ЕТО, МЛАДОЖЕНЕЦЪТ ИДЕ! – I ГЛАВА

1. РАЗГОВОРЪТ С ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През изминалите години на моето слугуване към Исус аз ясно забелязах, че християните не ме приемаха еднозначно и реакциите им към пророческите книги, които пиша в никакъв случай не бяха еднакви. Едни просто решиха да ме съпоставят с останалите автори в библиотеките си. Други решиха, че съм интересен за четене. Трети – че не пасвам в разбирането им за Християнство, Спасение и Бог. И само една малка част от верни и докоснати от Бога разбраха, че най-важното, с което Исус реши да ме направи различен от всички останали християнски писатели, беше Неговият Пример.
Разбираш ли това, приятелю мой?
Разбираш ли колко по-важен е Примерът от всичко, което някой някога би написал и проумял от Библията? Понеже моят Господ, на Когото служа, има безпределен Разум и Съвършена Мъдрост, но също така и дълбоко любящо Сърце. И ако Той ми даде всичките Си видения и откровения чрез Разума и Мъдростта Си, за да ги напиша и дам като Слово, пак Той ми даде и Сърцето Си, за да Го явя на Църквата като Пример. В една от пророческите книги (“Йеова-Нисий”), която написах преди четири години, аз ясно показах това в разликата между Меча и Знамето. Понеже Мечът е Словото, а Знамето е Примерът. Но колко голямо беше учудването ми, когато четири години по-късно огромното мнозинство от хората не мръдна дори и на сантиметър от мястото си, за да влезе навътре в Божието Присъствие.
Защо тези хора останаха същите? Защо не преживяха вътрешна промяна въпреки изобилната Благодат на Господа? Истината е, че те с удоволствие приеха Словото на Исус като Меч, но пред Примера на Знамето Му лицата им се намръщиха.
“Да ни дава Главчев да четем каквото пише там, но в никакъв случай да не ни кара да последваме Примера на неговия Господ!” – ето така най-често си шепнеха религиозните лицемери. Те не намериха никаква разлика между безкористното даване и пожертвувание на Божия слуга и останалите християнски величия, с които бяха напълнили библиотеките си. В крайна сметка какво значение има, че книгите на “Мория” са им дадени даром, когато срещу пет, десет или двадесет лева могат да придобият всяка от книгите на останалите писатели? Нали всъщност всички пишат за Исус, за да се слави във всичко Единият Бог?
Да, така е! Всички пишат за някакъв Исус!
Но не във всички пише Истинският и Спасителен Исус!
И не във всички Той е оставил Сърцето Си, за да бъде последван в Примера Си! Защото, колкото до християнските величия, които пишеха заради тлъстите печалби от авторски права и заради солидния бизнес с търговията на книгите си, то те всички до един станаха златни, заради “златната среда”, в която предпочетоха да останат. Те си придобиха собствени издателства, собствени печатници, собствени телевизии и небостъргачи. Тиражите на книгите им се движеха в милиони екземпляри, а услужливите търговци сложиха всичката им стока на сергиите си, та и те да намажат печалби от търсенето и предлагането.
Но Божият слуга никога не постъпи така. Следвайки Сърцето на Исус, той стигна до Кръста Му, до Гетсимания, до Галилея и до Небесния Ерусалим. Божият пророк извървя път – трънен и пълен с всичките съпротивления на Сатана, понеже не пожела да му се поклони, нито да сложи цена върху безценния Свят Дух и върху плодовете на Неговата изобилна Благодат.
Както истински можеш да предполагаш – където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Четиринадесет години по-късно Стефан Главчев продължава да живее със съпругата си и четирите си деца в квартира под наем и да няма спестена дори една стотинка в банкова сметка. След сто и шестдесет пророчески книги, дадени даром на Христовата Църква, Божият пророк няма нищо от този свят, освен няколко компютъра за нуждите на благовестието, един принтер за печатане и… сърце за Бога.
