ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – VIII ГЛАВА

8. ПОРТАТА НА ЯРОСТТА

Ето, че стигнах до последната порта на смъртта. Портата на яростта. Мога със сигурност да ти кажа, че това беше порта, която олицетворяваше най-чудовищните въплъщения на дявола. Самата порта беше разположена пред дълбок ров, чието дъно беше пълно с озверели диви животни. Вълци, лъвове и леопарди ръмжаха страшно и гледаха нагоре от дълбокия ров, като се надяваха да им бъдат подхвърлени жертви, които да разкъсат с острите си зъби. Пред самата порта бяха събрани човеци с изкривени от злоба и омраза лица. Всички те много искаха да преминат през портата на яростта, но ровът беше препятствие пред тях. И ето, че пред портата на яростта застана дяволът. Когато го видяха, човеците се умълчаха и зачакаха инструкциите му. А той им каза:
“Сърцето ми е наранено и иска мъст. Сърцето ми е гладно и иска да се засити. Зверовете ми в рова отдавна не са разкъсвали. Затова искам да хвърлите в рова всички, които ме дразнят и работят против волята ми. Защо още се колебаете? Запънете стрели на чародейна злоба и религиозна омраза. Извадете въжета на одумване и лъжесвидетелство. Поставете примки от клюки и злословия. Защото само, когато напълните рова пред портата ми, ще преминете и дойдете при мен…”
След думите на дявола човеците избезумяха и се озвериха. А след това запънаха лъковете си и извадиха въжета и примки, като се втурнаха в тъмнината. Не след дълго очите ми видяха Божии праведници с бели дрехи, които бяха блъскани и наранявани с ножове и стрели. Тогава тълпата блъскаше праведниците в рова, тъй че да задоволят глада на освирепелите зверове. А зверовете в рова се нахвърляха върху Божиите праведници и започнаха да ги разкъсват. Никога не бях виждал нещо по-жестоко и ужасяващо. Но наред с ужаса видях Божие чудо, което действаше всред Неговите. Защото колкото пъти звяр разкъсваше тяло на Божий праведник, толкова пъти Светлината на Святия Дух възстановяваше тялото. Това още повече настървяваше зверовете и те с още по-голяма стръв и ярост се хвърляха върху праведниците. Но Божието чудо все така се повтаряше. Накрая ровът бе пълен с Божии праведници, а избезумелите и побеснели тълпи се втурнаха към портата на яростта, като тъпчеха с краката си телата на Божиите хора. И само след миг те вече влизаха през портата на яростта, откъдето до един падаха в смолистата и черна река на смъртта. А тогава Господ се появи до мен, като ми каза:
“Това е най-жестоката порта на дявола. Всички до един тук са негови. Готови да убиват, да рушат, да чародействат, да мразят, да опропастяват живота на човека с хули, клевети, и всякаква злоба. Но забеляза ли Божието чудо, което се случваше в рова?”
“Да, Исусе! Това беше единственото прекрасно нещо, което видях. Защото докато Злото ставаше все по-страшно и ужасно, Божията Сила всред Божиите беше съвършена, тъй че никой от Небесните праведници никак да не се уплаши от гонението и яростта…”
“Спомни си тогава какви свидетелства оставиха Моите Апостоли. Какво писа един от тях в посланието си…”
Докато Господ ми говореше, в сърцето ми вече се бяха явили съвършено точните думи на Апостол Павел. Затова аз Му казах:
“Милостиви Исусе! Апостол Павел писа именно за тази гледка, като каза:
“Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени. Всякога носим на тялото си убиването на [Господа] Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса. Защото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът. Така щото смъртта действа в нас, а животът във вас…” (2 Коринтяни 4:8-12)
А Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Чудно ли ти е тогава защо много Божии праведници се намериха в рова пред портата на яростта? Чудно ли ти е, че Моите носят в себе си убиването на своя Господ, за да се яви в тях и Животът? И ако е писано, че живите винаги са предавани на смърт заради Мене, то попитай днес църквите къде са живите Ми.
Къде са ония, които ще претърпят в смирение и благодарение всяка ярост на дявола? Къде са ония, които ще потънат в рова пред портата на яростта, за да въздигнат в познаването на Бог мнозина други? Къде са онези, които ще искат смъртта да действа в тях, та Животът да посети други? Даже да сте сред зверовете на лукавия, като пророк Даниил в ямата с лъвовете, то няма ли Аз да изпратя ангелите Си, за да опазят душите ви? И ако в Даниил нямаше страх, то защо днес страхът владее всички ви? Защо шепнете с Истината, а крещите с неправдата? Не затова ли мнозина от вас преминават в лагера на яростните, за да чародействат и разрушават живота на Моите? Не затова ли пророците на Небето са под атаки на легиони зверове? Кой друг да дава власт на тези диви зверове, ако не непокаяните сърца и онези устни на мерзостта, които призовават измисления си бог, за да се разправят с чедата на Истината?
Аз няма още много да ви говоря!
Аз няма още много да ви изобличавам!
Защото поколението на нечестивите непременно ще търчи към портата на яростта! Понеже именно тук е делът на чашите им и краткотрайната наслада за очите им. Защото има време и срок за всяко нещо под слънцето. А днес е времето на яростта против Моите! Време на чародейства и на угнетение, време на хули и на лъжесвидетелства, време на коварства и интриги, време на заговори и злоби.
Блажени в това време всички, които претърпят над яростта и така възвеличат Господ в сърцата си. Защото Аз няма никога да ги оставя! И ще бъда с тях така, както бях с Даниил и Еремия! Ще бъда с тях така, както бях с Павел и Варнава в тъмницата! Ще бъда с тях, докато всичките извратени допълнят мярката на бащите си!”
Исус спря да говори. И аз усетих колко развълнувано и чисто беше Сърцето на моя Господ. Сърце, което днес събира в себе си страданието на всички праведни, за да го покрие с венеца на нетлението и Вечния Живот. За да се сбъднат думите на Апостола – наша съдба и призвание:
“Затова ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. Защото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас, които не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни…” (2 Коринтяни 4:16-18)

Leave a Reply