ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – III ГЛАВА

3. ПОРТАТА НА БЛАГОЧЕСТИЕТО

Както при първото преминаване, така и този път, след като преминахме през Портата, Небесната Дъга изчезна. Тя изчезна толкова категорично, колкото ако човек би натиснал ключа за осветлението на стаята си, за да стане тъмно. И така аз и Господ отново бяхме в земните места, а зад нас беше Портата на Благочестието. А тогава Господ ми каза:
“Наблюдавай всичко, което ще се случи тук. Защото има да видиш какво спъва човеците в отстояване на благочестието…”
След думите на Исус обърнах очи към Портата на Благочестието. Забелязах как от самата земя наизскачаха демони от ада, които носеха в ръцете си разпалени факли. Те започнаха да хвърлят разпалените факли пред самата Порта, тъй че огънят плъзна и се извиси, за да заприлича на огромно пламнало огнище пред самата Порта. А Господ се приближи към Портата и пламналия огън. След това простря ръцете си напред и от устата Му излязоха думи, които разпознах от посланието на Апостол Павел. Защото Господ казваше:
“Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени…” (II Тимотей 3:12-13)
След Господните думи стана така, че към Портата на Благочестието отново се приближиха двама човека. Те бяха облечени твърде странно, понеже носеха два комплекта от дрехи. И ако външният комплект от дрехи покриваше телата им, вътрешният комплект бе облечен върху самите им духове. В онзи миг единият каза на другия:
“Чух Глас в сърцето си. Този Глас ми подсказа, че тук е мястото за духовно освещение и извисяване…”
А вторият отговори:
“Какво толкова имаме да се освещаваме и извисяваме? По-високо в църковната йерархия едва ли ще стигнем…”
А първият отново каза:
“Аз не ти говоря за църковната йерархия. Става дума за личното ни стоене пред Бога Отца и Господ Исус Христос…”
А вторият, като прокара ръка през дрехите си, каза:
“Такива дрехи, като нашите, и с лупа да търсиш, няма да намериш. Та в кои други да благоволи Исус, освен в нас? Има ли конференция, на която да не сме говорили от амвона?”
“Няма братко! И наистина Божието благоволение е голямо върху нас. Но сега нещо ми подсказва, че трябва да продължим напред. Защото усещам със сърцето си, че стоим пред Порта. И сигурно ние ще сме онези малцина, които преминават през нея…”
Вторият, като се смееше, каза:
“Остави тези старомодни разбирания с тясната порта. Тези думи на Исус се отнасят за света, а не за хора, като нас, които носят светлия висон. Но за да бъдеш сигурен, че всичко е наред, то нека тръгнем към тази Порта, която ти се привижда…”
След последните думи двамата тръгнаха към Портата на Благочестието. Тогава демоните, които бяха нахвърлили факлите си, направиха огънят да се разгори още по-буйно. А самите факли започнаха да пукат от горещина. И ето, че едва пристъпили към Портата на Благочестието, човеците бяха нападнати от огнените езици, които близнаха външните им дрехи. А те, като извикаха, се отдръпнаха назад. И вторият, като удряше с ръце по обгорената си външна дреха, извика:
“Затова ли те послушах? За да пострада репутацията ми и авторитета ми? Виж! Виж какво стана с външната ми дреха! Виж и твоята! Как ще се явим сега пред хората, а? И какво ще си кажат за нас?”
А първият, като сложи ръка на устата си, успя само да промълви:
“Наистина си мислех, че чувам Господния Глас и че тук има Порта. Но откъде да знам, че злите езици ще повредят дрехите ни? А наистина без репутация закъде сме? Тогава дори и на конференциите няма да можем да говорим от амвона…”
Тогава вторият каза на първия:
“Ето какво ще направим. Ще извадим вътрешните си дрехи и ще ги облечем като външни. А външните дрехи ще облечем като вътрешни. Така непременно никой няма да забележи изгореното. Защото, каквото и да става, ние трябва да имаме вид на благочестие…”
Така двамата направиха според изреченото, като облякоха външните си дрехи като вътрешни, а вътрешните като външни. И след това – щастливи от стореното, се отдалечиха от Портата на Благочестието. Миг след това Господ се приближи към мен, като ме попита:
“Разбра ли какво се случи при тази порта? Разбра ли защо човеците бяха облечени с външни и вътрешни дрехи? И защо огънят изгори външните им дрехи, тъй че да разменят местата им?”
“Господи, аз си мисля, че тези човеци са имали по две дрехи, понеже външната са обличали за пред света, а вътрешната – за пред Теб. Те са държали както на одобрението от света, така и на одобрението от църквите си…”
“Точно така, момчето Ми. Понеже виж, че единият говореше на спътника си за пострадала репутация. Но как разбираш размяната, която тези сториха? Как разбираш това, че размениха местата на дрехите?”
“Господи, явно, че за тези е било по-ценно одобрението на човеците, отколкото Твоето одобрение. Ето защо те облякоха вътрешната дреха отвън, за да имат вид на благочестие. А вътре в сърцата си скриха нечистите си помисли и неумрелия душевен човек, който тлее по измамните страсти…”
“И кого ползва това? Не мамят ли такива сърцата си?”
“Исусе! Апостолът Ти Яков писа за това, като каза:
“Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно…” (Яков 1:26)
“Кажи Ми тогава коя е най-голямата измама за сърцето? Понеже Аз ви предупредих в Евангелието да се пазите от тази измама, въпреки, че мнозина не разбраха и не проумяха думите Ми…”
Слушах Исус и все още не разбирах. Затова Му казах:
“Господи! Като гледам на тези двамата, то си мисля, че измамата е именно в двата броя дрехи. Понеже този брой им позволява да лавират и да се измъкват от гонение чрез нечестие…”
“А по две дрехи ли ви заповядах Аз да обличате? Защо никой не иска да живее думите Ми? Защо никой не вниква в съвършения закон на свободата, която ви завещах?”
Слушах Господ, а отговорът вече се беше родил в сърцето ми. Затова Му казах:
“Господи, Ти даде власт на Aпостолите Си и ги изпращаше по двойки, за да вършат Волята на Отца. А Словото Ти предава за това с думите:
“И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове. И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса; но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи…” (Марк 6:7-9)
И ако аз трябва по Дух да вникна в думите Ти, то това иде да покаже една Твоя Съвършена заповед, свързана именно с благочестието:
Не търсете честта и почестите на този свят, но търсете и работете за Небесното благочестие!
“Виж тогава, че когато искаш дрехата ти да изглежда добре за света, то тогава си потърсил честта на света. Но когато искаш дрехата ти да изглежда добре за Небето, то тогава се обучаваш в благочестие. Кажи Ми тогава:
Какво ще пострада у човека, когато тръгне към Портата на Благочестието? Или какво можеш да изгубиш, когато се отделиш от света и тръгнеш към Небето?”
“Господи, тогава непременно ще пострада външната дреха, създадена да украсява естествения човек. Така че най-много да претърпя поругание от света…”
“Виж тогава себе си! Защото и ти все още носиш две дрехи, въпреки, че съм заповядал да се носи една…”
Погледнах на себе си и изтръпнах. Действително, че върху мен имаше две дрехи. Така разбрах, че ми предстои изпит. А Исус, като погледна на мислите ми, каза с властен Глас:
“Тръгни сега след Мене, за да преминеш през Портата на Благочестието…”
След тези думи Той тръгна и премина през пламналия огън. Но огънят, разпален от дявола, не Му стори нищо. Понеже моят Господ беше облечен с една дреха. Така Той премина през Портата и извика към мен:
“Ела, Стефане! Тръгни без да се страхуваш!”
Послушал думите на Исус аз тръгнах. И ето, че в един момент вече бях пред огъня. Но въпреки това продължих и направих крачка, а външната ми дреха пламна в самия огън. И към сърцето ми дойде жестока болка, тъй че извиках към Исус:
“Господи Исусе! Добро име не ми остана за пред хората! От действието на тези огнени езици всички мислят, че съм антихрист и извратен човек…”
А Господ, като ме гледаше с остър поглед, каза:
“Стой в огъня и не излизай, докато злите огнени езици изцяло не изгорят външната дреха…”
Братко мой! Аз не зная дали ти си изпитвал ужаса на едно страдание. Да ти се иска да бягаш. Да ти се иска да се скриеш. Да ти се иска някой да не гледа на опозоряването ти. А едновременно с това всички да го гледат и да стават свидетели на собственото ти обезличаване и падение. Така аз стоях и плачех. Окайвах поруганата си душа и протягах ръце към Господ, като Го молех да ми заповяда, тъй че да изляза от огъня. А Господ бе безчувствен към външната ми дреха. Той я беше обрекъл на изгаряне и позор. Но ето, че от дълбините на сърцето ми нахлу Сила от Святия Дух. И аз, като гледах как изгаря старата ми дреха, със задоволство забелязах, че вътрешната под нея става толкова по-бяла и чиста, колкото по-почерняла от огъня бе външната. Така разбрах прекрасната тайна на благочестието. Тайна, която Апостол Павел беше описал с думите:
“А благочестието със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно…” (I Тимотей 6:6-8)
И ето, че в един момент Господ простря ръка към мен, като ми каза:
“Ето, че сега си с една дреха – Моята. И няма никакво значение как гледа светът на теб. Защото светът преминава и никога няма да се върне от погибелта, в която отива. Но истинско значение имат думите Ми:
“Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят. Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:12-14)
Сега разбра ли кои влизат през Портите на Небесния Ерусалим? Сега разбра ли, че всички, които искат да живеят благочестиво, ще бъдат гонени и непременно ще минат през огън на злострадание? Сега разбра ли, че в страданието за Мен и Името Ми, ти наистина изпра дрехите си? Блажени отсега и до края всички, които преминат през огъня на злостраданието. Защото, ето, една тайна ви откривам:
Този огън може да изгори само външната ви дреха, но над вътрешната той няма власт и сила!
Колкото до лицемерните, които лъжат сърцата си и вярват, че като разменят местата на дрехите, ще станат по-угодни на Небето, то такива отдавна са изгубили тясната Порта на Спасението и Живота. Понеже са решили в сърцата си, че благочестието е средство за печалба и користи от светско благоволение. Но който е разумен и буден, той непременно ще разбере, че Небето ще приеме само онези, които носят една дреха, изпрана и очистена от сълзите на чистото покаяние…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си към мен. И аз тръгнах след Него, за да премина през Портата на Благочестието. Така, след самото преминаване, духът ми отново беше залят от Небесните цветове на Дъгата. Дъга, станала за сърцето ми още по-скъпа и желана, още по-притегателна и въздействаща.
Затова те моля, братко мой, вдъхнови се от тази Порта. Защото мнозина ще ти покажат портите на църквите си, а други – портите на земното си царство. Но всеки, в чието сърце гори копнеж по Сион, непременно ще си спомни Примера на Исус, за да го изживее в дело и действителност:
“Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта. Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него. Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия…” (Евреи 13:12-14)

Leave a Reply