ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ЛОНОТО НА АВРААМ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Учудването и възхищението ми от моя Господ се засилиха още повече, когато разбрах от Него, че виденията Му няма да се движат според изречената притча за Лазар, но ще тръгнат отзад напред. И понеже все още не разбирах защо е решил така, Исус ми каза:
“Никой от вас не би разбрал притчата за бедния Лазар и богаташа, ако не внимавате на думите, които Авраам изрече на пламналия в пъкъла. Защото в тези най-съдбоносни думи е скрито цялото Небесно благовестие и Спасение. Ето затова Моите видения към теб ще започнат от Лоното на Авраам, за да стигнат до пълната изява на думите на Авраам…”
След тези Свои думи Исус протегна ръка и докосна главата ми, тъй че само след миг духът ми полетя след Него. И по подобие на много други видения отново видях блестящият като диамант в Небето град. Така в мига, когато ние вече стъпвахме по златните улици на Небесния Ерусалим, Исус вдигна ръка и посочи към Божия Дворец на Святостта, като ми казваше:
“Ако някои от вас не са знаели що ще рече Лоно на Авраам, то нека сега отворят сърцата си и внимават на всичко, което ще ти покажа. Защото това Лоно е най-изобилната утеха и щастие, мир и пълнота от Божия Любов…”
След тези думи Исус тръгна към Божия Дворец, а аз Го последвах. И ето, че огромните светли врати вече се разтваряха пред Царя на Сион, когато Господ вдигна ръцете Си и призова Небесния Отец, като Му казваше:
“Отче Мой и Боже Мой! По Твоята Съвършена Воля и според изричното Ти намерение сега доведох слугата Ти до Лоното на Твоя Приятел Авраам. Моля Те, Отче Мой! Благослови сега слугата Си според голямата Си Благост и му дай да види Лазар в обятията на Авраам. За да разберат всички Твои живи по земята как се придобива Лоното на Авраам и какъв е Пътят до него…”
В отговор на Исусовите думи от самия Дворец закънтя Гласът на Отец, който идваше като Глас от падащи водопади. И ето думите, които Отец изговори пред сърцето ми:
“Сине човешки! Аз те извиках при Моето Светилище, за да видиш Моя Приятел Авраам и онзи, който лежи в обятията му. И сега, когато съм отворил вратите Си пред теб и съм те допуснал до най-вътрешното на Сърцето Си, искам да свидетелстваш на всичките народи и езици кои живеят в Сърцето Ми и защо Аз живея в техните сърца. Защото измежду многото високи върхове на вярата, Лоното на Авраам е най-високият. И този връх е запазен за най-великите в Небесното Царство – за онези, които ще са вечното украшение на Божията Слава и вечната наслада на Божието Сърце.
Ето, влез в покоите на Всевишния! И виж Божият Приятел с онзи, който се утешава на Лоното Му…”
Миг след думите на Отца, Господ протегна ръката Си към мен, като ми каза:
“А сега нека двамата с теб влезем в Божието Светилище. За да видиш и предадеш на всички Мои онова, което ще ти се изяви…”
Господ тръгна напред, а аз Го последвах. Така Исус се приближи към врата, която бе като огромен самороден кристал с изящни форми. И като отвори самата врата, пристъпи зад нея…
Братко мой! Верни ми приятелю! Сърцето ми беше виждало много прекрасни и съвършени картини от Божието Царство. Но тази стая на Авраам, където беше Лоното му, превъзхождаше всичко, което някога бях виждал. Защото очите ми вече виждаха Божият Приятел Авраам, облечен с великолепен златоткан хитон. Той беше легнал на снежнобяла постелка, наподобяваща легло. А до самия него, върху гърдите му, беше поставил главата си и Лазар. Самото място за почивка на двамата беше твърде необикновено. Защото от двете страни на леглото течаха кристално бистрите води на река, която явно извираше от самия Престол на Бога и Отца. А там, встрани от реката имаше изобилие от цветя и благоуханни треви. Това бе стая, която никак не приличаше на стая. Защото началото й и краят й се губеха и замъгляваха от невероятно Божие Присъствие. И все пак най-прекрасното беше в центъра на самата стая, там, сред самата кристална река, където бе бялата постелка и легналите върху нея Авраам и Лазар. Гледах самото видение, а възхищението от безпределната красота и Благодат ми беше отнело възможността да говоря или да изразя каквото и да е. Нищо земно, нищо светско, нищо красиво или изградено от човешки ръце не можеше да се съпостави с мястото, където беше Лоното на Авраам. Той и Лазар сякаш, че живееха в пресътворените мечти на Твореца, в най-нежното, чисто и благоуханно място, което Божията ръка беше сътворила за тях. Затова, като вдигнах ръка и посочих към двамата, аз погледнах към очите на Господ без да кажа и дума. А Той се усмихна и ми каза:
