ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – V ГЛАВА

5. ВИДЕНИЕТО С ТРАПЕЗАТА НА БОГАТАША
(ИЛИ ЗА РАЯТ НА ДЯВОЛА)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има нещо, за което толкова много да обичам моя Господ Исус, то е, понеже Гласът Му наистина разделя по съвършен начин.
Аз обичам радикалния Глас на Моя Господ и Бог!
Аз обичам божествения Му ултиматум!
Аз обичам всичките Му думи на Вечен Живот!
Защото ще дойде време, когато всеки от нас ще е искал да обича Исус повече, отколкото го е правил на земята. Но защо не го правиш днес? Знаеш ли колко много от богатите излагат тесногръдите си егоистични доводи, когато бъдат призовани към саможертва? Знаеш ли как един такъв богаташ гузно би заявил на Исус:
“Господи, как можеш да ме призоваваш да продам всичкия си имот? Аз разбирам, ако става дума за част от имота ми, за някакъв процент, например десятък… Но да заповядваш така, щото да искаш да продам всичко и да го дам на сиромасите, то значи и аз да стана сиромах като тях. А как ще живея тогава аз?”
Знаеш ли, братко мой, че това е един от най-грозните и проклети въпроси, които могат да се намерят в устата на християнин? Защо всеки е готов да пита как ще живее той, а никой не иска да попита:
“А как ще живее Исус в мен?”
Как ще живее Исус в тебе, братко? С какво ще храниш Младенеца в сърцето си? С банкови сметки или скъп автомобил? С нова къща или с уважението на градския хайлайф? Истината е, че Исус живее в сърцата ни само с проявяването на Божията Любов. И най-съвършеното проявление на тази Любов (“Ако искаш да бъдеш съвършен…”) е да раздадеш имота си на сиромасите. Когато ти не си направил това, а излагаш всякакви други доводи за живата си вяра, то тогава Младенецът не живее в сърцето ти. И ти не си седнал на трапезата със Сина на Отца, но си бил подлъган и измамен да съучастваш в нечестието на мнозина, седнали на друга трапеза. Ето с такова видение ще продължи тази книга, а именно – с трапезата на богаташа. Затова нека ти предам думите, с които Исус ме въведе в самото видение. Ето какво ми каза Той:
“Сега ти предстои да видиш едно от най-мерзостните и проклети общения, които дяволът прави с човеците. Защото именно такова е общението, което се случва на трапезата на богаташа. Аз съм ти показвал тази трапеза неведнъж. И ти веднъж си я виждал на пира на Валтасар във виденията с написаното от Божията ръка. Втори път – във видението, с което ти показах как дяволът се поругава с Моята Пасха. Трети път – в страноприемницата на Витлеем. Но сега прицелът на самото видение е по-различен. Защото тук ще стане дума за поклон, даващ богатство и за липса на поклон, лишаващ от богатството. Затова виж онова, което ще се случи на трапезата на богаташа…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка главата ми, тъй че само след миг пред очите ми се яви самото видение. Аз виждах една внушителна маса, на която бяха поставени златни и сребърни съдове. Самата маса беше затрупана със всевъзможно изобилие от плодове и деликатеси. А обстановката в стаята бе като в бизнесклуб, предлагащ уютна атмосфера за най-елитните и богати човеци на земята. И ето, че само след миг стаята започна да се пълни. Човеци, облечени в скъпи и представителни дрехи, започнаха да сядат по местата си. Отдалеч се виждаше, че това наистина бяха твърде богати хора. Защото собствената им натруфеност със злато и скъпоценности беше впечатляваща. Но ето, че в стаята влезе човек, който не блестеше толкова екстравагантно с богатството си. Той, по-скоро, беше облечен сносно, а не богато. Това накара богатите човеци да го изгледат с подозрение и да обърнат глави към самия домакин, който беше богаташът от притчата на Лазар. Но богаташът, като вдигна ръка, успокои духовете, като каза:
“Той също е мой гост. Защото в него има огромни заложби…”
След това, като вдигна отново ръка, извика:
“Скъпи братя и сестри! Нека приветстваме този, който ни е събрал! Защото всички днес сме събрани в неговото име и за неговата слава…”
След призива на богаташа очите на човеците се вдигнаха в религиозен поглед към златния полилей, а устните им започнаха да призовават, като казваха:
“Ела, господи и почети нашето събиране! Защото всички те призоваваме и изявяваме в живота си…”
Без да се бави и да изпитва вярата им, господът на човеците се яви над самото събрание. И това бе духът на Мамон, който Господ безпогрешно ми беше дал да разпознавам от много книги и видения. Така Мамон, като огледа самите човеци, се сниши и влезе в самия богаташ, седнал на централно място на самата трапеза. А богаташът, усетил присъствието на господаря си, извика:
“Алелуя! Той е тук! Той ни приветства и ни призовава да участваме в трапезата му. Готови ли сме на това? Пак ви питам! Готови ли сме?”
Въпросите на богаташа явно доведоха повечето от присъстващите до религиозен екстаз. И те, като вдигаха дясната си ръка високо над главите си, викаха:
“Амин, господи! Ти наистина си тук!”
Възлиянията на мнозината накараха Мамон да се усмихне, а след това отново да заговори чрез устата на богаташа. Така богаташът отново каза:
“Господ има само едни свидетели. И те са, които участват на трапезата му. Затова нека сега с вяра да приемем хляба и виното на неговия завет…”
След тези думи той разчупи с тлъстите си ръце самата питка, поставена на масата и като взе кристална кана с вино, наля от нея в малки стъклени чашки. И като подаваше на всеки парче от питката и чаша с виното, казваше:
“Яж от тялото господно и пий от кръвта му! И изповядай господ, като бог на богата и просперираща църква. Защото той е бог само на чедата на Авраам, които обогатява с вярата на Авраам…”
Миг след думите му ръцете се протегнаха към него и всеки бързаше да вземе причастието си. Но ето, че човекът, който не блестеше с богатство и екстравагантност, но беше поканен на богаташката трапеза, никак не протягаше ръката си и отказваше да вземе хляба и виното. Това накара мнозината да го изгледат с почуда, която бързо преминаваше в погнуса. А богаташът, явно все още запазвайки благоприличие, протегна последното парченце хляб и последната чаша с вино, като меко и гальовно казваше на човека:
“Хайде, братко! Ела и стани част от нас. Протегни ръце и се причести, за да станеш част от божията църква на просперитета. Та нали ти сам дойде, за да ти помогнем? Защо сега този смут вътре в теб…”
Усетих как цялото ми сърце настръхва и се обърнах към моя Господ, Който безмълвно наблюдаваше самото видение, но Той просто ми даде знак с ръка да продължа да наблюдавам видението. Там човекът не просто че отказваше да приеме причастието, но дори реагира. И като извади малка библия от джоба на сакото си, я разтвори и каза:
“Аз отказвам да приема и призная духът на това събрание като Господ и Бог на сърцето ми. Защото тук се протягат мръсни ръце, пълни с подкупи и се клатят езици, пламнали от любов към дявола. Защото вашето вино е вино на нечестие и хлябът ви, хляб на насилство, както и казва Словото на Моя Баща за всичките нечестиви:
“Не влизай в пътеката на нечестивите, и не ходи по пътя на лошите. Отбягвай от него, не минавай край него. Отклони се от него и замини. Защото те не заспиват, ако не сторят зло, и сън ги не хваща, ако не спънат някого. Понеже ядат хляб на нечестие и пият вино на насилство…”  (Притчи 4:14-17)
И аз Те моля сега, Отче мой и Боже мой! Прости ми, че отклоних нозете си от Пътя на Правдата, съблазнен от парите, които не ми достигат! Прости ми, че вместо да се уповавам на Теб и да чакам Твоята подкрепа, влязох под покрива на измамата…”
Думите излязоха толкова бързо и категорично от устата на човека, щото те буквално блъснаха Мамон в сърцето на богаташа. И той, като се олюля, изсъска през зъби:
“Ти, господине, вече нямаш дял с нас. Ти отпадна от божията трапеза на просперитета и за теб няма надежда нито в този свят, нито в бъдещия. Защото не просто похули свидетели на просперитета, но чеда на Авраам, за да си навлечеш и Божието проклятие, което казва за Авраам и чедата му:
“Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена…” (Битие 12:3)
На тази хула Божият човек отговори с изправено и светло лице. А последните му думи пред трапезата на богаташа гласяха:
“Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите. Защото Авраам не е сторил с по-бедни от него това, което вие сега вършите с бедните. И ако в него се благославят всичките земни племена, пак в него ще е блажено само едно Небесно племе. Вие приехте вашата утеха като земни, а аз още чакам моята утеха, като жител на Небесния Ерусалим…”
Думите на човека накараха богаташа да почервенее от ярост. И той, като сочеше масивната си дъбова врата, процеди през зъби:
“Вън! Вън от божието присъствие. Върни се като куче на своя бълвоч! И благодари на бога, че още не те е унищожил в гнева си…”
А след това, като се обърна отново към останалите на трапезата му, богаташът каза:
“Този беше куче и отпадна от господната трапеза. Но ние нека не губим мира си и се закрепим в добрата изповед на нашата вяра. Алелуя!”
