СКРИТОТО ЕВАНГЕЛИЕ НА ГОЛГОТА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С НАДПИСА НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
За кой ли път ще ти кажа, (както често правя в книгите си), да помолиш Святия Дух за съвършен контрол върху мислите си и сърцето си. Нещата в духовния свят се приемат духовно, а не плътски. Понеже всяка плътска представа ще се яви като завеса или крепост пред ума, за да му попречи да приеме Божията Светлина. Надявам се дотук да си разбрал, че Животът на Исус, който е Свят Дух за сърцата ни, стига до един Хълм, наречен Голгота. Този Хълм не е географската даденост в днешния Ерусалим, на която се струпват милиони поклонници, вървейки по тесния калдъръм на Виа Долороса. Но в действителност, Хълмът Голгота, за който ти говоря, е мястото на духовен сблъсък между Светлината и тъмнината, който касае сетнината на човешките души. Причината този Хълм да бъде наречен “череп” не можем да търсим по плът, а само и единствено по Дух. Защото Господ е извървял пътя до Голгота с великия божествен Разум в Главата Си. Той е знаел какво ще извърши за нас и как ще победи дявола на Кръста. Той е знаел, че в мига, когато гвоздеите се забият в ръцете Му и нозете Му, там на Кръста ще бъдат приковани греховете и тъмнината на целия свят. И не просто Господ е знаел за всичко това. Самият дявол и Сатана, амбициран да Го ликвидира, никак не е могъл да понесе Светлината на Христовия Разум. И още в Гетсимания Сатана се е вкопчил в Христовата Глава, желаейки да счупи черепа Му. За всичко това говори Евангелието, в което е записано, че потта на Исус се превърна на капки кръв, течащи върху челото Му. Каква ли преляла злоба и какво ли върховно безсилие са нападнали дявола, след като не е успял да съкруши Разума на Христос? Не внушава ли лукавият часове по-късно на римските войници да сплетат венец от тръни и да го забучат върху Главата на Спасителя? Всичко това трябва да ти покаже, че върху Христовата Глава има повече натиск, отколкото върху ръцете Му и нозете Му, а и всяка друга част от Тялото Му. Защото яростта и злобата на старовременната змия първом се насочват именно върху Главата на Исус, а след това и върху всички други части на Тялото Му.
Надявам се след тези начални разсъждения още повече да проумееш защо Хълмът на Христовата Скръб и страдания беше наречен Голгота, тоест, череп. Надявам се също никак да не забравиш, че този яростен прицел на Сатана се повтори още веднъж при първия мъченик за вярата – дякон Стефан. Защото върху главата на Христовия слуга полетяха камъните, с които бесните фарисеи го убиха.
А защо го убиха? Не затова ли, понеже от главата на Стефан блестеше божественият Разум на Христос? Но така и Стефан напълно се покри със съдбата на името си. Понеже името му ще рече “венец”. А не се ли обвива венецът отново върху черепа?
Така непременно разбираш, че има свидетели на Христовия Разум, които можем да наречем Голготски. Именно тях Исус поставя в черепа Си, за да блестят с Разума Му. Именно те са, които се съразпват с Господа на Кръста Му, за да станат най-съвършените и изобилно просветени светила на Сион.
