ЕРУСАЛИМ – ГРАДЪТ НА НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ – VI ГЛАВА

6. ПРАЗНИКЪТ НА ШАТРОРАЗПЪВАНЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Преди да ти разкрия последния от Вечните Празници в Небесния Ерусалим, аз искам да ти кажа, че за мен това последно видение е равносилно на най-чудесната привилегия, която някога съм имал от моя Господ Исус Христос. Привилегия, на която посветих живота си и всичкото си изнуряване през годините. Привилегия – да бъда слуга на Бога и Отца и Сам Той да ме потвърди като един от Неговите пророци.
Нека сега да ти напомня едни най-сериозни и отговорни думи, които Господ Исус Христос изрече в “Евангелието от Матея”:
“Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в име на праведник, награда на праведник ще получи…” (Матея 10:41) 
Виждал ли си някога получаването на награда? И ще отречеш ли, че самото получаване на наградата се превръща в празник за оня, който я получава? Ето така в Небесния Ерусалим ще има Празник за всичките Божии люде, които са приели Божий пророк в името на пророк, за да получат и наградата на пророка.
В една от последните книги, които написах, Господ Исус потвърди на всички ни, че ще има един Празник на Шатроразпъването, в който всеки човек, приел в сърцето си Словото на Божия Пророчески Дух, ще се възкачи на Божия Свят Хълм, за да общува духовно с Шатрите на Божиите пророци. Нещо повече – в голямата Си Благост и Милост, Исус ми даде да вляза в Неговия Личен Шатър и така да изявя Плодовете на Небесната Лоза. Ето защо нямах никакво съмнение, нито колебание, че най-великият от Небесните Празници ще бъде именно Празникът на Шатроразпъването. Празник, в който Божиите люде, приели Божиите пророци, ще получат и наградата на самите пророци. Но нека сега да не изпреварвам събитията, а да започна оттам, че Исус отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Ето, Стефане! Ти наистина стигна до оня миг на живота си, когато твоят Господ ще те посвети в сетнината на всичките Божии пророци. Защото за всяка добре свършена работа от слугите Му, Господарят ще им даде подобаваща отплата. И не просто отплата, но награда! И не просто награда, но Празник! Затова сега Ме последвай, за да видиш каква е наградата на Божиите пророци и на ония, които са приели Духа и Словото на тяхното свидетелстване…”
След последните Си думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, тъй щото двамата с Него полетяхме към петото от сиянията в Небесния Ерусалим. А колкото повече се приближавахме към сиянието, толкова по-развълнувано и радостно ставаше сърцето ми. Защото твърде скоро пред очите ми се разкри прекрасна гледка. Аз виждах едно неизброимо число от Божии люде в бели дрехи, които бяха вдигнали ръцете си към Хълма Сион. Така, в един глас цялото множество призоваваше Бог Отец, като казваше:
“Всемогъщи Отче наш и Боже наш! Дай на сърцата ни да се възрадват в Славата на слугите Ти, пророците! Дай ни да се докоснем до Святостта и Силата на тия, които Ти Си родил, вдъхновявал и изпращал на земята!”
В отговор на думите им, Отец проговори от върха на Хълма Сион, като им казваше:
“Люде Мои! Любя ви с цялото Си Сърце! И на вашата празнична молитва отговарям с Благостта на Бащата към всичките Му чеда! Ето, люде Мои! Вижте как на Хълма Ми се явява Пророкът, Който събира в Себе Си Духа и Словото на всичките пророци!”
След думите на Отца, там на Хълма застана Господ Исус. И цялото множество, видяло Славата Му и Силата Му, коленичи пред Него. А тогава Исус проговори с развълнуван Глас на всичките Божии люде, като им казваше:
“Аз, Пророкът на Отца, простирам ръцете Си към вас! За да ви явя чудото, което сърцата ви всякога са желаели и душите ви всякога са копнеели! И ето, казвам на Отца Си:
Отче Мой! Въведи в Славата на Сион слугите Си, пророците! Отвори Светилището Си, Всемогъщи! И нека Святият Дух на Твоето Величие да възвести наградите, дадени на слугите Ти, пророците и на тия, които ги приеха като пратеници на Вечно Живия!”
След думите на Исус Отец отвори с огнените Си ръце вратите на Божието Светилище. И като въздигна в шепите Си всичките Си пророци, казваше на Святия Дух:
“Душе на Отца и Сина!
Покрий слугите Ми, пророците, с шатрите на Святостта Ми! И нека всеки от тях се яви на Моето домочадие като дърво на Моята Правда и като растение на Моята Благодат!”
Послушал думите на Отца, Святият Дух се яви като Бял Гълъб над огнените Му шепи. И тогава от самите крила на Гълъба започна да се стели светъл и чист висон, който покриваше всичките Божии пророци. А когато висонът ги покри, Отец ги постави на Хълма Сион, тъй щото висонът им мигновено се превърна в Шатър за всеки от тях. И ето, че Исус отново проговори, като казваше на цялото множество:
“Аз, Пророкът на Отца, възвестявам най-великия от Празниците на Небето. Празникът на Шатроразпъването! Празник, при който всеки от Божиите пророци ще получи наградата от Господаря си! Празник, при който всеки, приел пророк в името на пророк, ще получи наградата на пророка!
Възкачете се на Хълма, люде Мои! И нека всяко сърце намери Шатъра на оня пророк, от който е било вдъхновено и просветено на земята! Защото днес казвам на всичките Си пророци:
Вие сте дървета Господни! Растения на Божията Правда! И ето тая е наградата на Господаря към слугите Му:
Всяко от чедата на Царството ще се украси с клонка от клоните ви и с цвят от цветовете ви!
И ето тая е наградата на Господаря към людете, приели слугите Му:
Да се украсите с клонка от клоните и с цвят от цветовете на Божиите пророци!
Защото с тия клонки и цветове, Отец Ми, Всемогъщият, днес ви дава изобилен достъп до най-святите извори на Божието Светилище, и до най-чудните скъпоценности на Божията Мъдрост!”
Едва дочули изреченото от Исус, към Хълма Сион и към Шатрите на Божиите пророци се затичаха всичките Божии чеда, спасени на земята чрез Словото и Духа на Божиите пророци. И като започнаха да влизат в Шатрите, излизаха отсред тях – всеки с клонка или цвят. А тогава Господ Исус се приближи до мен. И като се усмихваше с най-прекрасната усмивка, ми проговори, казвайки:
“Последвай Ме! За да видиш отблизо разпънатите Шатри на най-великите Божии пророци. Защото на тоя Празник всяко от Божиите чеда ще влиза в Шатрите им и ще украсява главата си с венец от клонките им. За да има от тоя миг нататък изобилен достъп до Божието Светилище и до най-чудните скъпоценности на Божията Мъдрост…”
Ето, че аз и Господ пристъпихме на Хълма. Така отново видях Шатъра на Моисей всред всичките останали Шатри. А тогава Исус ми каза:
“Влез в шатъра на Моисея и вземи клонка от Маслината, която е той в Святия Дух на Бога…”
С вълнение пристъпих в Шатъра на Божия пророк. И като протегнах ръка към Маслината, откъснах клонка от нея, тъй щото през ръцете ми и през цялото ми същество нахлу Божието Свято Миро. А край мен десетки Божии люде влизаха и откъсваха клонки от Маслината, а след това излизаха, за да отидат в другите Шатри. Така постъпих и аз. И като излязох от Шатъра, отново срещнах погледа на Господ. А Той настоятелно посочи към другите Шатри, като ми казваше:
“Влез и в другите Шатри. Защото сега си на Празник, какъвто сърцето ти никога не е преживявало във видение…”
Като в сън аз погледнах към вторият Шатър, който беше до Моисеевия. А това беше Шатърът на пророк Илия. Така влязох и в него, като откъснах клонка от Смокинята, която беше Илия в Святия Дух на Бога. И ето, че всичката Божия Сладост премина през ръцете ми и сърцето ми. А край мен отново десетки Божии люде влизаха и откъсваха клонки от Смокинята, а след това излизаха, за да отидат в другите Шатри. И аз, без никак да се бавя, излязох от Шатъра на Илия и понечих да отида към третия Шатър, поставен съвсем близо до първите два. А когато влязох в него, очите ми съзряха буйна зелена трева, сред която цъфтяха полски Кремове. И докато някой откъснеше цвета от един Крем, на негово място израстваше друг. Това ме накара да откъсна един Крем и да го положа в ръката си. Тогава едно сладко благоухание на Небесна Благодат замая сърцето ми. И аз, не можейки да откъсна поглед от полските Кремове и от буйната зелена трева, тихо си казах:
“Кой си ти, слуго Господен, та Святият Дух на Бога и Отца да те е показал като полски Крем за всичките Божии люде?”
