ЯСНО ОЧЕРТАНИЯТ ХРИСТОС – НАЧАЛО

СЛУГИ НА НЕБЕСНИЯ БОГ ИЛИ ПОТОМЦИ НА ДИОТРЕФ?

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Само Бог знае и Святият Му Дух може да потвърди в сърцето ти на какво злострадание и сатанинско отмъщение бях подложен заради виденията в последната пророческа книга, която Исус даде на Църквата Си. Една тайна, стояла покрита две хиляди години, беше разбулена и разкрита в Дух и Истина, за да се превърне в Съвършен щит за вярата на искрените Божии чеда. Един противник на Сион и Небесното Царство трябваше да усети в сърцето си най-острото от Меча на Божия Пророчески Дух. Защото Сам Господ със свидетелството на Апостола Си Павел изпълни обещанието Си, записано в Евангелието:
“Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае…” (Лука 12:2) 
И за всички, вкусили от Словото на Скритата Манна, Той добави, като каза:
“А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, Който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла, Да! казвам ви, от Него да се боите…” (Лука 12:4-5) 
Аз няма да тръгна надълго и широко да ти доказвам от кого се бои днес мнозинството от човеците. Защото без всякакво съмнение ще стигна до вярното обобщение, че хората се страхуват от дявола и от всичките му зли демони и бесове. Но за нас, които имаме Святия Дух в сърцата си, такъв страх е абсолютно недопустим. Без значение колко ще пострадаме за Исус и какви отмъщения ще се струпат върху сърцата ни – ние ще продължим да вярваме в Него и да следваме Небесните Му повеления. Без значение, че в една привременна скръб ще преживеем напускане или коварства, предателства или поругаване – ние ще стоим като непоклатими камъни върху Канарата на Вечното Спасение, защото Исус ни е направил повече от победители над дявола и тъмното му царство.
Ако има причина да започна с такива думи в началото, то тя е заради убеждението ми, че Господ ще даде на всички ни да пием от Гетсиманската Му Чаша, да усетим трънения Му венец и да бъдем разпънати и прободени от черните гвоздеи на цялото земно и демонизирано християнство. Защото то всякога е било омайвано и хипнотизирано от надписа на Пилат Понтийски, поставен над разломеното, бичувано и прободено Тяло на Човешкия Син. Защото там – пред Голготския Кръст – едните се превръщат в съучастници на Господ, а други решават да бъдат просто зрители. И ако старовременната змия е безсилна да хипнотизира съразпнатите с Исус, то тя има абсолютен контрол върху страхливите, колебливите и най-вече плътски човеци. Такива, като не гледат на прободените ръце и нозе на Спасителя, нито на окървавената от тръните Му Глава, решават, че напълно ги устройва надписът на римския прокуратор, закован над Господната Жертва. Но ти помисли, братко мой, че Исус е Господ и Бог. Той е Бог Син, Който се отказа от Небесната Си Слава и царуване и слезе на земята, за да стане Човешки Син. Но при все, че прие Образ на Човек, пак в Него обитаваше всичката пълнота на Божеството и Той всякога пребъдваше с Духа Си в неизмеримите височини на Сион.
Кой тогава беше онзи безумен и нечестив човек, който закова дъсчица с послание над Христовата Глава? Кой беше този арогантен и горд управител, който дръзна да се превъзнася над Божия Син? Имаше ли Пилат Божиите пълномощия, за да определя какъв е Исус Христос на Голготския Кръст? Имаше ли той правото да заковава надпис над Главата Господна, когато Словото изрично казва, че Господ е превъзвишен, а всичките човеци са в подножието Му? И ако в оня страшен миг Отец гледаше на Сина Си като на най-съвършена и Свята Жертва, то защо римлянинът искаше да остави друго внушение в събраната под Кръста тълпа? Защо, например, не написа на дъсчицата думите, изречени от Йоан Кръстител:
“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29) 
Защо реши да напише “Исус Назарянин, Юдейският цар” на трите световни езика по онова време? Не затова ли, щото отпосле поколения след поколения щяха да се съблазняват от надписа, а да пренебрегват Жертвата?
