ВОДИТЕ НА МЕРА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Аз коленича пред Небето и вдигам ръцете си към обиталищата на Вечния и Свят Дух, за да отправя моята благодарност и признателност към Бога на нашите души и сърца. Аз не искам да правя нищо друго, освен да Го хваля за Вярността Му и Милостта Му към нас. Защото колкото Небето е по-голямо от земята, толкова Неговата Вярност и Милост са по-големи от човешките.
Искам да знаеш, че в сърцето ми има огромна причина да хваля Бога на Вечното Спасение. Защото Исус ми даде да прогледна, като ме дари с Неговите очи, които виждат онова, за което човеците са слепи. И не просто, че са слепи, но в слепотата си дръзват да обръщат духовните реалности наопаки, за да изкарат злото – добро, а доброто – зло.
В настоящото време измамата на дявола е блокирала духовната чувствителност на огромна част от християните. И те вече са престанали да разделят Добро от Зло, привидно Доброто от привидно Злото. И когато дойде Доброто, те го отхвърлят с категорична гримаса, а когато дойде привидно Доброто – изпадат в неописуем възторг.
Ти сам можеш да продължиш този ред на разсъждения, но не в това е въпросът. Въпросът е друг, а именно:
Защо християните имат толкова огромна непоносимост към Словото на Божия Пророчески Дух? Защо бързат да го претеглят през тесногръдата школовка на всяко теологическо образование и да обявяват Святите книги на Бога за непристойни и заредени с негативен дух?
Ти знаеш ли, скъпи ми братко, че за десет години се наслушах на такива глупости и оправдания, на такива хули и презрения, каквито не биха се родили в главата на най-ожесточен езичник? А всичката тази ярост и отхвърляне в името на кого или на какво бяха продиктувани? В името на каква кауза и в името на какъв бог?
В огромния си процент хулителите на Пророческия Дух изтъкваха едно и също, изсмукано от пръстите оправдание:
“В тези книги има дух на огорчение. Авторът им е много огорчен…”
Известно време аз приемах това оправдание на хулителите, като осъждах себе си и си казвах:
“Наистина, Стефане! Изправи се на крака! Стига с това огорчение!”
А след това започнах да моля Исус за книги, в които моите противници да нямат причина против мене. Но, както е писано в Словото, “за нечистия всичко е нечисто”. И когато веднъж вече е било оплюто едно служение от Бога, изпратено да донесе изобличение и съживление в църквите, то е все едно какви нови книги ще излязат от него. Самото клеймо, което хулителите вече са направили върху живота и служението ми, е станало своеобразна догма и ъгъл от който да хулят, плюят и презират всяка следваща проява на Божията Милост и дълготърпение към отпадналите. А догмата и ъгълът, с които вещите в богопознание книжници белязаха служението ми, бяха именно вече казаното:
В книгите на този автор има огорчение.
Погледнато от школовката на един, който е накълвал един куп цитати, говорещи за огорчението, тази догма и този ъгъл биха били оправдани. И той би повторил думите на апостола, който в посланията си пише:
“…всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас…” (Ефесяни 4:31-32) 
и още:
“И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него…” (Евреи 12:15) 
Но виждаш ли, братко мой, едно е човек да е огорчен в себе си и да търси своята си правда и реванш над отделни човеци, а съвсем друго – Бог да е огорчен от народа Си. В първия случай би поникнал горчив корен, но във втория…
Какво би станало във втория случай, братко мой?
Ако горчивият корен дърпа човека към земята, която го е пленила, то какво би било огорчението на Самия Бог, ако не Слово, което трудно се поглъща и приема?
Ето затова Господ Исус ме вдъхнови да напиша тази книга, а именно – за да позволиш на Святият Дух да те доведе до разбиране, че има разлика от човешкото огорчение до Божието огорчение. Защото едното пуска корени в земята, а другото – излива води от Небето. Защото, без съмнение, книгите, които Господ ми дава за последните охладнели църкви на земята, ще стават все по-горчиви, а злите и духовно слепи човеци – все по-нагли в яростта си против Божия Пророчески Дух. Но от това нито Библията, нито Бог, нито слугите Му ще се поклатят. Защото в Свещеното Писание на Бог има една дълбока тайна, за която ще говоря на страниците на тази книга. Тайната за горчивите води на Божия Пророчески Дух. Тайната, с чието осветляване Исус ще вложи в сърцето ти толкова по-голям копнеж към Пророческия Дух, колкото по-горчиви стават водите Му.
Защото, без съмнение, водени от пророка Моисей, Божиите люде стигнаха до мястото, наречено Мера, и роптаеха поради това, че водата бе горчива. Но също така, без съмнение, Отец беше допуснал те да стигнат при водите на Мера… И те стигнаха там, водени именно от Пророческия Дух, слязъл на плещите и в сърцето на Моисей.
Сега, паднал на колене пред Спасителя, аз се моля за душата ти:
“Господи Исусе, бди над всяко сърце, което по Твоето благоволение прочита тази книга. Господи Исусе, направи всеки, който прочете тази книга, смирен и покорен на Теб, за да не се отказва да приема всички горчиви лекарства, с които днес е зареден Святия Ти Дух!
За да бъдат изцелени душите ни! За да бъдат променени сърцата ни!
За да бъдат преобразени умовете ни! Амин и Амин!”

Leave a Reply