МИР ВЪВ ВРЕМЕ НА СКРЪБ – III ГЛАВА

3. ОТЪРСИ ПРАХТА ОТ НОЗЕТЕ СИ

Скъпи ми братко! Аз моля Господ Исус да избави сърцето ти от всяка тщеславна мисъл, която би те накарала да си вярваш, че заслужаваш светлия и чист висон. Понеже, ако някой би заслужил нещо, то това нещо би му се полагало по право. Но когато искаш нещо, което не ти се полага, а силно го желаеш, то тогава, най-често ще кажеш на онзи, от когото го искаш:
“Позволи ми да имам това или онова…”
Така е, нали? Помисли тогава, че за мига на сватбената вечеря с Агнето, “Откровението” коментира следното:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила. И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:7-8)
Виждаш ли писаното? Проумяваш ли го?
Словото ти казва, че Бог позволява на Църквата да се облече със светлия и чист висон, а не просто, че Църквата е платила цена да го притежава, тоест, отново Божията Милост е изиграла решаващата роля. И само Бог в Неговия Суверенитет ще посочи достойните за такова обличане. Но днес мнозина са така екзалтирани и превъзнесени от висона, който са облекли, (и който въобще не им е по мярка) щото си мислят, че едва ли има светила, по-достойни от тях за подражание. Всъщност – ето такава е била кражбата на душевния човек, който се е облякъл с обещанията на Словото, но не е отдал Слава на Бога и по тази причина се е извратил в мъдруването си и не се е очистил от стария човек, но е допуснал душевната му изява да владее стопроцентово над целия му живот. И когато Бог ти даде слово, за да изобличиш такива за гордостта и надменността им, можеш със сигурност да очакваш жестоки удари, целящи да отнемат Мира в сърцето ти, целящи да те разколебаят и върнат назад. Но ето такива удари, такова разколебаване и връщане назад Господ не желае да имаш. Понеже Словото Му говори друго. И именно за това друго Спасителят отново ме извика при Себе Си, като ми каза:
“Аз искам да гледаш на Моя Мир, като на най-скъпото в сърцето си. Аз искам вярващите в Името Ми съвършено да опазят Мира, който им давам. За съжаление мнозина не устояват на атаките на света и дявола. Те губят Мира Ми и после много трудно го връщат в сърцата си. Затова нека сега изпитам сърцето ти с видението, което ще ти дам, понеже е изпит не само за теб, но за всички, които се наричат с Моето Име…”
Докато ми говореше, Исус вече беше поставил духа ми на особено място. Двамата с Господ вървяхме по път, който влизаше в някакво селце. Така, съвсем скоро, пред очите ми изникна първата къща. И там Господ ми каза:
“Ако искаш влез в къщата и виж как ще те посрещнат…”
Така аз послушах Господ и почуках на вратата. Съвсем скоро отвътре ми отвориха. Така влязох. И понеже в ума ми бяха твърде живи много стихове за Мира, реших да постъпя по възможно най-библейския начин. Отворих устата си и казах:
“Мир на този дом…”
Човекът, който ми отвори, каза едно кратко “Амин”. А аз внимателно разгледах както човека, така и къщата. Така забелязах, че Троицата я няма в къщата, ако и човекът да носеше превъзходни дрехи. Веднага ми стана ясно, че ще общувам с душевния човек от предишното видение. И в момента, в който отворих устата си, за да му говоря, стана така, че цялото ми същество се измени и аз усетих как Светлината на Господ Исус буквално се вселява в мен и Неговите думи застават на устните ми. Видял промяната ми душевният човек се измени и лицето му стана злобно и пълно с презрение. Той каза:
“Вън от къщата ми! С такива като теб ми е забранено да общувам…”
Думите му ме удариха и смутиха. Тогава Светлината на Господ напусна сърцето ми и аз се усетих наранен. Излязох от къщата, като за довиждане получих трясък от шумно затваряща се врата. Не знаех какво да правя и как да се държа по-нататък, понеже сърцето ми се сви и бях под влиянието на непоносима болка. Тогава изневиделица до мен отново се появи Господ, като ми каза:
“Видя ли какво се получи? Получи се именно обратното на това, което съм ти заповядал в Словото Си. Ти изгуби Мира в сърцето си и позволи да те наранят стрелите на дявола. И знаеш ли защо точно така се развиха събитията за теб?”
