БОЖИЯТА МИЛОСТ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО ОТ ИСУС

Нека сега, скъпи ми читателю, ти разкажа какво преживях, когато Исус дойде, за да ме призове към написването на тази книга. Ето с какви въпроси Той се обърна към мен:
“Стефане, вярваш ли, че ще извърша още много неща в твоето служение за Мен?”
Отговорих:
“Господи, след тези дълбоки пророчески книги, които Ти ми даде, аз вярвам, че Ти ще отвориш врати в сърцата на много хора, за да бъдат изобличени, просветени и променени…”
Тогава Исус продължи:
“А не усети ли в изминалите години, че съществува достатъчно голяма опозиция на Словото, което ти се даде от Небето? Не изгориха и не скъсаха ли на много места книгите, които ти раздаваше даром? Не изгонваха ли от църквите онези човеци, които приемаха пророк в името на пророк?”
“Да, Господи!” – отговорих аз с нотка на огорчение в гласа си. А след това продължих:
“Но въпреки това нито за миг не съм се отказал да продължавам да подарявам книгите, които Ти ми даде…”
Тогава Исус каза:
“И докога смяташ, че това ще продължава така? Ти да подаряваш Небесно слово, а мнозина да го късат и да те наричат еретик и антихрист… Няма ли твоят Господ да реагира на яростната кампания против Пророческия Дух, Който те ръководи?
Или нека те попитам другояче:
Искаш ли Аз да реагирам? Искаш ли мярката, с която мнозина пастири измерват отношението си към теб, да стане Моята мярка за отношението Ми към тях?”
Няма да скрия от теб, читателю, че въпросът на Исус ме остави безмълвен за дълго време. Усещах как в сърцето ми се борят две начала. Едното начало казваше:
“Нека Бог изпълни Словото Си! Никой не може безнаказано да гори и къса книгите на Божиите слуги и да не си плати за беззаконието. Нека Исус реагира! Нека се изпълни писаното, че с каквато мярка някой мери, с такава ще му се отмерва…”
А другото начало, много по-тихо и по-трудно уловимо от първото, казваше:
“Аз не съм Съдията. Бог е, Който ще съди и живите, и мъртвите. Но Милостта тържествува над съда. И прощението има по-голяма сила от наказанието…”
От едната страна на вътрешния ми разнобой стояха спомените ми – горчиви, тъжни, пълни с гонения, оплювания, чародейства, хули и лъжи против живота ми. А от другата стояха Библията и Господ Исус, Който ме чакаше да Му отговоря. Така в един момент усетих, че вътрешната ми аргументация сякаш е неутрализирана. Сякаш плюс и минус се бяха съединили, за да се получи нула. Дълго време бях чакал Господ за именно такъв разговор и мислено бях събрал хиляди мисли, които исках да поставя на Престола на Божията Справедливост. Но сега всички тези хиляди мисли просто бяха изчезнали. Тогава казах на моя Господ:
“Боже мой! Страхувам се, че ако отворя устата си, ще съгреша и Ти ще ме смъмриш. Ще ме смъмриш така, както смъмри учениците Си, когато поискаха от Тебе власт да заповядват така, че да падне огън от Небето, както стори и пророк Илия. Помогни ми да бъда на Твоя Дух!”
Исус се усмихна и ме погали по главата. А после каза:
“Сега виждаш ли, че докато Аз не дойда към сърцето ти, това сърце има хиляди представи и очаквания? А ето, че когато дойда, то не знае какво да Ми отговори… Другояче не би могло и да бъде, защото умът ти диктува едно, а сърцето – друго. И за да разбереш кое от двете да послушаш, сега ще ти дам видение, което ще те направи угоден пред очите на Отца Ми…”
След последните Си думи Исус издигна духа и сърцето ми нагоре, където всичко земно изгуби образ и очертание. Миг след това бях поставен във видение. Видението беше на върха на Синайската планина, където видях светещ облак. А пред самия облак видях пророк Моисей, паднал на лицето си и скубещ с двете си ръце косите си. Тогава дочух из облака Гласът на Отец. Това беше гневен Глас, наподобяващ канонада от тежки и отчетливи гърмове и той караше самите скали да се тресат и разпукват. Ето какво казваше Отец на пророка Си:
“Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. Скоро се отклониха от пътя, в който съм им заповядал да ходят; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, а тебе ще направя велик народ…” (Изход 32:7-10)
В този миг Гласът на Отец млъкна, а до мен се появи Исус и ме попита:
“Забелязваш ли колко велико и щедро обещание излезе из устата на Отец Ми? Кой би отказал на Отец Ми, ако дойде при него и му каже:
Ще те направя велик народ!
