ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – VIII ГЛАВА

8. ПОРТАТА НА МИЛОСЪРДИЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ето, че вече съм пред последното видение в тази книга. Видението с Портата на Милосърдието. Аз зная, че колкото по-грешен става този свят, толкова по-голяма ще става Божията Милост. Затова и Милосърдието е своеобразен връх за родените и преобразените от Христовата Любов.
Нека ти предам непосредствените вълнения и впечатления, които ме заляха, когато преминахме с Господ през тази Порта. Защото тук нещата започнаха още от самата Небесна Дъга. И ето какво видях:
Господ беше застанал всред центъра на Дъгата. И като простря ръцете Си към Портата на Милосърдието, направи така, че светли лъчи, подобни на Небесни въжета, излязоха из самите ръкави на мантията Му. Тогава Той с властен Глас заповяда:
“Който люби с Моята Любов, нека слезе от Светлината на Небето в дълбочините на земята и света!”
Дочули призива Му, Небесните хора започнаха да слизат през Портата на Милосърдието, тъй че стигаха до земните места. А Господ стана от мястото Си и се приближи към мен, като каза:
“За разлика от другите Порти, които призовават да се качиш горе, Портата на Милосърдието е тази, която призовава да слезеш долу. Затова нека двамата с теб слезем през тази Порта, за да видиш нещата, които ще ти се разкрият…”
След думите на Господ ние наистина слязохме долу, в земните места. И Той посочи Портата на Милосърдието, като ми каза:
“Забелязваш ли въжетата на Божията Милост, които са спуснати от Небето?”
“Да, Исусе! Понеже те излязоха из самите ръкави на мантията Ти…”
“Знай тогава, че това са въжета, които служат само за слизане. И онзи, който ги употреби по Божия начин, непременно се връща в Живота на Бога през другите Порти. Затова виж докъде се спускат самите въжета…”
Погледнах въжетата, които се спускаха от Портата на Милосърдието. Така забелязах, че краищата им потъваха в местата на запустение и на проклетия, които приличаха на блата и тресавища. А Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Ти помниш ли Моето служение на земята? Помниш ли къде обичах да ходя и всред кои обичах да се движа?”
“Да, Господи! Ти обичаше да се движиш сред грешните. Сред бирници и блудници. Ти сам се възправи срещу религиозната ярост, която се опитваше да убие една блудница и каза на всички нейни гонители:
“Който няма грях, нека пръв хвърли камък върху нея…”
Господ се усмихна и погали главата ми. А после ми каза:
“Знай тогава, че Портата на Милосърдието беше любимата Порта на твоя Господ. И Аз искам тя да бъде прицел и желание на сърцето ти. Защото Моята Любов е към грешните, които не Ме познават, но въпреки това сърцата им викат към Мен. В това отношение Портата на Милосърдието е с твърде труден изпит. Изпит, с който да докажеш, че Любовта е по-силна от греха. Затова гледай на този изпит!”
След последните Си думи Спасителят се приближи към Портата на Милосърдието. И като протегна ръцете Си към земята и света, извика:
“Но идете и научете се що значи тази дума: “Милост искам, а не жертви”, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние]…” (Матея 9:13)
След думите Му стана чудо. Защото, подобно на предишното видение, Господ се преобрази, като прие вид на мръсен и дрипав човек, покрит от струпеи. Самото преображение беше толкова убедително, щото ако аз не знаех, че това е Господ, може би щях да се препъна в отношението си към Него. А там, към Портата на Милосърдието се приближиха двама човека. Те държаха в ръцете си въжетата, които Господ бе хвърлил от Небето. И ето, че първият каза на втория:
“Откакто държа това въже в ръцете си, чувствам себе си различно. Защото усещам, че то непременно ще ме издигне в небесните места. И както сам виждаш, стигнахме до порта. А пред нея е седнал някакъв нещастник…”
А вторият му отговори:
“Изобщо недей Го гледа този. Защото каквото е търсил, това е намерил. Виж само струпеите по тялото му. Та този е жива напаст, бе…”
След разменените си впечатления човеците се приближиха до Господ, но никак не Го разпознаха. Тогава Исус, като протегна ръце към тях, извика:
“Милост, господа! Помогнете Ми да се изправя! Помогнете Ми да вляза през Портата! Понеже чух от други, че са били изцелени тук!”
А човеците, погнусени от вида на Исус, отскочиха настрана. И първият Му каза:
“Хей, нещастник! По-далече от мен, че можеш да изцапаш дрехите ми!”
А вторият допълни:
“Ти май отдавна не си виждал сапун, а? И затова целия си покрит от струпеи!”
А Исус отново протегна ръце към тях, като каза:
“Моля ви се, господа! Не Ме укорявайте! Моля ви! Подайте Ми въжето, което държите…”
И само след миг Исус вече беше хванал едно от белите и светли въжета, които беше спуснал от Небето. А вторият, чието въже Господ хвана, блъсна грубо Исус, като Го повали на земята. И като закрещя против Него, Му каза:
“Ах ти мръсна и жалка твар! Не виждаш ли, че изцапа въжето ми, бе!”
А след това се обърна към другия и му каза:
“Я извикай някой от социалните служби да прибере тази развалина, че направо ми погнуси сърцето. Пфу, хич не ми върви през този ден!”
А първият, сякаш, за да успокои спътника си, каза:
“Остави Го бе! Изобщо не се занимавай с Него! Нека не се отклоняваме и да минем през Портата. А такива ги остави Господ да се оправя с тях…”
Така, след думите на първия, вторият отново хвана бялото въже, като усърдно търкаше с ръката си изцапаното място. Но и двамата сториха безумие. Понеже преминаха през Портата и се надяваха да се издигнат чрез Господните въжета. Понечих да отворя устата си, но Исус ме погледна така, че си замълчах. А след като двамата просто се скриха от погледа на очите ми, Исус се приближи към мен и каза:
“Знаеш ли какво е Господното проклятие над човеци, които презират Милосърдието?”
“Не, Исусе! Не зная. Но съм сигурен, че върху такива се трупа гняв от Небето…”
“Виж тогава сетнината им. Защото които Господ люби, тях и наказва. Но които Господ е презрял, тях и отрязва…”
След последните думи на Исус видението се прекрати и двамата с Него отново се намерихме сред Небесната Дъга. Там Исус се приближи към мен и ме поведе към Портата на Милосърдието. А след това, като посочи с ръката Си надолу, каза:
“Виждаш ли, че онези двамата все още се изкачват по въжетата и вярват, че Небето ще ги приеме?”
Погледнах през Портата на Милосърдието и действително видях човеците, които похулиха Исус. Те викаха “Алелуя” и се усмихваха, понеже си вярваха, че ще бъдат приети през Портата, без дори да бяха проумели, че въжетата от тази Порта служат не за качване, но за слизане. А точно в този момент Лицето на Исус се измени и стана навъсено и гневно. Той извади Меч от мантията Си. И като се обърна към Небесните човеци, каза с висок Глас:
“Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже Милост. Понеже Милостта тържествува над съда. Проклети немилостивите, защото на тях не ще се покаже Милост. Понеже съдът тържествува над омразата и яростта…”
След последните Си думи Исус замахна с Меча Си, а Господното острие за миг блесна във въздуха, и след това се стовари върху двете бели въжета. А човеците, които похулиха Божията Милост, полетяха надолу с ужасни викове. И още преди да паднат на земята бяха атакувани от демони, които зажужаха като ята от мухи всред тях… Тогава, все така гневен, Господ се обърна към мен и с твърд Глас ми каза:
“Иди и изяви Волята Ми на църкви и вярващи! И дай Небесното Слово за Портите на Живота на всички. Иди и кажи на човеците, че днес е миг преди Мига.
Миг, в който Верните ще се закрепят още повече в Мене, а неверните ще се закоравят в нечестието си. Миг, в който смирените ще се смирят до смърт на кръст, а гордите ще се издигнат до пиедестала на всяко човешко преклонение! Миг, в който любящите ще станат още по-любящи, а извратените – още по-извратени. Миг, в който щедрите ще станат още по-щедри, а алчните – още по-алчни. Миг, в който искрените ще станат още по-искрени, а завистливите – още по-завистливи! Миг, в който благочестивите ще изтъкат и последните Святи нишки на Истината и Любовта, а лицемерните – последните допълнения към ефектните си маски!
А когато всички Мои се покорят на Пророческия Дух, изпратен да им даде Светлината, то тогава Господ вашият Бог ще отвори Вечното Си Слово и ще напише в сърцата ви стихове за съдба и Вечен Живот. И всеки от вас ще бъде достоен да ги прогласи:
“Аз няма да умра, но ще живея, и ще разказвам делата Господни. Строго ме наказа Господ, но на смърт не ме предаде. Отворете ми портите на правдата; ще вляза в тях и ще прославя Господа. Това са Господните порти, в които ще влязат праведните…” (Псалом 118:17-20)
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply