ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С БОГАТАША В ОГЪНЯ НА ПЪКЪЛА

Братко мой! Верни ми приятелю!
След прекрасното видение, което Исус ми даде с Лоното на Авраам, аз щях да преживея рязка амплитуда и това е напълно нормално. Зная, че след като Господ е въздигал сърцата ни нагоре и ни е дал да вкусим от блаженството на праведните, ще е много трудно да превключим, тъй че да видим и осъждението на нечестивите. Но ето такова е пророческото слово, давано от Бога. То не стои на едно място, заковано като пирон или неподвижно като статуя. Напротив – ако има Дух, Който постоянно да се движи и да разкрива тайните на духовния свят, то това е именно Божият Пророчески Дух. Затова сега нека отново да продължа с думите, които Господ започна да говори на сърцето ми, миг преди да ми разкрие видението с богаташа в огъня на пъкъла. Ето какво ми каза Исус:
“Искам да предадеш на всички Мои да гледат на страшните видения, които ти давам, като на изява на Божията Милост и дълготърпение към всички ви. Защото ако Господ твоят Бог беше мълчал и оставил всички ви без пророческо видение и прицел, то тогава и малцината нямаше да се спасят. Но Моето Слово не може да се наруши и написаното в него непременно ще се изпълни. И ако е вярно, че миг преди свършека Небесният Цар изпраща слугите Си към поканените, за да ги повикат на сватба, то имайте вярата да приемете, че днес е това време и това е Словото, с което ви призовавам и спасявам. Защото овцете непременно ще чуят Гласа на Вечният Пастир. И като Го последват, ще напуснат местата на развала и гнилота, за да намерят бистрите извори и зелените пасища. Колкото до другите, които са пасли овцете за себе си и са размътвали водата на Моите, тъй че да подведат в измамата и нечестието си мнозина, то видението, с което ще посветя сърцето ти, ще е именно тяхната сетнина.
Затова сега тръгни след Мен и нека Ме последват с вяра всички, които четат тази Свята пророческа книга…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми и само след миг аз отново видях смолисто черната река на смъртта, чиито води се вливаха в ада. И Исус, като хвана ръката ми, приближи сърцето ми до самите жертви на дявола. Това бяха стотици хиляди човеци, оплетени и слепени здраво в смолата на лукавия. Един от тях правеше много по-голямо впечатление от останалите. Защото, като държеше в ръцете си златна чаша, пълна с вино, той я надигаше към устата си и крещеше с възторг:
“Аз съм чедо на Авраам! Аз съм от неговите потомци! Кой е богат и благословен като мен? А? Има ли друг като мен, който с вяра да е умножил толкова много богатствата си? Алелуя!”
След тези думи той отпиваше от виното в златната си чаша. И като я сваляше от мазната си уста, отново продължаваше да вика, казвайки:
“Просперитет! Просперитет! Това е последната вълна на Святия Дух! Славата на дома, който построихме ние, наистина е по-голяма от славата на първия…”
След тези думи богаташът отново надигаше златната си чаша, пълна с вино, като го отпиваше на бавни и дълбоки глътки…
Гледах този човек и погнусата в сърцето ми растеше с всяка изминала секунда. Затова, като го посочих с ръка, попитах Господ:
“Исусе! Не е ли нечестието на този човек твърде голямо? Не заблуждава ли той с лъжеблаговестие всички около себе си? Защото във време, когато трябва да изработваме със страх и трепет светлия висон на благовестието, дрехите на този са безобразно омърсени в смола и в петна от виното, което пие…”
Слушайки думите ми, Исус каза:
“Това, което наблюдаваш, не е никак чудно. Защото дяволът е този, който е уловил богаташа в лепкавите връзки на смолата си. И като му е дал да пие със сърцето си от виното на блудницата, направил го е служител на най-страшната заблуда и измама. Но ти сега виж как ще продължи видението. Защото Гневът на Отец Ми против такива е твърде страшен. И съдбите Му вече идват против богаташите…”
След думите на Господ стана така, че забелязах как смолисто черната река се раздвижи. От мястото на самото й устие, там, където тя се вливаше в ада, изплуваха черни и страшни демони. Двама от тях се приближиха над богаташа и с див кикот и шумно размахване на крилата си се стрелнаха до самия него. Точно в този миг над богаташа и демоните се разнесе гневният Глас на Отец, Който извика из височините на Небето против богатия:
“Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?” (Лука 12:20)
Богаташът така и не чу Гласа на Отца, нито пък забелязваше снишилите се над него демони. Ето, че сякаш по даден сигнал, демоните забиха нокти в човека. И като изтръгнаха душата му из самото му тяло, вдигнаха я над самата смолиста река. А богаташът, видял ужаса вътре в себе си и край себе си, незабавно изкрещя, казвайки:
“Милост, Господи! Защо ми въздаваш с такова зло, след като толкоз години все за Твоето Име и Слава работех?”
От Небето не дойде никакъв отговор. Нещо повече – все така тресящи се от див демоничен кикот, пратениците на ада вече отвеждаха душата към устието на смолисто черната река. А тогава Исус ми каза:
“Сега бъди внимателен да видиш всичко, което ще се случи. И нека сърцето ти да не отпада от ужаса, който ще видиш. Защото двамата с теб ще отидем след демоните, за да свидетелстваш за мястото на вечното въздаяние…”
След тези думи Господ и аз тръгнахме след демоните. А те, държейки здраво с острите си нокти душата на богаташа, вече се спускаха в нещо, подобно на тъмен тунел, в който се изливаха смолите от реката на смъртта. Наистина в сърцето ми нямаше дори сянка от притеснение и страх. Защото, скрит в благодатното присъствие на Царя на Сион, в един прекрасен пашкул от Светлина и Благодат, аз продължавах да наблюдавам слизането на самите демони към ада. Така дойде миг, в който те слязоха в твърде мрачните и страшни дълбочини. Там очите ми вече виждаха хиляди грешници, приковани с вериги към остри и назъбени скали. Самите скали се врязваха в езеро, пламнало от огън и жупел. Така огнените вълни на самото езеро се стоварваха с шумен плясък над окованите грешници, които крещяха при всяко заливане от огъня и жупела. И ето, че новопристигналия с демоните, започна да крещи твърде ужасно. А викът му разцепваше тъмнината с думите:
“Господи! Господи! Да не бъде! Аз не заслужавам тази проклета съдба!”
В отговор на крясъците му демоните приковаха душата му с вериги към една твърде остра скала. И един от тях, който явно бе началник, с дрезгав глас каза на богаташа:
“Не викай и не крещи, а се приготви да прекараш тук вечността си! Защото, ето, скалата, която цял живот си търсил и на която си се покланял, сега ще ти служи за легло. А огнените вълни от езерото ще ти бъдат за завивка. Ти възлюби тази скала приживе и сега си прикован към нея във връзки на вечна смърт и наказание…”
Гледах на ставащото с богаташа. И като посочих към острата скала, на която богаташа беше прикован, попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли тази скала самият Мамон? Не е ли тя духовно въплъщение на Тирския княз, на когото този се е покланял с вярата на сърцето си?”
“Точно така, момчето Ми! Защото с каквито връзки се вържеш на земята, с такива връзки ще останеш и за вечността. И понеже Аз те доведох тук, за да ти разкрия именно притчата за бедния Лазар и богаташа, то се приготви да видиш и следващото знамение в това видение…”
След думите на Господ вниманието ми отново беше приковано към богаташа. Защото той, усещайки стоварващите се вълни от огън и жупел, вече крещеше неистово:
“Господи, Господи! Аз съм чедо на Авраам! Защо ме наказваш така? Защо Ти наказваш чедата на Своя Приятел? Нима тук е място за чедата на Авраам?”
Слушах думите на богаташа и дори недоумявах откъде у него такава дързост да се нарича чедо на Авраам. Но точно тогава Исус ме погледна с дълбоките Си очи, като ми каза:
“Това, което сега чуваш, донякъде е вярно. Защото този наистина е чедо на Авраам. Но проумей и разбери, че чедо на Авраам не е станал неговият дух, но неговата плът на земята. Защото ако духът следва Авраам, ще стигне до Лоното на Авраам, но ако плътта следва Авраам, тя непременно ще стигне до пламъците на ада. Затова сега и знамението ще следва Моята притча. Защото Господ, слушайки от Небето как някой крещи, че е чедо на Авраам, ще му изпрати и самия Си Приятел…”
След думите на Господ наистина стана чудо. Защото тъмните стени на ада сякаш, че се отдръпнаха. И към самото огнено езеро и прикования богаташ слезе прекрасното видение с Лоното на Авраам и Лазаря, лежащ в обятията му… А богаташът, все така на мъки, като гледаше на Авраам и Лазар, извика с хрипове в гласа си поради пресъхналата си уста:
“Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък…” (Лука 16:24)
Гледайки на наказания богаташ, Авраам се възправи от постелката си. И като посочи към богаташа с ръка, каза:
“Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш…” (Лука 16:25)
След тези думи на Авраам Исус ме попита:
“Как мислиш? Не е ли странно, че Божият Приятел Авраам от най-високото на Небето, казва “синко” на богаташа в дълбочините на ада? Това не ти ли доказва, че този богаташ наистина е бил чедо на Авраам?”
“Да, Господи мой! Но според както Ти истинно ми разкри, този богаташ го е следвал по плът. И като е получил на земята приживе благата на Авраам, изгубил е вечните…”
В следващия миг Гласът на моя Господ стана строг и страшен. И Той, като ми сочеше гърчещия се в мъки богаташ, каза:
“Колко от вас ще искат да останат богати в светското, та да заслужат привилегията да бъдат наречени в ада “чеда на Авраам”? Колко от вас ще продължат да се взират с неспирна похот и сласт в земните богатства на Авраам, а няма никак да видят Хълма Мория, на който Авраам роди Лоното Си? Не предупредих ли Аз всички ви, че Моят Бог и Отец е Дух и онези, които Му се покланят, с Дух и Истина трябва да се покланят? Какво родиха тогава последните поколения на земята? Духът на Авраам или богатството на Авраам?
И ето, по причина на това, че мнозина изтърваха Духа, за да намерят богатството, то и затова Хълмът Мория стана презрителен за тях. Защото сребролюбивият се отрича от Господа, даже Го презира!
Да възкача ли тогава на Небето и в Лоното на Авраам човеци, които презират чедата на Моя Отец? Не е ли презирал този богаташ бедния Лазар, като му е подхвърлял остатъците от трапезата си? Не го ли е подритвал и унижавал поради бедността на живота му, без да разсъди, че Отец Ми избира сиромаси в светски неща, но богати с вяра и наследници на Царството?
Но ето затова нека всичките Ми чеда видят, че макар и от най-високото в Небето, Авраам не отрече, че този богаташ му е бил син. Но едновременно с това Божият Приятел изяви, че този негов син го е следвал по плът, като е залагал на земното, а не на Небесното, на привременното, а не на вечното. И като такъв е получил благата си приживе, за да изгуби блаженството на Вечността.
Но ти продължи да слушаш какво ще каже Авраам на богаташа и как грешникът ще му отговори…”
След думите на Господ аз отново гледах към Авраам. Защото той, като сочеше с ръка към богаташа, отново продължи да му говори, казвайки:
“И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас…” (Лука 16:26)
Тези думи на Божия Приятел накараха лицето на богаташа да се изкриви от ужас. И той с още по-отчаян глас извика към Авраам:
“Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място…” (Лука 16:27-28)
Слушайки думите на мъчещия се, Авраам погледна строго към него. След това категорично отсече:
“Имат Моисея и пророците; нека слушат тях…” (Лука 16:29)
Въпреки категоричността на Авраам, богаташът не пожела да приеме думите му. И отново извика към него:
“Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят…” (Лука 16:30)
Въпреки настоятелността в гласа на богатия, Авраам никак не се трогна от вика му, но отново каза:
“Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят…” (Лука 16:31)
След тези последни думи на Божия Приятел видението с него просто изчезна и онова ужасно и страшно място на ада отново възстанови формите си. И тогава Исус, сочейки ми към мъчещия се богаташ, отново ми каза:
“Аз непременно ще ти разкрия бездната, за която Моят Приятел Авраам говори на богаташа. И ти ще видиш със сърцето си, както Рая и ада, така и самата бездна. Но сега, в края на това видение, искам да се замислиш над последните думи на Авраам. Защо той каза на богаташа, че днешните имат Моисея и пророците и трябва да слушат тях? Какво е тук Моисея, и какво – пророците?”
Слушах Исус и думите Му ми направиха огромно впечатление. Защото наистина Авраам казваше, че днешните имат Моисея и пророците и трябва да ги слушат. Затова казах на Исус:
“Господи мой! Авраам умишлено разделя Моисей от пророците, сякаш, за да покаже изходния път за всички, които не биха искали да споделят съдбата на богаташа в ада. И това означава, че нещо в живота на Моисей наистина се явява като Спасителен Изход към Небето. Защото в думите на Авраам Моисей олицетворява Духът, а пророците – делата на Бога…”
“Точно така, момчето Ми! Съвършено точно и вярно! Защото Изход има там, където има Божий Дух и Божии дела. А Духът и делата непременно се изявяват чрез вярата. Коя е тогава вярата на Моисея? Не е ли тази вяра, с която той напусна Египет? Не е ли тази вяра, за която Апостолът Ми записа:
“С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха, като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда…” (Евреи 11:24-26)
Но ето, устата Господна сега се отваря, за да даде на всички ви скъпоценните думи на Божия Живот:
Имате Моисей и пророците Ми! Слушайте тях! Имате Духа на този, който се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря и предпочете да страда с бедните Лазаровци! Имате Духа на този, който прие на себе си раните и струпеите на Лазар, понеже разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от съкровищниците на дявола! Имате Духа на този, който гледаше на бъдещата награда! Защото една е бъдещата награда за всички, които победят княза на света и богатствата му! И това е Лоното на Авраам!
Да бягате ли тогава от Словото, с което ви призовавам, чрез изпратения от Мен пророк? Да бягате ли от светлите връзки на Спасението през тесния процеп, та да се намерите оковани всред скалите на вечното възмездие? Ето, Аз още говоря и спасявам! И блажени са онези, които Ме следват в смирение и вярност!”
След тези последни думи Исус докосна главата ми, тъй че видението с богаташа в ада се прекрати, а Господ ме заведе към следващото Си видение.

Leave a Reply