А сега, братко мой, нека продължа с размишления, които касаят именно заглавието на тази втора глава. Понеже заглавието се отнася до надписа на римския прокуратор Пилат Понтийски. Аз нямам никакво намерение да ти преразказвам евангелския текст, за да си спомниш разговора между Пилат и Исус. Но все пак нека поставя пророчески щрих за твърде дълбоките и неизказани откровения, които ще получиш. Когато въведоха Исус пред Пилат, римлянинът побърза да попита Господа:
“Ти юдейски Цар ли си?” (Йоан 18:33) 
А тогава Христос му отговори:
“Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук…” (Йоан 18:36) 
Този отговор явно никак не задоволи Пилат, и той отново попита:
“Тогава, Ти цар ли си?” (Йоан 18:37) 
Втория въпрос на прокуратора накара Исус да отговори:
“Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас…” (Йоан 18:37) 
Тези думи на Божия Син явно съвсем объркаха Пилат, понеже той отново попита:
“Що е истина?” (Йоан 18:37) 
Когато някой пита за нещо какво е, то той категорично показва, че не знае неговия произход и същност. Ето така Пилат не знаеше нищо за Истината, нито пък за Исус, Святия Дух и Бог Отец, нито дори за Спасението на човешките души. Но не в това е пророческият прицел, за който Господ освети сърцето ми. Защото същинският прицел беше именно във факта, че Царството на Исус не е от този свят и в оня миг Той не беше Цар на човеците, които яростно крещяха и искаха смъртта Му. Цар на всички тези надъхани и побъркани човеци беше самият дявол и Сатана. Осмисляйки цялото това противоречие между въпросите на Пилат и отговорите на Исус, аз вече знаех в сърцето си, че отговорът по някакъв начин щеше да се свърже с Голгота. И наистина беше така. Защото Господ отново дойде към сърцето ми и ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Сега ти предстои да получиш едни твърде скъпоценни видения. И както по-преди ти казах, главен свидетел в тях ще бъде Апостолът Ми Павел. Защото само Небесен Светия, имащ Ум Христов, може да разгласи дълбочините на Божията тайнствена премъдрост и Скритото Евангелие на Голгота.
А ти се приготви за твърде великата привилегия, която ще ти дам, като слуга Господен. Защото непременно ще те въведа в Небесната стая на Апостола Ми Павел. И сам той ще разгъне пергаментов свитък пред очите ти, за да ти яви неизявеното…”
След последните Си думи Господ ме прегърна с могъщата Си десница и ме извиси нагоре, до светлините на Сион и до съвършенството на Небесния Ерусалим.
Братко мой! Верни ми приятелю! Ако има думи, с които да опиша сърцето си в мига на моето извисяване с Господа, то тези думи бяха благодарение и възторг. Аз все още не разбирах, нито проумявах на каква велика тайна Господ ще ме направи свидетел и очевидец. Но когато очите ми зърнаха небесния дом на Апостол Павел, а нозете ми прекрачиха през прага на стаята му, аз вече знаех, че в сърцето ми ще се роди още един чуден бисер от изключителното Божие благоволение. Понеже, вече влязъл в стаята на Божия слуга, аз чух Господ да ми казва:
“Приседни на едно от трикраките столчета и изчакай тук, догдето ти въведа Апостола Си…”
Запленен от невероятната чистота и кристалност на самата стая, аз с вълнение седнах на едно от столчетата, като започнах да разглеждам пред себе си. Така видях изобилие от скъпоценни камъни, красиво наредени край белите прозорци на Павловата стая. Другото, което ми направи впечатление, бяха многото пергаментови свитъци, поставени в делви, изваяни от снежнобял мрамор, по който пробягваха червени жилки. Това ми напомни за виденията от “Последния Храм на Хълма Мория”, където видях същия мрамор с червени жилки именно върху Основата на Храма. Така вече имах прекрасно Небесно потвърждение, че Павел е основен камък на Църквата. И ето, че накрая Господ и Павел влязоха. А аз, като ги видях, побързах да падна на колене и да покрия с ръце лицето си. И ето, че Апостолът протегна ръка към мен, като ми казваше:
“Възправи се, слуго Господен! Защото в Сион се говори за книгите ти, и светиите облажават злостраданието ти за Исус! А и аз, като Илия, очаквах привилегията на моя Господ и Цар, за да говоря с най-изобилния Му извор на последното време. Изправи се и виж как Царят на Сион е възрадван от вярата ти и благославя стоенето ти!”