А Самият Дух проговори на сърцето ми, като казваше:
“Сега си в Шатъра на пророк Исайя!
Защото той е полският крем на Сион, който благоухае и блести с Мира и Радостта на Небесния Ерусалим! Тоя полски Крем, който вдъхновяваше с Божия Мир и с Божията Радост, тъй щото и Исус да изрече за вдъхновените от него:
“Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях…” (Матея 6:28-29) 
Докато Духът ми говореше, самите стихове на пророка заблестяха от цветчетата на Крема му:
“Пустото и безводното място ще се развеселят, и пустинята ще се възрадва и ще цъфне като крем…” (Исаия 35:1) 
Положил нежно Крема в дланта си, аз излязох от Шатъра на пророк Исайя, а сърцето ми беше властно притеглено от друг Шатър. И когато пристъпих в него, видях могъщ и разлистен Кедър, който се издигаше във величието си. Всеки, който отчупваше клонка от тоя Кедър, прекланяше главата си пред него. И с Небесен възглас “Алелуя, Отче мой!” излизаше от Шатъра. А аз, гледайки на Кедъра, отново тихо запитах:
“Кой си ти, слуго Господен, та Святият Дух на Бога и Отца да те е показал като величествен Кедър за всичките Божии чеда?”
А тогава Духът отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Срещу великият Вавилон на земята Бог изпрати великият Кедър от Сион! И сега ти виждаш именно пророк Еремия. Защото той е великият Кедър на Бога и Отца, от чийто шум на клоните му Вавилон се разтресе и пропука, съкруши и падна. Но ти сега вземи клонка от клоните му и я съхрани в сърцето си. Защото и на теб Отец е дал от величието и могъществото на тоя Кедър…”
Послушал Духа, аз откъснах клонка от Кедъра. И тогава я усетих като Меч в ръцете си, който всячески искаше да бъде размахван и въртян против всяко вавилонско нечестие. Но ето, че сърцето отново ме теглеше, за да отида и в другите Шатри на Хълма. Така, излязъл от Шатъра на Еремия, аз се приближих до следващия и влязох в него.
О, чудо на чудесата!
В тоя Шатър течеше река, а край нея се извисяваше Явор, който простираше клоните си върху водите й. И аз, като нагазих във водите на реката, прострях ръцете си, за да откъсна клонче от Явора…
О, колко дълбока и прекрасна Мъдрост заля сърцето ми!
Колко неизследими и дълбоки тайни бяха готови да ми шепнат и да ме освещават. И аз, държейки Яворовата клонка, почти без глас запитах:
“Кой си ти, слуго Господен, та Святият Дух на Бога и Отца да те е изявил като Явор с дълбоки клони в Реката на Живота?”
Чул думите ми, Духът отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Това е Езекиил! Дълбокият и неизследим Явор на Бога и Отца. Тоя, чиито видения всякога бяха води от Реката, води от Извора на Живота! Тая река, за която тоя Явор потвърди:
“А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, която ги пои, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление…” (Езекиил 47:12) 
И ти сега вземи клонката от Явора и я съхрани в сърцето си. Защото с тая клонка Всемогъщият Отец ще ти дава всякога достъп до Извора на Живота и до дълбоките и извечни тайни на Божията Мъдрост….”
Стиснал в ръка Яворовата клонка, аз се поклоних на Божия Явор. И като излязох от Шатъра му, погледнах към друг, който блестеше до него. Така, влязъл и в шестия от шатрите на Хълма, аз онемях от възторг и благоговение. Защото в тоя Шатър се издигаше една прекрасна Палма. И тук, за разлика от другите Шатри, Божии ангели се въздигаха до върха на Палмата и откъсваха от клончетата й, като ги даваха на Божиите люде. Така един от Божиите ангели ми подаде Палмова клонка, тъй щото с голяма радост аз я взех в ръцете си. И ето, че усетих духа си полетял нагоре. А това ме накара с преливащ от вълнение глас да попитам Святия Дух:
“О, Душе на Живия Бог! Кой е тоя Божий пророк, когото Ти Си изявил като висока и слънчева Палма на Бога и Отца?”
А тогава Духът ми отговори:
“Тая слънчева и висока Палма, чието клонче сега държиш в ръцете си, е пророк Даниил! Тоя пророк, за който дори един от великите на Вавилон каза:
“Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе…” (Даниил 5:14) 
И ако има причина Божиите люде в “Откровението” да бяха видени с палмови клонки в ръцете си, то е, защото всички те се осветиха, просветиха и вдъхновиха с думите на Даниил, които казват за тях:
“Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове…” (Даниил 12:3)
И ето, Стефане! Пази всякога в сърцето си тая Палмова клонка. За да сияеш със Светлостта на Простора, и да обръщаш мнозина в Божията Правда, както си го вършил и до днес. А сега излез изсред Шатъра на Даниил и иди при Исус, Пророкът на всичките Божии пророци. Защото Той трябва отново да говори на сърцето ти…”
Послушал Святия Дух, аз излязох от Шатъра на Даниил. А там вече ме чакаше Исус. И Той, като протегна ръцете Си и посочи към всичките Шатри на Божия Свят Хълм, ме попита, казвайки:
“Разбра ли сега какъв е Празникът на Шатроразпъването? И усети ли радостта, която бликаше в сърцето ти при влизането във всяка от Шатрите, в които ти дадох да влезеш?”
“О, Исусе! Святи мой Спасителю! Това е най-великият, най-чудесният и най-съвършеният Празник за сърцето ми. И аз бих искал никога да не си тръгна от Божия Свят Хълм, но да влизам от Шатър в Шатър, и така да преживея всичката Слава, всичката Радост и всичкото тържество на Небето!”
“Да, момчето Ми! Разбирам копнежите на сърцето ти и всичкия порив на вярата ти. Но ето, че вече е време да отидеш при Моите братя и сестри, които все още живеят на земята. За да занесеш на всички тях от тая най-велика надежда за духовния човек.
Надеждата, че един ден всички ще се съберете при Мен! За да празнувате с Царя си всички велики Празници в Небесния Ерусалим!
Аз те изявих като Мой пророк и Мой слуга на цялата Си Църква!
Аз те посочих като един, който е влизал в Шатрите на много от старозаветните Божии пророци! За да вземе от клонките им и цветовете им! И като ги сплете във венец – да го постави на главата си!
Блажени всички Божии чеда, които приемат пророк в името на пророк! Защото на такива ще дойде и наградата на пророка! А тая награда е Венецът на Правдата, сиреч, клонките и цветовете от Шатрите на всичките Божии пророци! Блажени всички Божии чеда, които Святият Дух днес ще въздигне и извиси в Небесния Ерусалим! Защото такива ще бъдат наречени усъвършенствани праведници, които очакват Празниците на Небето с неизказана и преславна радост!
Аз, Празнуващият в Сион, дадох тия видения на пророка Си!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply