на Исус, то тогава наяве излизаше жестокият и невъзможен контраст между надписа на Пилат и Жертвата на Кръста. С надписа на Пилат религията казваше на света, че е царица, а Царят Христос й е съпруг по библейско право:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…” (Откровение 18:7) 
Но с ясните очертания на Небесната Жертва, Сам Отец прати слугите Си по земята, които да напомнят на царицата, че е блудница, а не невинна девица. И тази блудница в края на времето непременно ще си спомни, че Пилатовата жена много пострада насън. Защото Небето истинно ще я припознае като една последна невяста на дявола, а Бог Отец ще яви присъдата и въздаянието против всичките й мерзости. Понеже блудницата не беше просветена от Жертвата на Кръста, но обладана от Пилатовия надпис – тя и всичките й царе:
“Затова в един ден ще дойдат язвите й, мор, печал и глад, и тя ще изгори на огън; защото могъществен е Господ Бог, Който я съди. И земните царе, които са блудствали и живели разкошно с нея ще заплачат и заридаят за нея, когато видят дима от изгарянето й…” (Откровение 18:8-9)
Братко мой! Аз не смятам за нужно да те убеждавам в дълбокия смисъл на Божията присъда, която е заповядана да се случи “в един ден”. Понеже ако Всемогъщият реагираше ежедневно през последните две хиляди години, то още на първата година след Възкресението на Исус от надписа на Пилат нямаше да остане и следа, а духът на Антихрист щеше да изчезне като дим в ясно небе. Но именно поради факта, че Господ ще отсее добрите от злите в края на времето, на лукавия бяха дадени две хиляди години, за да съблазнява именно от Кръста, но вън от очертанията на Жертвата.
Когато Апостол Павел е записал в посланието към Галатяните, че пред техните очи Исус е бил ясно очертан като Разпнат, то той наистина е знаел какво пише. Защото за древните самата дума “очертание” е носела смисъла на знанието и точността. Понеже където има очертания, там има и чертежи. А където има чертежи, там има и точни изчисления. Едва ли има смисъл да те връщам към древността, за да ти давам аргументи за точността. Понеже и до днес древните архитектурни строежи в Рим и Гърция предизвикват човешкото възхищение. А за един Божий слуга като Апостол Павел, който впрочем беше и “римски гражданин” думата “очертание” е била начин да изрази пределната точност и коректност. И за нас, които сме повярвали в Господ Исус Христос и Той е станал нашата “прицелна точка”, думата “очертание” придобива още по-съдбоносен смисъл.
Нека тогава още веднъж мислено да затворим очите си и да погледнем със сърцата си на Голготския Кръст, където пострада и умря нашият Господ.
Нека Го погледнем именно с очертанията Му, като започнем от прободените Му нозе, преминем през прободените Му ръце и стигнем до Главата Му, стегната във венец от тръни. Това е Той! Драгоценният Божий Агнец, Който кърви за Спасението на душите ни! Всяка капка кръв от нозете Му очиства пътищата ни! Всяка капка кръв от ръцете Му очиства делата ни! Всяка капка кръв от Главата Му очиства разума ни!
Имаме ли изобщо нужда от нещо друго, освен от очертанията Му? Има ли нужда погледът на сърцата ни да напуска очертанията на Христос, след като Той е Всичко, което ни е необходимо? Имат ли нужда сърцата ни да излизат вън от Христос, след като знаем, че с очертанията Си Исус победи дявола на Кръста? Не казва ли Евангелието, че когато Исус беше разпнат, мракът покри цялата земя? Защо мракът покри земята?
Отговорът е, че вън от очертанията на Христос е властта на ада и на всяка измама. И за да бъдем спасени ние трябва да се взираме само в Жертвата, в Която е останала Истинската Светлина.
Разбираш ли сега защо Апостол Павел искаше всякога да гледа Разпнатия Христос и очертанията Му?
Именно защото в тях се събират миналото, настоящето и бъдещето!
