ГАЛИЛЕЯ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО НА ГАЛИЛЕЙСКИЯ ХЪЛМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има много прекрасни и чудни откровения от Господ, които получих през годините от Него. Но сега ти казвам, че ако в една съкровищница аметистът, смарагдът, опалът и сапфирът заслужават съзерцание, то диамантът заслужава безпределно възхищение. Защото последният е цар на всичките скъпоценни камъни. И ако те пропускат Светлината през себе си, той я пропуска много повече. И ако те оцветяват Светлината – всеки с характерния си цвят, той оставя Светлината сама да свидетелства за себе си. Ето така, в слугуването си към Господ, аз стигнах до пречудната привилегия да съзерцавам видения-диаманти. Видения, в които Светлината на Духа е толкова изобилна и изящна, щото ражда в човешкото сърце фонтан от възторг и благоговение.
Само помисли върху това, братко мой! Само помисли върху факта, че стоиш с няколко сподвижници на Исус на Галилейския хълм. И там, пред очите ти Господ се възнася нагоре. А някъде във високото осанката Му се изгубва в Облака на Божията Слава.
Какво Съвършено благовестие! Каква Съвършена надежда за сърцата ни! Какъв прекрасен миг на безпределно възхищение, достоен да бъде цар над всичките ни спомени и мигновения!
Ето на този миг ще бъдат посветени виденията в тази пророческа книга. Защото е имало причини Исус да се възнесе нагоре. Едни от нас са разбрали какви са тези причини, но други никога не са ги проумявали. Едни от нас са прострели ръце към Святия Дух, за да се завържат с въжето на предстоящата радост, но за други това въже остава невидимо и нереално. Те непременно се нуждаят от Христовата Вяра, за да го видят. Те непременно се нуждаят от Божието водителство, за да открият не земната Галилея, но Галилея на Святия Дух. Затова нека и аз да започна оттам, че Господ въздигна сърцето ми от Чашата на Страданието. И като вдигна ръка и посочи напред, казваше ми:
“Понеже те видях не просто като слуга, който пие Чашата Ми, но като жертвен юнец, който отдавна носи раните Ми, Аз сега ти казвам да Ме последваш в Моето Живо Евангелие. Защото Човешкият Син възкръсна от мъртвите и не побърза да се възнесе при Отца Си, докато не даде на Църквата Си най-съвършената надежда, която съпътства Възкресението. Защото тази надежда е Възнасянето! И за нея Аз говорих на учениците Си, като им казах:
“А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея…” (Матея 26:32)
А какво значи Аз да изпреваря учениците Си?”
“О, Исусе! Това значи, че Ти Си се движил с много по-голяма скорост от тях. Защото онзи, който се движи по-бързо, изпреварва останалите…”
“Точно така е, слуго Господен! Наистина става дума за много бързо придвижване. Но ти сега виж нещата не с очите на плътта, а с погледа на Духа. И като ги гледаш така, кажи Ми:
Защо всъщност Господ изпревари людете Си в Галилея?”
Замислих се над въпроса на Исус. И тогава разбрах, че думите Му бяха твърде Съвършени. И въпросът Му – трептящ в предела на Неговата божественост. А това ме накара да Му отговоря, казвайки:
“О, Исусе! След Твоята Гетсимания дойде и Твоята Голгота! А след Твоята Голгота Ти вече не се намираше в човешкото битие, но в Битието на Отца. Възкръснал от мъртвите и с прославено Тяло, Ти вече изцяло живееше в Божието измерение, а не в човешкото такова. И последното Ти благодатно знамение, което Ти направи явно за човеците, беше именно Твоето Възнасяне от хълма на Галилея…”
Господ се усмихна на думите ми, а след това продължи да ми говори, като казваше:
“А защо Аз направих явно Възнасянето Си при Отца Ми? Защо в продължение на много дни се явявах на Моите свидетели? Не можех ли просто да напусна земята след Възкресението и да се прибера в Дома на Отца Ми?”