Всъщност, нека ти помогна в разбирането, братко мой. Понеже без правилното разбиране ти няма да проумееш посланията в тази книга. Излез на улицата и помоли първия срещнат езичник да избира една от двете възможни житейски съдби.
Първата съдба: Да стане жертва, която няма дял, награда и сетнина от този свят.
Втората съдба: Да бъде цар, който би получил всичкото богатство и слава на едно земно царство.
Каква съдба ще избере запитаният човек? Дали да умира като жертва, когато всички други край него живеят, или да живее като цар, когато всички други край него умират?
Естествено е да предположиш с максимална сигурност, че езичникът ще предпочете съдбата на цар, а не съдбата на жертва. Но ти виж долното изречение, което ще запиша, понеже думите му са благословени капчици от Скритата Манна:
Сетнината на земните жертви е да станат вечни царе, а сетнината на земните царе е да се превърнат във вечни жертви!
Защо е така ли?
Именно защото земните жертви изгубват живота си за Исус на земята, за да го намерят като Вечен Живот на небесата, докато земните царе искат да задържат живота си на земята, за да намерят сетнината си във вечната смърт, като жертви на сатанинското лукавство. Стават ли ти вече по-ясни и разбираеми думите на Исус в Евангелието, които гласят:
“Който намери живота си, (като цар) ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, (като жертва) ще го намери…” (Матея 10:39)
Виж Скритата Манна, която съм вмъкнал в скоби, за да проумееш всичко, за което Исус ще ти говори в тази книга. Защото на този свят едни човеци непременно намират живота си като царе, поклонили се на дявола, а други човеци непременно изгубват живота си като жертви, поклонили се на Бога. И сега си спомни от Евангелието как на Голготския Хълм, сред безчувствените и закоравени сеирджии, стояха и верните на Исус и Делото Му. Спомни си как Господ погледна на земната Си майка Мария, като й каза:
“Жено, ето син ти!” (Йоан 19:26) 
А след това проговори и на ученика, когото обичаше:
“Ето майка ти!” (Йоан 19:27) 
Ако прочетеш тези думи с очите на езичник, то не би видял нищо друго, освен едно сърцераздирателно сбогуване на Исус с Йоан и Мария. Но ако прочетеш писаното в Светлината на Святия Дух, то непременно би проумял как Господ в предсмъртния Си миг благославя Йоан с дара на Небесната Вяра. Тази Вяра, с която Йоан щеше да Го роди и изобрази в сърцето си, тъй щото Майка и Син щяха да бъдат едно в Духа Господен. И същият този прекрасен Апостол и Пророк Господен, сам станал жертва за Исус и стигнал до тъмничната килия на остров Патмос, щеше да напише с голяма скръб в едно от посланията си:
“Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата. Възлюбений, не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога…” (3 Йоаново 1:9-11) 
Не можеш да четеш тези Апостолски думи просто ей така – за да си запълваш времето! Ти си длъжен да видиш скритото в тях! Ти си длъжен да проумееш какво има на предвид Йоан, за да казва, че който върши зло, не е видял Бога. За какво виждане става тук въпрос, след като ходим с вярване, а не с виждане? Понеже Йоан казва тези думи именно в контекста на това, че Диотреф не приема свидетелствата му.
Защо Йоан истинно твърди, че вършещите зло не са видели Бога?
