МИР ВЪВ ВРЕМЕ НА СКРЪБ – II ГЛАВА

2. ПЕТИМАТА В ЕДНАТА КЪЩА

Братко мой! Аз бих желал Исус да е толкова явен в живота на всеки, колкото явен беше за мен във видението от началото на тази книга. Защото едва ли има нещо по-прекрасно от това – да знаеш, че Мирът в сърцето ти свързва Исус, вътре в теб, с Исус, Който царува във вечността. Защото, без съмнение, за две хиляди години благовестие светът се е напълнил със стотици хиляди смоковници.
Но колко от тях пребъдват в лятото? В колко от тях Отец се прославя по единствено възможния библейски начин:
“В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод…” (Йоан 15:8)
Защото днес е модерно да се принася всичко друго, но не и Плод. И когато аз се опитах да разбера защо Плодът винаги се оказва най-дефицитното нещо в сърцата, то тогава стигнах до дълбокото, което ще се открие в тази тема. Понеже Господ отново бе до мен и вече ми говореше, като казваше:
“Могат ли двама да вървят заедно, ако не се съгласят? Могат ли да извършат каквото и да е, ако не гледат в една посока? Няма ли тогава между тях да се стигне до разнобой и постоянен конфликт?”
“Да, Господи Исусе! И въпросът, който ми задаваш, го зададе и един пророк, воден от Отца, който преди хилядолетия запита:
“Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят…” (Амос 3:3)
Така Амос искаше да подчертае, че не е възможно да се следва Божията Воля с компромиси и беззакония…”
“Помисли тогава върху това, че ако двама е трудно да се съгласят, то колко по-трудно ще е това съгласие между повече от двама. А там, където го няма съгласието, го няма и Плодът на Мира. Защото, за да родиш Божия Мир в сърцето си, трябва да си съгласен с Бога на всяко време и място за всяко нещо в живота ти, което идва, като заповядано от Него. Но и това не е всичко. Защото дълбоката тайна на Мира иде да ти покаже, че съгласие намират само еднородните неща, и съвършеният Мир почива само върху съвършено съгласие!
Когато две неща не са еднородни, но разнородни, то тогава, за да се постигне съгласие, се прибягва до компромиси, тоест, до отстъпление от позиции и принципи. А сега помисли:
Има ли в Господ твоя Бог отстъпление от принципи и позиции? Ще направи ли Господ компромис със Своето, за да постигне съгласие с чуждото?”
“Не, Господи мой! Ти никога няма да направиш компромиси със Своето, за да постигнеш съгласие с чуждото. По-скоро – Ти ще направиш Свои онези, които са чужди. И те непременно ще станат чужденци за света, понеже са станали свойствени на Бога. Именно по тази причина Твоят Апостол Петър ни нарече в посланията си “чужденци” и “пришълци” на света. Ето затова християните са чужди на света, а свои за Бога…”
“А ако все пак не станат свойствени на Бога, но си останат чужди Нему? Няма ли тогава Мирът да е последното нещо, което тези чужди биха помислили да притежават. Понеже е вярно, че Аз променям чуждите и ги правя Свои. Но е вярно и другото, а именно, че:
“Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои…” (Еклесиаст 1:15)
Колкото и да изправяш кривото, ти няма да постигнеш съгласие с него, понеже то ще си остане криво. Тогава липсата на Мир ще стане постоянна изява на спора ти с кривото. Затова нека ти покажа онази нагледност, която ще ти позволи да разбереш мислите Ми…”
След думите Си Господ ми даде видение. И видението беше такова, щото виждах къща с отворена врата, а пред нея – пет човека. Тези пет човека изглеждаха твърде различно. Затова нека ти кажа как изглеждаха те. Първите трима си приличаха по всичко. Те блестяха като слънцето. Първият от тримата беше облечен в такава слава, щото изгледът на Лицето Му беше забулен от Светлина и Огън. Вторият имаше такова излъчване на Любов и саможертва, щото теглеше като магнит сърцето и караше всеки, който Го гледа да отива при Него. Третият имаше огромна Сила и едновременно с това – такова присъствие, щото в него се чувстваш напълно сигурен и защитен. Така изглеждаха тримата човеци в това видение. Докато другите двама изглеждаха съвсем различно. Единият беше гол и нечистотата му беше отблъскваща, понеже миришеше отдалеч, а другият носеше вехти дрехи, подобни на дрипи. И така, докато наблюдавах тези пет човека, Господ се появи до мен и ми каза:
”Наблюдавай какво ще стане!”
Така аз започнах да наблюдавам. И ето, че когато видяха отворената врата на къщата, петимата се втурнаха, за да влязат в нея. Първите Трима вече влизаха, когато видях как другите двама ги хванаха и ги задърпаха навън, като шумно закрещяха и замахаха с ръце. Така двамата преодоляха над Светлите и Сияещи Мъже и влязоха в къщата, като затвориха вратата. След това Първият от Светлите Мъже простря ръка към основата на къщата и там пламна Огън. А Огънят, освен че запали основата, започна да гори цялата къща. От самия Огън стана така, че двамата, които предвариха да влязат в къщата, отново отвориха вратата и излязоха навън, понеже не издържаха на Огъня. Тогава Тримата влязоха в къщата, а Онзи, Който направи да пламне Огъня, миг преди да затвори вратата, простря ръката Си към Небето и направи да завали дъжд, така че дъждът угаси Огъня и къщата беше опазена от пожара, който започваше. В следващия момент се обърнах към моя Господ и Го запитах:
“Какво ми показваш, Исусе? Та тук видях сблъсък между двама и Трима, които оспорваха помежду си кой да владее къщата. И въпреки, че още от самото начало се виждаше, че Тримата Светли Мъже са в прекрасна Слава и Светлина и могат да преодолеят над другите двама, то последните им надвиха и успяха преди тях да влязат в къщата. Та после се наложи Първият от Светлите Мъже да подпалва къщата, та да ги принуди да излязат и така да влязат Тримата…”
Исус се усмихна. А после ми каза:
“Всичко, което виждаш тук, Аз отдавна го прогласих в Евангелието. Само че мнозина нямат очи да четат думите Ми, а камо ли да ги живеят. Но ти сега си спомни писаното:
“Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла. Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима…” (Лука 12:51-52) 
Имаш ли вярата да проумееш, че Словото Ми е Меч, Който разделя? Имаш ли вярата да проумееш, че Тези Светли Трима Мъже олицетворяват Отец, Синът и Святият Дух, докато другите двама са плътският и душевният човек? Сега разбираш ли още по-добре стиховете, писани с ръката на Павел. Защото той писа за Моя Меч:
“Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни; пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето. И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме…” (Евреи 4:12-13)
Става ли ти тогава ясно от видението защо плътският човек ти беше разкрит като гол, а душевният – като облечен в дрипи? Става ли ти ясно и това, че Отец е Този, Който запали Огъня в основата на къщата, защото ужили съвестта на този дом, за да може онзи, чиито духовни устои са били докоснати и събудени от Отца, непременно да изхвърли навън плътския и душевния човек? Едва тогава слиза дъждът на покаянието – да угаси пожара на съвестта и съвършено да подготви обиталище за Троицата. Понеже с тези двамата Ние не можем да намерим съгласие, нито Мир. И ако някой непременно иска Мир с Отец, Сина и Святия Дух, то такъв нека изхвърли от къщата плътския и душевния човек. Нека позволи на Словото Ми да раздели дух от душа и да се издирят всичките помисли на сърцето му, за да дойде съвършеният Мир. Запиши на книга и нека го знаят всичките Ми последователи:
Съвършен Мир има само там, където има съвършено разделяне от Словото Ми!
Останат ли обаче плътският и душевният човек в къщата, то те непременно ще враждуват на Святото Присъствие на Троицата и онзи, в чиято къща съжителстват горното и долното, земното и Небесното, Святото и мръсното, непременно ще страда от липса на Мир, понеже не друг, но Мечът на Словото Ми постоянно ще воюва с тези двамата. И ако непременно искате да бъдете родени от Отца чрез Святия Дух, то се замислете върху Моите думи, а не върху човешките си аргументи. Понеже Аз ви казах:
“Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чеда…” (Матея 5:9) 
Колко от служителите Ми разбраха, че нямам предвид земния мир на земните човеци, но в действителност казах това, за да бъде къщата притежание на Трима, а не на петима?”
Слушах думите на Господ, които бяха толкова ясни и светли, че всички въпросителни паднаха пред очите ми. И все пак остана нещо неизвестно. Нещо, за което питах Исус:
“Господи, защо в това видение виждам петима, а не шестима? Та нали вътре в нас също има една малка троица и тя е дух душа и тяло? Не е ли естествено, в духа на това откровение, да има не само плътски и душевен, но и духовен човек? А той сякаш че не присъства във видението, което ми даде…”
Исус се усмихна и ме погали. А после каза:
“Аз ти дадох това видение, за да разбереш коя е враждата. Духовният човек никога не е във вражда с Бога. Той е вътре в Бога и Бог е вътре в него. Духовните изцяло са Дух от Духа на Отца Ми и Троицата не прави разлика между Себе Си и тях. Защото за тях става Живот и дело писаното:
“Но, който се съединява с Господа е един дух с Него…” (I Коринтяни 6:17)
Когато си един дух с Господа, то тогава си се отрекъл от себе си и вече не ти живееш, но Аз живея в тебе. Но ти отново виж другите двама, понеже имам да ти кажа още нещо за единият от тях…”
Така Исус отново ме върна във видението на мястото, където Троицата вече беше влязла в къщата, а плътският и душевният човек бяха навън. И докато за плътския нещата стояха така, че беше гол и взе че побягна далеч от къщата, то душевният не се примири със състоянието си. Той отвори библия и започна да изважда от нея прекрасни облекла, с които се облече, така че в един миг изглеждаше невероятно привлекателен. Така той намери сила не просто да отвори вратата на къщата, но отново да изгони Троицата. Това ме изуми и аз попитах Исус:
“Господи, какво става? Защо душевният намери сила не само да отвори, но да изгони Троицата от къщата?”
А Исус каза:
“Той успя, защото дрехите, с които се облече, бяха обещания на Словото Ми, а духовният човек вътре в самата къща не пожела да изпита всичко, а го пусна и така изгуби Мен, Духа и Отца Ми…”
“Значи и духовният човек може да се препъне, така ли?”
“Да, Стефане! Духовният човек никога не трябва да престава да се обновява по Моя Образ, както и всякога да отдава Славата на Отец Ми. Нали така ви насърчи и Павел:
“Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява…” (II Коринтяни 4:16)
Ти трябва да желаеш подновяване на духовния човек всеки ден. Понеже не ти, но Аз в теб съм Онзи, Който върши чрез Духа великите Си дела. Понеже не за теб, но за Мен вътре в теб е създаден светлият и чист висон. Когато вземеш този висон и от Мой го направиш свой, тогава просто пускаш в къщата си душевния човек, който иска и бърза да отдава слава на себе си, а не на Бога. Затова нека цялата Ми Църква знае, че причината да бъде ограбен Моя Мир от сърцата ви в това последно време се дължи най-вече на тщеславието, което душевните човеци донесоха в Храма Ми и така изпъдиха Присъствието на Троицата!
Битката с този душевен човек е последната, преди да дойде Моето Пришествие. В битката с тщеславието мнозина ще паднат ранени, а други – убити. И това е една от най-успешните атаки, която дяволът някога е осъществявал против Църквата. Но и тя не изненадва твоя Господ. Понеже поривите и амбициите на този душевен човек Аз някога показах в историята с богаташа и бедния Лазар. Спомни си какво беше записано за богатия…”
“Господи, за него бе писано, че:
“Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво…” (Лука 16:19)
А Господ отново добави:
“Когато някой се е облякъл с всички обещания на Словото Ми, то такъв несъмнено е богаташ. Но освен, че е богаташ, такъв е и крадец, понеже е взел висон, който не подобава на него, а само и единствено на Господ вашия Бог. Понеже ти би ли изявил на всеуслишание, че си праведен и Свят?”
“Не, Господи! Всичката ми праведност е дрипа пред Тебе, подобна на дрипите, в които беше душевният човек в началото на видението…”
“Кой тогава прави изповеди, че е Свят и праведен? Кой не поставя под съмнение собствената си непогрешимост? Кой се има за прав в собствените си очи? Кой хули Божиите слуги, пророците, когато Отец ги изпраща да изобличат душевния човек, облякъл висон, който не му е по мярка? Кой всеки ден се весели бляскаво подобно на богаташа, понеже вече е счел, че Небето му е вързано в кърпа? Не разбраха ли и до днес безумците и слепите, че за дявола един фалшив мир носи повече жертви от една опустошителна война? И именно за този фалшив мир на себеправедните писа Апостолът Ми Павел, като посочи, че белезите на беззаконните при Моето пришествие ще са именно такива:
“Когато казват: Мир и безопасност! Тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избегнат…” (I Солунци 5:3)
Ето затова, момчето Ми, днес ти се дава да видиш дълбоките тайни на Моят Мир. Понеже е Мир, съвършено различен от мира, който предлага тщеславието. Понеже Моят Мир е мир за духовния човек, дошъл чрез победата над плътския и душевния, докато мирът на тщеславието е мир за душевния човек, който е изгонил Троицата и Мечът на Духа повече не е в състояние да го изобличава!
Понеже, кажи Ми, можеш ли да изобличиш някого за нечистото му тяло, когато над това нечисто тяло се е облякъл в превъзходна мантия? И дори да му дадеш огледало, за да се огледа, ще види ли такъв нечистотата на тялото си? Няма ли по-скоро да види висонът, с който се е облякъл? И няма ли тогава гледката да го измами, понеже се има за праведен в собствените си очи? Но ето затова отново ти казвам, че духовният човек изпитва всичко и по-добре е за него да живее в ъгъла на покрива на къщата и да остави Аз да бъда Господар на къщата, отколкото да се опитва сам да владее положението. Понеже до свършека на времето Тримата ще воюват против двамата и двамата против Тримата. А днес е времето, когато Аз свалям тайните козове на душевния човек, понеже властта му в църквите е тотална и той е превзел всичките амвони.
Колкото до гонението, което Моите ще претърпят от дявола чрез яростта и злобата на плътските и душевните, то нека следващото Ми видение укрепи сърцата ви, за да стоите в превъзходен Мир и да претърпявате на злото с Моята Любов…”
След последните Си думи Господ направи видението с къщата да се прекрати. И аз вярвам, скъпи ми читателю, че ти ясно си си дал сметка кой живее в сърцето ти. Аз казвам “Амин” само за Живота на Тримата!

Leave a Reply