ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – I ГЛАВА

1. СВЯТОТО ОБВИНЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ СЪДИЯ
(ОТЗВУКЪТ ОТ СКРИТОТО ЕВАНГЕЛИЕ НА ГОЛГОТА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека нито за миг да не те напуска убеждението и категоричното потвърждение на Святия Дух, че четеш пророческа книга, за която се е водила люта битка в небесните места. Казвам това с максимална духовна отговорност пред моя Господ и Бог, понеже в сърцето ми отеква шум от сблъсъка на меч с меч, и на копие с щит. Само можеш да предполагаш какви тотални загуби коства на дявола последната пророческа книга, свързана със “Скритото Евангелие на Голгота”. Истината е, че измежду многото засеняващи измами, с които дяволът е владеел и продължава да владее над човешките сърца, най-голяма е именно измамата с надписа на Пилат Понтийски, поставен над Главата на Разпнатия Христос. Тази измама има една единствена цел, а именно – да обезсмисля проляната при Завета Господна Кръв, и кървящите за Спасението Господни рани.
Знаейки за тази сатанинска измама, Апостол Павел с голяма ревност щеше да запише в едно от посланията си:
“И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна; защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат…” (1 Коринтяни 2:1-2) 
Ако разделиш посланието в цитата на две половини, то непременно ще забележиш, че Павел категорично отхвърля надписа на Пилат, за да заложи в пълна степен на Жертвата на Исус. Защото в първия стих Апостолът набляга, че не идва с превъзходно говорене и мъдрост, за да възвестява Божията тайна. И ето тук е царското влияние, понеже царете обичат да възвестяват превъзходството и мъдростта си над останалите човеци. Но в действителност смиреният Божий слуга продължава в следващия стих, като казва, че е решил да не знае нищо друго между вярващите, освен Исус Христос, и то като Разпнатият за греховете ни.
Днес тщеславните църкви са пълни с царе, които обичат превъзходното говорене пред религиозни клакьори, придружено с превъзходни костюми и усърдно зазубрена светска мъдрост. Подобно на хипнозата, която надписът на Пилат беше силен да хвърля върху древните човеци, и днешните царе също са заложили на змийския двуостър език, за да омайват сърцата на слушателите си. Но аз, братко мой, ще ти кажа, че Святият Дух беше изпратен от Небето, за да свидетелства на Жертвения Агнец, а не на Пилатовото лукавство. Понеже Царството на Исус не е от този свят и Той не дойде на света, за да бъде Цар, но да приеме Образ на слуга, според както е писано за Него:
“Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст…” (Филипяни 2:6-8) 
Ако нашият Господ е приел Образ на слуга, при все, че е могъл да държи равенство с Бога и Отца, като Единороден Негов Син, то колко повече ние, които сме смъртни човеци и творения на Бога, трябва да приемем Христовия Образ за наш образ?
Но ето затова, докато още сме на света, ние християните не сме царе, а слуги на Небето. И когато Исус посети едно събрание в Неговото Име, Той иска да види църковния лидер, като един, който е по-беден, по-смирен и по-снишен от всички, на които слугува по Божията Воля.
Ти виждал ли си това, братко мой? Пристъпвали ли са нозете ти в събрание, където най-неугледният, най-скромният и най-снишеният е истинно посочен за духовен наставник и овчар на Господното Стадо? Влизал ли си в църква, където слугата Господен се е съразпнал с Исуса, за да въздига пред Него всички, които са посочени за Спасение? Влизал ли си в общество, където духовният лидер е последен във всичко, понеже е длъжен да приведе и сетната човешка душа през Вратата Христос, преди сам той да пристъпи пред Господ, след като е въвел в Божието Присъствие цялото стадо?
Ако нямаш подобни свидетелства за вярата си и сърцето ти не забелязва подобна църква и събрание, то тогава със сигурност си имал незавидната съдба да посещаваш църкви, родени от надписа на Пилат Понтийски, а не от Жертвата на Исус Христос.
Сега разбираш ли защо за предишната, а и за тази пророческа книга се води страшна битка в небесните места? Може ли Сатана да си позволи просто ей така да изгуби засеняващата си власт сред човеците? Може ли просто да махне с ръка и да каже на демоничните си началници:
“Край, това е! Изгубихме битката с Жертвата, а надписът на Пилат вече няма никаква сила! Човеците търсят жертвените слуги на Небето, а религиозните ни царе не се зачитат!”
Не се заблуждавай, любезни мой приятелю! Понеже само един малък оцелял остатък ще намери Сила от Исус, за да напусне религиозните тресавища на Вавилон и да се въздигне на Хълма Господен. Останалите, покварени в духа на своя ум, ще продължат да залагат на земните си царе, докато изцяло бъдат погълнати от дълбоката яма, която им е приготвила старовременната змия. Но за този малък и скъпоценен остатък на Бога аз съм готов да положа живота си и да понеса в главата, ръцете и нозете си всичките яростни отмъщения на дявола.
А сега нека вече да пристъпя към видението, което Господ Исус Христос ми разкри. Защото докато още пишех и духът ми се раздвижваше от вълни на преляла скръб, Спасителят се яви на сърцето ми. И за разлика от всички други явявания, този път Исус изглеждаше поразително различен. По границите на цялата Му божествена осанка светеха очертания от Небесна Светлина. Те бяха толкова силни, щото заслепиха очите ми и аз едвам удържах да ги гледам. От самите линии на очертанията на Господ излизаха лъчи, които пронизваха дълбочините на сърцето ми. Те сякаш ме изпитваха, издирваха и извличаха от мястото ми. Това ме накара да падна на коленете си и с тих глас да кажа на Исус:
“О, Господи мой! Защо Си се явил така на слугата Си? И как сега да разбирам тези бляскави очертания върху цялата Ти осанка, които ме заслепяват, тъй щото не мога да удържам погледа си върху Тебе?”
В отговор на въпроса ми, Господ се приближи до мен и протегна ръката Си да ме погали, като казваше:
“Добри Ми и Верни слуго! Битка се води в Небесните места за Моето сегашно идване към сърцето ти. Острият връх на Меча Господен се заби в дълбочините на дяволското сърце като порази една от последните и ревниво пазени тайни на сатанинското засеняване. Тайната за надписа на Пилат Понтийски, с която дяволът превърна Божието Спасение в човешко-демонична религия, а Кръстът Господен в сребърник за размяна на Вечност срещу земно благополучие. И очертанията от Небесна Светлина, с които ти сега Ме забелязваш, ще станат очертания на всеки от Божиите люде, който Ме приеме с вяра и Ме изповяда като Жертва на Голготския Кръст. Но ти сега Ми кажи! Какво се случи с живота ти, след като написа и даде даром Скритото Евангелие на Голгота на всичките Ми братя и сестри?”
“О, Господи мой!” – въздъхнах аз – “Усетих как в главата ми се забиха не просто тръни, но болезнени черни пирони, които ми донесоха ужасно страдание и непоносима болка. Дните и нощите ми се превърнаха в агония от адска ярост, тъй щото си мислех, че всяка нощ е последна в живота ми, и че няма да доживея утрото. Толкова страшни отмъщения и удари от Сатана аз никога не бях преживявал заради пророчески видения и свидетелства…”
“А имаше ли Мъдростта от Отца, за да проумееш, че най-голямото насилие на дявола е белег за най-голямото му безсилие? Понеже какво още или какво повече можеше той да стори, след като тайната му се освети, и лукавството му се изобличи?
Проумяваш ли, най-сетне, че със слугуването ти и със слушането на Гласа Ми, ти даде в ръката на Небесния Съдия най-съкрушителното обвинение срещу блудницата Вавилон и срещу земните царе, които блудстваха с нея?
Проумяват ли Моите братя и сестри с каква Власт, Сила и Авторитет Небесният Съдия ще осъди чедата на лукавия, когато се възправи в Деня на Страшния Си Съд? Проумява ли Църквата Ми, че Скритото Евангелие на Голгота е най-могъщият обвинителен акт на Небето срещу дявола и всичките му поклонници? Защото ще дойде ден, когато Превъзвишеният и Свят Съдия ще хване с десницата Си дъсчицата на Пилат Понтийски. И като я простре против земните царе и земните им религиозни царства, ще ги попита в Свещения Си Гняв:
“Цар ли видяхте, разпнат на Кръста за греховете на целия свят, или Жертва Господна, която с Кръвта от раните Си даде Вечен Живот на Званите, Избраните и Верните?”
