1. ВИДЕНИЕТО С ХЪЛМА НА ЧЕРЕПА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека заглавието на тази първа глава никак да не те стряска, нито да си представяш, че авторът на книгата е пират или разбойник. Наистина е факт, че хората свързват черепа именно със смърт, понеже той е костната обвивка на главата и остава като безмълвен свидетел на тлението след умирането на плътта. Но другояче едва ли бих могъл да започна тази книга, след като самото име “Голгота” в превод от древния арамейски език означава именно череп. Думата на арамейски се е произнасяла “гулгалта”, а на древноеврейски – “гулголет”. И именно от тези древни езикови корени ние днес наричаме лобното място на нашия Господ с името “Голгота”.
Нека сега обаче да премина към духовната същина на названието “Голгота”. Защото когато чуем или произнесем тази дума, в съзнанието ни изниква именно Хълмът, където Исус беше разпнат за греховете ни. И, искаме или не, ние трябва да приемем този Хълм като неоспорим факт. Но точно тук – в приемането и трактовката на Голгота настъпват неизбежните различия между човешките сърца. Едни решават, че Исус е постъпил чудесно, като е умрял за тях – понеже така те ще живеят.
“Той умря, за да живеем ние!”
Позната ли ти е тази изповед? Всъщност – това е веруюто на всички тщеславни църкви по земята, за които Христовата саможертва е един вид далавера или келепир. За тях Кръстът Господен е само и единствено инструмент за размяна. Взимаш всичко негативно от живота си и даваш на Исус да го понесе в раните Си, а ти отпосле с пълни шепи гребеш от позитивното, което е дошло след размяната. Тази изкусителна логика е твърде присъща на човешкото сърце, което от всички възможни думи, които би родило, най-често ражда думите “дай” и “да взема”. Но аз сега нека да продължа с една най-свята Христова заповед, с която Исус казва на всички ни:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25) 
Всъщност, дълбокият подтекст на тези думи беше следният:
“Аз вдигам Кръста Си, за да отида на Голгота! И ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне Кръста Ми и така нека да Ме последва. Защото който иска да бяга от Голгота, ще изгуби живота си, а който се съразпне с Мене на Голгота – ще намери Живота Ми!”
Как мислиш, братко мой? Колко човеци пожелаха да вдигнат Кръста Господен и да последват Исус? И изобщо – за колцина Името Исус и името Голгота станаха по-скъпоценни от всички други имена, които биха намерили?
Нека ти кажа, че от многото съдбоносни послания, които Господ е изрекъл в Евангелията, това е най-съдбоносното. Защо най-съдбоносно?
Нека ти разкрия и това, преди Господ да ни разкрие и видението на Собствения Си Хълм.
Виждаш ли, приятелю, никой по никакъв начин не може да избяга от смъртта, а така и от срещата със собствената си Голгота.
Моля те да запомниш това! Било, че искат или не искат, всичките човеци вървят към Хълма на черепа. Било, че вярват в Исус или Го отричат, те бавно и неудържимо се приближават до мига на Истината. Било, че светът им харесва или не, онзи кредит от тридесетина хиляди дни (в най-добрия случай) се стопява. И хората непременно се изправят пред вратите на смъртта и отиват пред Хълма на черепа.
“Ама как така?” – би реагирал някой. И дори би добавил:
“Това не е вярно! Аз не отивам при Хълма на черепа! Никой не може да ме задължи да ходя при този Хълм! Аз мразя черепи!”
Кой го вълнува дали мразиш или обичаш черепи? Не разбираш ли, че животът е дар? Не проумяваш ли, че тези няколко хиляди дни, в които човек диша, яде, расте, живее и се труди, се стопяват и той остарява? А когато остарее, няма ли да дойде и времето да умре? А когато умре, няма ли да се изпълни и личната Голгота в съдбата му?
Аз няма да ти казвам да отидеш на гробищата и да погледнеш колко неизброими съдби преди твоята са попаднали именно там. Аз няма да те провокирам да вземеш кирка и лопата, за да изровиш гроб и да надникнеш в някой ковчег, за да провериш какво има вътре. Защото ти много добре знаеш, че в ковчега ще има череп и кости. И ако държейки в ръце един такъв череп – мисловно върнеш лентата на времето назад – то той със сигурност би се превърнал в човешка глава. Глава, която ще гледа с очи, ще слуша с уши, ще яде с уста, ще мирише с носа си, и най-вече – ще мисли със сивото си вещество, наречено мозък. Тази глава също може да не е мислила за Голгота, като за Хълм на черепа. Но е дошъл миг в съдбата й, когато духът е напуснал тленната обвивка, а от нея е останал само черепът. Тази глава може всячески да е отказвала да се покори на Исусовия призив. Тя може да е мъдрувала в безплодни измишления, че смъртта ще й се размине. Но пак се е сбъднало изреченото от Господ, а именно, че:
“…който иска да спаси живота си, ще го изгуби…”
“Защо ме плашиш?” – ще реагира някой. И дори ще добави:
“Всички умираме и губим живота си, без значение дали сме последователи на Исус или не!”
На такъв човек ще отговоря с недвусмислените думи на моя Господ:
“…а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…”
Разбираш ли сега колко голяма е разликата между вярата и неверието, и между Божиите чеда и дяволските чеда? Защото наистина е вярно, че и едните и другите губят живота си. Но там, след Голгота, се откриват вратите към Вечността. И едни преминават през вратите, които водят нагоре – към Живота на Исус, а други се спускат през вратата, зад която се открива вечната смърт. Аз ще те моля да избягаш от плътските представи, с които би си обяснил или представил смъртта. Защото смъртта не е моментен миг или краткотраен факт. Смъртта е измерение, състояние, съдба и сетнина. Смъртта е онова място за човешката душа, където тя завинаги е отделена от животворящия Божий Дух. И когато Исус ни призовава да изгубим живота си заради Него, за да намерим Неговия, Той всъщност казва на всички ни:
“Не се плашете от мига, в който духът и душата напускат тялото, в което са живели на земята. Но радвайте се, че след напускането на тленното тяло, ще намерите Светлината, Святостта и Вечния Живот на Бога! Не се страхувайте да умрете за Мене, защото умрелите за Мене не вкусват смърт, но преминават в Живота на Вечно Живия!”
И така, братко мой, отново стигам до съждението, че всеки човек има за сетнина личната си Голгота. И аз ще те помоля да избягаш от представата, че ако някой е стигнал до Голгота, то е защото иска да се съразпне с Исус, да вкуси страданията Му и да участва в Славата Му.
Не, не и пак не!
Голгота е просто последната спирка и финалният отрязък в съдбата на човека. Хълмът на черепа е мястото, след което човешките глави се превръщат в черепи, обърнати на прах и забрава. Но онова, което приживе е обитавало черепа, сиреч разумът – за него иде реч и става дума в това първо послание от тази книга. Защото ако човешкият разум не проумее евангелските знамения, случили се на Голготския Хълм, то напусто е бил целият му живот, и суетни са били всичките му приготовления за Вечността.
Когато Исус дойде към мен, за да ме изпълни със скъпоценните видения на тази пророческа книга, аз в пълна степен преживявах всякакви чудовищни отмъщения от дявола. Имах увереност в сърцето си, че духовно пребъдвам на Господния Кръст, където съм бил разпнат заради свидетелствата си и книгите си. Чувствах гвоздеи в ръцете и нозете си, както и ужасни бодли от трънен венец на главата си. И като устоявах в смирение и съвършено уповаване на Бога, очаквах с надежда всеки от подарените ми дни на земята. Точно в това състояние Господ посети сърцето ми. И в един от първите дни на януари Той ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Можеш ли да разбереш защо продължаваш да стоиш разпнат духом на Кръста Ми? Можеш ли да проумееш от какво е продиктувано това злострадание за духа ти, на което лично си предаден от Отца Ми?”
“О, Господи мой!” – отговорих аз – “Нямам никакво съмнение, че съм разпнат на Кръста Ти, понеже плащам цената за Словото, което Ти откри на сърцето ми. Защото от много години дяволът никак не може да преглътне виденията на Божия Пророчески Дух, нито пораженията от Меча Господен, който слугата Ти развъртя против него и против царството му…”
“Точно така е! Ти наистина трябваше да платиш и продължаваш да плащаш скъпата цена за Спасението на човешките души. Ти влезе в страшна война с дявола, а в такава война няма уволнение, нито връщане назад. И докато Словото на Божия Пророчески Дух шества в сърцата на Званите, Избраните и Верните, ти винаги ще бъдеш под прицела на демоничната ярост и на дяволското отмъщение.
Но Аз сега искам да видиш този Мой Хълм Голгота. Защото при все, че изобилно съм просветил сърцето ти за него в десетки видения, пак на Хълма са останали много недоизказани неща. Неща, за които пророкът Ми Исайя вярно и истинно е записал, че ще бъдат угощения от вина, дългостояли на дрождията си. Угощение от тлъсти неща, пълни с мозък.
А какво е мозъкът, слуго Мой?”
“О, Исусе! Мозъкът е най-важният инструмент на духа, понеже чрез него се управлява плътското тяло и се реализира съзнанието на човешката душа. Там се складира паметта, спомените, и всичкото знание и опит, които човек би получил в живота си…”
“А къде се помещава мозъкът? Кое е мястото, направено от Твореца, където мозъкът да върши всичките си дейности?”
“Черепът е това място, Господи!” – отговорих аз, усещайки как Спасителят ме придърпва в една непозната, но твърде благословена територия. И ето, че Исус се усмихна на отговора ми и продължи да ми говори, като казваше:
“Как мислиш, слуго Мой? Какъв ли Разум и Светлина, и каква ли Мъдрост и проумяване ви е оставил вашият Господ на земята, за да казва Словото, че е бил разпнат на Хълма Голгота? Не ще ли да рече Голгота “череп”? И ако Църквата Ми непременно е Дух от Духа Ми и плът от Плътта Ми, то тя не е ли и кост от костите Ми?”
“Разбира се, скъпоценен мой Господи! Та нали Апостолът Ти Павел ни е засвидетелствал именно това:
“…понеже сме части на Неговото тяло от Неговата плът и от Неговите кости. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът“. Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христа и за църквата…” (Ефесяни 5:30-32)
“А колко ли голяма ще е тази тайна, за която ти говори Павел? Понеже ти казвам, че Аз истинно ще го употребя като главен свидетел в тази пророческа книга. Колко ли голяма ще е тайната, с която да проумеете, че именно на Хълма Голгота ставате части не само от Христовото Тяло, но и от Неговите Кости? И ако всички вие бихте искали да бъдете Тяло Господно и Кости Господни, то колцина биха искали да пребъдват в черепа Господен? Колцина биха искали напълно да се сбъднат апостолските думи в живота им?
Думите, които гласят:
“Защото, „Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи? А ние имаме ум Христов…” (I Коринтяни 2:16) 
и още:
“Знаем още, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаваме истинния Бог; и ние сме в истинния, сиреч в Сина Му Исуса Христа…” (1 Йоаново 5:20) 
Ако Аз наистина съм ви дал Ума и Разума Си, то не сте ли именно вие Моята Голгота? Не сте ли вие чедата, на които ще направя угощение с тлъсти неща, с вина, дългостояли на дрождията си? Не сте ли вие, на които ще дам да изпиете всичките глътки от Скритата Манна? А искаш ли ти, слуго Мой, да видиш как твоят Господ е оставил в Святия Си Дух не само Кръвта Си и Тялото Си, но и черепа и Костите Си? И желаеш ли да проумееш как безпределният Разум на Човешкия Син е победил дявола на Голготския Кръст?”
“О, Господи мой! Какво друго да желае сърцето ми? И за какво друго да копнее душата ми? Ти Сам виждаш и знаеш, че претърпявам злострадание за Тебе и споделям Скръбта Ти на Твоя Кръст! Аз наистина до този миг не съм виждал Голгота като Твоя божествен Разум в Святия Дух. Но сега повече от всичко искам да ме утвърдиш в Разума Си!”
