ЕТО, МЛАДОЖЕНЕЦЪТ ИДЕ! – III ГЛАВА

3. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА РАДИКАЛНАТА СВЯТОСТ

(ИЛИ КАК ДА СЕ ТЪЛКУВА ПРИТЧАТА С ДЕВИЦИТЕ)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз вярвам, че като духовен човек, който е следвал Господ Исус Христос поне през последните седем години, ти ще си дадеш ясна сметка, че виденията от Бога се приемат със сърцето, а не с логиката на ума. Понеже логиката на ума няма никак да намери съгласие със Светлината на Духа. Сам навярно се досещаш за какво говоря. Защото отново става въпрос за петте разумни и петте неразумни девици. Колкото и да търсиш такива девици по плът, то няма да ги намериш, понеже думите на нашия Господ, са Свят Дух от устните Му. Защото всяка девица от видението, което Исус даде на сърцата ни, е една църква.
Тук отново ще те помоля да не правиш никакви аналогии по плът, нито да решиш, че трябва да изброяваш религиозни деноминации и изобщо църкви, които са ти направили впечатление. Понеже съм сигурен, че някой религиозен буквояд и брояч непременно би записал в тефтера си:
“Като първа от разумните девици ще взема да запиша Православната църква! Там масло Господ е дал в изобилие! Всичките кандила в храмовете – светят ли, светят! Като втора от разумните девици непременно ще запиша Римокатолическата църква! Там все пак има един милиард католици! За третата от разумните девици няма много да му мисля – там слагам цялото Протестантство с разните му там течения – методисти, лютерани, евангелисти, епископални, петдесятни! Четвъртата девица непременно ще да е Адвентната църква, щото сватбите все на седмия ден стават! А петата с която нещата приключват, изглежда ще е баптистката църква! Щото все пак бракът си е един вид кръщение! Колкото до петте неразумни девици – там май са всичките секти, които не са регистрирани в дирекцията по вероизповеданията и ги няма надлежно узаконени в регистъра!”
С подобен религиозен критерий май Исус не просто ще напълни, но ще препълни Небето… Но аз ще те помоля, братко мой, да се оставиш от всичкото плътско мислене и да захвърлиш подобни плътски представи, защото те винаги водят до пространния път и до широката порта, чиято сетнина е погибелта. А сега нека с пророческа отговорност пред Господ Исус, и с абсолютна сериозност да ти дам нужните духовни напътствия, за да проумееш притчата от предишното видение, понеже само така ще имаш вярата да приемеш останалите видения в тази книга.
Виждаш ли, братко мой, няма такова нещо, че една девица ще си лежи в кревата и ще чака Маслото да й дойде в светилника. Нищо подобно! Всяка от петте разумни девици ще плати всичката възможна цена, за да бъде одобрена и посочена за Спасение. Отново повтарям:
Всяка от разумните девици ще плати всичката възможна цена, за да се намери на Сватбата на Младоженеца!
Понеже, както забеляза във видението, Бог Отец прати слугите Си от двата най-вътрешни кръга на Святото Си Присъствие, и те надуха тръбите върху покрива. И тогава Маслото потече от тръбите им и премина през покрива, за да напълни готовите светилници на разумните девици, и да се разпилее край обърнатите светилници на неразумните. Но самият факт, че Маслото напълва един светилник, говори убедително само за едно, а именно, че не Маслото е отишло до светилника на църквата, но църковният светилник е отишъл до Маслото!
Зная, че е възможно да ми кажеш:
“Брат Стефане, та нали във видението от предишната глава Маслото отиде до светилника! Как сега ми казваш, че светилникът трябва да отиде до Маслото?”
Няма противоречие, приятелю! Маслото никога не мърда от мястото си! То си е все там – в четвъртия кръг на Божието Присъствие! Понеже Божиите слуги всякога пребъдват в последните два кръга на Божието Присъствие и никога не ги напускат. Но ако все пак нещо е напуснало тези кръгове, то това е личното им свидетелстване в пророческото благовестие, написано на книга или убедително доказано от Святия Дух чрез примера на делата им. Казано по друг начин:
Докато надигат пророческия възглас за Младоженеца, слугите на Исус призовават църквите да напуснат властта на света и да се намерят съразпнати с Младоженеца на Голготския Кръст!
Защото там – след Кръста, вече идва четвъртият кръг на Божието Присъствие, а именно – кръгът на Божието Свято Миро. Именно това обяснява присъствието на слугите на покрива на сградата на християнската религия, а не вътре в стаите й. Понеже в стаите се спи, а на покрива се бди и пребъдва. И не казва ли Господ в Евангелието:
“…който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си…” (Матея 24:17]
Но какво значи да се намериш на покрива? Ето какво:
Това значи да напуснеш светското християнство, превърнало се в блудница Вавилон, и да се покориш на свидетелството на изпратените от Сион Божии слуги!