Отговорът отново е скрит в Кръста на Голгота. Защото Диотреф е, който не е видял там Исус като Жертва, но се е съблазнил от надписа на Пилат, за да се изживява като цар и да първенствува. Тъй щото Скритата Манна в думите на Йоан е именно тази:
“Възлюбений, не подражавай злото (на Пилатовия надпис), но доброто (на Христовата Жертва). Който върши добро, от Бога е; който върши зло, не е видял Бога (като Жертва на Кръста)…”
Разбираш ли това, за което ти пиша, братко мой? И проумяваш ли най-сетне, че още отпреди две хиляди години духът на Антихрист е започнал да ражда Божии отстъпници в тогавашните църкви? И ако за всички нас Апостол Йоан е твърде велик авторитет на Христовата Вяра, то помисли какъв беше духовният му сблъсък с Диотреф. Не беше ли това в пълна степен сблъсък между Пилатовия надпис и Жертвата Господна? Не беше ли решил онзи древен горделивец и дяволски човек да се изживява като цар в Господното събрание, съблазнен именно от надписа на Пилат, докато Апостол Йоан пребъдваше като Жертва на Божия Свят Олтар? Кой тогава от двамата беше добротворецът, видял Бога? И ако несъмнено това е Йоан, то какво прави Диотреф в Христовата Църква? Не става ли той съблазън и препънка за неутвърдените във вярата? Не казва ли той с примера си на цялото паство:
“Мене господ ме е направил цар и всички трябва да се съобразявате с това! Аз не приемам да ме учат и наставляват жертви, понеже съм цар!”
Кой “господ” е направил от Диотреф цар ще оставя на Святия Дух да потвърди в сърцето ти. Но аз сега отново искам да ти напомня, че именно Апостол Йоан пръв забеляза духа на Антихрист в тогавашните църкви. И в онова време той записа твърде сериозни думи в посланието си:
“Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Йоаново 2:18-19) 
Забелязваш ли как Христовият Апостол изрично предупреждава:
“От нас излязоха, но не бяха от нас…”
Защо “от нас излязоха”? Именно защото и едните и другите са стояли пред Кръста Господен. Но ако едните са видели в Кръста Жертвата на Исус, другите са били хипнотизирани от надписа над Жертвата. И ако едните са решили да бъдат слуги Господни, за да се съразпнат с Господ и да изгубят живота си за Него, другите са станали именно царе на Антихриста. Искам да разбираш всичко това, за което никой никога не ти е проповядвал. Защото Апостол Йоан беше първият от Христовите слуги, който забеляза смъртоносното влияние от надписа на Пилат. Не по друга причина, а защото сам той беше най-близо до Жертвата Господна и беше дарен от Исус с Вярата, която изпитва нещата, които се различават.
А сега, братко мой, нека да премина нататък – в свидетелствата на живота ми, като слуга и пророк на Господа. Аз в никакъв случай не искам това да прозвучи като превъзнасяне или печелене на човешки дивиденти, понеже не желая никаква земна слава, никакво земно ръкопляскане и никакви земни придобивки от делото си. Но съм длъжен пред Святостта и Жертвата на моя Господ да свидетелствам на цялата Му Църква. Защото и на мен Исус даде Небесната привилегия, подобно на Йоан, да пиша послания до последните църкви и да ги призова към покаяние и отричане от духа на света и от духа на Антихрист. Изпълнен със Святия Дух, аз започнах това дело преди четиринадесет години. Без да зная и да предполагам, че пътят ще се окаже не просто труден и трънлив, но пълен с всичката възможна съпротива на лукавия. Така, седмица след седмица, месец след месец, и година след година Божията Ревност усилваше огъня в сърцето ми, тъй щото изцяло се разгорях и посветих на Христовото Дело. Не искам тук отново да напомням какви ужаси и препятствия преживя душата ми, нито колко болезнени дяволски удари понесе тялото ми през изминалото време. Но няма как да спестя категоричния факт, че каквото се случваше на първите Христови пратеници, това се случи в многократно по-голяма степен на последните. Защото ако против Апостол Йоан застана един Диотреф, то против Божия слуга Стефан се възпротиви цяла тщеславна плеяда от Диотрефовци. Горди, арогантни и превъзнесени – всички тези пастори, излюпени в американските институти по теология, се надигнаха като стена против делото ми и свидетелствата ми, като бръщолевеха бясно против пророческите видения от Хълма Мория и разпалваха дъха на всякаква религиозна омраза и отрицание.
Можел ли съм тогава да зная, че Исус въздига жертвата на един Свой слуга против всичките царе, родени от надписа на Пилат?