Именно защото чрез очертанията на Жертвата Бог примири света със Себе Си! Да, но ако Благият Отец примири света чрез Жертвата, дяволът разбуни света чрез надписа на Пилат, който е вън от очертанията на Жертвата. И самият факт, че обсебеният от него Пилат закова дъсчицата над Главата Господна, беше не нещо друго, но силния крясък на дяволско превъзнасяне, с който Сатана просто повтори думите, с които е бил запечатан от Божия пророк:
“А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север, ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния…” (Исайя 14:13-14)
Нужно ли е да ти казвам, братко мой, че Сатана прекрасно знаеше Кого разпъва? Нужно ли е мъдро да ти напомням, че от Главата на Христос нагоре се простира именно Небето? Нужно ли е да изваждам капчици от Скритата Манна в духа си, за да ти явя ослепителната Истина, че когато е смъртоносно ранена, змията най-много хапе и плюе отрова? Защото ето това беше върховното лукавство на Луцифер – да постави отровата си между Отца и Сина и да заяви на Небето, че ще опорочи Смисъла на Жертвата, като накара човеците да се взират в надписа на Пилат.
Но ето затова Господ сложи тежък товар върху сърцето на пророка Си и му заповяда да напише тази пророческа книга, наречена “Ясно Очертания Христос”. Защото ако църквите са изгубили очертанията на Исус, като Жертва и Слуга, за да се изживяват като царици, то тогава Спасението наистина е било осуетено. Защото има три духа на земята, които всячески се борят и копнеят да си присвоят имената, дадени на Троицата. И това са змеят Сатана, звярът Антихрист, и лъжепророкът, който е духът на Антихрист. Сатана всякога е искал човеците да го припознаят като Отец. Духът на Антихрист всякога е искал човеците да го припознаят като Свят Дух. А човекът-Антихрист, който ще дойде в скончанието на времената, всякога е искал да види образа на звяра в сърцата на поклонниците си и да се изживява като Христос!
Знай тогава, че надписът на Пилат е лукавството, което изцяло обслужва змея, звяра и лъжепророка. Той е вклиненото лукавство между Жертвата и Небето, нарочно допуснато от Бога, за да се изявят помислите и желанията на всичките човешки сърца. И сега какво повече да сторя за Църквата на Исус, освен да й разкрия удивителните видения с благодатното съучастие на Апостол Павел? Понеже докато сърцето ми се раздвижваше от всичките размишления, дадени ми от Святия, аз духовно продължавах да пребъдвам горе – в дома на Христовия Апостол и в Святото Присъствие на Господ Исус Христос. И така, братко мой, нека напиша това, че Исус отново започна да говори на Апостола Си, като му казваше:
“Павле! Слуго Мой! Ти непременно трябва да заведеш пророка Ми на трите места в Евангелието, където Аз ясно ти разкрих очертанията Си. Защото това бяха три очертания на Небесна Светлина, които дяволът не можа да докосне, нито да победи. Очертанията на Святостта, Благоугодността и Смирението…”
Слушайки Господ, Апостолът се усмихна, а след това ми проговори, като казваше:
“Тези видения, които сега ще получиш, дълго ще отекват по земята. И мнозина ще те облажават заради Любовта, с която си възлюбен, и с която сам си възлюбил Небето. Но още отсега ти казвам, че ако в моето Апостолство аз станах слугата, който съм, то го дължа изцяло на Слугата, Който е! Защото Той е, Който изпълни духа ми с очертанията Си и роди Образа Си в сърцето ми. И пак Той е, Който ми даде привилегията на дръзновението да запиша:
“Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа…” (1 Коринтяни 11:1)
А ти, слуго Господен, искаш ли да станеш подражател на Апостола Исус Христов? Искаш ли да видиш къде прогледнаха заслепените ми от Божия Агнец очи?”
