ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – VI ГЛАВА

6. ПОРТАТА НА ИСКРЕНОСТТА

А сега, братко мой, преминавам към едно от най-отговорните видения, които получих от Господ. Видението с Портата на Искреността. Аз дори и не предполагах, че в това видение ще загреба с пълни шепи от мъдростта на Исус, но Сам Господ ми каза, че колкото повече е забравена една Небесна Порта от църквите, с толкова по-голяма мъдрост и помазание тя трябва да бъде изявена на човеците. А Портата на Искреността наистина има с какво да те развълнува. Понеже мнозина са престанали да бъдат искрени, тъй че мислят едно, говорят друго, а вършат трето. А Искреността е онова покоряване на Истината, при което мислите, думите и делата са едно. Но нека преди всичко да ти разкрия разговора, който имах с Господ Исус. Когато отново бяхме в земните места и пред очите ми се разкриваше Портата на Искреността, Исус започна да ми говори, като казваше:
“Забележи внимателно тази Порта. Понеже тук духовно ще се препънат мнозина и никак няма да успеят да продължат нагоре. Затова непременно си припомни за Портата на Твърдостта. Понеже без Твърдост няма да преминеш и през Портата на Искреността…”
“Как да те разбирам, Исусе?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Разбирай Ме така, че Твърдостта е необходимото условие за проявата на Искреността. И ти ще проумееш всичко, когато разкрия пред теб онова, което се случва с неискрените. Затова гледай на Портата на Искреността и на знаменията, които ще заповядам да се случат при нея…”
След думите Си Господ се отдалечи от мене и застана пред Портата на Искреността. А след това издигна ръцете Си към Небето и изговори думите от посланието на Апостола Си Павел:
“И затова се моля, щото любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна, за да изпитате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога…”  (Филипяни 1:9-11)
След тези думи Господ протегна ръка към земята, а от нея изскочи демон, който бе от началниците на Злото. И Исус властно му заповяда:
“Доведи пред очите Ми един от онези човеци, чиито сърца си закоравил. Защото чрез него ще изпитам онези, които се наричат с Името Ми…”
Без да чака повторна заповед демонът се шмугна в земята. След малко отново се появи, като държеше в ръцете си човек със закоравено сърце. Той постави човека пред самата Порта на Искреността. И като се поклони на Господ, отново изчезна. А Исус се приближи към мен и ми каза:
“Забележи сега този човек със закоравено сърце. Виж, че сърцето му е твърдо, като камък. Мнозина биха ти казали, че за него няма надежда. Но Аз съм записал името му в Книгата на Живота. Ето защо било чрез един или чрез друг Свой служител, Господ непременно ще простре ръка, за да го спаси. А сега виж онези, които ще дойдат при Портата на Искреността. Защото те ще се опитат да спасят човека със закоравеното сърце…”
Действително, че след думите на Исус към Портата на Искреността се приближиха двама спътници. Като видяха човека със закоравеното сърце, те започнаха оживено да коментират вида му. И единият каза:
“Този човек изглежда зле. Трябва да му се помогне. А кой друг, освен нас би извършил успешно това дело?”
А другият допълни:
“Като гледам вида му, едва ли някой може да му помогне. С такива дори Господ не иска да се занимава…”
А първият отново каза:
“Нека изявим греха му! Нека го изобличим с Божието Слово, за да приеме поправление. Защото именно на това сме призвани…”
Така първият се приближи до човека със закоравеното сърце. И като го хвана с ръцете си, дръпна го към себе си. Но тогава стана нещо твърде интересно. Понеже сърцето на закоравения човек приличаше на остър камък. И когато този остър камък се приближи до сърцето на другия, то тогава аз очаквах удар. Но не последва никакъв удар. Напротив – първият се обърна към спътника си и каза:
“Този човек не е закоравен. На нас така ни се е сторило, братко. Той е съвсем като нас и дори виждам превъзходство в стоенето му. Защото сърцето му е отворено по нов начин. И той вярва, че Исус ни е подарил света, за да го покорим на Небето…”
Слушах думите на човека и все още не разбирах на какво се дължеше внезапната му промяна. Но ето, че спътникът му, като чу думите му, скочи и подобно на първия, също хвана закоравения човек и го дръпна към себе си. Но и този път не последва удар между сърцата. Напротив – и вторият стана напълно убеден в съжденията на първия. Тогава той каза:
“Наистина си прав, братко! Защото този наш брат е роден да бъде лидер. И аз му вярвам и съм убеден, че е изпратен от Господ…”
Видението изумяваше очите ми, а аз все още не разбирах на какво се дължеше промяната в двамата човеци. Тези, които бяха призвани да покажат искреност, взеха та станаха досущ като закоравения. А Господ Исус, като виждаше, че все още не разбирам, се приближи към мен и ми каза:
“Ела близо до Мен, за да видиш станалото. Защото така ще го разбереш. Затова наблюдавай сърцата на тези двамата, които не превъзмогнаха над закоравения, но той превъзмогна над тях…”
Погледнах сърцата на човеците, а след това сърцето на закоравения. Имаше нещо общо между тримата. Защото сърцата на двамата човеци бяха като от мека глина, а сърцето на закоравения – като от камък. И при съприкосновението на камъка с глината беше станало така, че глината бе приела образа на камъка. Докато в сърцето ми вече изплуваха точните стихове от посланието на Апостол Павел, Господ ме изпревари, като каза:
“Точно така е! Защото ето това ще рече как някои разменят Славата на Бога за образ на смъртен човек. И тези двамата не издържаха изпита пред Портата на Искреността, понеже нямаха в сърцата си Моята Твърдост. Те бяха малодушни и лицемерни хора. Именно от тяхното малодушие и лицемерие сърцата им изглеждаха като мека глина, готова да се огъне от всеки натиск. А когато глината се сблъска с камък, то не камъкът ще се огъне от глината, но глината ще се огъне от камъка. Става ли ти ясно защо днес има хиляди църкви, в които вярващите са приели образ на човек? Става ли ти ясно защо има малодушни и лицемерни човеци, които не смеят да гъкнат пред закоравения си лидер? Та може ли глина да се възправи против камък?”
“Не, Исусе! Не е възможно! Защото лицемерието няма нищо общо с Истината. А Искреността, на която Ти ни призоваваш, аз откривам в думите на Апостола Ти Петър, който се обърна към нас, като каза:
“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце…” (1 Петрово 1:22)
А Исус продължи, като каза:
“Ако Истината докарва до нелицемерно братолюбие, то кое докарва човеците до лицемерните поклони? Не е ли това именно желанието на плътта да угажда на плът? И ако плът угажда на плът, то има ли защо още да се чудиш на видяното? На човеци ли трябва да угаждате вие или на Господ?”
“Исусе! Ние трябва да угаждаме само на Теб. А на това отново ни призова Апостолът Ти Павел, който писа:
“Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга…” (Галатяни 1:10)
“Върни се тогава отново на Искреността. Защото ако ти нелицемерно обичаш човека до теб, то тогава ще се упражняваш именно в Искреност. А какво друго да е самата Искреност, освен способността да се раждат искри? Кажи Ми тогава:
Как се раждат искри? И кога се раждат искри?”
“Господи, искрите се раждат тогава, когато се ударят два камъка един в друг. Така, от удара между камъните, непременно проблясват искри…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това добави:
“Точно така е! И така разбираш защо в “Притчи” е записано:
“Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни…” (Притчи 27:6)
Защото наистина става дума за удари. И колкото по-твърди са ударите, толкова по-меки са целувките. Защото ударите са за духа, а целувките – за плътта. Помисли тогава къде в Моя Живот пламнаха искри. И къде Камъкът на Сион се сблъска с друг камък…”
Светлината във въпроса на моя Господ беше толкова изобилна, щото отговорът сам по себе си блестеше пред сърцето ми. И затова Му казах:
“Господи Исусе! Ти нарече ученика Си Симон с името Петър. Но имаше миг, когато той не Те разбра. Това стана, когато Ти говори, че ще бъдеш предаден на юдеите и ще бъдеш осъден и убит. А тогава дяволът съблазни този Твой камък, като се опита да го обърне срещу Теб, тъй че Петър започна да Те мъмри…”
“Значи, както сам си убеден, камъкът Петър се възправи срещу Камъкът от Сион. И какво стана тогава? Не хвръкнаха ли искри?”
“Да, Господи мой! Това е мястото в Твоето Евангелие, където хвръкнаха най-големите искри при сблъсък между камъни. Понеже Ти се обърна към Петър и му каза:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23)
“А трябваше ли Аз да пощадя Петър? Трябваше ли да премълча в неискреност неговото залитане в територията на дявола? Трябваше ли да го оставя да се погуби, само и само да не го ударя?”
“Не, Исусе! Защото Петър Ти беше приятел и Ти му беше приятел. А удари от приятел са искрени…”
“Предай тогава на всички онова, което ти показах пред Портата на Искреността. Защото днес в църквите всички се наричат братя и сестри, но са твърде малко приятелите. Твърде малко са твърдите сърца, които да ударят закоравените сърца. Твърде малко са човеците, които мислят за Божиите неща и твърде много онези, които мислят за човешките. А Искреността непременно предполага твърдост. И твърдостта не е друго, освен да изявиш Божията Истина, без да те вълнува реакцията на другия…
Именно тогава се раждат искрите!
Именно тогава закоравените се възвръщат от заблудения си път!
Понеже искрата е силна да освети сърцето. А искри има там, където има удари от приятели… Тръгни тогава с Мен в това видение и застани пред човека със закоравеното сърце. Понеже колкото той е закоравен в греха си, толкова ти си твърд в Истината…”
След думите на Исус аз наистина тръгнах след Него към Портата на Искреността. И когато човекът със закоравеното сърце се изправи пред очите ми, стана така, че аз го хванах с ръцете си. И като го дръпнах с всичка сила към себе си, привлякох сърцето му към моето. И ето, че наистина хвръкнаха искри. А искрите не само, че хвръкнаха, но попаднаха на място в човека, където лумна огън. Така вътре в него започна процес на запалване. Той не беше бърз, но Слава на Бога, понеже беше необратим. Така очите ми гледаха на ставащото, а сърцето ми ликуваше и отдаваше Слава на Исус. Защото човекът коленичи пред Господ. И като плачеше, извика:
“Благодаря Ти, Господи! Благодаря Ти за Милостта, която ми показа! Благодаря Ти, че удари сърцето ми чрез слугата Си! Аз Ти се покорявам и Те моля да ме утвърдиш като един от камъните Си. За да вляза с Теб през Портата на Искреността…”
Погледнах на Исус и забелязах, че цялото Му Лице беше озарено от Небесна Благост. Тогава Той ми каза:
“Сега нека тримата да влезем през Портата на Искреността. Защото в Небето има празник, когато Господ възвръща Сионовите пленници…”
Миг след думите Му сърцето ми беше залято от Небесната Светлина на Дъгата. А аз си помислих:
“Кой беше този човек? Кой беше този закоравен, който отново пламна от искрите на Истината?”
Може би си ти, който четеш това слово? А може би друг, който ще го прочете? Има ли някакво значение, след като във всичко се прославя Исус?
Разбира се, че не!

Leave a Reply