МИР ВЪВ ВРЕМЕ НА СКРЪБ – I ГЛАВА

1. “МИР ВИ ОСТАВЯМ…”
(ВИДЕНИЕ ЗА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ КОРЕНА И СЛЪНЦЕТО)

Скъпи ми приятелю! Аз искрено вярвам и се надявам, че Господ Исус ще те докосне и промени с тази книга. В Неговото Сърце има толкова много непознати за нас неща, толкова изобилни искри на мъдрост и разум, щото всяка минута и час без Исус в нашия живот е загуба, която не можем да възстановим с нищо от живота си. Ето защо е много важно да бъдем с отворени сърца, когато ни посети Неговото помазание и ни докосне Святият Му Дух.
Едно от най-сериозните изпитания в живота на всеки християнин е да опази Плодът на Духа, след като Господ вече го е родил в сърцето му. Понеже Плодът е съвършеното доказателство, че участваме в Живота на Бога и вършим всичко според Неговата Воля. Само че днес, в това последно време, са се появили жестоки фактори, които карат вярващите не просто да губят Плода на Духа, но въобще дори да не го раждат. Причината за това е скрита в тежкия духовен климат над църквите. Климат, дошъл чрез засилената активност на дявола. Климат, който превръща църквите от дървета на Живот в изсъхнали дървета, лишени от животворните сокове на Корена Христос.
Аз нямаше да разбера тоталната трагедия на това последно поколение от църкви, ако Господ Исус не беше проговорил в сърцето ми и не ми беше дал да видя с Неговите очи цялостната духовна картина. Но ето, че в миг на една огромна скръб, която ме заливаше на потоци, Той отново дойде в живота ми и ми каза:
“Ела сега с Мен, защото искам да ти покажа неща, които не си виждал, а трябва да видиш. Понеже така ще ти станат ясни много Мои думи, които оставих в Евангелията. И въпреки, че досега си имал достъп до най-дълбоките места на Моя Дух, в това, което ще ти разкрия, достъп все още не ти е бил даван от Отца Ми. Но днес, когато с Отец Ми виждаме цялата ярост и злоба, която Сатана е насочил против сърцето ти и служението, за което си посочен, Ние не можем да не реагираме. Понеже вятърът на злобата и яростта духа не само върху твоето сърце, но върху сърцата на всички, които приемат и се покоряват на пророческото благовестие. А това благовестие има за цел не просто да измъква християните от властта на Вавилон, но и да ги съхрани с непокътнати сърца и души. Сърца и души, в които пребъдва и ще продължи да пребъдва Плодът на Духа Ми. Затова нека бъде внимателно сърцето ти, за да видиш и запишеш на книга всичко онова, което сега ще разкрия пред очите ти…”
След последните Си думи моят Господ направи пред сърцето ми да се яви видение. Аз видях картина, която будеше страх и неприязън. Видях един небосвод, чиито облаци бяха толкова черни и страшни, щото едва ли човешко въображение би могло да роди такава картина. До мен стоеше Исус, а срещу нас двамата духаше ледено противен вятър, чийто студ пронизваше костите. Тогава Господ хвана ръката ми и ми каза:
“Ела сега да ти покажа какво ще търсим двамата сред тази студена пустош…”
Така Исус тръгна напред и аз заедно с Него. Не зная колко вървяхме, но ето, че пред очите ми се появи дърво, чиито клони се огъваха от духащия вятър. Този вятър не просто огъваше клоните, но късаше отделни малки клончета и започващи да увяхват листа. Така, след като се спряхме под самото дърво, аз видях, че това беше смокиня. И там Исус ми каза:
“Внимателно огледай това дърво и ако намериш Плод, откъсни го и Ми го дай, понеже съм гладен…”
Така аз започнах да гледам смокинята, но не виждах никакъв Плод, колкото и да напрягах очите си, за да гледам. Затова казах на Исус:
“Господи, колкото и да гледам, не виждам Плод. Страхувам се, че напразно сме дошли тука…”
А Исус каза:
“Аз никога не върша нищо, което да е напразно. И даже тогава, когато онова, което върша, да изглежда суетно, то не е такова, каквото изглежда, че е. Понеже те доведох тук, за да ти покажа във видение как изглежда Божият прочит на думите Ми в Евангелието:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33)
Кажи Ми сега! Когато гледаш тази разлистила се смоковница, чиито клони са дотолкова омекнали, щото вятърът ги разлюлява накъдето си ще, то сигурен ли си, че е близо лятото?”
“Не, Господи! Въобще не съм сигурен в това, което ми казваш. Понеже, ако лятото е близо, то нямаше да духа толкова студен вятър, който пронизва до костите. По-скоро – близо е зимата, защото увяхващите листа, облаците над нас и студът около нас свидетелстват, че е късна есен. И на мен ми е чудно, че Ти би искал да намериш Плод от това дърво…”
“А не ти ли е чудно, че някога, на път от Витания до Ерусалим, Аз се спрях до една смоковница и потърсих от нея Плод, при все, че писаното не може да се наруши и се знаеше, че:
“…не беше време за смокини…” (Марк 11:13)
Защо, при все, че не беше време за смокини, Аз потърсих Плод от тази смоковница? И ако, несъмнено, Творецът е Този, в Когото са заключени времената и сезоните, то няма ли Синът на Твореца прекрасно да знае кога е време за смокини и кога не е? Не знаех ли прекрасно в това видение, че и ти също няма да намериш Плод от смоковницата? Но въпреки това ти заповядах да търсиш, нали?”
“Да, Господи! И много ми е чудно и дори необяснимо защо някой трябва да върши нещо, след като предварително вижда и знае негативния резултат. Защо на Теб Ти е трябвало да ходиш при онази смоковница и да търсиш Плод от нея, като предварително Си знаел, че няма да намериш Плод?”
