ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – VI ГЛАВА

6. ВИДЕНИЕТО С РАНИТЕ И СТРУПЕИТЕ НА ЛАЗАР
(ИЛИ ЗА АДЪТ НА БОГА)

Братко мой! Верни ми приятелю!
Имаше етап в живота ми, преди десетина години, когато с детска и неподправена наивност аз си вярвах, че Злото над Христовата Църква отдавна е отминало и сега е време за тържествени паради, конференции и манифестации. И можеше ли да бъде другояче, след като стоях на дежурния стол в дежурната църква, стиснал дежурното дарение преди дежурната проповед?
Истината е, че сърцето ми се промени, когато приех да ми проповядва Исус, а не човеци. И понеже Той ходи и обикаля във високите места на Своя Свят Дух, то и затова аз тръгнах след Него, готов да се храня с най-превъзходните треви на най-избуялите Му пасища и да пия най-чистите Му води в кристалните извори на Неговия Дух. Колкото повече вървях след Него и се радваше духът ми, толкова повече силите на нечестието и злото започнаха да стягат обръча си около мен. Ставаше така, че духът ми се издигаше високо, за да живее с вяра в Божия Рай, а душата и плътта ми усещаха остриетата на всичката религиозна злоба, завист и презрение от нечестивите човеци. В това противоречие проличава коя вяра ще устои и коя ще отпадне. В това противоречие стават напълно ясни думите на Исус, Който предупреди всички ни:
“Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:11-12)
Как мислиш? Когато бъдеш хулен, гонен, мразен и покрит от всичката религиозна помия на нечестието, то не е ли вдигнал дяволът целият ад против сърцето ти? Когато усещаш как по гърба ти се лепят религиозните храчки на амбицирани чародейки и църковни всезнайки, а към сърцето ти летят стрелите на техните жлъчни и обидни думи, то не се ли отварят рани по душата ти и травми в сърцето ти?
Мога да ти кажа, братко мой, че ако трябва да опиша тъжната страна на живота си, тоест, съпротивата на всичките сили на ада против сърцето ми, то тогава бих издал енциклопедия на сатанинските атаки.
Но не към това ме е призовал Исус!
И не такова искам да бъде свидетелството ми!
Защото, колкото до страданието вътре в мен, то се знае само от Господ и най-близките на душата ми. Колкото до щастието, с което Бог ежедневно утешава и лекува сърцето ми, аз разбирам, че наистина е прекрасно Исус да е гладен, а ти да Го храниш. Наистина е прекрасно Исус да е жаден, а ти да Го напоиш. Наистина е чудесно Исус да е в тъмницата, а ти да Го посетиш! И на това дело кой е способен?
Когато Господ отново дойде към сърцето ми, за да ми покаже бедния Лазар и всичкото Му страдание за Небесното Царство, Той бе необикновено развълнуван. В зениците на моя Спасител имаше сълзи на състрадание и огромна Любов. И Той, като докосна с ръка главата ми, проговори съвсем тихо, като ми казваше:
“Спомняш ли си как ти дадох рема от Небето, за да напишеш тази книга?”
Можех ли да не си спомня ремата, след като тя бе толкова разтърсваща? Затова Му отговорих:
“Да, Господи мой! Ти ми даде да гледам едно предаване на “Частен случай” по телевизията, когато журналистката направи интервю с клошар, живеещ до срутените стени на един стадион. И понеже неговият живот предизвиквал погнуса и отвращение в човеците, живеещи наоколо, то и затова интервюто беше твърде разтърсващо…”
“А кое те разтърси най-много, момчето Ми?”
“Господи мой! Това беше изповедта на бедняка. Защото той се радваше, че е аутсайдер в един свят на зло и нечестие. Той не искаше да приеме света в сърцето си и прекрасно знаеше, че светът не го приема. Но той имаше достойнството и честта да заяви, че отказва да приеме света на Луцифер. Свят, в който човеците приемат за нормално всякакво насилие, корупция, проституция, наркомания, кражби и лъжи, а се чудят и дори недоумяват как някой ще ги дразни с бедността си и ще живее бедно и честно, понеже не иска да лъже, мами и граби като тях…”
Исус се усмихна на отговора ми и каза:
“Сега разбираш ли, че не просто твоето, но Моето Сърце беше щастливо да види един Божий Лазар. Защото има една дълбока Божия тайна, която мнозина Мои никога не са проумявали, а трябва да разберат и да я заживеят. И тази Божия тайна гласи:
Честността е сестра на бедността! Когато искаш да живееш честно, то тогава приемаш да живееш бедно!
Ето затова всичките честни са аутсайдери от погиващия свят на Луцифер!
Виж тогава самите страдания на Моят Приятел Лазар. Защото те са, с които се заплаща цената за Лоното на Авраам…”
След думите на Исус пред сърцето ми се яви видение. И аз с огромно вълнение забелязах Лазар, който лежеше на прашна и окъсана черга пред палата на богаташа. Самото му тяло беше покрито от извехтяло одеало и той гледаше със замислен поглед пред себе си. В един миг се почувствах ужасно и твърде неловко. И затова, като обърнах погледа си към Господ, паднах на нозете си и извиках към Него:
“Исусе! Аз не съм достоен да свидетелствам за Твоя Приятел. Защото, съдейки по онова, което виждат очите ми, аз самият съм богаташ в сравнение с него. Не, Господи! Аз наистина не съм достоен!”
А тогава Исус простря ръката Си към мене. И като погали гърба ми, каза:
“Ако някой е богат в твоя дом, то това съм Аз. Защото всичко, което ти е било дадено, служи, за да храниш Моите братя сиромаси. Но ти сега се приближи към Моя Приятел, за да видиш страданието му отблизо…”
Вълнението ми отново нарасна. И аз, като се изправих на нозете си, се приближих към Лазар. А Исус протегна ръката Си към Лазар и отмахна извехтялото одеало от гърба му. И очите ми видяха ужасни рани и струпеи, покрили снагата на Божия Приятел. Ако раните бяха по-повърхностни, то струпеите бяха твърде дълбоки… Гледах страданието на Лазар и сякаш, че не исках да го приема. Затова, като посочих гърба му, казах на Исус с твърде голяма наивност:
“Господи мой! Защо не го изцелиш?”
А Господ с остър и изпитващ поглед ме погледна, като каза твърдо:
“Ако ти плащаш цената за най-святото и чистото в твоята съдба за Вечността, то ще искаш ли да ти се отнеме шанса да заплатиш тази цена?”
“О, Исусе! Да не бъде…”
“Виж тогава отново раните на Моя Приятел. Защото това не са рани по плът, та да търси Лазар изцеление. Това са раните на душата му, дошли поради честността му и бедността му. Затова първом докосни по-плитките рани, та сърцето ти да разбере болката на Моя Приятел…”
В следващия миг аз вече докосвах плитките рани на Лазар. И ето, че в мига, когато ръцете ми докосваха първата рана, към Лазар се приближи човек, облечен като римлянин и държащ копие. Така разбрах в сърцето си, че самото докосване до раната извикваше и спомена за нея. Този човек се приближи с копието си до гърба на Лазар. А след това му изкрещя с противен глас:
“Докога помияр като тебе ще служи за укор на благовестието? Докога ще стоиш пред портите на най-благословената от божиите църкви в града? Такива като тебе носят зарази и смърдят като боклук! Пфу, че гадост!”
След тези думи римският войник заби копието си в гърба на Лазар, тъй че беднякът изохка в болката си. А после, като извади копието от гърба на Божия Приятел, хвана с погнуса в очите си вехтото одеало на Лазар, за да изтрие кръвта по самото метално острие…
Самото видение беше изпитание за цялото ми сърце. Защото в този миг исках да взема копието от ръцете на римлянина и да го забия в собственото му нечестиво сърце. Но тогава усетих ръката на Исус, Който ми казваше:
“Нима ще тръгнеш по стълбата на дявола, като младежа от “Приказката за стълбата”, та да отмъстиш за твоите братя сиромаси?
Не, момчето Ми! Но по-скоро закрепи сърцето си в изреченото от Моя Бог и Отец против всичките нечестиви:
“На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; ногата им с време ще се подплъзне; защото близо е денят на погиването им, и приготвеното за тях наближава. Защото Господ ще съди людете Си и ще пожали слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой, затворен или свободен…” (Второзаконие 32:35-36)
А ти сега, отново докосни друга от плитките рани на Лазар…”
Знаех, че сърцето ми отново ще ме боли, но въпреки това изпълних заповедта и докоснах друга от раните на Божия Приятел. И ето, че този път към Лазаря откъм палатите на богаташа дойдоха надъхани и злобни човеци. И те, като се приближиха до бедняка, изкрещяха в лицето му:
“Не те щем тук! Защото ставаш причина за присмех на нашата църква и щом си беден не си никакъв християнин…”
В отговор на думите им Лазар здраво стисна малка библия с оръфани и пожълтели корици. А един от надъханите посочи към него, като каза на другите:
“О, хо! Той библия четял! Сега разбираме защо посещенията по нашите конференции намаляват. Ами че човеците, като видят какви четат библията, направо се гнусят…”
И след това, като се приближи към Лазар, надъханият човек извика:
“Ах ти, нещастна отрепко! Давай веднага тази библия, защото петниш името на бога!”
Така той се се наведе над Лазар и се опита да дръпне Словото Божие от ръцете му. Но тогава беднякът вкопчи цялата си сила и никак не пускаше библията си. Това накара другите да вдигнат камъни от земята. И като заблъскаха с тях по гърба на Лазар, закрещяха против него, казвайки:
“Пусни словото божие с мръсните си ръце! Такива като тебе господ отдавна е проклел и изоставил…”
Но Лазар все така стискаше в ръцете си Словото на своя Отец и никой от насилниците не можа да го изтръгне от ръцете му. Затова накрая те го оставиха и се отдалечиха. А моят Господ, като съвършено въплъщение на Добрия Самарянин, се наведе над просълзения Си Приятел и започна да излива на гърба му Вино и Масло, като му казваше:
“Лазаре! Не бой се! Аз съм с теб, за да те утешавам и избавям! Ти още много ще пострадаш за Мене и ще възвеличиш Името Ми…”
А Лазар, усетил присъствието на Бога, се усмихна в себе си и каза:
“Доволно е, Господи! Благодаря Ти за привилегията и за страданието!”
И ето, че Исус се отдели от Лазар. И като ме погледна, каза:
“Сега разбра ли що ще рече да си Лазар? Сега разбра ли, че бедността на Моите боде като трън в нечистите съвести на алчните и богатите?
Те, не можейки да смекчат в милосърдие закоравените си сърца, бързат да стоварят копията на собственото си нечестие върху гърба на бедните и праведните. Така боклуците в Храма Ми, носещи зарази и смърт, дръзват да наричат Лазар “боклук”. И нещастните отрепки с мръсни ръце, отдавна проклети и изоставени от Божия Дух, превръщат злото си в остри камъни, с които нараняват душите на праведните.
Но ти сега виж струпеите на Лазар. Защото те са същинската цена, която Моите бедни плащат за Лоното на Авраам…”
Отново погледнах изранения гръб на Божия Приятел. И като протегнах ръка, докоснах самите струпеи…
Само след миг хиляди демони на злоба, омраза и чародейство налетяха над Лазар. И като започнаха да удрят гърба му с всичките най-зли думи, изговорени от човеците против него, стана така, че над бедняка започна да се струпва голямо зло. И в мъката и страданието си Лазар заплака. А плачът му започна да се възвишава към Отца на светлините с думите на псалома:
“Избави ме, Боже, защото водите стигнаха душата ми. Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива. Изнемогвам от викане, гърлото ми е изсъхнало; очите ми чезнат, докато чакам моя Бог. Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми. Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели. Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал. Боже, Ти знаеш безумието ми; и прегрешенията ми не са скрити от Тебе. Господи Йеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се не опозорят покрай мене ония, които Те търсят. Защото заради Тебе претърпях поругание, срам покри лицето ми. Чужд станах на братята си, и странен на чедата на майка ми. Защото ревността за Твоя дом ме изяде, и укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене. Когато плачех в душата си с пост, това ми стана за укор; Когато облякох вретище за дреха, станах им за поговорка. За мене приказват седящите в портата; и аз станах песен на пияниците. Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, според верността на Твоето спасение. Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води. Не дай да ме завлече устрема на водите, нито да ме погълне дълбочината; и не дай да затвори ямата устието си над мене. Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; според много Твои благи милости погледни на мене. И не скривай лицето Си от слугата Си; понеже съм в утеснение, бърже ме послушай. Приближи се при душата ми и я изкупи; изкупи ме поради неприятелите ми. Ти знаеш как ме укоряват, как ме посрамват и опозоряват; пред Тебе са всичките ми противници. Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал; и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, и утешители, но не намерих…” (Псалом 69:1-20)
Слушах думите на прекрасния псалом, който възвестяваше плача и риданието на Лазар. Така разбрах, че именно това са кръстните рани на моя Господ и Бог. И като Го погледнах, с ридаещ глас Му казах:
“Боже мой! Сега аз виждам струпея на Лазар! Сега аз виждам как върху душата му се е струпала всичката омраза на дявола. Сега аз виждам как укорите на онези, които са укорявали Бога, са падали върху Лазаровата душа с всичката си сила. Сега аз виждам как Божият беден Приятел се е притеснявал “да се не посрамят покрай него ония, които чакат Бога” и “да се не опозорят около него онези, които Го търсят…” И понеже в злото време, в което е живял, Лазар не намери напълно утехата измежду човеците, то затова Отец му е прибавил вечен дял от утеха и мир в Лоното на Авраам…”
Исус ме погледна с просълзени очи. А след това ми каза:
“Сега разбираш ли защо те обичам? Сега разбираш ли, че всеки, който улови Божиите сълзи на Христовото страдание, непременно е легнал в Авраамовото Лоно, за да утеши сърцето си?
И ето затова ти заповядвам:
Укрепи сърцето си! Защото Божиите благости няма да свършат! И падналите от трапезите на богаташите ще стават все повече и повече. Такива, като дойдат при теб и при всеки от Моите свидетели, ще принесат плода на голямата си щедрост, за да участвате всички в утехата на Моите бедни Приятели. И да намерите надеждата, с която да устоите докрай.
Защото ето това е да изтърпите ада, за да не отидете в ада!
Ето това е всичкото зло, в което Господ вашият Бог участва, за да участвате и вие, та да се намерите в Неговата Смърт и да получите Неговия Живот!
Защото идва денят, когато Отец Ми от Небето ще погледне на последните Си Лазаровци. И устата Господна ще се отвори, а мишцата Божия ще се укрепи, за да извърши писаното:
“При това светлината на луната ще бъде като светлината на слънцето, и светлината на слънцето ще бъде седмократна, – като светлината на седем дни. В деня, когато Господ превързва струпея на людете Си (Лазар), и изцелява раната от удара им…” (Исайя 30:26)
А сега, момчето Ми, виж заключителната част на виденията, които ти давам. Защото ако някой е умрял в бедността си за Господ, такъв ще и да живее за Него. Но ако друг е живял в богатството си за дявола, такъв ще си умре с него…”
След тези последни и съкровени думи на Исус видението с Лазар се прекрати. А аз дълбоко в сърцето си бях вече разбрал, че всички видения и книги до този миг са били подготовката ми от Исус, за да разбера най-прекрасното и свидно нещо в цялото битие – Сърцето на моя Свят Отец и Бог! Лоното на Авраам!

Leave a Reply