ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА II – I ГЛАВА

1. ПЪРВОРОДНИЯТ НА ЖИВОТА

Докато духът ми се разтапяше в блаженството и пълнотата на Небесната Дъга, стана така, че Духът на Отца проговори в сърцето ми, като каза:
“Виж къде си извисен и забележи всичко, което ще ти покажа. Защото всички трябва да чуят какво говори Духът към църквите на последното време. Затова забележи Първородния на Живота, Който стои всред центъра на самата Небесна Дъга…”
Думите на Святия Дух бяха изречени не просто, за да ги чуя. Самите те управляваха погледа на сърцето ми, тъй че аз наистина видях моят Господ Исус Христос, стоящ в ослепителна Небесна Светлина. Той беше протегнал ръцете Си към самите Порти на Живота, а от Него към портите се изливаха вълни на Любов и Вяра. А Святият Дух отново каза:
“Ако Исус те заведе, за да видиш първородния на смъртта и трите лъча на самата смърт, то сега Неговото благоволение към теб е да ти се разкрие като Първородният на Живота и трите лъча на Самия Живот…”
Думите на Святия Дух ме накараха да си спомня, че трите лъча на смъртта бяха “Аз, мене, моето…”. Но ето, че пред очите на сърцето ми стоеше Първородният на Живота. А от Сърцето на Този мой прекрасен Господ излизаха три Небесни лъча, които бяха лъчите на Живота. И ето, че Духът отново ми каза:
“Отиди към Исус, защото, ето, Той те призовава…”
Погледнах на Господ и видях, че Той наистина призоваваше сърцето ми. И като пристъпих сред ефирната чистота на Небесната Дъга, се приближих към Него. А Исус проговори, като каза:
“Докосни се сега със сърцето си до лъчите на Живота. Защото само онзи, който има в сърцето си лъчите на Живота, е способен да премине и през Портите на Живота…”
След думите на Господ аз протегнах ръка към първият от лъчите, който беше най-висок спрямо трите. И изведнъж, от съприкосновението със самия лъч, стана така, щото духът ми падна по лицето си, а над самата си глава дочух Глас, който кънтеше из цялото Небе:
“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето Име!”
А след дълбокия Глас, който разтърси Небето, към сърцето ми дойдоха и думите на Господ, Който ми казваше:
“Ето това е първият лъч на Живота:
Да се свети Името на Бог Отец, Всемогъщият!
Всяко дело на Моите, които са преминали от смърт към Живот, трябва да се преклони и вдъхнови от този лъч на Живота. Защото няма по-велик и по-достоен лъч на Живота от лъчът в сърцата, който всячески ги призовава и вдъхновява да осветяват Името на Небесния Отец.
Но ти сега се изправи, за да се докоснеш и до втория лъч на Живота…”
След думите на Исус аз се изправих и протегнах ръка към втория лъч. От съприкосновението с него, стана така, че паднах на коленете си. Тогава отново дълбокият Небесен Глас закънтя из цялото Небе, като казваше:
“Да дойде Твоето царство…” (Матея 6:10)
А след дълбокият Глас, който повторно разтърси Небето, към сърцето ми пак дойдоха думите на Господ Исус, Който ми казваше:
“Ето това е вторият лъч на Живота:
Да дойде Божието Царство!
Всяко дело на Моите и всеки плод на сърцата им трябва да бъдат преизпълнени със Силата на тези думи. Защото няма по-велика привилегия и по-достоен избор от тези – да се посветиш и да работиш за идването на Божието Царство. И само онези, които бъдат докоснати и преобразени от този лъч, ще видят Царя в цялата Му красота и превъзходство.
Но ти отново се изправи, за да се докоснеш и до третия лъч на Живота…”
След думите на Исус аз се изправих и за трети път протегнах ръка към третия, последен лъч. А от съприкосновението с този лъч стана така, щото ръцете ми се прибраха длан в длан и самата Господна Сила приближи дланите ми към сърцето ми. Тогава за трети път дълбокият Глас от Небето закънтя всред самата Небесна Дъга, като казваше:
“…да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята…” (Матея 6:10)
А след дълбокият Глас, който за трети път разтърси Небето, към сърцето ми отново дойдоха Христовите думи. И ето какво казваше Господ:
“Сега те докосна третият лъч на Живота:
Да бъде Божията Воля, както на Небето, така и на земята!
И ако Божията Сила съедини дланите на ръцете ти и ги приближи към поклона на сърцето ти, то е, понеже Божията Воля е Воля, както за Небето, така и за земята. И ако Небето е в сърцето, то делата са в ръцете. И тези дела, на които сте призвани, трябва да озарят цялата земя, за да бъдете безукорни и да блестите всред опакото и извратено поколение, като светила на света.
Разбра ли това? Разбра ли трите лъча на Живота, които излизат от Сърцето на Първородния?”
“Да, Исусе! Разбрах ги!” – отговорих аз. А Господ продължи да ми говори, като ми казваше:
“Днес е времето, когато призовавам всичките Си братя и сестри да познаят Сърцето Ми. Днес е времето, когато Първородният на Живота непременно ще утвърди и направи по-чисти от диаманти и по-скъпоценни от офирското злато всички, които се покорят на Гласа Му. А да се покорите на Гласа Ми ще рече да се стремите към Божиите Порти на Живота с цялото си сърце и с всичките си мисли, тъй че всичките ви извори да бъдат в Извора и така да станете синове и дъщери на Словото Божие, което казва за Отец Ми:
“Защото у Тебе е изворът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина…” (Псалом 36:9)
След последните Си думи Господ се обърна към сърцето ми, като каза:
“А сега нека те заведа при самите Порти на Живота. Защото сърцата на Моите чеда са отправяли много молитви към Мене и са искали знанието, просветлението и откровението за тези Порти.
Ето, Аз им отговарям! Аз днес ги изявявам чрез онзи Мой слуга, който преживя най-голямото отхвърляне и поругаване от църкви и пастири. Защото него Отец Ми намери за верен и способен да предаде тайните на Благата Вест, тъй че тайното да стане явно и скритото да се открие…”
След тези думи Исус стана и хвана ръката ми. А след това тръгна към първата от Портите на Живота, която щеше да ми разкрие – Портата на Смирението.

Leave a Reply