“О, Господи! Ти беше Жертва на Кръста!” – ще извикат тогава мнозина. Но Съдията отново ще ги попита в Гнева Си:
“Ако Аз бях Жертва на Кръста, то защо не станахте и вие Небесни жертви пред Божия Свят Олтар, та да Ме последвате в Небесната Ми Слава? Защо не се отрекохте от себе си, и не вдигнахте кръстовете си, за да Ме последвате? Защо не придобихте Моя Образ на слуга, а побързахте да станете религиозни царе? Защо не се влюбихте в Словото на Отца, Сина и Святия Дух, а се влюбихте в три изречения, написани от противник Господен и заковани над Главата Господна?
Защо, най-сетне, не видяхте очертанията на Святостта Ми, и линията на Божията Вечна Правда, та да осъзнаете, че място за надписа на Пилат в Моето Евангелие няма?”
Ще издържат ли на обвиненията Ми земните царе? Ще издържат ли земните религиозни царства на страшната присъда, с която ги осъжда Небесното Царство? Няма ли в крайна сметка да се окаже, че цялата земна християнска религия е родена не от Евангелието на Човешкия Син, а от надписа на Пилат Понтийски?”
“Да, скъпоценни мой Господи! Ти наистина ще осъдиш света и светските църкви! И не просто Ти, но Словото, което Си изговорил – то ще ги осъди в последния ден…”
“А не ги ли е предупредило Словото Ми, слуго Мой? И ако някой е повярвал в Словото Ми, за да бъде Моя Невяста, то такъв няма ли да размисли, че всяко слово си ражда невястата и всеки дух си търси сърцата? И ако безумци са приели да вярват на надписа на Пилат, то няма ли те да станат негова невяста? Няма ли да бъдат уловени от духа в сърцето на римския прокуратор?
Спомни си тогава какво пророческо знамение извърши Отец Ми, миг преди Пилат да Ме предаде за разпъване и да закове надписа над Главата Ми. Или какви думи каза на Пилат собствената му съпруга?”
“О, Господи мой! Съпругата на Пилат прати един от слугите си да му каже за Тебе:
“Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него…” (Матея 27:19) 
Слушайки цитирания от мен стих, Господ отново ме попита:
“А послуша ли Пилат жена си? Имаше ли страх от Бога в сърцето си, та да проумее, че с надписа, който написа върху Жертвата на Сина, ще се роди духовно една друга жена? Жена, за която в пълна степен се отнася Божието пророческо предупреждение в съня на Пилатовата съпруга?”
“Не, Исусе! Пилат в оня миг нямаше разум, понеже сърцето му беше пленено от Сатана. И чрез него дяволът в пълна степен реши да Ти се поругае с надписа…”
“Да, така е! Но ти непременно приеми от твоя Господ, че има време, съдба и сетнина за всяко нечестие. И ако чрез нечестието на Пилат дяволът въздигна последната си религия на земята, на която отговаря светското християнство, то в пълна степен това християнство ще бъде невяста, която много ще пострада в сетнината си. Защото тази блудна невяста ще я погълне адът. А сетнината й ще бъде в огненото езеро.
Но за всички, които веднъж вече са били просветени от Истината, Аз сега ще дам изобилен достъп на слугата Си до Скритата Манна. И като го въведа дълбоко в Святото Си Присъствие, отново ще му дам да свидетелства заедно с Апостола Ми Павел. Защото е време всички да бъдете покрити от очертанията Ми и Съвършено опазени от духа на света и от мерзостта на Пилатовите църкви…”
След тези последни думи Господ ме прегърна със Святите Си ръце, тъй щото очертанията Му погълнаха духа ми в неизразима Светлина и Благодат. И аз, като се намерих с Него в Небесния дом на Апостол Павел, пристъпих да чуя, видя и опиша най-дълбоките и помазани откровения за Святия Образ на моя Господ, на който свидетелства цялото Божие Слово – Образът на слуга, смирен до смърт, даже до смърт на Кръст. Амин и Амин!

Leave a Reply