“О, Исусе! Ти Си се явявал на свидетелите Си, защото Си искал това Твое Възнасяне да стане част от Благата Вест, част от обещанията, които Си дал на Твоята Църква. Тъй щото Твоите свидетели да проповядват не само Твоето Възкресение, но и Твоето Възнасяне…”
“А проповядва ли се днес Моето Възнасяне? Не се ли възхищават земните човеци от едно човешко лъжеблаговестие, което им говори не за Моето Възнасяне, но за религиозното им превъзнасяне? И не трябва ли твоят Господ да излее Свято Миро в сърцата на мнозина, тъй щото Църквата Ми да погледне от Голгота към Галилея?”
“О, Господи мой! Толкова човеци стоят и гледат със страх към Кръста, щото мисълта за Галилея при тях дори е немислима. И ако един алпинист не е изкачил по-ниския връх, то как би дръзнал да мисли за по-високия след него?”
Последните ми думи накараха Исус сърдечно да се усмихне. А след това да ми каже:
“Точно мисълта за алпиниста очаквах от тебе. Защото ако този алпинист привърже кръста си с въже от Небето, то той би покорил всичките върхове на вярата, независимо колко високи са те.
Сега разбираш ли какво благовестие ще се открие пред сърцето ти с пророческите видения в тази книга? Сега разбират ли Моите братя и сестри, че чрез пророка Си Аз ще им дам да се завържат с въже, което слиза отгоре? Въже, чийто край на Небето се държи от ръката на Отца Ми. И ако Отец Ми дърпа въжето нагоре, то няма ли въжето от своя страна да издърпа тези, които са се завързали с него? Но ето, казвам на всички ви, че Възнасянето на Човешкия Син е Вечното благовестие от Сион! Вързани с въжето на това благовестие вие ще имате постоянен и непрестанен стремеж към Съвършенството на Бога!
Именно затова ти казах във виденията за Гетсимания, че светлото въже на Духа вече слиза към тебе, за да ти даде всичката възможна радост от Спасението и Вечния Живот. Защото е страшно да си помислиш, че можеш да паднеш, изкачвайки висок връх. Но е блажено да знаеш, че не можеш да паднеш, понеже си вързан с въжето на Моето Възнасяне!
Кой тогава би те отлъчил от Мене? Или кой би препънал нозете ти, след като си издигнат и ходиш в места, където злите не могат да отидат?”
Слушах всичките благодатни думи на Исус, а сърцето ми се разтапяше от радост и блаженство. Но въпреки радостта и блаженството една огромна въпросителна стоеше пред ума ми. И аз никак не я спестих на Господ, но Го запитах, казвайки:
“И все пак, Исусе! Какво е това въже на Святия Дух? Как да го разбирам? Как то е въздигнало Тебе в Небето, та отпосле да въздигне и нас?”
Слушайки думите ми със съвършено внимание, Господ отново ми проговори, казвайки:
“Тайната на Моето Възнасяне е голяма! И самата тайна ще ти бъде изявена от Божията Мъдрост на небесата. Но ти сега Ме последвай! Защото имам огромно благоволение към теб и непременно ще те изпълня с Дух на мъдрост и на откровение…”
След последните Си думи Исус открехна пред сърцето ми златните врати на Живото Евангелие. Така, влязъл след Него, аз Го последвах до самия хълм на Галилея. И ето, че очите ми видяха десетки галилеяни, които гледаха с възторг и благоговение на Господа. А Исус, като се сниши до хълма, постави ме сред тях, като ми казваше:
“Гледай, слуго Мой! И като гледаш, виждай! Защото Аз сега ще се възнеса отсред братята и сестрите Ми!”
В следващия миг Господ докосна главите на галилеяните, като галеше косите им и целуваше челата им. А след това, вдигнал поглед към Небето, протегна ръцете Си нагоре и започна да се издига…
О, чудо! Отсред светлата мантия на Исус проблесна въже, подобно на мълния. То проведе през себе си божествени заряди на Святост, Сила и Благодат, които мигновено се стрелнаха нагоре. А само след миг нова мълния, слизаща от Отца на Светлините, дръпна въжето и започна да издига Спасителя. Това накара галилеяните около мен да ахнат от почуда и прекомерно възхищение. И едни от тях си прошепнаха, казвайки:
“О, Господи! Как така се издигаш от нас?”