В отговор на думите ми Исус нежно погали с ръка главата ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ти отдавна си утвърден в Разума Ми, слуго Мой! И Небесният Цар се удоволства във всичкото ти усърдие и просветяване. Но сега ти казвам, че за съдбата ти е писано да ходиш от Слава в Слава, и да пребъдваш в дълбочините на Духа Господен. Защото на кой друг да дам да говори за Моята Голгота и за Скритото Евангелие на Човешкия Син, ако не на този, когото Отец Ми е белязал и истинно потвърдил с Печата Си? И на кой друг да дам да свидетелства за Разума на Човешкия Син, ако не на слугата Си, който и в този миг понася тръните в главата си, и гвоздеите в ръцете и нозете си?
Ето, слуго Мой! За сетен път ще ти дам да пиеш от Скритата Манна. И със Сърцето и очите Ми да видиш това място Голгота, и този Хълм на Христовия Разум…”
След тези Свои думи Господ бръкна в мантията Си и извади Златната Стомна в ръцете Си. А след това, като я надигна пред устните ми, проговори, като ми казваше:
“Пий, жертвен юнецо, от онова Святото, което Отец Ми е приготвил за Съвършено осветяване, просветяване и посвещение на Божиите чеда. И нека Скритата Манна сега просвети сърцето ти за Скритото Евангелие на Голгота…”
С безкрайна радост и неописуема жажда аз започнах да отпивам глътките от Скритата Манна. И тогава в духа ми се разля Божия Светлина с дъх на мед и кориандрово семе. Тази Светлина избухна подобно на взрив в дълбочините на сърцето ми. И искрите на този взрив преминаха през целия ми дух, тъй щото вътрешно заблестях. А когато искрите осветиха очите ми, мястото, на което се намирах, мигновено се промени. Самият Господен Хълм се уподоби на бял и Свят череп, от който бликаше Небесна Светлина по цялата земя. И аз, взрян в лъчите на тази Светлина, едвам успях да кажа на моя Господ:
“О, Исусе! Нека докосна лъчите на Разума Ти! Само един от тях, Исусе! Дай ми тази Свята привилегия!”
В отговор на думите ми, Спасителят развълнувано отговори, казвайки:
“Ти си ги докосвал многократно, слуго Мой! Но за свидетелство на цялата Ми Църква Аз сега ще докосна само с един от лъчите сърцето ти!”
Ето, че Исус извади Меч в десницата Си, а с левицата остави Златната Стомна до нозете Си. И като протегна Меча Си напред към лъчите от черепа, направи така, че един от лъчите се отрази в Меча Му и се стрелна към сърцето ми. А тогава мигновено в сърцето ми заблестяха Святите и истинни думи на Господ от Евангелието:
“Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери…” (Матея 16:24-25) 
А в този миг Исус ми каза:
“Ето го евангелският лъч, слуго Мой!
Ето потокът от божествен Разум, който Голгота разпръсква по целия свят, за да се съберат Избраните на Господа при Собствения Му Кръст, и там да се съразпнат с Него. Този лъч улови сърцето ти още преди четиринадесет години, когато Ми се покори и Ми предаде живота си. А тогава именно божественият Разум напълни устните ти, просвети сърцето ти и те направи да бъдеш диамантен писец в ръката Ми.
И сега, когато гледаш на Святия череп, знай от твоя Господ, че тук, на Голгота, Аз ще ти разкрия най-дълбокото от Скритата Манна, което на ум човешки не е дохождало и в други поколения не е било давано на Църквата. Защото тези скъпоценни диаманти, които утвърдих чрез слугуването Ти, трябва да станат Моята Голгота, Моят Разум, безукорни и незлобиви светила на Сион, които блестят сред опакото и извратено поколение на Вавилон.
Затова сега казвам на всички Мои чеда:
Последвайте Ме чрез свидетелството на пророка Ми! Защото на вас ще дам най-дълбоката заключена тайна, свързана с вратите към Вечността – Скритото Евангелие на Голгота!
Блажено и Свято всяко човешко сърце, което се докосне до лъчите на Божия Разум и възлюби Голгота с всичката си сила! Блажени и Святи людете, които не обичат живота си до толкоз, че да бягат от Смъртта на Човешкия Син!
Блажена и Свята онази девица, в чието сърце видя Духа Си, в чието тяло видя Тялото Си, и в чиито кости видя Собствената Си Голгота!
Аз, Святата Голгота, пращам до всички ви пророка на Сион!
Аз, Възкресението и Животът, все още говоря и не млъквам!”