5. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩАТА ВЯРА

“Нека дървото от небесата да се преплете с желязото на земята!”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Има много неща, които дават на човеците основание да се хвалят. Един се хвали с колата си, друг се хвали с дома си, трети – с професията си, четвърти – с късмета си. Но за всичките четиридесет години на моя живот, аз се борих и все още се боря с всичката си сила, за да заслужа превъзходната привилегия да се похваля с моя Господ Исус Христос. Да се похваля така, както някога се е похвалил един чудесен Апостол в посланието си, където е заявил:
“А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света…” (Галатяни 6:14)
Виждаш ли, братко мой, когато си стигнал до превъзходната позиция светът да е разпнат за тебе и ти да си разпнат за света, то тогава Небето наистина е станало твърде реално пред сърцето ти. По-реално от света на дявола. По-реално от всичко друго в живота ти. И в едно такова реално Небе ти непременно би видял и реалното въже, което да те въздигне и възнесе, за да живееш с вяра горе.
През всичките години на моето слугуване за Него, Исус ставаше все по-реален и по-реален за мен. Той стана слънце, въздух и вода за сърцето ми. Той освети всичките ми помисли, изпълни всяко кътче на сърцето ми, обогати душата ми с всякакво знание и откровение за Него. Ето защо, стигнал с Него до хълма на Галилея, аз смятам никога повече да не отстъпя от това място, но да пребъдвам в него, каквото и да ми коства това. Защото зная, че ще има ден, час от деня, минута от часа, секунда от минутата и миг от секундата, когато Небето ще се отвори и Господ ще дойде в Облак със Сила и голяма Слава. И тогава непременно ще се сбъдне ангелското благовестие, изречено пред галилеяните:
“Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето…” (Деяния 1:11) 
И ако ти, братко, би се запитал как Исус се възнесе от галилеяните на Небето, то значи, че изобщо не си прочел нито ред от тази пророческа книга. Защото Исус се възнесе от Галилея с въже. И както се възнесе с въже на Небето, така – с въже – ще дойде от Небето. Въпросът е:
Ще бъдат ли всички християни завързани с това въже, за да се намерят възнесени при Него в Облака на Славата Му?
Бих искал да имам всички основания, за да отговоря с “да”. Но последните връзки, с които дяволът завързва отстъпилите от Исус църкви, ме карат да проявявам не сдържан или умерен, но огромен скептицизъм. И ако някой би помислил, че този скептицизъм не приляга на Христов слуга, то такъв нека вземе в предвид, че Сам Господ говори за умноженото беззаконие на последното време. И в двадесет и четвърта глава на “Евангелието от Матея” Спасителят не каза, че които устоят до край, те ще се спасят, но:
“…който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 24:13) 
Когато Господ е стигнал дотам, че да замени “които” (дума касаеща мнозина) с “който” (дума, касаеща един), то това значи, че ние трябва да бъдем пределно бдителни, пределно трезвени и пределно подготвени за края на този свят. А да бъдем пределно бдителни, трезвени и подготвени, не е друго, но наистина да очакваме грабването на правилното място. На хълма на Галилея, вързани с въжето на Христовото Възнасяне. Това въже, чиито две по-тънки въжета вече удивиха и разтърсиха сърцето ми. Но истинското и съвършено удивление тепърва предстоеше за мен. Защото моят Господ отново ме въздигна пред портите на Небесния Ерусалим. И когато аз очаквах Той да хвърли към хълма на Галилея третото въже, Исус ме изненада, казвайки:
“Зная, че очакваш да постъпя както първите два пъти. Но Аз, слуго Мой, съм непредсказуем Бог и ще постъпя другояче.
Затова сега те питам:
Помниш ли думите, с които Мъдростта на Отца Ми положи третото въже в ръцете Ми?”
“О, Исусе! Тези думи стоят живи в сърцето ми. Защото Мъдростта, полагайки третото въже в ръцете Ти, каза:
“Нека дървото от небесата да се преплете с желязото на земята!”
“Точно така е! Тези са думите на Мъдростта! И Аз сега непременно искам да те заведа при Дървото на небесата. Защото това е Дървото на Живота, Което расте от двете страни на Реката на Живота…”
Думите на Исус искрено ме удивиха и аз с вълнение Го последвах. Така, вървейки след Него, скоро стигнах до самото Дърво. А тогава Господ вдигна ръка и посочи Дървото, като ми казваше:
“Виж това Дърво и си спомни какво Господ ти е говорил за него!”
Не беше нужно дори да напрягам спомените си, понеже всичките видения на Исус стоят всякога живи в сърцето ми. Ето защо отговорих на моя Господ, казвайки:
“Исусе, Дървото на Живота е Вярата на Бога, която събира в себе си Вярата в Бога! Ти Си Коренът на това Дърво! Ти Си и Плодът му!”
“А имаш ли ти вярата да приемеш, че където е Човешкият Син, там е и Дървото Му?”
“Да, Господи мой! Имам тази вяра! Защото Сам Ти Си изрекъл в Евангелието:
“Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото…” (Матея 12:33)
И ако ние правим дървото добро и плодът му – добър, то непременно сме дали на света свидетелството за Твоето Дърво!”
Слушайки думите ми, Исус се усмихна. А след това, изваждайки от Мантията Си третото въже, отново ме попита:
“Как тогава би разбрал думите на Мъдростта, която казва:
“Нека дървото от небесата да се преплете с желязото на земята!”
“О, Исусе! Бих разбрал думите така, щото Дървото от небесата е слязло на земята и там то се е преплело с желязото на земята!”
“Точно този отговор очаквах от тебе. Защото наистина Дървото от небесата слезе на земята! И това Дърво беше Вярата на Човешкия Син! Но ти сега си спомни думите Ми в Евангелието:
“Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8)
Каква вяра бих искал да намеря на земята? Земна и човешка ли? Плътска и суетна ли? Блудна и демонична ли?”
“Не, Господи мой! Ти искаш, когато дойдеш, да намериш Твоята Вяра на земята?”
“А как Аз ще намеря Моята Вяра на земята? Или нека те попитам така: Как твоят Господ ще намери Дървото от небесата, Което е слязло на земята?”
Отговорът просто блестеше в устните на Исус и затова Му отговорих, казвайки:
“О, скъпоценни мой Спасителю! Взимайки в предвид думите на Мъдростта, Ти ще намериш Дървото от небесата преплетено с желязото на земята…”
“Последвай тогава твоят Господ, слуго Мой! Защото сега отново ще слезем при хълма на Галилея. За да свидетелстваш на цялата Ми Църква за третото въже на Моето Възнасяне…”
След последните Си думи Господ ме прегърна и заведе при портите на Небесния Ерусалим. И там, като хвърли третото въже към земята, полетя с мен след него, следвайки Светлината на Собственото Си Сърце…
Ето, че отново стоях с Исус на хълма на Галилея. А Господ, като посочи въжето, ми заповяда, казвайки:
“Протегни ръцете си и хвани въжето Ми! И бъди усърден докрай, за да го дръпнеш с всичката си сила!”
Помнейки предишните две видения, аз протегнах ръцете си и хванах въжето на Възнасянето, като го опънах с всичката си сила. А тогава Божията Светлина изпълни цялото протежение на въжето. И Святият Дух проговори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Господен! Дървото на небесата непременно ще се преплете с желязото на земята! И твоето голямо усърдие сега вече разплита въжето на трите му нишки…”
Докато Духът ми говореше, въжето наистина се разплете на три нишки. Първата от тях беше твърде Свята и блестяща и в нея аз разпознах Вярата на Господ Исус Христос! Втората беше желязна нишка, пълна с остри шипове, способни да разкъсат ръката, която ги държи и в нея аз разпознах яростта и злобата на дявола. А третата нишка, пропита от Кръв, пропускаше през себе си божествени заряди на Опрощение, Освещение и Спасение. И тя беше самата Жертва на Исус…
Докато гледах трите нишки, Господ ми проговори, като казваше:
“Последвай Ме, Стефане! Защото искам да ти покажа какво сториха злите с Моята Вяра, сиреч, с Моето Дърво…”
Ето, че Исус слезе от хълма на Галилея в една дълбока и тъмна долина. И като посочи напред с ръката Си, каза Ми:
“Аз дойдох от Небето, като Светлина на света! Дойдох да намеря грешните, блудните, болните, наранените, отчаяните и сърцесъкрушените! Дойдох като Вяра и Слово именно в долината на човешкия грях и тъмнина, за да изведа всичките човеци към Спасение. Но ти виж какво сториха злите с Вярата на Човешкия Син!”
Отново гледах натам, накъдето сочеше показалецът на Господ. И тогава видях как към Дървото на Живота, което беше Вярата на моя Господ, се приближиха човеци с брадви, тесли, и триони. Те мигновено се наведоха и започнаха да секат с брадвите и теслите Дървото в самия му ствол. А когато го отсякоха, над него се наведоха човеците с трионите, които започнаха да го разрязват на части. Така, разрязали ствола и самите клони, те ги сковаха и превърнаха на дървени кръстове. И ето, че най-злите изправиха кръстовете и ги поставяха из цялата долина, като крещяха заплашително:
“С това Дърво и с тази Вяра вече е свършено! Никак да не вярвате в Дървото, и никак да не приемате да изповядате вяра, която князът на този свят мрази! Защото, ако го сторите, тоз час ще ви приковем на Дървото, на Което държите, и ще прободем Вярата, която изповядате!”
Колкото повече гледах страшната гледка, толкова по-голяма ревност разпалваше сърцето ми. Така дойде миг, когато паднах в нозете на моя Господ и извиках към Него с всичката си сила:
“О, Господи мой! Аз обичам Дървото Ти, защото е Дърво на Живот! Аз обичам Вярата Ти, защото е Свята и Истинска! Моля Те от цялото си сърце! Благоволи да ме пратиш при тия зли човеци, които с дух на Езавел, с дух на Корей и с дух на Мамон разсякоха Дървото Ти и го превърнаха на кръстове за сплашване! Аз не се плаша да се съразпна с Тебе, Исусе! Аз не се плаша да изповядам Името Ти, което е над всяко друго име!”
С плувнали от сълзи зеници, Господ ме възправи от нозете Си. И като посочи един от дървените кръстове, каза ми:
“Иди, слуго Мой! И покажи на всичките зли човеци, че Ме обичаш и никак не си се отрекъл от Вярата Ми и от Името Ми!”
С огън на ревност, и със сълзи поради Христовото поругание, аз се затичах към дървения кръст. И като застанах пред злите човеци, които заплашваха с него, казах им:
“Ах, вие, дяволски чеда! Кой ви даде брадвите, теслите и трионите, та да отсичате Святата Вяра на Исус и да лъжете човеците с гнусната вяра в Сатана? Кой ви научи да вярвате за благата и богатствата на този лукав свят, а никак да не помните блаженствата на Сион и съкровищата на Небесния Ерусалим? Кой превърна устните ви в навуходоносорски пещи, та да сплашвате малките във вярата и да всявате ужас и трепет по земята?
С теологията на Езавел ли ще уплашите слугата Господен, след като на тая блудна чародейка кръвта й се разплиска по стената и кучетата ядоха месата й при рова на Езраел? С насилието на Корей ли ще уплашите слугата Господен, след като земята отвори устата си под чедата на тоя вълк и адът ги погълна живи? С богатствата на Мамон ли ще искате да съблазните слугата Господен, след като Юда го сполетя обесване от собствените му ръце и червата му изтекоха?
В Името Господно аз хвърлям Божията проклетия върху вас! Понеже вие сте, които се поругахте с Вярата на Исус и с Дървото, което дава Вечен Живот!”
Слушайки и невярвайки, че някой може да им говори с такъв Дух и с такава ревност, дяволските слуги до един полудяха. И като ме хванаха, завлякоха ме до дървения кръст, крещейки с дива ярост:
“Нека в тоз час го прободем! Нека в тоз час го низвергнем! Нека в тоз час му въздадем от яростта на нашия княз, за да послужи за пример на всичките инакомислещи!”
Така дяволските човеци наистина ме притиснаха до дървения кръст. И като извадиха пирони, забиха ги в ръцете ми и нозете ми! А тогава самото Дърво проговори на сърцето ми с Гласа на Исус, като казваше:
“Желязото от земята трябва да се впие в мене, Дървото от небесата! Но ето, имам тебе като свидетел! Защото Жертвата е тази, която застава на пътя на желязото и е готова да умре, за да запази Чистата и Свята Вяра в Бога!
Проповядвай тая смърт, това разпъване и поругаване, слуго Господен! Защото докато на земята има слуги, готови да умрат за Исусовата Вяра, то и дотогава има надежда, че когато Човешкият Син дойде отново, ще намери Вяра на земята!
Вяра, разпната, както Него Го разпнаха, но жива като Живота на Бога, истинска като Истината на Бога и Свята като Святостта на Бога! Вяра, която възвисява горе!
Ето, Господ Исус отново те въздигна на хълма Галилея! И като сплита трите нишки на Своето Разпятие, Сам ще ти говори, както Цар говори на слугата Си, и както Приятел говори на приятеля Си!”
След последните думи, изречени ми от Дървото, аз отново се намерих на хълма на Галилея. И моят Господ, възрадван и усмихнат, ме прегърна силно с двете Си ръце, като ми казваше:
“Дървото на небесата наистина се преплете с желязото на земята! И сега какво повече да ти кажа, слуго Мой, освен това, че не те наричам вече слуга, но приятел. Защото знаеш плановете на Спасителя и си вързан с трите въжета на Неговото Възнасяне!
Ето, Аз наистина ще събера Моите на хълма на Галилея!
И като ги вържа с въжето Си така, както вързах теб, ще им дам да вкусят от всичката неизказана и преславна радост, с която да свидетелстват за Мене!
Защото вие сте Моите последни галилеяни!
Свидетели и съучастници на Моята Молитва!
Свидетели и съучастници на Моето Смирение!
Свидетели и съучастници на Моята Разпната Вяра!
И Този Исус, Който някога се възнесе на небесата, днес ви посети в дълбочините на сърцата ви!
Аз, Господ на Галилея, дадох тия видения на пророка Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”