Слушайки Апостола на Исус, колената ми се подкосиха, тъй че аз коленичих пред Павел и Господа. А тогава Исус ми подаде ръка да ме възправи, като ми казваше:
“Цена от върховно страдание си платил, слуго Мой, за да получиш тази привилегия и тези най-святи и съкровени видения. Затова сега последвай Апостола Ми Павел и виж трите най-големи скъпоценни камъка, които са Съвършеното украшение на Павловия дом. Понеже това са камъните на Святостта, Благоугодността и Смирението…”
С вълнение погледнах към самите диаманти, когато Павел се приближи и взе първия от тях. А след това, приседнал на трикракото столче, той вече ми казваше:
“Протегни ръката си, Божий пророко, и я положи до ръката на Апостола върху Светлината на този Небесен камък! Защото сега Исус ще те води така, както е водил мен!”
Останал без дъх от последните думи на Павел, аз докоснах с длан скъпоценния камък, а ръката ми усети Святите пръсти на Апостола. И ето, че Светлина излезе отсред диаманта, като обгърна духовете ни. И Святият Дух мигновено ни пренесе до една палеща пустиня. Там аз видях моя Господ – изтощен, с изпръхнали устни и изсъхнала от жегата коса. Но ето, че само след миг от Сърцето на Господ заблестя могъщото сияние на Духа Му, което изцяло Го покри, тъй щото Светлината на Христовите очертания превишаваха многократно блясъка на обедното слънце. А докато гледах, изсред пясъците на пустинята пропълзя старовременната змия, която е дявол и Сатана. Тя мигновено се преобрази в дух с тъмна мантия, който се приближи до очертанията на Господа. Но понеже не можеше да ги гледа, нито да издържи на Светлината им, дяволът извърна главата си и бръкна в мантията си, като извади един черен камък. А след това, все така с извърната глава, просъска с изкусителен глас:
“Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб…” (Лука 4:3)
Гледайки на дяволското изкушение, аз забелязах как очертанията на Христовата Святост мигновено избухнаха от искри и станаха още по-ослепителни. А Павел, като докосна с ръка гърба ми, ме попита, казвайки:
“Какво разбираш, докато гледаш, слуго Господен?”
“О, Павле! Дяволът изкушава Исус и Го провокира да заповяда, тъй щото камъкът да стане хляб!”
“А какъв е този камък, за да стане хляб? Физическия глад на Исус ли провокира дяволът или нуждата Му от общение? Най-малкото – откъде дяволът извади камъка, който предложи на Божия Син?”
“О, Апостоле! Той го извади от мантията си! И сега виждам, че дяволът всъщност е показал на Исус собственото си закоравено сърце и е поискал да бъде възстановен!”
Павел се усмихна на прозрението ми. А след това – посочвайки с ръка във видението, отново ми проговори, като казваше:
“А да се смути ли Святостта на Исус, та да опрощава дух, когото самата Отеческа Святост е изхвърлила от небесата? И да обслужи ли Исус очакванията на дявола? Впрочем, чуй отговора на твоя Господ…”
Отново гледах във видението, когато забелязах как двуостър Меч излезе от устните на Исус. И от върха на Меча се стрелна мълния, която удари дяволското сърце. А думите на мълнията гласяха:
“Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово“…” (Лука 4:4) 
Докато още слушах, Павел отново ме попита, казвайки:
“Как разбираш мълнията от Меча Господен? Понеже това е първото основание на Святостта, което трябва да бъде запомнено от всеки Христов слуга?”
“О, Апостоле!” – отговорих аз – “Ако истинно съм проумял, че хлябът е самото общение, то тогава думите на Исус наистина са стълп на Святостта и биха могли да се прочетат и така:
“Не само с общуване ще живее човек, но непременно ще покори това общуване на всяко Слово, което излиза от Божиите уста!”
Слушайки отговора ми, Павел силно ме прегърна. А след това със съкровен Глас ми проговори, казвайки:
“Ако наистина искаш да бъдеш Христов слуга, запомни това видение завинаги. И нека то стане бронен нагръдник за сърцето ти. Словото Божие е по-важно от общението! И общението трябва да е покорено, вдъхновено и изявено от Святия Дух на Божиите уста. Защото само тогава Хлябът в общението ще бъде Христос!
И ето този е първият от белезите на очертанията на Христовата Святост – общение в Духа и Словото на Живия Бог!
Не винаги човеците ще идват при теб с желание да общуват в Духа и Словото на Бога. Някои ще те търсят, за да си чешат езиците. Други ще се присламчват, за да съгледват свободата, която имаш в Бога. Трети ще надават ухо като шепотници и клюкари. И само един малък остатък, избран по Благодат, ще те потърси, за да му явиш Христос и очертанията на Святостта. А Истинският и Свят слуга Господен трябва непременно да разпознава духовете и да пази очертанията на дадената му Христова Святост.
Но ти сега продължи да гледаш. Понеже дяволът непременно ще продължи с изкушенията си…”
След последните думи на Павел, Святият Дух ни въздигна от пустинята, като следваше съвършено точно белезите на Евангелието. Така ние се намерихме на една висока планина. И ето, че там дяволът отново се приближи до Исусовите очертания. И като извади жезъл от мантията си, размаха го пред очите на Господ, тъй щото пред Него се откриха всички земни царства, пълни със зашеметяващи богатства и изобилия. И лукавият, за да засили изкушението, докосваше с жезъла си царските съкровищници, тъй щото те се уголемяваха и въртяха като вихър пред погледа на Исус. И този вихър, като търсеше да докосне места на мизерия и проклетия, мигновено ги преобразяваше. Бараки от кирпич и кал се превръщаха в белокаменни дворци. Бедняци, облечени в сиви прокъсани дрипи, мигновено засияваха, облечени в бели копринени хитони. Но и това не беше достатъчно за дявола, който още повече се развихри с жезъла си. И Образът на Исус, нарисуван твърде изкусно и достоверно, започна да блести всред земните царства, тъй щото хиляди по хиляди щастливи поклонници се явяваха пред погледа на Божия Син, а затрогващите им възклицания Го застигаха с думите:
“Благословен да Си от Небето, Божий Сине! Ти Си Царят, Който ликвидира мизерията и злото на земята! Благата Ти влязоха като пролет по лицето на земята и я преобразиха като Райска градина! Няма глад, няма болести, няма кражби, няма войни! Ти Си Царят, Който подреди всичко и го направи благоуханно, благословено и прекрасно! Бедният не помни окаяността си, но се утешава в изобилие! Гладният не помни глада си, но яде изрядни ястия! Жадният не помни жаждата си, но пие от Твоите сладости! Чакаме Те, Царю Исусе! Ти Си Цар, Който може да промени цялото земно битие! Ти Си Цар, Който може завинаги да премахне неравенството и несправедливостта! Ти Си Цар, Исусе! Ти!”
След всичкия този вихър, дяволът отново размаха жезъла си, като остави пред очите на Господа прострените ръце на умиращо от глад дете, чиито зеници пробождаха твърде страшно сърцето на оня, който го гледа. И ето, че накрая змията изплю лукавството си, казвайки:
“На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:6-7) 
Гледайки на гладното дете във видението, Исус просълзи очите Си. Но в следващия миг очертанията на Святостта Му заблестяха ослепително. И тогава от устните на Господ излезе двуостър Меч, а мълнията му удари жезъла на дявола, като го превърна на прах, а отсред праха болезнено изпищя духът на Мамон, който се стрелна да побегне надалеч. И самата мълния яви на дявола думите Христови, които гласяха:
“Писано е: „На Господа твоя Бог да се кланяш, и само Нему да служиш“…” (Лука 4:8) 
В този миг Павел отново ме докосна с ръка, като ме попита:
“Слуго Господен! Видя ли колко изкусителен може да бъде дяволът? Видя ли как изкусителните видения предлагаха на Слугата Исус да стане Царят Исус? Видя ли, най-сетне, върховното лукавство на Сатана, който спекулираше с Божията Любов и Милост към човеците?”
“Да, Павле! Видях… А очите на гладното дете и протегнатите му ръце са още пред сърцето ми…”
“И няма как да бъде другояче! Но ти сега виж най-важното във видението. Защото и в това видение змията не успя да пробие очертанията на Святостта. Какво се случи, когато Исус отговори на дявола, че ще се покланя само на Бог Отец и само Нему ще служи?”
“О, Павле! Мълния излезе от Меча Господен, която срази жезъла на дявола и го превърна на прах. А от праха изпълзя поразеният дух на Мамон, който изпищя и побърза да побегне…”
“А какво е прахът, слуго Господен? Или нека така те попитам:
Какво вършиш ти в дома си, когато прах покрие пода ти, вещите ти, дрехите ти и завивките ти?”
“О, Павле! Бързам да изтупам всичкия прах от дрехите и завивките. А след това взимам метла, за да измета всичкия прах от пода. Защото само така в дома ми може да бъде чисто…”
“Не просто чисто, слуго Господен! Не просто чисто, но Свято! Защото всичко, с което дяволът изкуши Господ в това видение, беше прах. Изкусително построено лукавство, което се разпада, щом бъде ударено от мълнията на Господния Меч. И ти сега помниш ли какви думи написа Христовият Апостол, след като Сам Господ му показа, че богатствата и славата на земните царства са прах?”
“О, Павле! Нима мога да забравя Святите ти думи? Те отдавна са мое кредо, мой щит и моя наслада! Защото ти написа на всички ни в посланието си:
“А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия…” (Филипяни 3:8)
След последните ми думи очите на Павел се напълниха със сълзи. И той, като стисна силно ръцете ми, съкровено ми проговори, като казваше:
“Колцина са Божиите слуги, останали по земята, които всичко да счетат като измет заради Христа? Колцина са просветените от Бога, които да проумеят писаното от пророка:
“Ето, народите са като капка от ведро, и се считат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах що се дига…” (Исайя 40:15)
Не писах ли на всички църкви да престанат да ламтят по земното? Не писах ли на Господните слуги, че ако сме повярвали в Христа само за земния живот, то измежду всичките човеци най-много сме за окайване? Не предупредих ли човеците, които бяха тръгнали да се покваряват от надписа на Пилат, че сребролюбието е корен на всяка злина? Колцина са слугите с метлите на Святостта, та да изметат всичкия прах на сатанинската измама, и да приготвят на Господа дом чист, Свят и благоуханен? Колцина са разумните, та да помнят реченото от Исуса:
“Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матея 16:26) 
И къде са просветените книжници, та да проповядват писаното, че Святият Дух влиза в сърцето, за да помете, нареди и освети, но други седем зли духа идват, за да разрушат, омърсят и осквернят?
Помни, слуго Господен, това видение завинаги в сърцето си! Защото то е вторият белег от очертанията на Господната Святост и чрез него Исус ви прави неподкупни за дявола. Понеже Отец, Който е на небесата, може да направи за вас неизмеримо повече, отколкото бихте Му поискали или се надявали. Но той е Мъдър да ви изпита, Верен да ви провери, и Истинен да ви благослови на Неговото време, а не на вашето!
Вярно е, че очите ви ще се просълзяват от човешката мизерия, и сърцето ви ще въздиша за сиромасите. Но още по-верни и Святи са думите на вашия Господ, които ще ви пазят от изкусителя:
“Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не се намирам всякога…” (Йоан 12:8) 
А ето това – да намериш Господ, ще рече всякога да пребъдваш в Него, за да не Го изгубиш! Но ти сега виж как видението още веднъж ще се промени. И Духът Святи отново ще последва Господ в Евангелския разказ…”
След тези думи на Павел ние наистина бяхме въздигнати от Духа, за да последваме Исус. И ето, че само след миг се намерихме на крилото на Ерусалимския Храм. А там, настървен повече от всякога против очертанията на Христовата Святост, дяволът посочи с костелива ръка надолу от Храма, като казваше на Исус:
“Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу; защото е писано: – „Ще заповяда на ангелите Си за Тебе, да Те пазят; и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си“…” (Лука 4:9-11) 
Дяволът едва беше успял да изговори думите си, когато очертанията на Исусовите ръце и нозе мигновено проблеснаха в ослепителна Светлина. И от устните на Исус за трети път излезе двуостър Меч, а мълнията му удари сърцето на дявола. А самите думи на мълнията гласяха:
“Казано е: „Да не изпитваш Господа твоя Бог“…” (Лука 4:12) 
Докато слушах с вътрешно възхищение думите на Спасителя, Апостолът на Исус протегна ръка във видението, като ме попита:
“Забелязваш ли къде се стрелна мълнията от Меча Господен?”