А други, взирайки се вторачено, едвам успяха да промълвят:
“Това е чудо! То направо не е за вярване!”
А докато Исус все повече се издигаше към Небето, двама ангели в блестящи от Светлина дрехи се спуснаха отсред бял облак към хълма на Галилея. И като застанаха пред учудените и възхитени човеци, казаха им:
“Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето…” (Деяния 1:11) 
И ето, че след тези думи единият от ангелите се приближи и до мен, като ми казваше:
“А ти, слуго на нашия Господ Исус Христос? И ти ли се чудиш подобно на братята си?”
“О, Небесни вестителю!” – отговорих с вълнение аз:
“Господ Исус ме доведе в това знамение на Живото Евангелие! И аз, гледайки с вяра на Него, видях въжето на Неговото Възнасяне! Въжето на предстоящата радост, с която Исус ще се завърне в Небето като Вечен Цар и прославен Агнец!”
В отговор на думите ми, ангелът протегна ръката си към мен, като ми казваше:
“Блажен си, слуго Господен! Защото малцина са човеците на земята, спечелили Сърцето на Царя! И аз сега съм пратен не толкова до тези, които гледат, но не виждат, но при тебе, който гледайки – видя…
Хвани ръката ми, слуго Господен! Защото Исус те чака в Облака на Божията Слава! И на тебе Той ще даде най-скъпоценният от всичките Небесни дарове – дарът на Възнасянето! Светлото въже на Святия Дух, което издига в радостта и красотата на Сион!”
С вълнение хванах бялата десница на Господния ангел. А той, като разпери крилата си, въздигна ме нагоре, тъй щото хълмът на Галилея и събраните на него човеци твърде бързо се смалиха и скоро заприличаха на полски крем, огрян от обедното слънце. Така, издигайки ме още по-нагоре и нагоре, ангелът се приближи до Облака на Божията Слава и влезе в него заедно с другия ангел. А моят Господ, като протегна ръцете Си към мен, с преизпълнен от вълнение Глас Ми каза:
“Слуго Мой! Сега си в Облака на Славата Господна!
Тоя Облак, който някога слезе на планината Синай! Тоя облак, от който излязоха Моисей и Илия, за да станат свидетели на Моето Преображение! Тоя Облак, който прие Възнасянето на Човешкия Син! Тоя Облак, в който ще се върна за Моята Църква!
А какво повече да искаш от това? И какво повече да ти дам, освен бялото въже на Святия Дух, което е Вечното благовестие от Сион?
Ето, Стефане! Очите ти ще видят, ушите ти ще чуят, и умът ти ще бъде споходен от най-големите чудеса на Небето, които са свързани с Моето Възнасяне! Защото няма по-голямо щастие за Господ от това – да говори на слугата Си и да изпълва сърцето му със Светлината на Вечното Спасение и Вечния Живот! Защото думите Ми ще споходят като дъжд и слънце човешките сърца! За да ги напоят и осветят! И в дълбокото на сърцата да се роди всичкият Небесен копнеж по Моето Възнасяне!
Ето, викам към всичките Божии чеда! Станете с вяра свидетели на Моето влизане в Небесния Ерусалим! Защото ако Аз влязох като Цар в Славата Си, то с колко по-голяма Слава ще вляза като Младоженец на Сватбата Си? С колко по-голяма Слава ще приема при Себе Си човеците, които ще се завържат с въжето на Моето Възнасяне?
А именно за тая най-свята привилегия днес говоря на пророка Си! И именно заради нея той претърпява всичките отмъщения на дявола! За да се намерите всички пред Мене – възнесени на Моята Сватба, грабнати на Моето Небе, царуващи в Моето Царство!
Аз, Господ на Възнасянето, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply