ГАЛИЛЕЯ – IV ГЛАВА

4. ВЪЖЕТО НА ВЪЗВИСЯВАЩОТО СМИРЕНИЕ

“Нека Животът на небесата да се преплете със смъртта на земята!”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има върховно изпитание за нашата вяра в Бога, което ще действа постоянно в живота ни, то това изпитание е равносилно на долното съждение:
В нас да умре всичко човешко, за да оживее всичко божествено!
Самият свят на лукавия, управляван хиляди години от началствата и властите на нечестието, е изградил пред очите на всичките земни човеци едно криво огледало. Самото огледало, поставено сякаш на небето, кара човеците да го гледат и да виждат в него възможно най-привлекателния модел на човешкото битие. Модел, в който човешката амбиция, гордост и превъзнасяне стават достойни за подражание. Модел, в който алчността, користолюбието и кариеризмът, стават трамплини за изстрелване на човешките съдби в един измислен рай на благоденствие, успех и завидно щастие. Ето така това криво огледало на съблазънта удря с лъчите на измамните си визии не хиляди или милиони, но милиарди човешки сърца. И хората, увлечени от всеобщото засеняване на огледалото, бързат да устроят съдбите си в съгласие с уродливия модел. Те не искат да приемат, че има друг модел, който не е от този свят. Бащи и майки вдигат на ръце чедата си и им сочат кривото огледало. А след това – проявили всичкото си възможно усърдие – се молят потомството им да бъде изстреляно по-високо, отколкото са успели те. И никой не иска да види, че зад измамните лъчи на огледалото надничат тъмните зеници на Сатана. Никой не иска да надскочи с вяра кривото огледало на дявола, за да види, че над него царува и владее Небесният Бог и Цар. Бог и Цар, Който е направил стеснен Пътят и тясна Портата към Спасението и Вечния Живот.
Аз не искам да плаша никого с тези разсъждения. Но аз съм длъжен да предупредя всички, че от мига на раждането си до мига на умирането си човек има правото на избор. Избор – да избере пътищата на целия свят, които приключват в ада, или да избере Пътят, Който слиза от Небето, за да ни заведе в Небето. И тези (в най-добрия случай) тридесетина хиляди дни са нашият кредит от Бог. Кредит, който можем да разпилеем, съзерцавайки измамата на кривото дяволско огледало, или да подчиним на възможно най-чудесната инвестиция, която се казва Спасение и Вечен Живот.
Но какво значи да инвестираме в Спасението и Вечния Живот? Това значи с вяра в Исус да изживеем дните си така, щото всичките ни мисли, думи и дела да бъдат записани в Книгата на Живота. Защото ще дойде ден, когато Божият Агнец ще разтвори страниците на тази Книга и ще събере възкресени при Себе Си всички, които са били записани в нея. И тогава за едни ще има небивала радост, тържество и щастие, каквито нито са сънували, нито на ум са им дохождали. А за други ще има ужас, наказание и покъртителна печал, понеже в земните си дни не са намерили нито причина, нито начин, нито повод и смисъл да се откажат от съблазънта на кривото огледало.
В тази последна пророческа книга, с която Господ говори на сърцето ми, аз пиша за едно светло въже, което слиза от Небето на хълма Галилея и призовава всички ни да се завържем с него. А самото въже, разплетено от пръстите на Божията Мъдрост, се превръща в други три въжета – всяко с дълбоката и неизказана тайна на Христовото Възнасяне. Затова сега нека да продължа с второто от въжетата, което Господ ми разкри във видение от хълма на Галилея. Защото с това въже всички ние ще превъзмогнем над кривото огледало и ще се намерим събрани около Исус. Подготвяйки сърцето ми за второто въже, Спасителят отново ме въздигна до портите на Небесния Ерусалим. И там, като бръкна в Мантията Си, Той извади второто въже и го хвърли надолу, изричайки думите на Божията Мъдрост:
“Нека Животът на небесата да се преплете със смъртта на земята!”
След тия изречени думи настъпи знамение. Защото отсред Сърцето на Исус излезе лъч от Светлина, който разтегляше въжето и то ставаше все по-дълго и по-дълго, докато накрая докосна хълма на Галилея. И ето, че Господ започна да ми говори, като казваше:
“Тия мисли за кривото огледало, които сподели с братята и сестрите Ми, са наистина много навременни и съвършено точни.
Да, слуго Мой! Светът и човеците му наистина са запленени от засеняващата съблазън на Сатана. Защото това е съблазън, която тласка човеците към превъзнасяне. А ти как мислиш? Има ли разлика от Възнасяне до превъзнасяне?”
“Да, Исусе! Такава разлика има. Защото Възнасянето е Твоето въздигане в Небето, а превъзнасянето – болна сатанинска амбиция, която няма никакво покритие от Истината. И самият факт, че на думата “възнасяне” е поставена частицата “пре” е достатъчно свидетелство, че оня, който се упражнява в духа на думата “превъзнасяне” търси със сърцето си сърцето на Сатана. Защото кой друг да оспорва Божия Престол и да има амбиции, че му подобава слава и величие като на Бога? Кой друг да въздига мислите на сърцето си там, където не им подобава?”
“А какво биха избрали човеците на земята? Дали Възнасянето на Христос или превъзнасянето на Сатана?”
“О, Господи мой! Дано всички биха избрали Твоето Възнасяне, а не сатанинското превъзнасяне! Дано всички биха се вързали с Твоето Свято въже, та да имат Вечен дял с Теб на небесата, а не дял от огън и жупел в пъкъла!”
В следващия миг Гласът на моя Господ стана твърд и строг. И Той, с огнени искри от очите Си, посочи въжето Си, което слизаше до хълма на Галилея, като ми казваше:
“Ако някой иска да участва в Моето Възнасяне, то такъв нека се приготви да издържи на Моите изпитания. И като ги издържи, да бъде одобрен. И като бъде одобрен, да бъде вързан с въжето Ми. И като бъде вързан, да бъде издигнат горе. Защото в това последно време кривото огледало на дявола засенява многократно по-силно от времето, когато създадох Моята Църква. И на многократно по-силното засеняване трябва да има многократно по-голяма твърдост, Святост и безкомпромисност. А именно тях ще придобиете, когато се вържете с Моето въже, което сега хвърлих на хълма на Галилея. Затова нека двамата с теб слезем при хълма на Галилея. Защото там ще ти дам да разбереш всичко…”
След тези последни думи Исус ме прегърна със силните Си ръце, тъй щото двамата полетяхме надолу към земята, следвайки Светлината на спуснатото въже. И ето, че скоро пред очите ми се появи хълмът на Галилея. Така ние стъпихме на хълма, а Исус посочи въжето Си, като ми казваше:
“Хайде, слуго Мой! Протегни ръцете си и хвани въжето, което спуснах от Небето!”
С вълнение протегнах ръцете си, като хванах въжето. И ето, че то просветля от Божията Светлина, а Святият Дух проговори на сърцето ми, като казваше:
“Животът на небесата трябва непременно да се преплете със смъртта на земята! Прояви усърдие, Стефане! Бъди усърден и Сам Исус ще ти даде да разбереш всичко!”
Думите на Духа ме накараха да погледна към Исус и да Му кажа:
“О, Господи! Докоснах въжето Ти и Светлината на Духа го потвърди! А Святият ми каза да проявя усърдие, за да разбера всичко!”
“Ами тогава прояви усърдие!” – каза отново Исус и продължи:
“Дръпни въжето Ми с всичката си сила! Дръж го така, сякаш, че си удавник, който се бори за живота си!”
Думите на Спасителя ми дадоха огромно насърчение. И аз, хванал за втори път въжето, го дръпнах с всичката си възможна сила. И като го стиснах с пръстите си, опънах го докрай надолу. Тогава настъпи знамение. Защото въжето се раздели на три нишки. И ако левицата ми държеше първата нишка, а десницата – втората, то третата се спусна и влезе в собственото ми сърце. Но знамението не свършваше дотук. Защото първата нишка, държана от левицата ми, блесна от мълния, която се стрелна нагоре. И Сам Отец от небесата, проговори на сърцето ми, като казваше:
“Аз, твоят Отец на Небето, държа тая нишка с ръката Си! И Живот от Мене слиза към живота ти!”
В този миг блесна втора мълния от нишката, държана от десницата ми. И тая мълния вместо нагоре, се стрелна надолу, към дълбочините на морето. И Сам Отец отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Аз, твоят Отец, от дълбочините на морето държа тая нишка с ръката Си! И Смърт от Мене иде към смъртта ти!”
Докато се опитвах да проумея думите на Отца, трета мълния блесна отсред третата нишка, като се стрелна в сърцето ми. И Сам Отец проговори в блясъка на мълнията, като ми казваше:
“Аз, твоят Отец, от дълбочините на духа ти, държа сърцето ти с ръката Си! Смири се пред Мене, слуго Мой, за да те възвися своевременно!”
Едва бях преживял знамението, когато моят Господ ме хвана с ръцете Си и ме събори да падна по гръб. А след това, като ме погледна със съвършено внимание, каза ми:
“Животът на Отца Ми слиза отгоре! Смъртта от Отца Ми действа отдолу! Ти, самият, си по средата! Затова предай сега себе си на Смъртта отдолу, докато върху сърцето ти действа Животът отгоре!”
Братко мой! Исус говореше на сърцето ми, а аз усетих, че потъвам. И колкото повече потъвах, толкова по-близо стоеше Животът отгоре, и Смъртта отдолу. А в един момент нещата в мен, които не искаха да умрат, се опитаха да се надигнат. Те крещяха, че не бива да умират. Те крещяха, че Бог ме унижава. Те всячески искаха да оцелеят. Но Господ, натиснал ме на хълма със силните Си ръце, никак не позволяваше моето надигане. Напротив – гледаше ме с надежда, тъй щото между Неговите и моите зеници се появи мост от Любов, която още не проумявах. И понеже Смъртта отдолу стана страшно болезнена, аз изплаках пред Исус, като Му казвах:
“О, Господи! Дай ми сила да се смиря, както Ти някога Си се смирил под мощната ръка на Отца! Нека всичко мое умре, за да живее всичко Твое!”
Думите ми усилиха Смъртта отдолу. Тя буквално ме захапваше и разкъсваше всичко човешко в мене, като го умъртвяваше. А когато то умреше, Животът отгоре го запълваше с божественото на Исус. И колкото повече Смъртта убиваше, толкова повече Животът обновяваше. До такава степен, щото всяко следващо обновление в душата и духа ми идваха с фонтан от радост и блаженство… Не зная колко продължи това преплитане между Животът отгоре и Смъртта отдолу. Не зная и докога смирението на сърцето ми отваряше нови места и територии за Смъртта отдолу и Животът отгоре. Но със сигурност зная, че дойде миг, когато Исус отпусна ръцете Си и вече не ме натискаше, защото в мен нямаше нищо, което да Му се противи или да иска нещо друго, освен това, което иска Той. И ето, че Исус ме изправи на нозете ми. И като взе първата нишка от левицата ми, втората от десницата ми и третата – от самото ми сърце, отново ги сплете до самия им край. А след това завърза с въжето Си кръста ми, като казваше:
“Слуго Мой! Сега ти разбра какво е Смирението на Човешкия Син, което възнася на небесата! Сега ти прие Смъртта на Бога, за която Апостолът Ми писа:
“И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете…” (Римляни 8:12-13)
Сега прие Живота на Бога, за който Апостолът Ми продължава, като казва:
“Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове…” (Римляни 8:14)
Сега наистина беше докоснат от сестрата на Мъдростта, която е Смиреността. Защото тази, която е най-долу, приготвя за Възнасяне най-горе, за което писа и Апостолът Ми Петър:
“И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…” (1 Петрово 5:6) 
Ето затова призовавам всичките Си братя и сестри!
И на всичките Божии чеда казвам:
Възлезте на хълма на Галилея и протегнете ръцете си към въжето на Моето Смирение! Към Смъртта на Бога, която действа отдолу и към Живота на Бога, който действа отгоре! Защото вашето трябва да умре, за да живее Моето! Човешкото трябва да умре, за да възкръсне божественото! Едва тогава, като Божии синове и дъщери, вие се управлявате от Божия Дух и кривото огледало на сатанинския свят няма никаква власт над сърцата ви!
И на всички, които искат докрай да Ме последват във виденията от Галилея, казвам да Ме последват и да се вържат с последното от въжетата на Моето Възнасяне! Въжето, при което дървото на небесата се преплита с желязото на земята!”

Leave a Reply