ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – II ГЛАВА

2. ПОРТАТА НА СМИРЕНИЕТО

Трябва да ти кажа, скъпи ми братко, че колкото и прекрасна и ефирна да изглеждаше Небесната Дъга и Господ всред нея, то след като Исус ме поведе, стана така, че двамата с Него напуснахме присъствието на Дъгата. Понеже Исус премина през Портата на Смирението, като слизаше надолу, а след Него и аз. А пълнотата и съвършенството, които бяха горе, моментално изчезнаха, сякаш, че никога не бяха съществували. Затова попитах Исус:
“Господи, какво стана? Защо, след като Ти излезе през Портата на Смирението, всичко изчезна?”
А Господ ми отговори:
“Защото пълнотата на Животът е горе, а тук долу ви преследва смъртта. Затова ще ти покажа самите Порти на Живота и начинът да преминете през тях. Понеже Човешкият Син премина през тези Порти, докато беше на земята всред вас. А същото трябва да сторите и вие. Защото само така ще разберете що значат стиховете от посланието на Апостола, че Отец е усъвършенствал чрез страдания Начинателя на вашето спасение…”
Слушах думите на Исус и разбирах, че наистина ми предстоеше нещо ново и неизпитвано преди. Защото моят Спасител щеше да ми покаже пътя към Портите на Живота от земните места и това напълно обясняваше защо изчезна Небесната Дъга. Тогава Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Виж сега Портата на Смирението. Защото тя е първата Порта към Живота на Отца Ми…”
След думите на Исус аз се обърнах и погледнах Портата на Смирението. Нищо в тази Порта не подсказваше, че зад нея се крие най-прекрасната и възвишена гледка за сърцето. Напротив – аз и Господ се намирахме на някакво земно възвишение всред мрак и тъмнина. Единствено Светлината от силуета на Спасителя ми даваше възможност да различа подробностите от това видение. И аз, гледайки към Портата на Смирението, забелязах, че от нея стърчаха назъбени остриета на мечове, които сякаш, че излизаха от самата Порта. И колкото и очите ми да се опитваха да видят нещо повече, то беше без резултат. Затова казах на Исус:
“Господи, какво виждат очите ми? Портата на Смирението е затворена от остриетата на мечове. Кой би могъл да премине през нея, след като тези мечове пречат?”
А Исус каза:
“Ти правилно забеляза мечовете. Те наистина пречат. Затова продължи да гледаш самото видение. Понеже тук ще ти се разкрият наистина впечатляващи неща…”
След думите Си Господ пусна ръката ми. И като се приближи към Портата на Смирението и се обърна към земните места, протегна ръцете Си напред и извика:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм крот ък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Ето, че сумракът в самото пространство се раздвижи, а аз видях човеци, които явно наистина бяха чули Господния Глас. Те се приближиха към Портата на Смирението, а единият от тях каза на другия:
“Чух Господния Глас, братко! Исус ни призовава да дойдем тук…”
А другият му отговори:
“Та тук няма нищо, с което Исус да ме впечатли. Виж, че наоколо е само пущинак и храсталаци. А вземи предвид това, че аз отдавна съм успокоен в труда си и бремето си. Понеже на последния духовен съвет гласувахме наистина подобаващи заплати. Така дойде покой за душата ми…”
Но другият, като се взираше напред, извика към спътника си:
“Не говори така! Я виж, че пред очите ни се разкрива порта. А именно оттам дойде Господният Глас. Ела да видим що за порта е това…”
Така двамата се приближиха при моя Господ, въпреки, че не Го виждаха, нито Го усещаха. А първият, като вдигна ръка и посочи вратата, каза:
“Давай да тръгваме напред. Това е врата Господна!”
Получил кураж от спътника си, вторият се приближи до него и двамата тръгнаха към Портата на Смирението. Но едва пристъпили, за да преминат през прага й, двамата с рев отстъпиха назад, понеже остриетата се забиха в подобаващо авторитетните им коремчета. Тогава вторият извика към спътника си, като каза:
“Нищо не си чул и никакъв глас не ти е говорил. Та ние насмалко щяхме да умрем. А доктринално ли е това?”
Другият, все така държащ нараненото си коремче, каза:
“Да ти кажа… и аз не знам… Все пак ти си този, който е завършил библейски институт. Но на мен ми се чу Глас в сърцето…”
А другият с възмутен глас каза:
“Я да се махаме оттук. И да вземеш най-сетне да си стъпиш на краката и да завършиш теология, за да мислиш доктринално. Защото Исус дойде да ни даде Живот и да го имаме изобилно, а не да ни убождат разни остриета всред скали и пущинаци…”
Така двамата, обърнали гръб на Портата на Смирението, се отдалечиха от Господ. А Той се приближи към мен, като каза:
“Видя ли ги, Стефане? Видя ли как тези двамата никак не искаха да преминат през Портата на Смирението? Какво ги уплаши, според теб?”
“Господи, самите остриета на мечовете докоснаха плътта им. И те реагираха, според силата, с която плътта им беше наранена…”
“А плът и кръв придобиват ли Царството Небесно?”
“Не, Исусе! Понеже Апостолът Ти Павел записа, като каза:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението…” (I Коринтяни 15:47-50)
Така Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Ако плът и кръв не наследяват Моето Царство, то ще премине ли плът и кръв през Портата на Смирението? Не убодоха ли мечовете плътта на ония двамата? И не потече ли кръв?”
“Да, Исусе! Така е!”
“Знай тогава, че онзи, който иска да избяга от Смъртта, трябва да премине през смърт. Защото само със смърт се освобождавате от Смъртта. И защо онези двамата никак не искаха да изпълнят Завета Ми? Защо никак не искаха да внимават в думите на Апостола Ми Павел:
“Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му?” (Римляни 6: 3)
“Господи, те решиха, че Твоето иго и бреме са благи и леки за плътта. Те решиха в сърцата си, че покоят за душите им е от тази страна на Портата, а не от другата…”
“Пристъпи тогава към Портата на Смирението, така, както ще го сторя Аз…”
Думите на Исус бяха неочаквани за мен, но Той каза именно това, което чух. А след това, като пристъпи към Портата с остриетата на мечовете, просто премина през нея. Аз видях как остриетата пробождат моя Господ, но Той продължава да върви. И като застана от другата страна на Портата, Той отново протегна ръце към мен, като каза:
“Хайде, тръгни! Аз те чакам и ще ти помогна…”
Тръгнах към Портата с някаква вътрешна неохота. И колкото повече я приближавах, толкова по-огромни и страшни ми се виждаха остриетата на мечовете. Но ето, че аз вече бях пред самата Порта, където извиках към Господ:
“Исусе, Ти ме дръпни! Аз едва ли ще успея сам…”
А Исус, като ме погледна с укор, каза твърдо:
“Аз не мога да умра вместо теб! Ти трябва да умреш, вместо Мен. Аз веднъж вече умрях за теб. Сега е моментът и ти да умреш за Мен…”
Стоях пред Портата на Смирението. И някъде, из дълбокото на сърцето ми, към всичките ми помисли и ум дойдоха думите на Апостол Павел:
“…защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа разпнат…” (1 Коринтяни 2:2)
Самите думи на Христовия слуга произведоха такава нагласа в сърцето ми, че очите ми вече виждаха моя Господ зад Портата на Смирението по нов начин. Той сякаш, че все още стоеше прикован на Кръста, а от ръцете Му се стичаха тънки струйки кръв. Така разбрах, че именно това беше помощта от Господ, Който работеше в сърцето ми чрез Силата на Святия Дух. Затова аз извиках:
“Господи, ако Ти се разпна за мен, то и аз ще се разпна за Теб. Защото зная, че ще оживееш и станеш превъзходно реален в сърцето ми, когато премина оттатък, при Теб…”
След думите ми ме завладя Небесна Сила. И аз пристъпих напред, но в следващия миг остриетата се впиха в хълбоците ми, тъй че изпитах ужасна болка. Но очите ми продължаваха да гледат на моя страдащ Господ и в този момент знаех със сигурност едно:
“Него Го е боляло несравнимо повече от мен. Защото аз приковавам собствения си грях и бунт, а Той прикова греха на целия свят…”
След тези мои помисли пристъпих още по-напред. Така усетих, че губя ръцете си, краката си, стомаха си, ребрата си. Губех цялото си тяло или цялото ми тяло ме губеше. Губех едничкия си суетен живот или по-скоро той ме губеше. Така направих още крачка напред. А острието на един от мечовете вече пронизваше сърцето ми. И риданието излезе като вик от бунтовната ми уста:
“Исусе! Защо постъпваш така с мен? Та аз нямам за какво да живея. Аз нямам бъдеще. Аз умирам. За мен животът приключи. Нищичко не остана за мен. С мен е свършено. Моят живот го няма. Моето служение умря. Моето бъдеще се провали…”
Миг след това бях пред Господ. Не знаех дали бях жив или мъртъв. Не знаех дали бях в бунт или покорство. Но Исус, Който беше запомнил всичките ми думи, каза:
“Ти няма за какво да живееш. Защото Аз ще живея вместо теб. Ти нямаш бъдеще, защото Аз съм твоето бъдеще. Ти умря, за да живея Аз в сърцето ти. За теб животът приключи, а за Мен Животът тепърва се открива. За теб не остана нищичко, защото в Мен се събра всичко. С теб се свърши, за да се започне с Мене. Твоят живот го няма, защото се яви Моят. Твоето служение умря, за да се яви Моето. Твоето бъдеще се провали, за да се изгради Моето!”
Миг след думите на Исус пред очите ми се яви Светлината на Небесната Дъга. Така разбрах, че наистина съм преминал през Портата. А Исус, като се усмихваше, ми каза:
“Укрепи сърцето си! И нека така се укрепят сърцата на всички, които прочитат редовете на тази Небесна книга. Защото всички трябва да преминете през всичките седем Порти на Живота, за да се яви във вас Живота на Вечно Живия…”
След тези думи Господ отново хвана ръката ми и така двамата с Него пак преминахме, слизайки надолу. Този път през Портата на Благочестието.

Leave a Reply