Възможно е някой в безумието си да реши, че даването даром е било моето самоволно прецакване, сиреч, че аз съм си виновен затова, че в живота ми не са се отприщили земните благословения на парите, имотите и материалните блага. Но за такъв просто ще напиша долното твърдение:
Жертва за Бога и земни благословения са взаимно изключващи се понятия! Жертва за Бога има там, където има лишение, изнемогване, иждивяване и пълно предаване на поругание, омърсяване, пробождане и смърт! С такава жертва Божият слуга се намира сред ония, за които в апостолското послание е записано:
“Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение; но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения, чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов, с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни; като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко…” (2 Коринтяни 6:3-10) 
Опитай се, братко мой, да поставиш в този стих християнските величия, чиито книги лъщят по проклетите сергии на още по-проклетите конференции! И тогава сам ще се убедиш, че нещо в това хилядолетно Християнство безкрайно много се е покварило и осквернило. Нещо повече – подобни апостолски изповеди, като горе цитираната от “Второто послание на Апостол Павел към Коринтяните”, се приемат с насмешка, като излишна опитност, която е изживяла времето си и вече не върши работа в днешния съвременен свят. И за мнозина тази опитност е отживелица, отглас от едно романтично християнство, смятана дори за религиозна наивност.
Само помисли върху това, което ти пиша, братко мой!
Кой ще ти слуша днес сиромаси и бедняци, когато гласът им просто не се чува? Кой ще ти последва даващия, жертващия и прободения за Правдата, когато поклонниците в църковните конференции се блъскат пред идолите си, а GSM-ите им щракат трескаво, за да запечатат мазното хилене на поредния евангелизатор и проклет търговец? Кой ще посвети живота си за успеха на едно Свято дело, в което не играят не милиарди, не милиони, не стотици хиляди, не десетки хиляди, не дори и хиляда долара? Кой ще последва слуга Господен, на когото всичките съкровища са в Небето, а Светиите горе го познават по име и го облажават за сетнината му?
“Горе те познават, Главчев, ама ти виж, че долу си пълен нещастник!” – ще се ухили някой последовател на просперитета и ще стисне здраво поредния бестселър на Бени Хин или Робъртс Лиардън.
Да, така е! Няма да оспоря подобно твърдение! Аз наистина съм пълен нещастник, понеже всичката скръб, на която бях предаден от моя Господ, ми послужи, за да вкуся от Собственото Му страдание, да придобия Собствените Му Рани, и да се кръстя в Собствения Му Дух!
Но точно тук и сега искам да кажа на всичките поклонници на демонизираното християнство, че те вече са безвъзвратно закъснели, за да променят съдбите си, понеже не просто търчат, но препускат към погибелта. И онези най-вътрешни кръгове от Божието Присъствие, които са кръгове на Маслото и Солта, ще останат непостижими и непристъпни за всичките скверни и проклети сърца, излъгани от дявола и от неговите антихристи.
Но за всички, които искат да се намерят на правилното място в правилното време, ще кажа, че Господ няма Завет с Вавилон, и Милостта Му върху извратените и безумните вече се прекратява.
Запомни това твърдение завинаги, братко мой!
Господ Исус Христос няма Завет с Вавилон!
Небесният Спасител направи Завет със Своята Църква, сиреч, с човеците, новородени и изпълнени от Святия Дух, които в мисли, думи и дела следват Примера Му и изпълняват Словото Му. Колкото до онези общества от демонизирани поклонници, които бяха излъгани от дявола да търсят дял от този свят, а не от бъдещия, та да се поругаят с Примера, Делото и Словото на Исус, то в пълна степен именно те са наречени от Библията “великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите по земята”. И сега, братко мой, те моля да се замислиш, че един Завет действа само там, където човеците са готови да го изпълняват. А в Завета на нашия Господ има едно най-важно условие:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва…” (Матея 16:24) 
Да се отречеш от себе си – това не значи ли да предадеш на умъртвяване всичките си плътски помисли и желания? И да вдигнеш кръста си – това не значи ли Кръстът Господен да стане и твой личен кръст, и Страданията на Исус – твои лични страдания? Но тогава непременно имаш Силата от Исус да последваш Примера Му и да преминеш оттатък Кръста, сиреч – в последните два кръга на Божието Присъствие – на Маслото и Солта. И ако непременно Сватбата между Младоженеца и Невястата ще се състои, то помисли къде би се състояла тя – отсам Кръста или оттатък Кръста? Разбира се, че оттатък Кръста, понеже всички ние ще бъдем изменени, и мъртвите в Христа ще възкръснат с нови тела, подобни на Неговото, а ние живите ще бъдем грабнати да посрещнем Исус в облаците. Става ли ти тогава ясно защо посреднощ слугите надигат пророческия възглас:
“Ето, Младоженецът иде! Излизайте да Го посрещнете!”
