ЕРУСАЛИМ – ГРАДЪТ НА НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ – V ГЛАВА

5. ПРАЗНИКЪТ НА КОЛИБИТЕ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека със следващите редове Святият Дух на Господ съвършено да възрадва и освежи сърцето ти. Защото ние наистина се нуждаем от радост и освежаване.
Тая радост, с която да превъзмогнем над умноженото беззаконие, и това освежаване, с което сърцата ни да издържат на охладнялата любов на мнозинството.
Аз зная, че мнозина биха се учудили дори само при споменаването на този Небесен Празник, а камо ли да познаят какво съдържа той по Дух.
“Колиба! Как ли не?” – биха казали човеците, за които Небесният Ерусалим е преди всичко скъпоценни камъни, златни улици и издигнати порти и стени. Но ето, че моят Господ говори на сърцето ми за Празник на Колибите, въпреки привидно сиромашкото излъчване от думата “колиба”. Но нека повече да не измъчвам незнанието на когото и да било и да пристъпя към самото видение, свързано с този Празник. Защото моят Господ отново беше до сърцето ми. И като вдигна ръката Си и посочи към четвъртото от сиянията в Небесния Ерусалим, започна да ми говори, като казваше:
“Как мислиш? Какъв ли ще да е този Празник на Колибите, за да бъде потвърден от твоя Господ като велик Празник в Небесния Ерусалим?”
Думите на Исус ме накараха да Му отговоря:
“О, Господи мой! Като зная, че Си Превъзвишен и Свят, Славен в Славата Си и Силен в Силата Си, аз наистина имам известно учудване относно тоя Празник на Колибите. Но ето, че Святият Дух напомни на сърцето ми едни скъпоценни стихове от Словото, в които е записано:
“И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец, и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното…” (Неемия 8:14-15) 
И сега вярвам, Господи, че в Твоя Небесен Град наистина би имало Празник на Колибите. Празник, при който човеците биха донесли палмови и маслинени клонки, и дори клонки от всякакви гъстолистни дървета, за да направят Колибите и да празнуват в тях…”
Исус се усмихна на последните ми думи, а след това отново започна да ми говори, като казваше:
“Не си никак далеч от Истината за тоя Небесен Празник. Но сега казвам на теб и на всичките Ми братя и сестри, че Колибите в Небето не са като колибите на земята. И клонките, с които се правят Колибите на Небето, не са като клонките, с които се правят колиби на земята.
Затова сега Ме последвай, за да видиш Съвършеното тържество, което ще се открие пред сърцето ти на тоя Небесен Празник…”
След последните Си думи Господ ме прегърна със силните Си ръце, тъй щото двамата полетяхме към четвъртото сияние в Небесния Ерусалим. А когато го приближихме достатъчно, аз видях, че това беше възможно най-големият от всичките събори, които ми бяха показвани до тоя момент. Защото едно неизброимо число от човеци, беше направило огромен кръг. А вътре в самия кръг се получаваха нови, по-малки кръгове, в които Божиите праведници се събираха, за да направят Колибите. Всеки от Небесните люде, носеше клонка в ръката си. Един носеше палмова клонка, друг – маслинена, а трети – клонка от някое гъстолистно дърво. Така човеците започнаха да вплитат клонките си една в друга. И след едно кратко време те вече бяха направили Колибите, като влязоха в тях. А самите Колиби, като се просветиха от Божията Светлина, започнаха да светят, като малки Божии слънца всред самия събор. А тогава аз и Исус се снишихме над всичките Колиби, които бяха направили човеците от събора. И Божиите праведници, усетили Присъствието на Господ, излизаха от Колибите и протягаха ръцете си към Спасителя, като Му казваха:
“Ела, при нас, Исусе! Сподели нашата любов и нашата радост! Защото Ти Си Слънцето на нашето общение! Ти Си Светлината всред нашите клони!”
Гледайки хилядите призиви от хилядите Колиби, аз вече знаех, че е невъзможно в самото видение Господ да посети всяка от тях. И затова, като се обърнах, Го попитах:
“Какво ще сториш, Исусе? Ето, че Твоите люде направиха колиби от клонките си и сега Те канят да влезеш всред тях! В коя от Колибите ще влезеш, Господи мой?”
На тия мои думи Исус ми проговори, като казваше:
“В която и от Колибите да вляза, ти непременно ще усетиш Празникът на Божиите чеда. Затова нека просто влезем в първата от Колибите пред нас. Защото искам да свидетелстваш на Моята Църква на земята що ще рече тоя Празник на Колибите и що ще рекат всички клонки, от които те са направени…”
След тези думи Исус тръгна към първата от Колибите и вече влизаше в нея, а аз Го последвах. Така съвсем скоро видях в Колибата Божии праведници, коленичили пред Господ. Навели главите си и прострели ръцете си към нозете Му, те Му казваха в един глас:
“Достоен Си Господи наш и Боже наш да приемеш Слава, почит и благодарение. Защото поради Тебе и Твоето Присъствие в нашата Колиба стана Празник! Ти Си Празникът ни, Господи!”
Исус видимо се развълнува, а очите Му се напълниха с радостни сълзи. И Той, като протегна ръцете Си и възправи първия от Божиите праведници, попита го:
“Какъв си в Святия Дух, слуго Мой? И коя е клонката ти от вплетените в тая Колиба?”