Цялото събрание в стаята на богатия запечата думите му с възторжено “Амин”. И ето, че Исус с вълнение в Гласа Си ми посочи човека, който вече излизаше от дома на богаташа, като ми казваше:
“Сега разбра ли по-добре притчата за бедния Лазар и богаташа? И проумя ли сърцето ти що ще рекат думите за Лазаря:
“…като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му…” (Лука 16:21)
Кое беше падналото от трапезата? И кои са кучетата, които днес ближат раните на Лазар?”
Братко мой! Благодатта на Царя на Сион върху сърцето ми беше твърде голяма. Устните Му блестяха като слънчеви лъчи и ми явяваха животворната истина на Неговата притча. Затова казах на моя Господ:
“Скъпоценни мой Господи! Слънце на живота ми! Сега разбирам, че падналото от трапезата на богатия са всички човеци, които отпадат от благоволението на Луцифер. Това непременно са хора, готови да умрат в бедността си, но никога да не направят компромиса да ядат хляб на нечестие и да пият вино на насилие. Сега разбирам още, че ако и богатите тщеславни църкви да считат отпадналите от тях за кучета, то пак именно чрез тези кучета Ти ще умножиш Благостта и утехата Си над сиромасите. Защото отпадналите от трапезата на богаташа бяха сърдечното общение на Лазар. Той желаеше да споделя вярата си именно с тях. И кучетата бяха тези, които идваха, та ближеха раните му…”
Исус ме погледна с дълбоките Си прекрасни очи, а след това ме прегърна, като каза:
“Сърцето Ми копнее за Моите свидетели! Сърцето Ми жадува за човеци, които ще посочат духа на земния просперитет и ще го нарекат дявол и Сатана. Сърцето Ми се радва и ликува, когато Моите не се предават и не се продават! Защото, ето, сега ще говоря из дълбочините на Сърцето Си, за да дам на Моите думите на Вечния Живот. Затова им казвам:
Трапезата на богаташа е земния рай на дявола! И за да изгубиш завинаги Рая, дяволът прави живота ти рай! В този рай ще празнуват и ще се веселят бляскаво всички поклонници на Мамон! В този рай те ще обличат моравата дреха на поругаване с Човешкия Син, а след като Го убият, ще успокоят лукавите си съвести с висона на собствената си праведност! В този рай ще намерят смъртта си последните поколения от тщеславни църкви, разпнали Човешкия Син с гвоздеите на всяка мерзост и с любовта по всичко светско! Защото дяволът е силен да предложи всичко, което му е предадено – пари, почит, авторитет, власт, влияние, господство. Но във всичкото си усилие той не може да ви даде и капчица от Вечния Живот. Затова и богаташът в огнения пъкъл не молеше за езеро, река или чаша с вода… Не! Той се надяваше Лазар да потопи крайчеца на кутрето си в Реката на Живота, за да потуши пламъка в езика му. Но ето, питам днес всичките богаташи, които презират Моите братя сиромаси и със зли и нечестиви думи хулят доброто им име:
Не знаете ли, че пламъкът, който сега гори в устните ви, ще гори хилядократно по-силно отпосле? Не знаете ли, че раят на дявола, на който днес се радвате премного, утре ще се смени с неизмеримите дълбочини на вечното проклятие, където огънят не угасва и червеят не умира? И ако някой тогава реши да проклина съдбата си, че не може да върне времето назад, то на такъв казвам днес и отсега:
Днес е мигът да се върнеш назад! Днес е мигът да оставиш рая на дявола, ако и животът ти да стане ад от гонения и всякакво зло заради Мене! Днес е мигът да започнеш на чисто, свалил измамните дрехи на греха и на собствената си праведност! Днес е мигът да отидеш пред портите на богаташа и да видиш как Моите свидетели са покрити от рани и струпеи! Утре ще бъде безвъзвратно късно!”
След тези разтърсващи думи на моя Господ, Той докосна с ръка главата ми, тъй че видението с трапезата на богаташа се прекрати. И тогава Той каза:
“А сега нека да ти разкрия какъв е адът, който Моите люде трябва да претърпят, за да не идат никога в пламъците на вечното проклятие…”

Leave a Reply