ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С АДА, БЕЗДНАТА И РАЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Винаги има миг в живота на човека, когато в съдбата му мощно се намесва Божията Сила. И тогава този човек или ще отдаде Славата на Бога, за да върви по Пътя на Живота или ще се върне назад, за да изтърве безвъзвратно онова, което Бог в Милостта Си му е подарил. Затова човеците имат една мъдра поговорка, която гласи:
“Птичето веднъж каца на рамото!”
Пророческите книги от “Мория”, които Господ Исус даде на Своите чеда в голямата Си Благост и Милост станаха толкова много и изобилни, щото със сигурност при мнозина на рамената им дойде не просто птиче, но цял пролетен сезон. И ето тук искам да приемеш, че тази книга за Пътя до Лоното на Авраам не е обикновено птиче, кацнало на рамото ти.
Не, братко мой! Тя е Небесен Орел, Който те кани да се хванеш здраво за крилата Му, за да те възвиси високо над духа на света и всички светски съблазни. Защото най-съдбоносната притча в Евангелията на Господ Исус наистина е притчата с бедния Лазар и богаташа.
Аз благодаря на Исус и се прекланям пред нозете Му за привилегията да ти дам това пророческо слово. Защото ако ние днес не разберем притчата за Лазар и думите на Авраам, то тогава цялата ни вяра в Исус е била напразна и Спасението ни се е осуетило. И аз не говоря пресилени думи, но по-скоро на моменти спестявам цялата трагедия на последните поколения човеци, прегърнали похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота. Затова нека сега да продължа с думите, които Спасителят каза на сърцето ми, миг преди да ми даде следващото Си видение. Ето какво ми каза Той:
“Измежду многото мъдри и спасителни думи в Моите притчи, най-мъдрите наистина са в притчата за Лазар и богаташа. Защото в думите на Авраам има съдба, както за Живот, така и за смърт. Спомни си тогава отново как той каза на богаташа:
“И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…” [ (Лука 16:26)]
Как разбираш тези думи на Авраам? И как ги проумяваш? Що ще рече това, че между онези, които са с Авраам и онези, които са при богаташа в пъкъла, има утвърдена бездна? И какво значи това, че никой от едните не може да отиде при другите, нито пък от другите да отиде при първите?”
Слушайки Господ, аз отговорих:
“Исусе! Бог е свят, а дяволът – извратен и покварен. Ето защо между Божиите и дяволските владения не може да има допирни точки. Така между тях наистина е утвърдена бездна, тъй че никой да не може да премине от едното място към другото и обратно…”
“Това е добър отговор, но не е достатъчен, за да разберете пълнотата в думите на Авраам. Затова нека те попитам другояче:
Тази бездна само отвъд земния живот ли съществува? И този ад и Рай само отвъд земния живот ли въздействат на човеците? Не е ли по-вярно другото, а именно, че човешкият живот на земята е мястото, където се сблъскват адът, бездната и Раят?”
Слушах Исус и в следващия момент сърцето ми просия от думите Му. Затова Му отговорих:
“Исусе! Сам Ти казваше на всички ни в Евангелието, че:
“Божието царство не иде така щото да се забелязва: нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас…” (Лука 17:20-21)
Исус се усмихна на думите ми и продължи:
“Според както истинно съм казал това за Божието Царство, то помисли къде тогава е адът? Не иде ли и той така, щото да не се забелязва? Не казах ли за Моята Църква, че портите на ада няма да й надделеят? И ако адът има порти, то той не влиза ли и не излиза ли през тях? Разбират ли тогава Моите, че адът и Раят наистина се сблъскват на земята, понеже едни отиват към Рая, а други – към ада? И ако между тях стои бездната, то не трябва ли да има Мост над тази бездна, тъй че наистина Бог да спасява човешките души? А Кой е Мостът над бездната? Кой е Мостът, с който да преминеш от властта на ада към властта на Рая?”
Гледах на Исус и в този момент усещах, че сърцето ми Го люби повече от всичко. Затова Му казах:
“Ти, Исусе, Си Мостът над бездната! Ти Си Мостът, през който спасените напускат властта на ада, за да попаднат във властта на Рая…”
В отговор на думите ми Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Виж тогава как се реализират думите на Авраам в Живота на Човешкия Син. Защото така ще ти стане още по-ясна и притчата за Лазар…”
В следващия миг пред очите ми се появи видение. Този път аз наистина виждах как адът, бездната и Раят се сблъскваха на земята. Защото този път моят Господ наистина приличаше на Мост от Светлина, прострян над самата бездна. Той ходеше по земята, а около Него се събираха души, привлечени и докоснати от Светлината Му. И ето, че Исус ми направи знак с ръката Си, като ми каза:
“Виж сега един човек от властта на ада, който се приближава към Мен…”
Действително, че след думите на Господ аз наистина виждах този човек. Той беше вързан с твърде много въжета, а самите краища на въжетата се държаха от демони. Човекът с мъка удържаше съпротивата на демоните, които се опитваха да го спрат с вързаните въжета и все повече се приближаваше към Исус. Така, накрая, застанал съвсем близо до Моста Христос, той Го запита:
“Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?” (Матея 19:16)
Исус погледна към човека с дълбок и изпитващ поглед. А след това му каза:
“Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите…” (Матея 19:17)
Слушайки думите на Исус лицето на човека за миг се възрадва. И той отново запита Господ:
“Кои?” (Матея 19:18)
А Исус отново му каза:
“Тия: Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си…” (Матея 19:18-19)
Думите на Исус още повече обнадеждиха човека. И той със задоволство отговори:
“Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още не достига?” (Матея 19:20)
Спасителят погледна към човека. А след това, като вдигна ръка и посочи към въжетата, с които бе вързано сърцето му и към демоните, които с огромно усилие го дърпаха назад, отново му каза:
“Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай…” (Матея 19:21)
Дочул думите на Исус, човекът видимо се съкруши. А после, поклатил неодобрително главата си, обърна се и побърза да се отдалечи от Господ. Това бе своеобразен миг на възторг за демоните. Те крещяха от удоволствие и като вдигаха в ръцете си въжетата, с които бяха вързали богатия, завикаха на Исус:
“Ние спечелихме победа над Светия Божий! Човекът възлюби въжетата ни повече от Моста над бездната!”
А Господ, гледащ с наскърбено Лице към тържествуващите демони, каза на събраните около Него:
“Истина ви казвам: Мъчно ще влезе богат в небесното царство. При това ви казвам: По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство…” (Матея 19:23-24)
След тези последни думи Исус се приближи към мен. И като вдигна ръката Си и посочи към отдалечаващия се богаташ и танцуващите край него демони, ме запита:
“Как мислиш? Не избра ли този човек още приживе мястото на богаташа в Моята притча?”
“Точно така е, Господи! Защото той имаше твърде силни връзки с княза на света. Именно тези връзки го държаха във властта на ада…”
“А когато Аз го призовах да се отрече от връзките си и да продаде имота си, за да облекчи живота на мнозина Лазаровци, то как реагира той?”
“Господи! За най-голям ужас на очите ми, той поклати недоверчиво главата си, сякаш, че се чудеше как е възможно да искаш от него толкова голям откуп, та да му дадеш Лоното на Авраам…”
“А дали би се чудил така, ако Бог беше отворил духовните му очи, та да види демоните и въжетата, с които го теглят към ада? Не е ли чуденето му именно поради измамата на дявола, която го е заблудила, че като пази заповедите, а презира Милостта към бедните ще се спаси? Не е ли именно такава измамата и на богаташа в притчата за бедния Лазар? Защото той, като се облича първо в мораво, след това си слага отгоре висон и решава, че всичко е наред. И какво е тук моравото, а какво – висонът?”
“Исусе! Моравото непременно е дрехата на тежкия грях, докато висонът е праведността. И тогава се случва именно писаното. Защото с религиозно лицемерие такива богаташи заявяват, че обичат Бога, но с делата си се отричат от него и Го презират. Тъй че веднъж се обличат с мораво, а втори път – с висон…”
В следващия миг Гласът на Исус стана необикновено строг. И Той каза:
“Ето, Стефане! Твоят Господ и Бог заявява против всичките богаташи на земята. И като им посочвам въжетата, с които князът на света е вързал сърцата им към себе си, им заповядвам:
Ако искате да бъдете съвършени, идете, продайте имотите си и почетете с благодеяния и щедрост бедните Лазаровци по земята. Защото, ако не покажете, че сте братя на Лазар, родени от неговия Отец, нито пък Аз ще ви покажа, че Лоното на Авраам е и ваше лоно. И като казвам думите Си, отново ги повтарям за свидетелство пред Моя Отец и пред всичките Му Святи ангели:
Ако не продадете имотите си и не почетете бедните с щедрост и благодеяние, Аз ще заключа пред съдбите ви Пътя до Лоното на Авраам. Защото Аз съм Мостът над бездната! Ако някой преминава през Мен, ще го направи с всичката Божия Любов в сърцето си. А тази Любов не търпи свидливи и алчни, студени и коравовратни, горди и лицемерни, неблагодарни и безплодни. Без себеотричане и щедрост няма да се отървете от въжетата си. А без да се отървете от въжетата си, няма да влезете през иглените уши на Моето Спасение! И за да видите мерзостните дела, в които сте затънали и духът на трапезата, с когото сте започнали пируване, то сега ще дам на слугата Си следващото Си видение с трапезата на богаташа. Блажени онези, които своевременно се покаят, та да бъдат очистени! И като бъдат очистени, да принасят плода, който им дава Вечния Живот!”

Leave a Reply