Едва тогава Маслото би напълнило Светилника, тоест, Святият Дух би свидетелствал с могъщото проявление на Самия Себе Си, когато се проповядва Божието Слово и Божието Спасение. А там, където има Масло и Светилник, непременно ще се появи и огненото кръщение в Любовта на Отца и Сина, за да бъде светилникът запален и да разпръсква Светлина и Благодат. Така непременно ти става ясно, че всяка от петте девици на Младоженеца не просто се е събудила от пророческия възглас, но е преживяла съдбоносно приближаване до последните два кръга от Божието Присъствие. А това не е станало по друг начин, освен чрез проповядването на радикално умиране и на радикална Святост. Тези пет събудени девици са напълнили светилниците си с Масло, превръщайки в Дух и Живот стиха на радикалното умиране:
“Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20) 
А също така и стихът, свързан с радикалната Святост:
“А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света…” (Галатяни 6:14) 
Хайде тогава да те конфронтирам най-вече с радикалната Святост на Апостол Павел, за да разбереш каква девица е уловила сърцето ти и имаш ли основание от Святия Дух, та да я наричаш ”Христова Църква”. Виж първите думи на апостола:
“А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос…”
Знаеш ли какво ще рече нещо да е далеч от тебе? Знаеш ли изобщо кога нещата стават далечни? Не е ли тогава, когато ти се отдалечаваш от тях и те от теб? И ето, че най-просветеният слуга на Исус в древността ти казва, че нещата на света са далечни за него… Защо? Не затова ли, понеже Павел е отишъл след Кръста, чрез който светът за него е разпнат, а и той за света?
Искам много внимателно да проумееш това, което пиша. Помоли Святият Дух да отвори широко сърцето ти, за да разбереш Истината. А сега нека те попитам така:
Кои човеци в древността заслужаваха разпъването си? Не бяха ли това престъпниците? Не бяха ли най-долните отрепки, които хората ненавиждат и предават на смърт? Понеже тази дума “разпятие” има както Свят, така и осквернен смисъл. Ние, повярвалите в Исус, сме приели Святият й смисъл, понеже Господ се разпна за нас и беше прикован на дървото за греховете ни. Но онзи разбойник Варава, когото Пилат се готвеше да предаде на разпятие, напълно го заслужаваше, заради убийствата и грабежите си. И ако се беше случило Варава да бъде прикован на кръст, то тогава мнозина биха казали:
“Тоя престъпник правосъдието не го остави да живее! Нека умре сега, прободен на кръста, заради всичките злини, които е сторил на човеците!”
Да, но евреите поискаха милост за престъпника Варава, а осъдиха Исус, Невинният Агнец!
И сега нека отново да те върна в радикалната Святост на Апостол Павел. Защото той ясно ти казва, че светът за него е разпнат, както и той е разпнат за света… Защо Павел нарече светът “разпнат”, при все, че същият този свят продължаваше да лежи в лукавия и да тъне в мерзостите си? И защо апостолът продължаваше да пише в посланието си, че и той е разпнат за света, при положение, че пишеше в оня миг посланието с развързани, а не с прободени ръце? Ето и отговорът, братко мой!
Този нечестив свят е престъпен, понеже изпълнява волята на господаря си Сатана. И единственият начин да му въздадеш, е да го разпнеш в помислите си и в сърцето си! Тоест, да паднеш на колене и да се помолиш в Святия Дух, казвайки на Исус, твоя Господ:
“Господи мой! Има престъпник, който иска винаги да убива вярата ми и надеждата ми в Тебе и този престъпник е светът! Има убиец, който пречи на божественото проявление на Любовта Ти в църквите, и този убиец е светът! Нека сега Святият Дух прикове и разпъне този свят в кръста на помислите ми! Нека светът да бъде разпнат за мен и така да умрат изкушенията и съблазните му! Нека и аз бъда разпнат за света, за да не може никога светът да ме припознае като един от своите си, но непременно да ме намери като един, който е престъпил волята на неговия господар, дявола! Само така, Господи Исусе, аз мога да премина с Тебе оттатък Кръста Ти, ставайки съобразуван в Твоята Смърт, в Твоето Възкресение и в Твоя Вечен Живот!”
Посветиш ли живота си на тази молитва, и платиш ли личната си цена, за да разпнеш света в помислите си и в сърцето си, то тогава ти ще си на превъзходната позиция да очакваш в мир и радост мигът на грабването и Сватбата на Агнето. Но аз нека още да продължа с радикалната Святост на Апостол Павел и да те попитам така:
Онези неразумни девици разпнаха ли света в сърцето си, след като блудстваха с демонични началници и обикнаха света и всичко, що е в света? Помнеха ли те съдбоносното предупреждение на Апостол Яков, че приятелството със света е вражда против Бога? Разбира се, че не го помнеха, но го бяха забравили (а и по тази причина светилниците им бяха се катурнали, с отвори, обърнати към земята, а не към Небето). И ако имаше причина девиците да не помнят Яков, то тя е, че в посланието си Апостолът на Христос ги нарече “прелюбодейци”, както е и писано:
“Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога…” (Яков 4:4) 
Но можеха ли да признаят, че са блудни тия църкви, които имаха самочувствие на девици? И когато ти влезеш в църковното събрание, какво ще намериш там? Божиите кръгове на Солта и Маслото, или ехидната усмивка на сатанинския свят?
“Светът за мен е разпнат!” – написа някога Павел. Той намери сила да се отрече от тогавашния свят и смъртоносно да го прикове в помислите си. А нима е разпнат днешния свят, който донесе търговията си в църквите, тъй щото търговците станаха църковни големци и златни идоли?
Нима е разпнат днешният свят, който донесе лицеприятието си в църквите, тъй щото църковното общение стана надпревара по подмазване, човешки поклони, клюкарства, шепотничества и всякакво религиозно шушукане? Нима е разпнат днешният свят, който донесе титулуването си в църквите, тъй щото прицелната точка на горното от Бога призвание в Христа Исуса беше подменена в състезание за печелене на бели табелки върху черни ревери? Нима е разпнат днешният свят, който донесе религиозното лицемерие в църквите, тъй щото те се превърнаха на театър, в който артистите лъжат зрителите, че са искрени и истински, а пък зрителите шумно ги лъжат, че им вярват? Нима е разпнат днешният свят, който донесе кариеризъм в църквите, тъй щото слугуването стана мръсна дума, а първенствуването и драпането за религиозни постове стана естествен демоничен нагон на властолюбци и богоненавистници? Нима е разпнат днешният свят, който донесе сребролюбие в църквите, тъй щото най-алчните и най-проклетите изсред потомците на Юда Искариотски окупираха амвоните и се вмъкнаха в църковните ведомости за тлъсти заплати? Нима е разпнат днешният свят, който донесе празнодумството, бърборенето и религиозната простащина и безпросветност, като превърна демонизираните от Езавел човеци в абсолютни манипулатори и безсъвестни чародеи? Нима е разпнат днешният свят, който превърна хиляди общества в люпилни за фанатизъм, омраза и всякакво религиозно безумие? Нима е разпнат днешният свят, който превърна идолопоклонството в основа на църковното богослужение, като измести Името и Небесния Авторитет на Господ Исус Христос с имена и авторитети от апокрифни книги и религиозни тропари?
Не се залъгвай никога, братко мой!
Защото не е възможно да разпнеш оня, когото обичаш!
Ти можеш да го разпнеш, но само, ако си се отрекъл от него!
Четиринадесет години Господ ми даваше книги, в които посочвах сатанинския дух и дяволския свят в църквите. Четиринадесет години гласът ми не спря да вика и призовава човеците да напуснат тези неразумни девици, понеже със стоенето си и най-вече – с блудствата си пред Лицето на Господа, те се изключват от обещанието за Сватбата и от Неговия Завет.
Четиринадесет години въртях Господния Меч против търговията и лицеприятието, против титулуването и лицемерието, против кариеризма и сребролюбието, против празнодумството и простащината, против фанатизма и идолопоклонството. Четиринадесет години Божият слуга надуваше златната тръба на покрива, докато лъскавите църковни величия се надуваха с благоденствие пред паствата си. И в крайна сметка стигнах до простичките и единствено верни заключения:
Църквите, които обичат света и всичко, що е в света, няма никога да го разпнат, нито ще бъдат разпнати от него! Те всякога враждуват на Отца, Сина и Святия Дух и са запечатали враждата си с неизброими грехове от прелюбодейства и демонични оргии. Те вече са намерили младоженците си, направили са сватбите си, получили са наградите си и са подписали участта си. За тях остава невъзможно да преживеят покаяние и възвръщане към Бога, понеже самият дявол е вързал ръцете им с подкупи и оковал нозете им във веригите на всичките смъртоносни компромиси.
Тук разсъжденията ми за радикалната Святост ще приключат, за да те заведа в едно покъртително видение, дадено ми от Господ Исус Христос.
Видението с реакцията на Бог Отец към умноженото беззаконие на неразумните девици.

Leave a Reply