“Да, Павле! Тя удари сърцето на дявола!”
“А защо именно сърцето удари? Не затова ли, понеже Сатана заплашва Исус, че би ударил в камък нозете Си? Успя ли тук дяволът да вкара страх в очертанията на Исусовата Святост? И изобщо – успя ли той някога да уплаши Исус, тъй щото Божият Син да търси подкрепа от легиони ангели на Бога и Отца?”
“Не, Павле! Това никога не се случи при Исус! Дори в сюблимния момент, когато стражата на първосвещениците пристигаше да Го залови в Гетсимания, а Петър дръзна да отсече ухото на един от войниците – пак Господ никак не допусна страх от дявола в очертанията на Святостта Си. Понеже и тогава Спасителят духовно припомни на Църквата Си, че както е устоял на дяволското изкушение при крилото на Храма, така ще устои и при задържането Си. А думите Му към Петър гласяха:
“Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат. Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но как биха се сбъднали писанията, че това трябва така да бъде?” (Матея 26:52-54) 
Слушайки думите ми, Павел се усмихна, а лицето му заблестя от необяснима съкровена Светлина. И тогава той ми проговори, като казваше:
“Този трети изпит е най-съдбоносният за очертанията на Господната Святост. Защото това е изпит за избор между слугуването и царуването. Слугата затова е слуга, понеже отива да извърши Божията Воля, било че ще я заплати със смърт или живот. Докато царят затова е цар, за да не предава лесно короната си. Ако Исус при крилото на Храма и при задържането Си в Гетсимания беше с образ на Цар, а не на Слуга, то Той непременно би заповядал думи за оцеляването Си, както и каза на Пилат:
“Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук…” (Йоан 18:36) 
Но един слуга всякога помни, че не може да изпитва Господаря си и би приел съдбата си според каквато е Волята Му. Понеже, ако внимателно чуеш още веднъж думите на дявола, то ще проумееш, че с изкушението си Сатана провокираше именно царското в Исуса, понеже му цитираше думите на царския деветдесет и първи псалом, назначен за царете, които живеят под Покрива на Всевишния. Но Исус знаеше, че е приел Образ на Слуга, Който ще стане Жертва за Спасението на света, и че Царството Му не е от този свят. Защото ангелите не вдигнаха Исус на ръце, нито Отец постави Сина Си в безопасност. И защото Небесна Жертва, умряла на тридесет и три години, не е била наситена с дългоденствие, според както се обещава в царския псалом. И ето тук, слуго Господен, Истинските слуги на Бога и Отца, доказват слугуването си пред Него. И като не се плашат от злострадание, нито че от сблъсъка с тъмния камък ще прокървят нозете и ръцете им, наистина се превръщат в Небесни Жертви за Спасението на света.
Затова този трети белег от очертанията на Святостта е Безстрашието на Исус. И ето тези три белега – Общението в Духа и Словото на Бога, Неподкупността и Безстрашието са нишките на първото от очертанията на Христос. С тях наистина показвате, че сте достойни да бъдете употребени като слуги на Небето. А сега тук виденията от първия скъпоценен камък ще приключат. И ти, като укрепиш съвършено сърцето си за Господа, ще видиш в Дух и Истина и останалите скъпоценни камъни…”
След тези думи на Апостола видението наистина се прекрати, а аз се намерих в Павловия дом и в Святото Присъствие на Исус. За да протегна ръка и да докосна втория от скъпоценните камъни, което ще е предмет на видението в следващата глава. В края на тази коленича пред Господ и му отдавам цялата Слава и благодарение за изобилно дадената ми Благодат! Амин и Амин!

Leave a Reply