ЕРУСАЛИМ – ГРАДЪТ НА НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ – III ГЛАВА

3. ПРАЗНИКЪТ НА ГОСПОДНАТА ПАСХА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Когато погледна назад в годините и видя коренната промяна, станала в сърцето ми, аз вече зная, че Исус ме е въздигнал в Духа Си, за да бъда участник на Неговата Пасха. И не просто участник, но работник за Святото Му Дело. Имаше време в живота ми, когато учили, но недоучили книжници, и раснали, но непораснали пастири, искаха да ме убедят, че Господната Пасха е просто един религиозен ритуал, който трябва да се спазва по начина, указан от църковните доктрини. Така в детството на моята вяра аз позволявах на хора с нечисти ръце и още по-нечисти помисли да ме въвличат в религиозното си нечестие и да ме убеждават, че съм взел Господно Причастие.
Но ето, че когато Исус положи в сърцето ми копнеж по Истинския Хляб и по Истинското Вино на Завета Си, аз разбрах, че за един къшей от тоя Хляб и за една чаша от това Вино трябва да преживея години от гонение, страдание, иждивяване и угнетение. Защото Хлябът не дойде при мен, като Хляб, но като Слово, което вярата ми трябваше да превърне в Хляб. И Виното не дойде като Вино, но като грозде, което вярата ми трябваше да превърне във Вино. И едва тогава, когато лично се потрудих, за да се родят Хлябът и Виното в сърцето ми, Исус Сам ми заповяда, казвайки:
“Сега наистина си готов да дадеш на ближните си от Хляба и Виното на Завета Ми. Защото Хлябът се роди в Огън и Виното се роди с гонение…”
Но можеха ли недоучилите и непорасналите църковни величия да преглътнат, че някой има Хляб, по-истински от техния? Можеха ли плътските да приемат, че Хлябът, слязъл от Небето, струва повече от хляба, замесен от земно брашно? Можеха ли извратените да приемат, че Виното, родено от гонение, ползва повече от съдържанието на бутилката, купена от супермаркета? Разбира се, че не! Ето защо с всичката си религиозна ярост те започнаха да ми враждуват и да анатемосват всеки, който се откаже от техните религиозни празници, за да потърси със сърцето си Празника, който е далече по-горе.
Всъщност, сбъдна се писаното, че роденият по плът всякога ще гони родения по Дух! Агар ще мрази Сара и Исмаил ще мрази Исаак! Исав ще мрази Яков, и Зара ще мрази Фарес! Но било, че ще бъда мразен или обичан, аз ще продължа да върша делото си, понеже не човек, но Сам Господ ме е помазал и призовал.
А Той, като протегна ръката Си и посочи към второто от Небесните сияния в Божия Град, вече ми казваше:
“Нека те заведа на втория от Празниците в Небесния Ерусалим. Защото това е Празникът на Господната Пасха! Празникът на безквасните Хлябове и на Виното на Господния Завет!”
След тези думи аз и Исус полетяхме към второто от сиянията на скъпоценния диамант. И ето, че когато сърцето ми започна да гледа отблизо на сиянието, аз видях че това беше събор от Божии праведници. Прегърнали се един друг, те бяха образували огромен кръг. А вътре, в центъра на самия кръг, стояха дузина Божии свидетели. И докато гледах на самия събор, Исус още повече ме приближи до него, тъй че двамата с Него се снишихме над самия кръг на събора, заставайки лице в лице с Божиите свидетели, стоящи в центъра. Това посещение на Господ направи човеците от целия събор да паднат на колене пред Него в съвършено безмълвие. А аз, имайки от Небесните спомени в духа си, мигновено познах, че свидетелите в центъра на самия Празник, бяха Христовите Апостоли. Това ме накара да стисна силно ръката на Исус и да Му кажа:
“О, Господи мой! Къде ме доведе Ти? Та сега сърцето ми вижда и познава, че в самия център на тоя Празник стоят Твоите Апостоли! Виждам Павел! Виждам Петър! Виждам Яков и Йоан! Но защо те са именно на тоя Празник, Исусе?”
В отговор на думите ми Господ проговори, като казваше:
“Сега ти си свидетел на Празника на Господната Пасха, който е Празник на безквасните Хлябове и Празник на Виното на Господния Завет! Виж тогава и проумей, че всеки от Моите Апостоли, който яви Словото Ми и положи живота си за Учението Ми на земята, е станал безквасен Хляб в Божието Царство. И всеки един от Моите Апостоли, който пи от Чашата Ми на земята, и пострада до смърт за Името Ми, сам е станал Вино на Господния Завет!
Впрочем, виж онова, което сега ще сторя…”
След последните Си думи Исус с усмивка се приближи до Апостолите Си. И като протегна ръце към блестящите им от Светлина дрехи, разтвори ги, тъй щото очите ми видяха как сърцата на Апостолите Му се бяха превърнали в Хлябове! Да, братко мой! Бели и дъхави Хлябове, сякаш току що излезли от фурната, които изпълниха мястото на Празника с чудно благоухание. И Исус, като докосваше с ръце сърцата на Апостолите Си, каза с благ и прекрасен Глас на човеците от целия събор:
“Аз, Хлябът на Завета на Отца Ми, докосвам Себе Си в сърцата на Моите първи пратеници! Те, които Ме имаха като Слово, родиха Ме като Хляб! Те, които познаха Огъня на Отца Ми, издигнаха се в Светилището Му! И като предадоха сърцата си, за да Му бъдат Святи Жертви, скоро родиха Хляба, Който дава Вечен Живот! Без квас, без грях, без трошица от духа на света, те храниха първите Божии поколения на земята! Храниха ги даром, както Бащата храни чедата Си! Храниха ги усърдно, с отбраната пшеница от Сион, която с Огън бяха превърнали на Хляб! И както Човешкият Син предаде Тялото Си на разломяване, за да бъде Живот на света и Сила на гладните, така и Моите пратеници предадоха сами себе си на смърт, дори на смърт на Кръст! И какво друго да прави днес Хлябът на Сион освен да празнува с Хлябовете Си? И какво още да кажа за всички вас, които изпълнихте сърцата си с примера на Петър и Павел, на Яков и Йоан?”
Исус все така говореше на всичките човеци на тоя Празник, а Хлябовете от сърцата на Апостолите Му благоухаеха с всичката си сила. Но ето, че Той отново загърна белите дрехи на Апостолите Си. И като погледна с преливаща и Свята Любов към целия събор, отново проговори, като казваше:
“Някога на земята Аз напълних чашата Си с Вино! И като я поднесох на Апостолите Си, казах им:
“Пийте от нея всички! Защото това е Моята Кръв на Новия Завет, която се пролива за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на Лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в Царството на Отца Си…” (Матея 26:27-29) 
И ето, люде Мои! Нов и прославен в Царството на Отца Си Аз пия сред новите и прославените! Защото всички вие, събрани на тоя Празник на Господната Пасха, сте не само присъствени Хлябове на Бога и Отца, но и Вечен и изстрадан Плод на Лозата Му!”
Ето, че с вълнение Господ отново се приближи до Апостолите Си. И като разгърна повторно дрехите им, посочи с ръце сърцата им, станали чаши, пълни с гъсто червено Вино. И тогава им проговори, казвайки:
“Празнувайте с Мене, Мои люде! Защото сте станали Вино на Завета Ми, което весели Сърцето на Отца и пълни с радост цялото Небе! Празнувайте и вие, които се влюбихте в примера на първите, за да бъдете личен пример на последните! Защото сега Синът на Отца, Хлябът и Виното на Завета, вдига ръцете си към Бога и Отца, за да Му каже:
Святи Мой Отче! Както Младоженец се жени за Невяста, така и Твоите чеда се ожениха за Мене! Аз похлопах на вратите им и те Ми отвориха, за да вляза и да вечерям с тях, и те с Мене! Аз се влюбих в тях и те се влюбиха в Мене! Аз станах техен Празник, и те станаха Мой Празник! Благослови ги, Отче! Направи ги да преливат, както прелива новото Вино в линовете на Сион! Направи ги да благоухаят и да се разпукват, както се разпуква и благоухае Хлябът в Огъня на Твоя Свят Олтар!”
В отговор на Исусовите думи, от самия Сионски Хълм се протегнаха огнените ръце на Отец. И Гласът Му, като струите на водопад, слезе върху целия събор, казвайки:
“Люде Мои! Хляб пред Олтара Ми и Вино на Завета Ми! Нека радостта ви бъде Вечна, както е Вечен Огънят на Любовта Ми! Нека тържеството ви бъде велико, както е велика Славата на Името Ми в небесата! На вас, които станахте Празник на Сърцето Ми, давам всякога да бъдете с Празник в сърцата си!”
Братко мой! Едва ли мога да ти опиша пречудното блаженство и съвършено щастие, което преживяваха всички, събрани на тоя Празник. Но едно искам да ти кажа и това са думите на моя Господ. Защото докато огнените ръце на Отец докосваха Виното и Хляба в сърцата на Апостолите и на всичките останали Божии чеда, Исус ми проговори, като казваше:
“Иди и предай на Моите, че нито едно щастие и нито един празник на земята не заслужават да се сравнят със Славата, с която Отец Ми ще покрие Виното и Хляба на Завета!
Празнувайте като безквасни Хлябове, люде Мои! Защото квасът е търговията на света, алчността на света, користолюбието на света, лицемерието на света! Но ако вие бъдете безквасни и хвърлите Хляба си по водите, то след много малко дни ще Го намерите! Като Празник в Небето! Като огнена прегръдка от Отца! Като блаженство, което няма да има край!
Бъдете Свято Вино, люде Мои! И нека сърцата ви бъдат опазени от виното на Вавилон! Защото виното на Вавилон е гордостта на света, тщеславието на света, арогантността на света, лудостта на света, измамата на света!
Но ако вие бъдете смирени и кротки, търпеливи спрямо Злото и твърди спрямо съблазните, то непременно ще пиете от Плода на Лозата! Нови в Божието Царство! Святи като Сина! Силни като Сина! Прославени като Сина! Тъй щото чашите ви ще преливат!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s