Става ли ти ясно, че ето това – да излезеш и посрещнеш Младоженеца, означава да се намериш в точния кръг на Божието Присъствие, където ще се състои Сватбата? Ти ще разбереш всичко за този точен кръг и сърцето ти ще бъде удивено от библейската Мъдрост и съвършена точност в думите на нашия Господ. Но нека сега да ти предам дословно какъв беше разговорът ми с Исус, когато Той отново дойде към сърцето ми. Ето думите, с които Спасителят започна да ми говори:
“Слуго Мой! Укрепи сърцето си и се възрадвай, понеже Делото Ми чрез теб ще се възвеличи и Аз съвършено ще приготвя Моята Невяста, за да бъде готова за Сватбата в Небесния Ерусалим. Но едновременно с това си дай сметка, че ти продължаваш да пребъдваш в най-вътрешния кръг на Божието Присъствие и ще стоиш там, докато Аз върша спасителното Си Дело в сърцата на Званите, Избраните и Верните. И колкото повече приближава времето за Сватбата, толкова повече страдание, скръб и демонично угнетяване ще натегнат на плещите ти, понеже чрез слугуването Ти Младоженецът приготвя Невястата Си, за да бъде без петно и бръчка. И най-вече – да се намери в точния кръг на Божието Присъствие, където ще се състои Сватбата. А сега си припомни знаменателния стих от Откровението на Моя слуга и Апостол Йоан, в който е записано:
“Нека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава; защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила…” (Откровение 19:7) 
Как мислиш, слуго Мой? Защо тук се говори за Сватбата на Агнето? Защо и два стиха по-надолу Гласът на Духа казва на Йоан:
“Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни Божии думи…” (Откровение 19:9)
Не можех ли в тези стихове Аз да бъда Господ Бог, Царят на Сион, Божият Син, Исус Христос, Спасителят на света? Защо в този най-съкровен и жадуван миг от цялото Божие Царство, Младоженецът е наречен Агнец и уподобен на Агне?”
Слушах въпросите на моя Господ, а сърцето ми се пълнеше със Светлината на Духа. Ето защо Му отговорих, казвайки:
“Исусе! Сам видях по благоволението на Отца, че когато Ти ме въведе в най-вътрешния кръг на Божието Присъствие, то там аз Те намерих като Жертвеният Агнец, поръсен със Сол. Ето защо вярвам, че когато дойде мигът на Сватбата, то тогава Агнецът ще излезе от петия най-вътрешен кръг, понеже Жертвата Му вече напълно е извършила Небесното Спасение…”
“А къде ще отиде Агнецът, когато излезе от петия най-вътрешен кръг? Няма ли да отиде в четвъртия, където да се ожени за Своята Невяста?”
“Да, Господи! Именно така ще постъпи Агнецът!”
“А кой беше четвъртият кръг, според както истинно ти беше засвидетелствано това от Отца, Синът и Святият Дух?”
“О, Исусе! Това е кръгът на Божиите Маслини! Кръгът на Божиите помазаници! Кръгът на Давидовата Вяра! Кръгът на Маслото!”
Исус се усмихна на думите ми, а в очите Му заблестяха вълни от Любов. И тогава Той със съкровен и тих Глас ми проговори, казвайки:
“Да, слуго Мой! Именно в четвъртия кръг ще се състои Сватбата между Младоженеца и Невястата! Защото този кръг е Дворът Господен, мястото на Божиите Маслини, обиталището на всичките Божии помазаници! А една Сватба не се ли прави на Двора? И сега чрез теб говоря на всичките Божии чеда, за да си спомнят думите, които прогласих за Небесното Царство:
“Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат Младоженеца. А от тях пет бяха неразумни и пет разумни. Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си. Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си. И докато се бавеше Младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха. А по среднощ се нададе вик: Ето Младоженецът иде! Излизайте да Го посрещнете! Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си…” (Матея 25:1-7) 
Виждаш ли какво е необходимо, за да посрещнат девиците Младоженеца?”
“Да, Господи мой! Необходимо е да имат Масло в съдовете си!”
“А откъде девиците биха взели това Масло в съдовете си? Не би ли трябвало да са преминали след Кръста Господен, и да са станали присъствени Маслини на Отца, Сина и Святия Дух в Двора Господен?”
“Да, Исусе! Това е единственият начин, за да се сдобият с Масло и светилниците им да се запалят с Огън!”
“Сега разбираш ли още по-добре защо за Сватбата Си съм наречен Агнето?”
“Да, Исусе! Разбирам това, че ако някой иска да се уподоби на Агнето, то той би търсил най-вътрешния кръг на Божието Присъствие, сиреч, кръгът на Солта! А който има за прицелна точка Жертвения Агнец, той непременно би стигнал да бъде от Твоите присъствени Маслини! И тук виждам една пречудна Божия Мъдрост, която прави Небесна застраховка за участниците на Сватбата! А тази застраховка гласи:
Стреми се към Жертвения Агнец, за да се осигуриш поне като Маслина в Двора Господен!”
Исус отново се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“А не бяха ли такива и Моите думи, които до този момент не си проумявал така, както сега ще ти ги кажа:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:41) 
Ако ти знаеш вече, че Божиите пророци са присъствените Маслини и Показалецът на Бога и Отца, то кои тогава са праведниците? Няма ли те да са Палеца? Няма ли това да са всичките жертвени юнци, които са достигнали да стоят в Солта на Господа? Не показва ли стихът от посланието на Апостола Ми, че именно праведниците стоят до Агнето, според както е писано:
“…но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
(ето ви го в долния стих дворът Господен, Божии люде!),
при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички,
(а ето ви го в долните стихове и най-вътрешният кръг на Божието Присъствие!)
при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24) 
И кои са тогава в Дух и Истина тези Божии праведници, за да ги нарича Словото усъвършенствани? Помниш ли писаното, понеже отново е от “Евреи”?
“Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение…” (Евреи 2:10)
Ако Отец усъвършенства Сина Си, превръщайки Го в Жертвен Агнец пред Олтара Си, то не е ли пак Той, Който усъвършенства другите Си чеда в Слава, за да ги постави като жертвени юнци до Жертвата на Сина Си? Но ето най-сетне истинският и премъдър смисъл на думите, които ви изговорих:
“Който приема Масло от Господните Маслини, награда от Масло ще получи и сам ще пребъде като Маслина в Двора Господен и при събора на първородните! И който приема Сол от Господните Жертви, награда от Сол ще получи и сам ще пребъде като Жертвен Юнец пред Олтара Господен всред духовете на усъвършенстваните праведници!”
Ето затова Вавилон не понася апостолите и пророците, но ги осъжда в угнетителни съдилища, за да спрат да призовават човеците във вътрешните кръгове на Божието Присъствие. Но пак в Словото Ми Духът ще открие съдбата на Вавилон и ще утеши всичките Ми Жертвени юнци и Маслини:
“Веселете се за него, небеса и вие светии, вие апостоли и пророци, защото съда, с който вие бяхте осъдени, Бог отсъди над него…” (Откровение 18:20)
И сега какво още да сторя за теб, Църкво Моя, освен да те призова да последваш Младоженеца си и да приемеш съдбоносното Му послание? Какво още да сторя за вас, Божии люде, освен отново истинно да ви потвърдя с Духа Си, че призовах слугата Си Стефан в най-вътрешното на Божието Светилище – за да говори на сърцата ви и като пророк, и като праведник – за да получите както наградата на пророка, така и наградата на праведника?
Ето, в Святи и съдбоносни видения Аз ще му разкрия идването Си за Сватбата! Това ще бъдат Моите въжета, с които ще ви изтегля в Двора Господен, а още по-усърдните и покорните от вас – до Олтара Господен! Вържете се с думите Ми, за да не Ме изпуснете и твърде много внимавайте на думите Ми в тази пророческа книга! Защото дойде времето един от най-просветените Ми слуги да заяви на всички ви с тръбен глас:
“Ето, Младоженецът иде! Излизайте да Го посрещнете!”

Leave a Reply