КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Ето, че в ръцете ти вече попада втората част от пророческите видения върху “Портите на Живота и Смъртта”. Да ти казвам, че сърцето ми е повече от развълнувано, е излишно. Затова има причина. Причина, родена от Божията Любов към нас. Защото Божиите очи продължават да ни гледат всеки ден. Онези порти на смъртта, за които ти разбра в първата част на пророческите видения, наистина са раззината паст на огромно чудовище, което гълта мнозина към себе си. Затова и моето сърце, колкото беше развълнувано от първата ми среща с Господ, толкова повече се разтвори в очакването на моя Господ и Спасител. Защото, верен на обещанието Си, Той щеше да дойде при мен и да ми даде най-блажената алтернатива за всички, които напускат портите на смъртта, а именно – Портите на Живота.
Да ти казвам ли, че Свещеното Писание говори на много места за порти? Да ти казвам ли, че тази Свята Библия, която е съхранила Божиите думи и пример, сама се явява като порта към Божията Святост и Съвършенство? Да ти припомням ли думите на хвалителя Господен, който с дух на радост и тържество заявява:
“Възкликнете на Господа, всички земи. Служете Господу с веселие; дойдете пред Него с радост. Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му. Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; славословете Го и благославяйте името Му. Защото Господ е благ; милостта Му трае до века, и верността Му из род в род…” (Псалом 100:1-5)
Готов ли си, братко, да влезеш през Портите Господни със славословие? Готов ли си да платиш цената, за да пребъдваш зад самите порти?
Аз не мога да те закарам при тях, но Исус може. Защото ако Той днес простира ръката Си, за да избавя Своите Си от портите на смъртта, пак Той ще е Този, Който ще ни заведе при Портите на Живота. Затова нека ти предам Неговите думи, които нахлуха като води на планински водопад към сърцето ми:
“Готов ли си да Ме последваш до Портите на Живота? Готов ли си да оставиш целия си живот в ръката Ми и сърцето ти да бъде покорно, тъй че да приеме и разбере всичко, което ще му покажа?”
Погледнах Исус и разбрах, че Той наистина беше Животът. Защото от Сърцето на Спасителя излизаха лъчи, по-силни от лъчите на физическото слънце. Тези лъчи така докоснаха сърцето ми, щото вътре в мен усетих как кръвта ми завря и жилите ми се подпалиха. Аз усещах, че живея. И самото усещане не бе просто съзнанието ми за съществуване във времето и пространството. Не! Това усещане беше заредено с нова и непозната сила. Силата да не живееш за себе си, но за Него. Силата – да откриваш в Христос цялата наслада и красота на битието, целият триумф на Живота над смъртта, цялото съвършенство и жива надежда над разлагането и гниенето на обреченото тление. Тогава Му казах:
“Прекрасни мой Спасителю! Едва ли бих могъл да Ти отговоря с друго, освен с думите на Исайя. Защото, подобно на всички човеци, и аз съм човек с нечисти устни и плътски помисли. Затова зная, че ако Отец посочи някого и Ти отидеш при него, то в Самия Теб е Силата, с която да го издигнеш нагоре. Аз с трепет и вълнение очаквах Твоето явяване пред мен. Понеже Ти ми обеща, че непременно ще ме посветиш в разбирането и преминаването през Портите на Живота. Затова Те моля да ми простиш, ако съм недостоен за тази Твоя Милост. И заради всичките ми братя и сестри непременно да ме доведеш до съвършено познаване на Портите на Живота…”
Исус се усмихна. А след това, като протегна ръката Си към мен и докосна главата ми, каза:
“Отец Ми ви е възлюбил с връзки на Вечна Любов. И делото, което Той ще извърши с тази пророческа книга, непременно ще е за възрастяване и издигане на Божиите чеда. Защото има едно място, където всички трябва да дойдете и това място е Хълмът Сион. Но до този Хълм се стига през порти. И разумните непременно ще отворят Святите страници на Божието Слово, за да намерят стиховете на онзи псалом, които казват:
“Основания Си на святите хълмове град, да! Портите на Сиона, Господ обича повече от всичките Яковови заселища. Славни неща се говорят за тебе, граде Божий…” (Псалом 87:1-3)
А как ти разбираш думите на този псалом?”
“Господи, ако е вярно, че Отец обича Якововите заселища и ги благославя, то това иде да покаже Неговото благоволение за всички Божии чеда, които живеят по лицето на земята. Но за да казват стиховете, че Отец обича повече портите на Сион отколкото Якововите заселища, то е понеже Неговата Воля за всички нас е да пребъдваме в Небесните, а не в земните места…”
“Правилно отговори!” – ми каза Исус и продължи:
“Затова и Аз ще влея Духа на Живота в тази пророческа книга. Така непременно всеки от вас ще преживее явлението на Дъгата в живота си. Понеже седемте Порти на Живота са отворени и Аз чакам да преминете през тях…”
След последните думи на Исус към сърцето ми нахлу Светлината на Святия Дух. И само след миг сърцето ми бе поставено в Самата Господна Дъга, която събираше в себе си седемте Порти на Живота.