ЕРУСАЛИМ – ГРАДЪТ НА НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Помниш ли усещането, което ти е оставило пътуването с влак? Помниш ли онази чудесна тръпка, че началната гара остава все по-далече, а крайната гара все повече се приближава? Лично за мен подобни пътувания винаги са били съпроводени с едно невидимо докосване от Небето. Докосване, с което Исус е потвърждавал на сърцето ми, че стоя с Него във влака на Вечното Спасение. И онази жадувана, мечтана и сънувана гара Сион непременно ще заблести със светлините си през прозореца на купето.
Знаеш ли, че за мен този свят все повече избледнява? Избледнява като овехтяла дрипа, която се е прокъсала отвсякъде, тъй щото вече не става за обличане. Избледнява като стара снимка, която твърде дълго е стояла на влага и така е изгубила всичките си верни контрасти, тъй че вече не става за гледане. Избледнява като място, което никой и никога няма да успее да почисти, освежи и направи прекрасно за живот. Защото, искаме или не, светът ще остане под властта на дявола до самото Пришествие на Господ Исус Христос.
Както заявих в последната пророческа книга за изчадията на тъмната троица, така и тук ще повторя, че аз повече не виждам никакъв смисъл да се занимавам с Вавилон. Не виждам никакъв смисъл да убеждавам който и да било човек колко проклета е църковната търговия и колко демонизирана и морално разложена е църковната йерархия. Защото ако за десет години на иждивяване, призоваване, моление, гонение, страдание и поругание не бях чут от нито една църква и не бях подкрепен от нито един пастир, то не смятам и не вярвам, че в следващите десет години те ще ме чуят.
Защото те слушат своя си господар! Аз – моят!
Те си вярват, че стоят на правилното място! Аз – също!
Те публично ме заклеймяват като слуга и съблазнител на дявола, а моят Господ заклеймява самите тях като слуги и съблазнители на дявола.
Тъй щото – погледнато откъм света – нещата са стигнали до патова ситуация. Абсолютна конфронтация и несъгласие, абсолютна непримиримост и коренно противоположни мнения. Но ти забележи, че всичко това е погледнато откъм света… А може ли свят, който лежи в лукавия, да отсъжда справедливо? Може ли човеци, които работят за пари, да отсъдят вярно за оня, който работи за Вечен Живот? Може ли, най-сетне, сърца, които не се чувстват чужди в света на дявола, да приемат толкова радикалната позиция с която са заредени книгите на един пророк? Та нали те крещят на мнозина, до които стигнаха пророческите послания:
“Спрете да четете книгите му! Той е смахнат и учи хората да дават, за да им се дава, а не да купуват и продават! Той учи човеците да слугуват, а не да господаруват! Той иска да живее като в Рая, а сам забравя, че все още е на земята! Той е фанатик!”
Как мислиш, братко мой? Фанатик ли съм? Защо учих хората да дават, за да им се дава, а не да купуват и продават? Защо им дадох тежкия пример на слугуването, а не отидох да се превъзнасям по църковните амвони и да търся хонорари и ръкопляскане? Не затова ли, за да видя и да се зарадвам, че в тоя влак на Вечното Спасение има и други, освен мен, които са чужденци и пришълци на света? Не затова ли, понеже сърцето ми забелязва в далечината светлините на Сион? Не затова ли, понеже вече във всеки миг Господ може да ни грабне при Себе Си и да ни въздигне сред Небесните ни братя по Дух?
Ето, казвам ти, че в моя живот дойде мигът, когато да въздигна делото си и да го представя в молитва пред Отца, Сина и Святия Дух. Дойде мигът да събера в сърцето си стотиците видения от Небето. И като протегна ръцете си и падна на коленете си, да ги положа в шепите на моя Бог с думите:
“Отче мой! Ти ме посочи, избра и помаза да явя Волята Ти и думите Ти на човеците по земята! Ти ме изпрати да сея Твоето Слово и след това да събера Твоите Плодове! Но ето, Боже мой! При все, че сях и давах даром, като от Баща за чедата Му, не се намери земна църква, която да утеши пророка Ти и да застане зад него! Не се намериха нито пастири и учители, нито проповедници и евангелизатори, които да покажат любов към пророка Ти и да отдадат дължимите на делото му почит и благодарение.
Стотици пъти ходих при тях с посланията Ти, Отче мой! Стотици пъти освещавах с молитва даровете Ти и поливах със сълзи виденията Ти! Стотици пъти ги призовавах на покаяние, та дано биха се отрекли от търгуването с Твоите блага и от всеобщото религиозно лицемерие. Но колкото повече разбираха за книгите, които пиша, толкова по-омразен и отвратителен ставах за сърцата им. Колкото повече Твоят Възлюбен и Единороден Син изсипваше чудеса, бисери и таланти в сърцето ми, толкова повече даровете Ти се стъпкваха, похулваха и отхвърляха като нечисти и еретични.