“Така е! Но ти трябва да внимаваш в четенето на Словото Ми. Понеже в случилото се със смоковницата е писано и това:
“И като видя отдалече една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея…” (Марк 11:13)
Виждаш ли писаното? Виждаш ли как е казано – “дано бих намерил нещо”? Това “дано” защо е употребено? Не затова ли, че по Милост Божия дори и в сезон, когато няма плодове, пак може да стане чудо и да се родят? Но ето затова те доведох в това видение, за да дадеш на Църквата Ми тайната на Божия Сезон. Защото само с тази тайна смоковниците могат да пребъдват във Волята на Отца Ми. Затова нека отново те върна на Моето предупреждение:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33)
Ти трябва да знаеш, че лятото е близо и че Аз съм до вратата на сърцето ти. Ти трябва да знаеш, че даже дяволът да е докарал друг сезон над Църквата Ми, то вие можете да превъзмогнете над неговия сезон и отново да се намерите в Моя сезон. Затова виж знамението, което ще сторя с тази смоковница…”
След думите Си Господ се наведе над самата смоковница и докосна основата й, там където свършваше стволът на дървото и започваше пръстта. Така земята се раздвижи, а основата се разтвори надолу и аз видях, че връзката между дървото и корена е била прекъсната. Тогава Господ отново свърза дървото с корена и само след миг вятърът утихна, а облаците се разпръснаха. На небето се появи топло слънце, което започна да гали клоните на смоковницата. Така върху тях се появиха плодове и Исус ги събра. Самото знамение ме накара да онемея. То действително показваше, че Исус има власт над всички сезони и по Неговата Воля Църквата винаги може да бъде в сезона за раждане на плодове. И Той отново ми каза:
“Запомни, че по Волята на Отец Ми Църквата е призвана да бъде Моята смоковница на земята. А за тази смоковница има един последен сезон, който е вечен сезон и времето му не преминава в друг сезон. Това е сезонът на лятото, който е сезон на плодовете. Църква, която изгуби топлината и присъствието на този сезон, е излязла вън от Волята на Отца Ми. Тогава, в съгласие с Моята притча, и Аз вече не съм близо до вратата на такава църква. Тогава дяволът вдига бурите си и ураганите си, докарва облаците си и яростта си, за да държи безплодни до свършека всички, които презират Плода и не желаят възвръщане към лятото на Святия Ми Дух. Затова не се чуди, че Аз обикалям край смоковниците Си и търся по клоните им плодове. Едни успяват да Ме чуят и бързат да се върнат в лятото, но други презират Плода Ми и върху тях се стоварва проклятието, изречено от устата Ми над онази смоковница в Евангелието Ми:
“Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века…” (Марк 11:14)
Но не това е Моята Воля за вас. Не такава е Волята на Отца Ми. Повече от всичко Аз искам днес да видя сърца, опазили Плода, за да се слави във всичко и всички Небесният ви Отец. А начинът да опазите Плода не е като се свивате и оставяте на яростните ветрове на света и дявола. Начинът е като Ме потърсите дълбоко в сърцата си, както и Аз разрових дълбоко тази смоковница, за да я свържа с Корена. Понеже именно това свързване на смоковницата с Корена я възвърна в правилния сезон и Слънцето на Правдата отново направи плодоносни клоните й. Затова знай:
Когато ви гледам от Небето, аз съм Слънцето на Любовта!
Когато ви гледам от сърцата ви, аз съм Коренът на Вярата!
А връзката между Корена и Слънцето, между Вярата и Любовта, става възможна единствено с Мира, който запазва и съхранява сърцата във време на скръб!
Спомни си тогава, Стефане! Не казах ли на Моите последователи думите Си:
“Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои…” (Йоан 14:27) 
Не беше ли Мирът Ми онази съвършена свръзка между вярата в Мен и Любовта от Мен? Не е ли Мирът този, който смирява клоните и те никога не забравят, че причината да растат и дават Плод е в Корена? Понеже ако някой е престанал да дава Плод, то такъв нека не вини сезона, но нека погледне към Корена. Понеже заради Корена Отец би сменил сезона на всяко време и на всяко място. Понеже, без Корена, дяволът би докарал виелици и студ, ако и в духовните области на Святия Дух да е знойно пладне и вечно лято. Ето защо Аз ви давам Моя Мир, за да опазите връзката с Корена и когато Човешкият Син се яви, да намери вяра на земята. Затова чрез посланието на тази книга Аз отново ще призова всички сърца към Моя Мир. Тогава онези, които възвърнат Мира Ми, ще възвърнат и сезона на плодовете. Колкото до останалите, те в пълна степен ще се намерят “изсъхнали от корен”, понеже не са внимавали на Божието докосване и на Моето намерение да потърся в тях Плод, въпреки, че не са били в сезон за раждане на плодове.
Кажи на всичките Ми братя и сестри, че докато имат връзка с Корена, то ще имат и силата да променят сезона, като изработят съвършената свръзка на Мира между Корена и дървото. Но стигнат ли дотам, че да отхвърлят Мира, който им давам, като предпочетат онова, което им дава света, вместо това, което им давам Аз, то такива в пълна степен, след като са изгубили сезона на Святия Дух, ще изгубят и живата връзка с Моето Евангелие чрез Мен, Самия.
Затова нека сега ви покажа дълбоките тайни на Моя Мир и начините да го изработите в сърцата си и да го опазите до Моето завръщане…”
След последните думи на Господ видението се прекрати и аз почувствах духовно окриляване от Исус. Затова продължих да Го следвам в нещата, които Той ми показа в Словото Си.

Вашият коментар