Може ли някой да откаже на Гласа на Всемогъщия?”
Стоях като потресен пред гледката, а думите на Исус бяха повече от дълбоки. Тогава казах:
“Господи, никой не може да откаже на Гласа на Всемогъщия…”
А Исус отново ме попита:
“Защо тогава Отец Ми, Всемогъщият, казва на пророка Си:
Остави Ме, за да пламне Гневът Ми!
Нима Моисей Му пречи, за да пламне Гневът Му? Нима Творецът и Господарят на Вселената е докаран до ситуация, в която да казва:
“Остави Ме, сега!”
Не е ли Отец Ми свободен да излее Гнева Си, без да се съобразява с никого? Но ето, че Моисей стои там, пред облака, паднал по лице и скубещ косите си, облял лицето си в сълзи, а Отец в Гнева Си против Израил не може да реагира… Нима Отец би лъгал пророка Си относно обещанието Си, че ако ги изтреби, от Моисея ще направи велик народ?”
“Не, Господи мой! Отец е Свят и Той не може да лъже. Но си мисля, че Ти ми даваш това видение, за да разбера напълно и моя вътрешен разнобой. Понеже, когато ме запита дали да въздадеш на противниците ми според тяхната мярка спрямо мен, аз не знаех какво да Ти кажа. Умът и сърцето ми се бореха. И докато умът ми казваше “Да” на Твоя гняв, сърцето ми искаше милост за тях…”
Исус отново се усмихна, като каза:
“Сега разбираш ли, че умът на Бог Йеова искаше да погуби коравовратните израилтяни и идола им, докато Сърцето на Отца Ми казваше на Моисей:
“Остави Ме, сега!”
Този пророк беше спечелил Божието Сърце, беше влязъл вътре в него, понеже обичаше враговете си с Божията Любов и не искаше Отец да ги погуби. В този миг Отец Ми знаеше, че ако простре ръка да погуби Израил, то първо би погубил сърцето на Собствения Си слуга и пророк, който в пролома ходатайстваше за престъпниците.
Сега разбра ли в пълна степен защо Милостта тържествува над съда?”
“Да, Господи! Сега разбрах, че Милостта тържествува над съда, понеже Любовта Божия тържествува над гнева и сърцето тържествува над ума…”
Никога не бях изговарял толкова велики думи. Чувствах себе си освободен от голяма тежест. Самото видение от Спасителя сякаш докрай беше извадило от мен желанията и мислите за възмездие над противниците ми. И аз разбрах, че Бог никога няма да избере лесното пред трудното. Защото е лесно да накажеш и възмездиш. Лесно е да събориш и унищожиш. Но много по-трудното, истински Христовото, е да простиш и изцелиш, да изградиш и родиш. Защото Исус не дойде да погуби света, но да го спаси чрез Себе Си. Исус видя мислите ми и добави:
“Много пъти съм искал да доведа сърцето ти до това разбиране, което получи сега, но ти не беше извървял целия път, за да си готов за пълнотата на Моите откровения. Сега приготви и утвърди сърцето си, защото ще ти говоря в дълбочина за най-великата изява на Божието Сърце:
За Милостта, която издирва и възвръща, изцелява и възкресява!”
След тези Си думи Исус отново продължи, като ми каза:
“Запомни от твоя Господ, че Божията Милост има две проявления. Едното се проявява от вас и вашите сърца, а другото – от Мен и Отца Ми чрез Святия Дух. Понеже на всички ви някога Аз казах:
“Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост…” (Матея 5:7)
Едната проявена милост води до изявата на другата милост, а срещата между двете е най-великата изява на Божието Сърце…”
Слушах Исус и още не разбирах. Затова Го попитах:
“Кажи ми, Господи Исусе! Къде да намеря разликата между двете милости? Как да ги разгранича?”
А Исус ми отговори:
“Когато получиш двете видения от Мен в Евангелието, тогава ще разбереш и разликата, но сега знай основното за двата раздела на Милостта. Първият раздел е даден на Църквата и той е Любовта на Вярата. Вторият раздел е отговорът от Отца Ми и той е Вярата на Любовта. Останалото ще разбереш от самите видения, а заедно с теб ще ги разберат всички, които все още искат да имат любящи, състрадателни и простителни сърца…”
След тези думи видението от Исус се прекрати и Той започна да подготвя сърцето ми за пълното разбиране на Божията Милост. Сега, скъпи ми читателю, аз падам на колене и благодаря на Исус за неизказаните Му дарове към Църквата. Нека Бог те благослови! Амин и Амин!

Leave a Reply