ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С КАНАРАТА И ПРОПАСТТА
(ЕДИН ПРОРОЧЕСКИ СЪН ЗА СЪБУЖДАНЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако някой досега ти е изнасял проповеди, покварен от надписа на Пилат Понтийски, то би трябвало напълно да си убеден, че времето, което си отделил на този земен цар и земното му царство, е напълно изгубено за живота ти. То няма да се върне назад, нито е възможно да получиш компенсации за измамата, която ти е била втълпявана.
Ти със сигурност си приемал за даденост, че когато влезеш в едно църковно събрание, още от пръв поглед моментално ще различиш пастора и жена му. Защото те ще бъдат най-представителни и най-добре облечени. Ти вероятно си приемал за нормално, че на изхода след събранието ще тръгнеш да потърсиш спирката на автобуса, тролея или трамвая, за да се прибереш в дома си, а прехваленото величие, наречено “църковен лидер”, ще се качи в скъпия си автомобил и ще запраши нанякъде.
Ти може би още помниш как си изваждал от джоба си последните си спестявания, за да ги дадеш за скъпото теологическо образование на пасторските отрочета отвъд океана. Защото един ден и те ще се върнат с бели ризи и черни куфарчета, в които ще кътат по една библия и по един конкорданс. За да станат следващите религиозни клончета, които да продължат традицията по пастируването на бащите си.
Но ти сега отвори сърцето си и приеми с вяра свидетелството на един Господен слуга, който няма да ти говори нищо от себе си, но всичко от Спасителя Исус и от духа на един усъвършенстван праведник, какъвто е Апостол Павел.
И така, братко мой, нека започна с това, че в един от следващите дни след написването на последното видение, аз се събудих, пълен с дълбока скръб. Очите ми бяха плакали насън, а аз не знаех защо. Но Святият Дух непременно ми припомни съня ми, за да видя как бях ходил в една дълбока пропаст. И в тази пропаст аз бях забелязал стотици агънца, пропаднали в нея и блеещи жално, за да бъдат избавени от мрака и от дима, които излизаха от дъното й. Докато се опитвах да помогна на едно агънце, друго на десетки метри под него блееше жално, а край него – още и още… Някъде горе, вън от пропастта, стъпил на Канара, стоеше овчар. Той не беше като овчарите, каквито би видял по селските поляни – с груби шаячни дрехи и вълнени наметала. Не, братко мой! Този овчар беше облечен с изискан черен костюм, а върху костюма носеше представителен кожух. В дясната си ръка вместо овчарска гега той държеше златен жезъл с рубинов камък на върха. Гледайки разпръснатите в пропастта овце, той размахваше жезъла си, като викаше:
“Елате при мен на Канарата, Божии души! Изкачете се при мен, защото аз съм Божий помазаник и ваш пастор!”
Овцете го гледаха, че е стъпил на Канарата, но не можеха да сторят нищо, понеже вълната им беше оплетена в трънаците из пропастта, а те не знаеха как да се освободят от нея, нито пък имаха вътрешни сили за освобождение. В този миг на съня ми аз усетих как от Канарата се надигна болезнен стон. И Гласът на Исус долетя отсред нея, като ми казваше:
“Слуго Мой! Какво прави този безумен овчар, стъпил на Мене? Защо не слезе в дълбочините на света, за да освободи овцете Ми и да ги доведе при Мене? Защо той си въобразява, че Ми e угоден, когато стадото му е разпиляно по трънаците и страшните сипеи на тази пропаст?”
“О, Исусе!” – извиках аз в скръбта си – “Този овчар няма смирението на слуга, но самочувствието на цар. Той не може да си позволи да стои по-ниско от овцете Ти или дори до самите тях, понеже така би изгубил престижа в собствените си очи…”
“А каква ще е сетнината на този цар, слуго Мой?” – попита ме отново Канарата и продължи да ми говори, казвайки:
“Какво ще се случи с цар, който наскърбява Сърцето на Канарата и угнетява цялото Небе? Какво става с твоето сърце, когато се наскърби и угнети?”
“О, Исусе! Аз плача, понеже така олеква скръбта ми!”
“Ето така и Небето ще заплаче, слуго Господен! За да олекне Скръбта на Бога! Понеже когато Отец Ми търсеше да Си намери слуги, църквите по земята се напълниха с царе. И когато Всевишният поиска да види Давид, Очите Му съзряха Саул. И затова сега тези Очи ще плачат. А докато те плачат, ти гледай и запиши съня за свидетелство…”
След думите на Канарата, Небето над Нея се свъси от черни и бурни облаци. И дъжд заплющя над Канарата и пропастта. Този дъжд никак не стресна представителния овчар. Напротив – възрадва го, понеже той си помисли, че е дъжд за благословение. Това го накара да танцува върху Канарата и да размахва златния си жезъл, крещейки на овцете:
“Божии души! Послушайте гласа ми и скоро се възкачете при мене! За да се наречете Авраамово потомство! Потомство на благословените!”
Едва беше успял да изговори три изречения, когато с овчаря се случи непредвидимото. Самият дъжд от Небето беше направил Канарата достатъчно хлъзгава, тъй щото луксозните обувки на овчаря не запазиха устойчивост и той се подхлъзна от Камъка на Небесната Святост, като политна в пропастта. Летейки надолу, овчарят закрещя, казвайки:
“Милост имай за мен, Господи! Нима не помниш, че аз съм един от царете Ти? Та нали Ти Си Цар на царете и Господ на господарите?”
В този страшен миг го застигна Гласът на Канарата, Която му казваше:
“Зли и лениви безумецо! Кога ти свърши попрището си или опази вярата си, та да ти дам Венеца на Славата и истинно да те посоча като един от царете Ми? Кога ти се подвизаваше в слугуването на Човешкия Син на земята, за да наследиш и царуването на Божия Син на Небето? И кой е оня противник Господен, който те излъга, че Отец Ми има нужда от царе на земята? Ето, ти падаш при царя на ужасите, който приживе облада сърцето ти и измами душата ти! А разпиляното ти стадо ще дам да го съберат слугите Ми и да го издигнат при Мене!”
Докато Канарата още кънтеше с разгневения Глас на Исус, дъното на пропастта се разтвори, подобно челюстите на змия. И представителният овчар, крещящ от ужас, беше погълнат от тъмнината на неизмеримо дълбокия ад. А тогава Канарата отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Господен! Плачи със Скръбта на Отца Ми и простри верните си ръце, та скоро да освободиш агънцата Ми от тръните и драките на религиозния дух. Защото сега ти казвам и твърде истинни и правдиви думи излизат от Сърцето Ми:
Ето такава ще бъде неизменимата съдба на всички църковни лидери, които са станали царе, а са презрели смирението и слугуването. Те ще се подхлъзнат от Канарата, понеже не познават Божията Скръб, но постоянно я възбуждат. Такива земни царе са мерзост пред Очите на Отца Ми и тяхното съблазняване е заповядано преди много време. Те отдавна са били посочени на беззаконието си, за да станат примка и съблазън на нечестивите и пример за отхвърляне и погнуса от разумните. Понеже Небето няма нужда от пастори с лъскави костюми, скъпи кожуси, златни жезли и луксозни автомобили, но от смирени овчари, които всякога стоят по-долу от овцете си и вървят след последната овца, за да я избавят от зъбите на вълка, и от тръните на богоненавистния религиозен дух. Небето има нужда от слуги, които в Дух и Истина да живеят писаното от Апостол Павел:
“Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме; защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци; ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени. Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянстваме; като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко. Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада. Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието. Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене…”  (1 Коринтяни 4:8-16)
Защото ето тази е Небесната Истина, за която трябва да положиш живота си, слуго Мой:
Когато Божият слуга слугува, тогава Христос в сърцата царува! Когато Божият слуга е последен, тогава всички в Стадото Божие са първи! Когато Божият слуга е осъден на смърт, тогава Стадото Божие се радва на Живот! Когато Божият слуга е безумен заради Христос, тогава овцете от Стадото Божие са разумни в Христос! Когато Божият слуга е немощен, тогава овцете са силни! Когато Божият слуга е опозорен, тогава Божиите овце отиват от Слава в Слава в Духа Господен! Когато Божият слуга гладува и жадува, гол и бит, скитащ и трудещ се, благославящ, постоянстващ и умоляващ, то тогава цялото Стадо е увещавано в Истинската Сила на Благовестието и в Съвършения Образ на Човешкия Син – Образът Му на слуга. И ако Аз, слуго Мой, ти дадох това видение насън, то го направих заради всички, които трябва да се събудят!
Събуди се, Църкво Моя! Защото е време слугите Господни да съберат Стадото при Канарата Господна! Защото е време Канарата Господна да подхлъзне фатално царете и да определи мястото им сред лицемерите и нечестивите, където ще бъде плач и скърцане със зъби!”
Събуди ли се, братко мой, с пророческия сън на Божия слуга? Силно се надявам да си се събудил, понеже следващите видения са изключително за будни сърца и будни умове! Амин и Амин!

Leave a Reply