Моля Ти се, Боже мой! Зачети свидетелството на слугата Си против Вавилон и вече не ме изпращай при рода на проклетите и извратените. Защото да ида отново при тях, ще рече сърцето ми отново да види разпъването на Исус и пробождането на ръцете Му и нозете Му. Моля ти се, Отче мой! Въздигни ме от тая религиозна тъмница горе при Себе Си и утеши душата ми относно всичкото зло, което преживях заради Тебе! Защото светът на дявола е Содом и Египет! И Содом няма да стане Сион, нито Египет ще стане Хълм Господен!”
Тази е последната ми молитва към Бога, братко мой!
Този е последният ми вопъл и това е последното ридание на сърцето ми! Това не значи, че непременно искам да умра по плът, а духът ми да се възкачи при Бога и Отца. Но аз горещо моля Бога да насочи делото ми и служението ми само и единствено към Неговия жив остатък, избран по Благодат. Сиреч, към тия, които биха разпознали пророк в името на пророк и не биха се съблазнили от близкото ми общение с Исус. Защото зная за себе си, че изчадията на тъмната троица по целия свят вече са ми обявили смъртна присъда. И ужасът от последното гонение след последната ми пророческа книга превишава всяко зло, което преживях през годините за моя Господ и Цар. И понеже никоя от земните църкви няма да вземе за пример злостраданието на един Божий пророк, то и затова досегашната ми мисия против Вавилон вече е изчерпана до краен предел.
Вавилонските църкви няма да се покаят, нито ще се изцелят! Теологията им няма да свърши и конференциите им няма да се прекратят! Търговиите им няма да престанат и бизнесът им ще процъфтява още повече! Вавилонските пастири ще се смеят ехидно на злостраданието ми и овцете им ще се прехласват и възхищават не от слугуването и даването даром, а от търгуването и превъзнасянето на всичките златни идоли, с които тщеславна Америка се готви да покори целия свят. И понеже моята вяра не е в Америка, но в Сион, и аз не съм поклонник на Джордж Буш, но слуга на Господ Исус Христос, то и затова сега ще отправя помислите на сърцето си нагоре…
Далече по-горе от този мръсен и покварен свят!
Далече по-горе от мерзостта и запустението му!
Далече по-горе от всичката човешка простащина и от всичката демонична арогантност, проклетия и измама!
Защото има една надежда, която не може да умре, докле сърцата ни туптят в Святия Дух. И за тая надежда пророкът на Отца е казал:
“Очите ти ще видят Царя в красотата Му, ще видят широкоразпространена земя. Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше? Где е този, който мереше? Где е този, който броеше кулите? Няма вече да видиш свирепите люде, люде с дълбок глас, който не проумяваш, с чужд език, който не разбираш…” (Исайя 33:17-19) 
Да, братко мой! Очите ти ще видят Исус в красотата Му! И сърцето ти ще си спомня за ужаса на земята. Ужаса на оня проклет търговец, който е дявол и Сатана. Който броеше пленените души и Вавилонските си кули, като пълнеше със сребърници шепите на своите пастири-наемници. Но тогава ти никога повече няма да видиш свирепите люде, нито да чуеш вече езика на алчността им и дълбокият глас на измамата им. Защото сърцето ти, издигнато в Святия Дух, ще се намери на Хълма и ще заживее в Града. Защото има един Хълм и един Град, за които пророкът на Отца продължава като казва:
“Погледни на Сион, града на празниците ни; очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, шатър, който няма да се мести, чиито колове никога не ще бъдат извадени, и нито едно от въжетата му скъсано. Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, като място на широки реки и потоци, гдето няма да върви ладия с весла, нито ще мине великолепен кораб. Защото Господ е наш Съдия, Господ е наш Законодател, Господ е наш Цар, Той ще ни спаси…” (Исайя 33:20-22) 
Ето този Хълм и този Град сърцето ми вече вижда през прозореца на влака на Спасението. И аз всячески копнея и викам към моя Господ Исус. За да се намеря горе и да изживея в Дух и Истина най-прекрасното от всичките свидетелства на Христовия апостол:
“…но пристъпихме до Хълма Сион, до града на Живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на Новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:22-24)
Готов ли си да пристъпиш и ти до Хълма Сион и до Града на Живия Бог? Готов ли си да видиш тържествуващите ангели и да се слееш с духовете на усъвършенстваните праведници? Готов ли си, най-сетне, да пристъпиш към Исус, Посредникът на Новия Завет и при поръсената Му Кръв пред Божия Свят Олтар? Последвай тогава пророческите видения в тази книга. Защото с нея Господ Исус ще ти даде да изживееш в сърцето си не земните и преходните, но Вечните Празници, които са направили в Небесния Ерусалим да царуват всякога тържеството и радостта.
Амин и Амин!

Вашият коментар