ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – V ГЛАВА

5. ПОРТАТА НА ТВЪРДОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз зная, че и в този миг Господ работи със Словото в сърцето ти. Понеже няма сърце, посетено и докоснато от Него, което да не бъде развълнувано и преобразено от посланието, с което са заредени Христовите думи в тази книга. Както разбра от края на предишната глава, ние с Исус преминахме през Портата на Твърдостта. Така отново се намерихме в земните места. За разлика от виденията с предишните порти, този път обстановката, в която се намерих, беше по-различна. Понеже в земните места беше твърде студено, сякаш че аз и Господ бяхме посетили земята в най-студените месеци на зимата. А там Исус ми каза:
“Всичко, което Моите чеда биха получили от Мен, не би ги ползвало, ако те не съумеят да го задържат в сърцата си. Защото Господ твоят Бог изобилно излива живите води на Святия Си Дух в сърцата на повярвалите човеци.
Но колцина са тези, които запазват Божието присъствие и благоволение? Колко са способни да претърпят и превъзмогнат над най-силните атаки на врага и отмъстителя?
Помисли само върху това и Ми кажи:
Не изливах ли Аз чрез сърцето ти видения и откровения? Не напоявах ли чедата Си от сутрин до вечер с водите от Реката на Живота? Не ги ли хранех с отбрана пшеница, с мед и масло?”
“Разбира се, че ги храни, Господи! И моето сърце имаше прекрасната привилегия да Ти послужи като съд за изявата на Твоята Благост и Милост. Бих казал, че хиляди се докоснаха до думите Ти и имаха щастието да общуват лично с Теб…”
“А от тези хиляди колко останаха верни в приятелството си към теб? Колко те почетоха като Божий пророк и слуга? Колко те благословиха с плодовете на сърцето си и ръцете си?”
Въпросът на Исус беше болезнен за сърцето ми. Затова Му казах:

“Господи, верните се оказаха твърде малко. А пък повечето просто се закоравиха в отношението си към мен, сякаш, че не бях им дал Слово за Живот, но ереси и заблуди…”
Тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Ето тази дума очаквах от теб. Защото става дума именно за закоравяването. А сърцата, които се закоравяват, непременно са попаднали под съдбата на онези Мои думи, с които ви предупредих, като казах:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен…”
Кажи Ми тогава, какво друго да е устояването, освен да преминете през Портата на Твърдостта? И как ти разбираш тази Порта?”
“Господи, аз зная, че живея в лош свят. Свят, който лежи в лукавия. Свят, който мами сърцата и душите и едновременно с това винаги ги задържа в себе си. И като си помисля, че този свят се управлява от Сатана и от неговите началства и власти, то ми става ясно, че Твърдостта, на която сме призвани, е да превъзмогнем над усилията на дявола. И така да изпълним писаното от Твоя Апостол:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят от братята ви в света. А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа Исуса, ще ви усъвършенства, утвърди, укрепи и направи непоколебими, след като пострадате малко…” (I Петрово 5:8-10)
А Исус, като ме слушаше внимателно, каза:
“Значи, както сам си убеден, твърдостта е именно за твоята вяра. Не друго, но вярата трябва да е твърда, за да издържиш страданията, дошли от натиска на дявола.
А как вярата става твърда? Или още по-добре – какво се случва с онзи, който вярва в Мен?”
“Господи Исусе! Сам Ти ни каза думите:
”Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието…” (Йоан 7:38)
“А твоята вяра не се ли укрепва и ражда именно в реките от Жива Вода? Не са ли те Святият Дух, Който Отец Ми излива от Небето, за да те дари с вярата на Човешкия Син? И ако водите в утробата раждат и укрепват вярата, то как вярата става твърда? Или как се втвърдяват водите?”
“Господи, за да се втвърдят водите е нужен студ. Нужно е толкова ниско падане на температурата, че самата вода да се втвърди…”
“Точно така, момчето Ми. Студът непременно втвърдява водата. Но не в това е проблемът пред охладнялото мнозинство. Защото при него не са се втвърдили водите, но самите утроби…
Разбираш ли това? Разбираш ли, че ако водите на Святия Дух се втвърдяват, то е, за да запазят сърцето ти и така да съхранят вярата ти непокътната? Но когато едно сърце се изправи против студа без водите на Духа, то тогава ще се втвърди самото то. И ето това втвърдяване на сърцето отговаря на днешното закоравяване. Затова виж как ще продължи видението пред самата Порта на Твърдостта…”
След думите на Господ аз се обърнах, за да гледам на самата Порта на Твърдостта. И ето, че Исус се отдели от мен. И като застана пред Портата на Твърдостта, простря ръцете Си напред и извика:
“И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине. Чрез твърдостта си ще придобиете душите си…” (Лука 21:17-19)
След думите Му стана така, че към самата Порта на Твърдостта се отправиха двама човеци, които явно, че бяха чули Гласа Му. И първият от тях каза на втория:
“Братко, май че чух Гласа Господен в сърцето си. Защото този Глас ми каза да вървя напред, докле стигна до някаква порта. И сигурно тук има такава порта и ние трябва да влезем през нея…”
А вторият отговори на първия:
“Щом си толкова сигурен, че ти говори Господ, то нека продължим напред. Така ще разберем дали има порта или няма…”
Ето, че двамата запристъпяха с още няколко крачки към Портата на Твърдостта. А откъм северната част край Портата се изви вятър. И като вдигна виелици и снежен прах се втурна против човеците. Така леденият вятър просто ги събори и те паднаха на земята. А вторият извика към първия:
“Все още ли си убеден, че е такава Божията Воля. Не виждаш ли, че замръзваме, човече? Не виждаш ли, че няма никакъв смисъл да стоим тук. Но много по-добре е да се скрием някъде на топло…”
А първият с мъка отговори:
“Та нали Исус предупреди, че ще бъдем мразени от всички, поради Неговото име. Защо сега да се плашим от този мраз?”
А вторият, като погледна с неприязън към спътника си, отново каза:
“Докато разсъждаваш така, съвсем ще замръзнеш. Иди тогава обяснявай кой те мразил и защо те мразил. Я най-добре да се махаме оттук и да отидем, където са другите. Понеже ако това наистина беше Господна порта, щяхме да видим мнозина човеци около нея. А тук няма никой, разбираш ли? Нашето място не е тук, но при останалите. Нима забрави, че там ни беше добре? Там не духаше никакъв вятър, понеже бяхме защитени. Затова ставай да се махаме…”
Така вторият се изправи и дръпна с ръката си спътника си. И само след миг и двамата тръгнаха надолу. А леденият вятър изведнъж се скри и нищо повече не смущаваше двамата човеци. И вторият, като размаха възторжено ръцете си, каза:
“Ха! Видя ли? Видя ли какво ти казвах? Ето, че вятърът спря, понеже постъпихме разумно…”
А спътникът му с твърде малодушен поглед, обърнат към земята, успя само да каже:
“Наистина си имал право. Далеч да бъде от Господ да допуска леден вятър върху чедата Си…”
Така двамата тръгнаха надолу и постепенно се скриха от очите ми. А до мен се приближи Исус, като ме запита:
“Видя ли какво се случи с тези двамата? Видя ли, че те не удържаха на вятъра? Кажи Ми, тогава:
Защо тези хора се върнаха назад? Защо не пожелаха да преминат през Портата на Твърдостта?”
“Господи, от видението пред очите ми разбрах, че те бяха повалени от ледения вятър на земята. Това показва, че не са стояли твърди във вярата. И студът е атакувал собствените им сърца, а не живите води, с които тези сърца е трябвало да закрепят и утвърдят вярата си…”
А Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Представи си, че си излязъл навън през най-студените дни на зимата. Но преди това си облякъл един топъл и дебел кожух. И когато излезеш навън, то вятърът започва да те духа с всичката си сила. Кой ще усети студа тогава? Ти или кожухът, с който си се облякъл?”
“Господи, кожухът е този, който ще усети студа. Но аз ще бъда скрит под кожуха на топло…”
“Същото е и с живите води. Когато сърцето ти е облечено с тези води, то тогава не твоето сърце, но водите, с които то е облечено, ще усетят студа. И не само ще го усетят, но ще се втвърдят, за да запазят самото сърце. И ако още малко продължиш в размисъл върху кожуха, то няма ли да ти станат напълно ясни и Моите думи? Защото, ако ти си облечен с Мен, то тогава Аз съм твоят кожух. А така непременно в живота ти ще се сбъдне казаното от Мен:
“Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази…” (Йоан 15:18-19)
Така също, ако леденият вятър те духне, след като си излязъл с кожуха навън, то кожухът преди теб ще усети студа. А ако кожухът е усетил студа, тебе що ти е? Ти върви натам, накъдето иска кожухът? А накъде иска Той?”
“Исусе, ако “кожухът” отведе пророк Илия при върха на Кармил, а след това и до огнените коне и колесници, то какво друго да искам аз, освен същото водителство и същата съдба?”
“Тръгни тогава след Мен, момчето Ми! Защото всички Мои непременно трябва да преминат през Портата на Твърдостта…”
След последните Си думи Господ тръгна към Портата, а след Него и аз. Тогава леденият вятър на омразата силно задуха против мен. Но този път водителството от моя Господ беше толкова съвършено, че аз наистина усетих втвърдяването на живите води в сърцето си, въпреки, че сърцето ми все така оставаше топло и защитено. Така в самото видение се видях със същия “кожух”, който беше падал върху рамената на Илия, Елисей и Йоан Кръстител. А това бе наистина най-превъзходното водителство от Господ. Водителство, при което никога не забравяш, че ако светът и светската църква те мразят, то преди теб са намразили Исус. Но ако Той е преди теб, то това означава, че ти си след Него. И ако си след Него, то не ти, но Той ще понесе омразата. Не ти ще защитиш Него, но Той ще защити теб. За да преминеш оттатък Портата! Понеже в самото видение аз и Господ наистина преминахме. И там, сред Светлината на Небесната Дъга аз видях, че онези живи води на Духа в сърцето ми, са станали като твърд диамант. А Исус, като се усмихваше, каза:
“Нека всеки, който прочита редовете на тази пророческа книга, никак да не се плаши от ледения вятър на омразата. Но непременно да се одързости и да премине през Портата на Твърдостта. Защото и най-малкият диамант непременно ще се окаже по-здрав от всички глинени тухли на Вавилонската кула…”
След тези думи Исус отново хвана ръката ми и така двамата с Него преминахме през Портата на Искреността.

Leave a Reply