ПЪТЯТ ДО ЛОНОТО НА АВРААМ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ПОРТАТА НА СПАСЕНИЕТО

Докато все още стоях разтърсен от въздействието на “Приказка за стълбата” Исус се приближи към мен. И като ме докосна с ръката Си, каза:
“Сега разбираш ли защо ти заповядах да прочетеш “Приказка за стълбата”?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че Ти наистина искаш съвършено да съхраниш и опазиш моето сърце и сърцата на всички, които Те следват и обичат. Защото ние никога не трябва да забравяме тази “Приказка за стълбата”…”
“Точно така е, момчето Ми. Защото днес е време, когато дяволските съблазни са готови да измамят и повлекат надолу хиляди по хиляди. И такива, когато тръгнат по мраморната стълба на Мамон, считат я в сърцата си за стълбата на Яков. Но ето, че твоят Господ е бил превъзходно силен в сърцето на един творец, за да предупреди поколенията, че има стълба не само към Бога, но и към дявола. И в желанието да вървите по Моята стълба и да се пазите от стълбата на дявола, вие непременно ще приемете в съдбите си да бъдете като бедния Лазар. Защото, кажи Ми, има ли друго място в Моето Евангелие, където Аз да говоря, че някой е бил отнесен от ангелите на Небето, освен в притчата с Лазар? Има ли друго категорично послание, с което да съм предупредил всички ви за сетнината на човешките съдби?”
“Господи мой! Като взема в предвид, че в притчата за Лазар и богаташа, Ти изявяваш и присъствието на Авраам, то си мисля, че в Твоето Слово няма по съдбоносна притча от тази…”
“А кой днес зачита тази Моя притча? Не е ли станала тя твърде незначителна в сърдечните мотиви и амбиции на мнозинството? Не е ли станал Пътят в тази притча, като една твърде тънка и почти невидима нишка, тъй че никой да не иска да я забележи? И когато силата на проповядвания земен просперитет обръща сърцата към силата на богатството, а не към силата на вярата, то можеш ли да си представиш до какво ще доведе всичко това?”
“Господи мой! Ако някой се откаже от Твоята стълба, то той непременно попада на другата стълба, която Ти Си разкрил на българския поет…”
“Точно така, момчето Ми. Но ти отново помисли върху това, че притчата за Лазар е станала твърде незабележима и малка за мнозинството. Защото сега ще ти разкрия във видение каква ще е сетнината на човеците, които съумеят да запазят и утвърдят сърцата си именно в тази Моя притча…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз виждах как Небесният Хълм Сион светеше над самата земя и един от лъчите му стигаше до нея. Това беше твърде тънък слънчев лъч, който докосваше поставена Порта на издигнат Хълм. А под самия Хълм, докосван от Небесния лъч, шумяха смолистите води на черна река, която се вливаше в самия ад. Докато все така гледах и не разбирах, Исус ми каза:
“Нека сега слезем долу, при самия издигнат Хълм и поставената на него Порта. Защото трябва да видиш с очите си колко съдбоносна е притчата за Лазар и богаташа…”
След тези думи на Господ ние наистина слязохме при издигнатия Хълм и поставената на него Порта. И ето, че Той ми посочи Портата, като каза:
“Имай вярата да приемеш, че това съм Аз. Защото Аз съм вашата Спасителна Порта към Вечния Живот и Небесното Царство. А сега се опитай да преминеш през Портата, така, както би преминал Лазар…”
Погледнах Портата и се затичах към Нея, като натиснах дръжката й. Но било че натисках самата дръжка, Портата не се отвори. Това искрено ме обезпокои и тогава се обърнах към Исус, като Му казах:
“Исусе! Имам проблем, защото Портата е заключена и не се отваря…”
Исус ме погледна с дълбоките Си очи и в тях аз прочетох божествен укор. А след това ми каза:
“Как може да твърдиш, че Портата е заключена? Не е заключена, но само е стеснена. И ти, очаквайки да преминеш като през параден вход, никак не забеляза, че слънчевият лъч от Сион е твърде тънък. Но сега отново се върни при Портата и се опитай да забележиш откъде минава Небесният лъч. И като видиш лъча, погледни в самата основа на Портата. Защото там ще забележиш съдбоносните връзки на Живота и смъртта…”
Думите на Господ бяха твърде дълбоки, за да ги осъзная в първия момент. Но ето, че Той ми говореше как Портата е стеснена и в основата й има връзки от Живот и смърт. Така аз отново се приближих до Портата. И като паднах на коленете си пред Нея, забелязах един тъничък процеп, през който влизаше божествената Светлина на Спасението. А след това, като погледнах пред коленете си, видях връзки с различна дебелина. Имаше такива, които бяха като въжета. Имаше други, с дебелината на канап. Но онзи мъничък и тесен процеп бе с големината на иглено ухо. Ето защо продължих да се взирам във връзките и да търся още по-малки и малки. Докато накрая очите ми зърнаха твърде тънък копринен конец, който бе изящно бял и светъл. И като взех конеца, насочих го към тънкия процеп, през който идваше Небесният лъч. А конецът наистина премина през процепа. И от другата страна на Портата Господната Сила започна да дърпа конеца към самите небеса. Така, само за миг от мига, разбрах, че трябва здраво да завържа нозете и ръцете си за конеца, който вече преминаваше през самия процеп. Затова, като завързах ръцете и нозете си, с огромно вълнение забелязах как конецът вече се свършва и само след миг ще ме задърпа към тънкия процеп. И точно тогава с мен се случи чудо. Защото Портата ставаше все по-голяма, а аз все по-малък. И в миг, когато тя наподобяваше огромно здание, издигащо се към Небето, онзи малък процеп бе станал отвор, а белият конец – въже, с което Господната Сила ме издърпа през отвора, така щото преминах оттатък…
Ето, че Исус отново беше пред мен в цялата Си Слава и великолепие. И като ми посочи огромната Порта, издигаща се до Небето и бялото въже, навързано около ръцете ми и нозете ми, отново ме запита:
“Сега разбра ли по-добре що ще рече да си Лазар? Разбра ли какво е коприненият конец и тесния процеп към Спасението?”
Погледнах към благите очи на Господ и Му казах:
“Исусе! Първото, което разбрах пред Портата, беше това, че няма да намеря процепа на Спасението, ако не коленича пред Портата. А после, когато забелязах многото връзки в самата основа и тънкия процеп в самата Порта, ми стана ясно, че трябва да доверя сърцето си на притчата за Лазар. Защото тя е тънкият копринен конец, способен да премине през стеснения отвор. И ето, че когато завързах нозете и ръцете си с тази притча, стана така, че аз започнах да се смалявам, а Ти да растеш. И колкото по-малък ставах аз, толкова отворът на Спасението ставаше по-голям. Докато накрая конецът се превърна във въже и Твоята Сила ме издърпа през Портата…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Сега разбираш ли по-добре думите Ми? Сега проумяваш ли защо Аз заявих, че е по-лесно камила да премине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието Царство? Не разбират ли всички Мои, че когато казвах “иглени уши” Аз имах в предвид именно тънкия процеп на Спасението? Процеп, през който могат да преминат само човеците, които се имат за малки пред Божиите очи. А кои са малките, Стефане? Не са ли това бедняците и сиромасите? Не са ли тези, които светът презира и подритва поради огромната им мизерия и нищета? Но ето за такива Аз оставих копринения конец, от който съм изтъкал и цялата Си светла дреха. Защото онзи, който е малък пред Господа, ще се улови за малкото, за да премине през иглените уши и да бъде спасен. Но онези, които се имат за големи, ще направят погрешния си избор. Затова нека двамата с теб видим и другото развитие на това видение…”
След тези Свои думи Господ отново ме въздигна над самата Порта. И като ми посочи идещите към Портата двама човеци, направи ми знак да ги наблюдавам за онова, което ще сторят. Така човеците се приближиха при Портата. И ето, че единият каза на другият:
“Братко мой! Това, несъмнено, е Портата на Вечния Живот. Аз се радвам, че най-накрая стигнахме до Нея…”
В отговор на думите на първия, вторият се завтече към самата Порта, казвайки:
“Нека тогава да преминем през Нея, за да станем свидетели на Господ!”
След тези възторжени думи той вече натискаше дръжката на Портата, но Тя никак не се отваряше. Това накара човека да реагира. И той, като започна още повече да натиска дръжката на Портата, завика към спътника си, казвайки:
“Ела и ми помогни. Защото в тази Порта има някакъв проблем и никак не може да се отвори. Изглежда, че Бог не одобрява вярата ни и не зачита свидетелствата ни…”
Дочул думите на спътника си, другият се приближи към него, като му каза:
“Ние непременно трябва да преминем, разбираш ли?”
След това, усетил съприкосновението с връзките в основата на Портата, другият ги посочи с ръката си, като казваше:
“Гледай тези връзки! Защото именно в тях е ключът за отварянето на Портата…”
Така двамата вече гледаха връзките в нозете си. А първият, вдигайки едно от дебелите въжета в нозете си, каза на спътника си:
“Ако Господ ни е възлюбил с връзки на вечна любов, то не мислиш ли, че те трябва да са много здрави? А така, като гледам, по-здрави от тези въжета не виждам…”
В отговор на думите му, другият извика:
“Ами да! Наистина е така! Защото всяка врата в живота се отваря с връзки… Затова нека сега се вържем с тези въжета, а другият им край да вържем за дръжката на Портата. Така непременно ще отворим Портата…”
Миг след разменените реплики, човеците вече здраво връзваха ръцете и нозете си с дебелите въжета. А тогава дойде ефектът от самите въжета. Защото краищата им се превърнаха в змии, които вече нападаха сърцата на човеците. И те, в плен на пълна заблуда и измама, завикаха един на друг:
“Алелуя, братко! Това е! Тази Порта стана сиромашка, заради нас. За да се обогатим ние от Нейната сиромашия…”
“Амин, така е! Тази Порта приема само свидетели на просперитета…”
След тези изповеди самите змии получиха още повече сила, тъй че превъзмогнаха над човеците. И като ги повалиха на земята, завлачиха телата им към смолисто черната река под самия хълм…
Братко мой! Гледах с потресен поглед на ставащото с човеците. Колкото повече змиите ги завличаха към реката на смъртта, толкова повече те се въодушевяваха и викаха. А Исус, като ги посочи с ръката Си, ми каза:
“Иди и кажи на Моите, че днес е времето, когато призовавам всички ви да тръгнат по Пътя на Лазар, за да намерят Лоното на Авраам. Защото ако Аз съм Същият, вчера, днес и завинаги, то и противникът Ми дявол е същият. Той не е научил нищо ново и не е забравил нищо старо. Но мнозина от последните поколения на земята, прегърнали измамата на великата блудница, бързо забравиха кой е князът на земята и кой – Царят на Сион. И като размениха местата им – нарекоха Господа “дявол”, а дявола – “Господ”. Такива забравиха, че Моето Царство не е от този свят, нито пък някога ще бъде. И като решиха в сърцата си, че горното е досущ като долното, побързаха да влязат в палатите на богаташа, за да приемат съдбата му. А Моите бедни и немотни свидетели, въпреки богатството на вярата си, бяха охулени и презрени, за да получат струпеите и раните на бедния Лазар.
Ето, призовавам всички ви! Последвайте Ме в останалите видения, които ще дам на слугата Си. Защото в тях ще видите, както Лоното на Авраам и притихналия в него Лазар, така и огнения пъкъл, в който крещеше богаташът. За да разберете думите на Авраам, както за онези, които се възкачват горе, така и за другите, които слизат долу.
Ето, Аз днес ви говоря без притчи! И ясно известявам за твърде великите съдби на Моя Отец и Бог. Блажени онези, които прогледнат и видят, че притчата за Лазар е Господната Зеница на Чистото и Свято Спасение! Блажени човеците, които превъзмогнат над най-силната съблазън и най-тежкото изкушение, дошли на земята – съблазънта да обличаш неправдата с правда и изкушението – да се веселиш бляскаво във време на плач и изкупващо ридание!”
След тези думи Господ ме въведе в следващото от Небесните Си видения.

Leave a Reply