Повдигнах глава, за да погледна към Павел, когато видях образ, който съвършено докосна и покори сърцето ми. Едни дълбоки и прекрасни очи, пълни с мъдростта на вековете, и едно лице, запечатано с необяснима кротост и съвършено смирение. Една прошарена брада, по чиито косъмчета Светлината беше оставила белези от дълбоки размишления и непосилни страдания. И едни устни, извити в усмивката на овчар, който съзерцава с благост невинните си агънца. А докато още се възправях, Исус протегна напред ръка, като казваше на Павел:
“Павле, разкрий на слугата Ми древното видение, което получи от Мен, когато беше възнесен от Святия Дух до Хълма Сион, и Аз ти се разкрих като Дървото на Живота. И като разгърнеш пергамента, писан до Коринтяните, дай му да разбере Скритото Евангелие на Голгота…”
В отговор на Исусовите думи, Апостолът поклати развълнуван главата си и протегна ръка, за да вземе един от скъпоценните камъни, поставени на белия прозорец на дома му. А след това, като се приближи до мен, с благ глас ми каза:
“Нека седнем на трикраките столчета, за да ни укрепи Троицата. И след това нека протегнем десниците си, за да докоснем стените на този скъпоценен камък…”
С вълнение седнах отново на едното от столчетата, когато усетих как стаята мигновено се изпълни от Божията Слава. А след това протегнал ръка към скъпоценния камък, поставих дланта си до Павловата. И ето, че духът ми се гмурна в самото видение на камъка заедно с духа на Христовия Апостол. Така ние се намерихме в Реката на Живота, а пред очите ни се въздигаше Дървото на Живота. Докато още гледах и в сърцето ми преливаха вълни от неописуемо благоговение и любов към Бога, самото Дърво раздвижи Клоните Си. И като докосваше моята и Павловата глава, ни проговори с Гласа на Исус, като казваше:
“Аз съм Христос, вашия Господ и Бог! Аз съм Божията Вяра, която усъвършенства Светиите! И Сам Отец Ми ще направи всички човеци да бъдат изпитани за вярата си. Защото както върху едно древно дърво пропълзя змията, та измами Ева в хитростта си, така тя ще пропълзи и върху Дървото на Живота, за да се отсеят чистите и святите, от нечистите и осквернените. Изпълзи, старовременна змийо от мрака си, та пропълзи по Дървото на Живота, и изплюй демоничните си знамения! Защото никой от твоите няма да се нарече Мой, и никой от Моите няма да бъде наречен твой!”
След последните думи Гласът заглъхна. А тогава някъде изотдолу пропълзя старовременната змия, която е дявол и Сатана. И като се обвиваше около Дървото, възкачваше се нагоре, докато стигна най-високия от Клоните Му. А тогава змията отвори челюстта си и вече се готвеше да плюе… Видял това, аз вдигнах неволно ръка, за да се предпазя. А Павел, видял уплахата ми, побърза да каже:
“Не бой се, слуго Господен! Не е възможно змия да плюе в Реката на Живота, нито да оскверни Дървото на Живота! Но ти виж как сега ще се промени видението! Защото това Дърво на Живот стана Човешкият Син, Който чрез гвоздеите съедини ръцете Си и нозете Си с дървото на Кръста!”
Докато Апостолът още ми говореше, видението мигновено се промени. Защото Реката на Живота се превърна в Хълма Голгота, а Дървото на Живота се преобрази в Кръста Господен. А змията, увила се около Кръста, беше разтворила грозната си челюст над Главата на Исус. И ето, че отрова излезе отсред острите зъби на дявола и те се забиха в дървото над Христовата Глава. И самата отрова, като цвърчеше подобно на киселина, се преобрази във вид на надпис на три езика, който гласеше:
“Исус Назарянин, юдейският цар…” (Йоан 19:19) 
Самото знамение ме накара от вълнение да стисна ръката на Павел и да му кажа:
“Апостоле, та това е надписът на Пилат Понтийски!”
В отговор Христовият Светия се взря в очите ми и с глас на дълбока и неизследима мъдрост тихо ми проговори:
“Не просто надпис, слуго Господен! Това е най-смъртоносната и най-лукавата отрова на Сатана! И ето тук видението ми от Исус, нашия Господ, свършва! А останалото нека ти покажа в пергамента, който някога написах до Коринтяните…”
След тези думи на Христовия Апостол видението се прекрати и ние отново се намерихме в стаята на Павел и пред Святия поглед на Исус. А тогава Господ отново проговори, като казваше:
“Павле! Разгъни свитъка с посланието и го докосни със скъпоценния камък, за да види пророкът на Сион кои думи написа на Църквата Ми като отговор на видението, което ти дадох…”
Ето, че Павел наистина разгъна пергаментовия свитък. И като го докосна със скъпоценния камък, направи върху него да заблестят думи, които прочетох без всякакво усилие. А думите гласяха:
“Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите…” (2 Коринтяни 11:3-4) 
Помазанието, което премина през сърцето ми, беше толкова тежко, и Скритата Манна толкова силна, щото паднах на колене пред Господа, като Му казвах:
“О, Спасителю Исусе! В тези думи Павел е казал всичко скрито. Той напълно е обяснил видението, което е получил от Тебе. Защото дяволът се е уплашил от Голгота, от черепа Господен, от Божия Разум. И като се е увил около Кръста Господен, изплюл е с отровата си един надпис, който служи само, за да се развратява умът на вярващите, и така да отпадат от простотата и чистотата, която дължим на Теб. Сатана никога не е искал да има свидетели на Божията Голгота и лукаво е внушил на Пилат да напише надписа на трите световни езика в онова време…”
“Не просто, че се е уплашил! Защото виж и проумей, че Сатана лукаво изкопира едно древно знамение на Божия Пророчески Дух от времето на Моисея. И това беше знамението с медната змия, поставена на една висока върлина. И ако някога ухапаните от змия поглеждаха на медната змия, та да се изцеляват и да не умрат, то какво ли щеше да се случи с Църквата Ми, ако вярващите не гледат на Агнеца Христос, приел образ на слуга, но на надписа на Пилат, показал Ме като Назарянина Исус, юдейския цар? И когато Аз бях разпнат на Кръста, като Цар ли исках да Ме виждат човеците там?”
“Не, Исусе! Ти искаше човеците да Те виждат като Жертва Господна, Която е платила за греховете им! Ти искаше да Те виждат като Божия Агнец, Който умря за греховете на целия свят. Ти искаше всички да Те виждат като Един, Който е придобил образ на слуга и се е смирил до смърт, даже до смърт на Кръст. Ти искаше всички ние да се научим да бъдем слуги, а не царе. И Сам Ти Господи, изми нозете на апостолите Си и им прислужваше на Пасхата Си, за да ги научиш, че който смирено слугува на останалите, е от всички по-голям…”
Не знам с какво вълнение говорех на Исус, но думите ми Го накараха да се усмихне и Лицето Му да заблести. И Той, като посочи пергамента на Апостола Си Павел и светещите върху него думи, отново проговори, като ми казваше:
“Виждаш ли как Апостолът Ми Павел говори, че ако на вярващите им проповядва друг Исус, друг дух или друго благовестие, те лесно го търпят? Защо лесно го търпят, слуго Мой?”
“О, Господи мой! Скъпоценна Светлина извира от устните Ти! И от нея аз съвършено проумявам, че змията Сатана е ухапала смъртоносно мнозина с надписа на Пилат. И тогава вярващите лесно търпят всеки друг Исус, друг дух и друго благовестие. Защото идва един друг Исус, който не иска да слугува, а да царува и да се превъзнася над вярващите. И тогава се раждат потомците на Диотреф. Идва един друг дух, който превръща църквите в земни царства и демонични религии. И тогава се раждат потомците на Ирод. Идва едно друго благовестие, което не е за светлините на Сион, а за банковите сметки на земните царе. И тогава се раждат потомците на Юда…”
“А с кои някога блудстваше и продължава да блудства и до днес блудницата Вавилон? И кои се опиха от безмерния й разкош? Не бяха ли това земните царе? Не бяха ли това църковни лидери, които не приеха Божия Разум от окървавената Глава на Агнеца, но с удоволствие приеха надписа на Пилат, написан върху дървото над Главата? И кой тогава би казал, че Апостолът Ми Павел не ви е говорил за Скритото Евангелие на Голгота? Кой не би проумял, че ако дяволът лукаво копира древното знамение с медната змия, то е, за да отрови и помрачи цялото плътско християнство, което е именно медно? Не ви ли предупреди Павел за медта, що звънти и за кимвала, що дрънка?
Но ето, слуго Мой! В присъствието на Апостола Си Павел отварям устните Си и ти явявам Скритото Евангелие на Голгота. А това Скрито Евангелие гласи:
Всеки, който застане на Голгота пред Кръста Господен и желае да се уподоби на Божия Агнец, е бил покорен в ума и сърцето си от Божия Разум, за да познава Истинния Бог и Вечен Живот! Всеки, който застане на Голгота пред Кръста Господен, и не желае да се уподоби на Божия Агнец, е бил покорен в ума и сърцето си от надписа на Пилат Понтийски, от отровата на старовременната змия, решила да обърне Божието благовестие в демонични религии на светския дух!
А сега, слуго Господен, виж какви са трите езика, на които Пилат написа надписа си и в които змията изплю отровата си…”
“О, Исусе! Това са еврейски, латински и гръцки!”
“А не станаха ли световните религии именно еврейски, латински и гръцки? Не се ли закорави Юдаизмът още повече от надписа, понеже фарисеите някога креснаха на Пилат:
“Недей писа: юдейски цар, но – Самозваният юдейски цар…” (Йоан 19:21)
Но Пилат лукаво им отвърна:
“Каквото писах, писах…” (Йоан 19:22) 
И ако Юдаизмът се закорави, то какво се случи с латинския и гръцкия надписи? Не превърна ли римският дух отпосле християнството в официална религия по времето на император Константин, та да се появи римокатолицизмът? И не превърна ли гръцкият дух християнството в православна религия? Не станаха ли и трите религии световни царства по своему?
А коя от тези религии изобщо погледна на Божия Агнец, на Сърцето Му, на Разума Му, на Жертвата Му? И не пропълзя ли змията още веднъж в този последен век, за да роди от надписа на Пилат една последна религия на тщеславния Вавилон, в която действат църкви, основани на просперитет, теология и чародейство?
Ето всичко това се случи поради надписа на Пилат, слуго Господен! Защото с този надпис дяволът легитимира духа на Антихрист, който от своя страна утвърди богопротивните християнски религии, сиреч, широките порти и пространните пътища, които водят в погибел. И нека живият Ми остатък, когото възрастявам и осветявам с Божия Пророчески Дух, да положи Скритото Евангелие на Голгота като крайъгълен камък за последното Спасение на последните човешки души и сърца. Защото на Хълма Голгота има три врати и три кръста. И според както човек е намерил кръста си, така ще намери и сетнината си!”
Докато Господ още продължаваше да говори на сърцето ми, аз отново погледнах към Христовия Апостол. Разгърнал пергамента, той ми сочеше с показалеца си светещите думи, а очите му говореха. Говореха за онази прекрасна сетнина на Вярата, която е в Небесния Ерусалим и сред всичките Божии светии. Говореха за Кръста Господен и за Голгота. За оня безпределен и могъщ Божий Разум, който Сатана никога не е успявал да затъмни, ако и да му е било позволено да изпита вярата на всичките Божии Светии.
Благославям с устните си Небесния Цар и слугата Му Павел!
Благославям с всичката сила на сърцето си Святия Дух, в Чиято Скрита Манна очите ми прогледнаха и сърцето ми се просвети!
Благославям Премъдрия и Свят Бог Отец, Който от Вечността и за Вечността е родил Дърво на Живот, което стана за нас Кръст на Правдата!
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s