Можел ли съм дори да предполагам, че Сатана яростно ще брани гнусните си завоевания в църквите на последното време?
Истината е, че когато нямаш знанието, то тогава го компенсираш с доверие в Бога. Така и аз, макар и да не разбирах всичко в началото, се доверих на моя Господ, като знаех, че рано или късно Той ще просвети очите на сърцето ми и ще ме направи да превъзмогвам не само с вяра, но и с дълбоко просветена и всячески проницателна любов, която изпитва нещата, които се различават. А те наистина започнаха да се различават още от самото начало. Защото човеци, вързани в сърцата си именно от Пилатовия надпис, ми задаваха постоянно един и същи въпрос:
“От коя църква си ти и кой ти е пастор?”
(Разбирай – “От кое земно царство си и кой е земният ти цар?”)
А дори да им казвах, че съм от Небесната Църква на Исус, и че Господ е моят Пастир, то пак това никак не ги устройваше. Те искаха да видят върху мен сянката на някой религиозен цар и членуването в религиозното му царство, за да ми повярват и за да ме приемат. За тях беше непонятно и недоктринално как някой може да има лична връзка с Исус, без тя да преминава през задължителното ходене на църква и промиването на мозъка със светска теология. И самият факт, че определях себе си като “слуга Господен” още повече озвери мнозина потомци на Диотреф. Защото тази привилегия да се наречеш “слуга” във времето на кариеристи и службогонци вече никак не вървеше. Понеже в църквите всички бяха започнали да се подвизават с гръмки религиозни титли, които с удоволствие изписваха по табелки и слагаха по реверите на саката си. “Старейшини”, “дякони”, “презвитери”, “пастори” и прочие църковни величия вкупом се впуснаха да опозоряват името на Божия слуга, наричайки го “вълк”, “еретик”, и “антихрист”. Но било, че дяволът впрегна всичките си религиозни лостове за контрол, пак започна да се случва именно заповяданото от Бога. И този надпис на Пилат наистина започна да избледнява и да се разпада. Все повече хора проумяваха и продължават да проумяват и до днес, че това гнусно сатанинско царство, наречено Вавилон, не е някаква въображаема измислица или име, стопило се в древните векове. Тъкмо обратното – то днес е в разцвета си и неговите царе, всички до един, са съблазнените от надписа на Пилат Понтийски. Те всички говорят в събранията си за един “друг Исус, друг дух и друго благовестие”. Нека ти кажа, че техният “Исус” не е като Исус, Който говори от книгите на Божия слуга. Техният американски господ е костюмиран, лустросан, бляскав и готов да раздава корони, дипломи, постове, долари и просперитет, само срещу един поклон на вярата. Техният господ е един тъмен камък, поставен на върха на висока пирамида, направена от поклонници, господари, първенци и религиозни величия. И колкото повече потомците на Диотреф го възхваляват и представят на света с Името Исус, толкова повече шестлактовият властелин ги обогатява и въздига. И ако ти, братко мой, вече си с просветени очи, за да виждаш Истината, то тогава застани на колене пред моя Господ и Бог. И като Му благодариш за изобилно дадената ти Благодат, прочети с Дух на смирение, преклонение и Съвършена Любов тази пророческа книга. Защото тя е духовно продължение на “Скритото Евангелие на Голгота”. И в нея, отново с изключителното свидетелство на Апостол Павел, ти ще видиш Спасителя Христос, ясно очертан от границите на Божията Святост, и от линията на Божията Вечна Правда.
Днес Господ Исус ще ти разкрие върховната Небесна привилегия на слугуването, както и смъртоносната дяволска съблазън на царуването.
А ти, поставен пред най-важния избор в сърцето си, да избереш да бъдеш или от вечните слуги на Небесния Бог, или от привременните царе на старовременната змия!
Слуга на Небесния Бог или потомък на Диотреф?
Изборът е пред сърцето ти – днес и сега, с виденията от тази пророческа книга! Амин и Амин!

Leave a Reply