“Зная какво чувстваш и мислиш! Зная как се възхищаваш! Защото тази Небесна стая не е като стаите, в които всичко е затворено. Не момчето Ми! Това е стаята на съвършената свобода и утеха! Стаята, която е пределът на Божията Любов и Мир! Защото, ето, Реката на Живота тече всред самото Лоно на Божия Приятел. И Животът на Отца се влива в сърцата на Неговите, а благоуханието на Неговите чувства изпълва ноздрите им. Но ние сега нека се приближим до Авраам и Лазар. Защото ти все още не си видял най-прекрасното в самата стая…”
След тези думи Исус се приближи до Авраам и Лазар. И като протегна ръката Си към гърдите на Божия Приятел, го докосна, тъй че самите гърди заблестяха. Вътре, в самия Небесен Блясък от гърдите на Авраам, аз вече виждах сърцето му. А Исус тихо ми каза:
“Приближи се! И нека очите ти съзерцават Лоното на Авраам. Защото това Лоно е Радостта на Моя Отец! Това Лоно е Щастието на Моя Отец! Това Лоно е Животът на Моя Отец!”
След думите на Исус аз се приближих до лежащия Авраам и до Лазара в обятията му. И ето, че очите ми виждаха самото Лоно на Авраам…
То беше Исус! Да, братко мой! Самият Прекрасен и Небесен Образ на Божия Син блестеше от сърцето на Авраам с всичката Си Сила и Благодат. В този миг аз вече разбирах, че най-съвършеното в цялото Божие Царство е Исус. Той е Изворът! Той е Слънцето! Той е Причината! Той е Началото! Той е Краят! Той е Сърцето на моя Небесен Отец!
Докато гледах Лоното, аз паднах в самите води на Реката, която течеше край постелката на Авраам. И като прегърнах нозете на Господ, казах Му:
“Исусе! Ти Си Лоното на Авраам! Ти Си Животът на Отца! Ти Си Смисълът, заради Когото е всичко и от Когото е всичко! И сега, когато гледам Теб в сърцето на Божия Приятел, Те моля с цялата сила на сърцето си:
Яви ни се, Господи! Издигни ни горе, при Себе Си! Дай ни да познаем Любовта, с която Отец е възлюбил Твоя Образ в сърцата ни! Защото, ето, да се намерим като Лазар върху гърдите на Авраам, ще рече да се намерим и като Йоан върху Твоето Лоно. Да се намерим като Лазаря върху гърдите на Авраама ще рече да живеем само Твоя Живот в Твоя свят на Благодат и Любов! Нищо друго няма смисъл, Исусе! Защо да търсим смисъл, вън от Смисъла, Който Си Ти? Защо да търсим живот, вън от Живота, Който Си Ти? Защо да търсим утеха и мир, вън от Утехата и Мирът, Които Си Ти?”
Исус слушаше моите думи. А след това, като погали главата ми с благодатните Си пръсти, възправи ме пред Себе Си, като ми казваше:
“Сега, когато видя и разбра що ще рече Лоно на Авраам, иди и предай на Моите, че най-голям враг и убиец на това Лоно е духът на света и лукавството. Защото той ще се опита да предложи на всички ви един краткотраен капан от щастие за плътта, с който ще заплатите мястото си във Вечността. И като нямате очите на вярата, които се простират много по-далеч от живота за земята и тялото, няма никак да разберете, че това Лоно вие изработвате днес.
Днес вие или се приближавате до Сърцето на Отца Ми, или се отдалечавате от Него. Или събирате съкровища в Небето, където крадец не ги подкопава и краде и молец не ги пояжда, или тръгвате към съдбата на богаташа, за да отидете в другата крайност на съдбата. Защото колкото е по-високо Лоното на Авраам, толкова по-долу е сетнината на богаташа. Затова нека сега те заведа далече по-долу, там, където Любовта на Отец Ми и поривите на Сърцето Му няма никога да отидат…”
След тези последни думи Господ прекрати видението с Лоното на Авраам, за да ми покаже следващото Си видение.

Leave a Reply