В отговор Божият праведник докосна една от маслинените клонки, като казваше на Исус:
“Господи мой!
По Твоето Съвършено благоволение бях маслинена клонка на земята и сега съм маслинена клонка на Небето. Ти напълни сърцето ми с Твоето Свято Миро, с Твоето помазание. И аз никога не престанах да помазвам чедата Ти и да ги събирам в Съвършено единомислие, за да бъдем пред Тебе едно! И както събрани на земята, бяхме Колиба пред очите Ти, така и събрани на Небето, пак сме Твоята Колиба, Господи!”
Слушайки думите му, Исус погали главата на Божия праведник. А след това протегна ръцете Си и възправи втори от коленичилите пред Него, като го попита:
“Какъв си в Святия Дух, слуго Мой? И коя е клонката ти от вплетените в тая Колиба?”
В отговор на Исус Божият праведник докосна една от палмовите клонки, като казваше на Спасителя:
“Господи мой!
По Твоето Съвършено благоволение бях палмова клонка на земята и сега съм палмова клонка на Небето! Ти напълни сърцето ми с Твоето Свято Посвещение, с Твоето Небесно вдъхновение, тъй щото ме издигна високо при Себе Си! И аз никога не престанах да посвещавам чедата Ти и да ги събирам в Съвършено единомислие, за да бъдем пред Тебе едно! И както събрани на земята бяхме Колиба пред очите Ти, така и събрани на Небето, пак сме Твоята Колиба, Господи!”
Слушайки думите му, Исус погали главата и на втория от Божиите праведници. А след това се приближи и възправи трети, като го попита:
“Какъв си в Святия Дух, слуго Мой? И коя е клонката ти от вплетените в тая Колиба?”
В отговор на Исус третият праведник докосна една от синаповите клонки, като казваше на Господа:
“Спасителю мой!
По Твоето Съвършено благоволение бях синапова клонка на земята, а сега съм синапова клонка на Небето. Ти напълни сърцето ми с Твоята чиста и Свята Вяра! Ти ми даде да придавам Вяра на всяко от чедата Ти и да ги събирам в Съвършено единомислие, за да бъдем пред Тебе едно. И както събрани на земята бяхме Колиба пред очите Ти, така и събрани на Небето, пак сме Твоята Колиба, Господи!”
Слушайки думите му, Исус погали главата и на третия от Божиите праведници. А след това се обърна към мен, като ми казваше:
“Простри ръката си! Простри я само веднъж и погали с пръстите си тия клонки, от които е направена Моята Колиба!”
С огромно вълнение прострях ръката си и погалих самите вплетени клонки на Колибата. А тогава през дланта ми премина Божията Светлина, като електрически ток или по-скоро, като светкавица. А вътре в самата Светлина просия Образът на Исус. Отново реших и повторно погалих клонките. А и този път Божията Светлина премина през тях, а Образът на Исус просия в Светлината. Това ме накара да падна в нозете на Господ и да Му кажа:
“О, Исусе! Сега разбирам какво са клонките Ти и какво е Колибата Ти! Сега разбирам, че когато двама или трима бъдат Съвършено съгласни и съединени в Твоя Свят Дух, то тогава и Ти стоиш всред тях!”
В отговор Господ ме възправи на нозете ми, а след това с необикновено развълнуван Глас ми проговори, казвайки:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че Празникът на Колибите в Небето е Празник на Съвършеното съгласие и духовно сплотяване! Това е празник на човеците, станали Клонки Господни и вплели в Любов и разбирателство всичката си духовна Сила от Бога, за да бъдат Колиби на Божия Свят Хълм.
И ето, Единородният от Отца вдига ръцете Си и ги простира към Хълма на Всевишния, като Му казва:
Отче Мой! Благослови с Вечна Радост и веселие Твоите люде, които направиха Завет с клонките си! Защото те, като се сплетоха във вярност, съгласие и Любов, скоро станаха Колиби, в които дойде да царува Правдата на Праведния!
Благослови маслинените Си клонки, Святи!
Защото те бяха Твоето Свято Миро на земята!
Благослови палмовите Си клонки, Святи!
Защото те бяха Твоето Посвещение на земята!
Благослови синаповите Си клонки, Святи!
Защото те бяха Вярата на Твоя Син на земята!”
В отговор на Исус огнените ръце на Бог Отец се простряха върху всичките Колиби на Небесния Празник. И Гласът на Отец, като планински вятър, премина през всичките Колиби, като казваше на събраните в тях:
“Люде на Завета Ми! Клонки на Славата Ми!
Да бъдат благословени вашите вечни връзки, които създадохте помежду си, за да бъдете Свято присъствие на Исус!
Радост нека изпълни Колибите ви и тържество нека пламти в сърцата ви! Защото на вас, отсега и до века, давам да бъдете Огънят на единомислието и Светлината на общението!”
Миг след думите на Отца Празникът на Колибите стана огнен! И радост, неземна и Свята, премина през всичките клонки и се отприщи като хваление във всичките сърца!
Празникът на Колибите, братко мой!
Дано си го проумял! Дано си го разбрал!
И дано сърцето ти да поревнува, за да се намери като клонка, вплетена в други Божии клонки, докато Исус се възцари над всички нас! Амин и Амин!

Leave a Reply