ГАЛИЛЕЯ – II ГЛАВА

2. ТРОЙНОТО ВЪЖЕ НА ГОСПОДНОТО ВЪЗНАСЯНЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз сега те моля да притихнеш в Присъствието на Святия Дух. И като отвориш сърцето си за виденията в тази книга, да приемеш най-скъпоценния дар, който Господ Исус иска да ти даде. Защото този дар е въжето на Възнасянето. Дар от могъщи Божии лъчи, които Спасителят е сплел с ръката Си и с които желае да завърже духа ти. Не за да се чувстваш вързан, но в действителност да осъзнаеш, че си развързан от греховете и от духовете на целия свят. Казвам ти това, защото неведнъж съм имал прекрасното свидетелство какво значи Господ да те върже с Негова връзка. Самият факт, че съвсем наскоро Исус ме завърза с белия копринен шнур на мантията Си, за да летя с ангела на Отеческия Суверенитет и да изявя виденията, свързани с осъждението на дявола, е най-съвършеното потвърждение колко здрави, сигурни и изпитани са връзките на Божията Любов.
А сега нека да продължа с това, че духом сърцето ми продължаваше да пребъдва с Господ в Облака на Неговата Слава. А този Облак, летящ през Вселената с невъобразимата скорост на Духа, само след някакво мигновение се намери пред портите на Небесния Ерусалим. И ето, че аз виждах Небесния Град в такова величие и тържество, каквото сърцето ми не можеше да си представи, нито да понесе. Едно неизброимо число от Божии ангели, архангели, серафими и херувими бяха застинали в очакване, като разтворените цветове на току-що разцъфнала лилия. И в мига, когато Исус пристъпи изсред Облака и се яви на Небесните множества, една симфония от прекрасни неземни гласове започна да пее на Името Му и да въздига Славата Му. А моят Господ, стиснал здраво с ръцете Си въжето на Своето Възнасяне, все повече и повече се приближаваше до портите на Града. Така дойде миг, когато нозете Му стъпиха пред самите порти и бляскави лъчи от неописуема Светлина озариха съвършено Лицето Му. А аз, като не знаех какво друго да сторя, паднах на коленете си и закрих с ръце главата си, понеже не можех да издържа на Славата, с която Отец посрещаше Своя Единороден Син. Точно тогава един от ангелите, които бяха придружили Исус в Облака, се наведе над мен, като ми казваше:
“Върви след мен! Защото ще влезеш в Небесния Град и ще изчакаш зад портите му твоя Господ!”
Така, послушал ангела, аз се изправих, като влязох след него през портите на Града. И ето, че очите ми виждаха най-прекрасната от всичките възможни гледки на Небето. Понеже от Божия Дворец на Святостта се простряха огнените ръце на Бога и Отца. И Сам Отец прегръщаше Сина Си всред хвалението на всичките Небесни обитатели, като казваше със силен Глас:
“Ерусалиме, Святи Граде! Поклони се на Спасителя на света, който носи греховете на всичките човеци! Поклонете се Нему, Святи ангели! Поклонете се Нему, Святи архангели! Поклонете се Нему, серафими и херувими! Поклонете се Нему, усъвършенствани праведници! Поклони се Нему – Небе на Моята Святост и на Моята Правда! Защото в Неговото Сърце стоеше Моята Вяра и вашата Вяра, Моята Надежда и вашата Надежда, Моята Любов и вашата Любов!
Ето, Исусе! Възлюбен Мой Сине! Даде Ти се всяка власт на Небето и земята! Влез при Мене и седни отдясно Ми, докато положиш всичките Си врагове за Свое подножие и докато всяко коляно се преклони пред Славата Ти!”
Боже мой! Кой бях аз, за да гледам на тази Слава? Кой бях аз, та да съзерцавам най-величествения миг от Вечния Живот на моя Господ? Кой бях аз, та да заслужа ушите ми да слушат хваление, като ромон от хиляди водопади, и очите ми да гледат Светлина, като светлината на хиляди дъги и слънца? Кой бях аз, та да съхраня в сърцето си това неизразимо щастие, величие и блаженство?
Чул мислите ми, ангелът до мен ми проговори, като казваше:
“Недей пита кой си ти! Защото ти казвам, че злостраданието ти за Исус те прави да бъдеш ублажаван от мнозина тук горе! Ти си Неговият избор, върху когото почива Неговата Воля и Неговото намерение! Ти си съд, в който Той пожела да бъде Първият и Последният, Алфа и Омега, Начало и Край! Ти си камък от Сион, в който безславно ще се счупят и съкрушат всичките глинени идоли на земното християнство! Но ти сега очаквай Исус с радост в сърцето си! Защото Той скоро ще излезе от Светилището на Отца, за да ти разкрие въжето на Небесното Възнасяне…”
Не зная колко дълго чаках след последните думи на ангела. Но ето, че накрая Господ се появи пред мен. Държащ все още в ръката Си въжето, което Го издигна от Галилея в Сион, Той се усмихна сърдечно и започна да ми говори, като казваше:
“Зная, че сърцето ти е удивено и не намираш думи, за да изкажеш онова, което мислиш. Но сега ти казвам, че Аз отдавна съм чакал да дойде мигът, в който да те посветя в най-големите тайни на Небето.
А можех ли да сторя това преди ти да си станал готов? Можех ли да ти говоря за Галилея, преди да си минал Гетсимания и Голгота?
Разбира се, че не, слуго Мой! Защото за всяко нещо се плаща цена! Цена от угнетение, скръб, гонение, постоянство, молитви и безрезервно упование в Моята Вярност!
И сега, когато отново гледаш на въжето в ръката Ми, Аз ти казвам да Ме последваш. Защото ще те заведа в тъкачницата на Отеческата Мъдрост. Там, където веднъж вече те водех, когато ти дадох да разбереш за дрехите на Седрах, Мисах и Авденаго. Понеже не друг, но именно Мъдростта на Отца Ми е направила въжето на Моето Възнасяне…”
След тези Свои думи Исус тръгна, а аз Го последвах. И ето, че Той влезе в Божието Светилище, като пристъпи встрани и застана пред една врата. Така Господ отвори вратата и влезе в тъкачницата на Божията Мъдрост…
О, Господи мой! За втори път след повече от година и половина, аз отново почувствах колко Свято, интимно и прекрасно беше мястото, на което Исус даваше да стъпят нозете ми. И ето, че Той постави светлото въже върху тъкачния стан, направен от красиво и благородно дърво.
А след това Исус извърна главата Си, като извика:
“Тайнствена Мъдрост на Моя Бог и Отец! Яви се пред слугата Ми и дай му да види и да разбере как си направила въжето на Моето Възнасяне!”
Миг след думите на Господ в стаята влезе Божията Мъдрост. И този път, както и при всички предишни видения, тя беше уподобена на Небесна девойка. И ето, че Мъдростта коленичи пред Исус, като Му казваше:
“Възлюбен на Отца Ми! Отвори очите на слугата Си, за да види делото, което върша! Дай му да види как съм приготвила въжето на Твоето Възнасяне!”
След тези думи Небесната девойка се изправи и взе въжето от тъкачния стан. А след това, като пъхна искрящите си пръсти в него, раздели го на три други по-тънки въжета. Така, хванала първото от по-тънките въжета, Мъдростта го разтегли в ръцете на Исус, като казваше:
“Нека златото на небесата да се преплете с темяна на земята!”
След тези тайнствени и загадъчни думи, Мъдростта хвана и второто от по-тънките въжета. И като го разтегли отново в ръцете на Господа, каза:
“Нека Животът на небесата да се преплете със смъртта на земята!”
Ето, че Мъдростта взе и третото, последно въже. И като разтегли и него в Господните ръце, за трети път каза:
“Нека дървото на небесата да се преплете с желязото на земята!”
Слушах думите на Мъдростта, но колкото и да напрягах ума си, никак не разбирах. Това ме накара да погледна към Исус и да Му кажа:
“Помажи главата ми, скъпоценен мой Господи! Докосни с ръце очите ми, за да виждат! Защото слушам, а не проумявам, и гледам, но не виждам!”
В отговор на думите ми Исус се засмя, като казваше:
“И как би могъл? Нали ти казах, че Моето въже е една от най-великите тайни на Небето? Но ето, че Божията Мъдрост ти даде ключ за всяка от трите тайни на Моето въже. И Аз ще бъда с теб в трите чудесни и благодатни видения, с които ще разбереш всичко! Защото Моето въже е сплетено от три други въжета и самото то е тройно въже. А тройното въже не се къса скоро. И всяко от въжетата има нишки. И всяка от нишките свидетелства за Мен в Моето Евангелие. Затова сега Ме последвай отново до хълма Галилея. Защото там ще ти говоря в Дух на Мъдрост и на откровение. Тая Мъдрост и това откровение, за които Апостолът Ми Павел се молеше за всички вас с думите:
“…непрестанно благодаря Богу за вас, и ви споменавам в молитвите си. Дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите – сила, която е според действането на могъщата Негова мощ, с която подейства в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата…” (Ефесяни 1:16-20) 
Ето Църкво Моя! Отец Ми, Славният, днес ви дава Дух на Мъдрост и на откровение! За да познаете каква е надеждата, сиреч, въжето на Моето Възнасяне! За да познаете колко превъзходно велика е Силата Му в тези, които се вържат за Моето въже! Защото то ще подейства във всичките Звани, Избрани и Верни! И като ги въздигне при Мене – ще ги направи да наследят Царство, в което ще бъдат Мои свещеници и Мои свидетели довека!
Затова ви повелявам! Последвайте Ме във виденията, които ще дам на пророка Си! И нека сърцата ви бъдат внимателни да слушат, и умовете ви послушни, за да разберат превъзходно великата тайна на Моето Възнасяне!
Аз, Господ на галилеяните, днес говоря на пророка Си!
Блажени всички, които Ме слушат и вярват на устните Ми!”

Leave a Reply