“Не, Господи!”
“Виж тогава думите Ми. Понеже в Евангелието Си казах:
“И в кой да било град или село, като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте докле си отидете. А когато влизате в дома, поздравявайте го. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият Мир; но ако не бъде достоен, Мирът ви нека се върне към вас. И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си. Истина ви казвам, по-леко ще бъде наказанието на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град…” (Матея 10:11-15)
Първото, което трябваше да направиш, е да Ме попиташ кой е достоен на това място. Но ти веднага започна с поздравите, без да си сигурен, че онзи, когото поздравяваш, е достоен. Виж тогава и нозете си. Какво забелязваш по тях?”
Погледнах към краката си и се ужасих. Те бяха дотолкова омърсени в прах, щото бях сигурен, че мърся Божието Присъствие. Тогава паднах в коленете на Господ и Му казах:
“Прости ми, Исусе! Моля Те, премахни прахта от нозете ми…”
А Исус ми каза:
“Не е проблем да премахна прахта от нозете ти. Проблемът е друг, а именно този, че всички бързо се научавате да разпознавате пръстта, а само малцина се научават да разпознават прахта. Понеже, кажи Ми, ако пръстта олицетворява плътска похот и плътски мисли, то какво олицетворява прахта?”
Слушах въпроса на Господ и не можех да Му отговоря. Тогава Исус се смили над немощния ми ум и отново продължи да ми говори, като казваше:
“Нека ти помогна да разбереш това видение…”
След думите Си Той се наведе и загреба с ръката Си шепа пръст и я хвърли към Небето. Така пръстта, която Исус хвърли, се вдигна нагоре, а след това отново падна на земята. А Той ме попита:
“Забеляза ли колко бързо пръстта падна на земята?”
“Да, Исусе! Тя падна буквално за една секунда…”
“Ето това отговаря и на твоята християнска опитност, че за една секунда ще разпознаеш плътските от духовните. Но що се отнася до прахта, то нека двамата с теб влезем в мазето на тази къща, от която те изпъдиха…”
Така двамата с Господ съвсем незабележимо за човека в къщата влязохме в неговото мазе. И там, през едно малко прозорче аз виждах как в мазето влиза слънчева светлина. А Господ протегна показалеца Си и каза:
“Виж сега как по протежението на дирята, оставена от слънчевия лъч, плуват хиляди малки прашинки. Те не падат веднага на земята, но блуждаят и витаят из въздуха, накъдето си поискат. И ето това е прахта. Тя така се смесва с въздуха, че твърде често човеците я дишат. И когато тази прах бъде заплашена, то тогава хилядите малки прашинки се съюзяват помежду си, за да омърсят нозете на благовестителя и проповедника, изпратен по Моята Воля. В това отношение болката от прахта е по-страшна от болката, която би ти донесла пръстта. Понеже пръстта бързо пада на земята, докато прахта обича да се лепи. Затова знай, че:
Прахта е религиозното лицемерие, с което мнозина оправдават стоенето си в този свят, но едновременно с това мамят Моите пратеници! Тази прах е способна да омърси и най-чистите нозе!
Затова заповядвам на всичките Си последователи:
Отърсете прахта на религиозното лицемерие от нозете си. Понеже прахта е опитът на пръстта да лети и витае из Небето, но в същината си да си остане пръст. Прахта е опитът на плътския човек да се покаже духовен. Той винаги ще те зашемети с много прахоляк и ще се опита да изговори един милион думи, с които да ти покаже колко е богоугоден, но в миг на изобличение ти сам ще разбереш, че си бил докосван не от Божии думи, но от пръст, която си е повярвала, че може да лети към Небето. И понеже за Моята Любов бе писано, че:
“…всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…” (I Коринтяни 13:7)
…то и затова Моите люде години наред ходят с нозе, покрити от прах, покрити от всички религиозни думи, на които не свидетелства Святият Дух. Затова заповядвам към Святите думи от Апостола Ми Павла за Коринтяните, да прибавите и други, в които пак той казва:
“И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата…” (Филипяни 1:9-11)
А сега, Стефане, кажи Ми:
Стана ли вече любовта ти изобилно просветена и всячески проницателна? Стана ли ти вече ясно, че не можеш да разкриваш сърцето си и да даваш святи неща на кучета и бисери на свинете, само защото са готови да викат “Амин”? Понеже тяхното “Амин” ще бъде прахта, която ще полепне по нозете ти. И тяхното религиозно лицемерие ще бъде измама за сърцето ти, която по-късно ще се опита да ограби Мира ти…”
Слушах Исус и за кой ли път се убедих, че съм сляп за Неговите истини. Затова Му казах:
“Господи, аз съм събирал купища от прах в дома си и досега не е имало такава прахосмукачка, която да ме изчисти от религиозното лицемерие. Но ето сега разбирам, че именно тази прах е била причината да изгубвам Мира си. Понеже съм викал и плакал пред Небето, като често съм обвинявал и Тебе. Понеже не съм знаел и не съм могъл да си обясня защо стотици и хиляди са ми изпращали писма с хвалебствия и затрогващи думи, а после са се обръщали, като неверен лък, и цялата прах от писмата им ми е носила скръб и гонение…”
Господ се усмихна на думите ми. А после ми каза:
“Ето, Аз съм с теб сега и до вечни векове. Аз съм с Моите сега и до вечни векове. Но не е във Волята на Отца Ми да се полепва по вас всичкото религиозно лицемерие, всичкото ласкателство и двуличие. Защото рано или късно всяка прах отново пада на земята. Рано или късно всяко лицемерие лъсва в пълна сила, защото е писано, че:
“…човек се изпитва чрез онова, с което се хвали…” (Притчи 27:21)
И ако някой се е хвалил пред теб с любовта в сърцето си и с богоугодния си живот, но е останал безплоден и зъл, то тогава думите му са били прах, а не Дух и Живот. Ето тази прах пада в нозете и се опитва да ги омърси. А ако искаш отново да се върнеш към пътя и призванието, заповядани ти от Мен, трябва да отърсиш прахта от нозете си за свидетелство против религиозните лицемери. Защото за всяка празна дума, за всяка от хилядите прашинки те ще отговарят в съдния ден. Понеже от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш. И за всички, които са послужили на дявола, за да ограбват Мира на Моите Избрани, в пълна степен ще се окаже съдбоносен стихът, който казва за тях:
“Затова, както огнен пламък пояжда плявата, и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота, и цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, и презряха думата на Светия Израилев…” (Исайя 5:24)
И прахта на всички тези лицемери и духовни убийци непременно ще бъде пометена от вихрушката на пламенния Божий Гняв. Ето това трябва да ти донесе Мир. Защото няма беззаконие на земята, което да е скрито от очите на Отец Ми. Няма прах, на която Той ще забрави да отдаде в Деня на Страшния Си Съд. Единствените, които ще избегнат възмездието, ще са онези, които се покаят и приемат изобличението на Пророческия Ми Дух. На тях Аз ще дам нещо повече от опрощение. На тях Аз ще дам Плода на Моя Мир и ще ги науча как да Ме придобият в сърцата си…”
След последните Си думи Господ прекрати видението, което ми даде и аз усетих как в духа ми дойде прилив от ново помазание. Помазание, което щеше да ми даде не просто Светлината и присъствието на Господ, но Плода на Неговия Мир в сърцето ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s