ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – VII ГЛАВА

7. ПОРТАТА НА АЛЧНОСТТА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Сега ще продължа с портата на алчността. И искам да знаеш, че ако има порта, в която смъртта да идва най-бързо и да убива сърцата най-успешно, то това е портата на алчността. Тази порта е изцяло под властта и управлението на духа на Мамон, който е духът на светското богатство. Затова нека ти разкрия онова, което Господ показа пред сърцето ми. Аз виждах златна порта, издигната нависоко, пред която бяха събрани стотици хиляди човеци. Всички те искаха да преминат през портата, но имаше едно условие, което трябваше да изпълнят. И това условие се дължеше на поставени пред портата везни. В десния край на везните човеците слагаха земните си богатства, а те заставаха на левия край. Според тежестта на богатството им десният край натежаваше и така издигаше левия край. Целта на всеки от човеците пред портата бе такава, че богатството, което трупат на десния край, непременно да издигне тях откъм левия и така да стигнат до издигнатото място на портата. Ето защо пред очите ми се разкриваше състезание, в което всеки трябваше да покаже пред другите издигащата сила на богатството. Тогава до мен се появи Исус, като ми каза:
“Искам внимателно да гледаш на случващото се пред тази порта. Защото всички тези човеци, събрани пред златната порта, участват в измама, която никак не могат да разберат, нито да проумеят. Затова наблюдавай какво ще стори първият участник…”
Погледнах първия участник, който домъкна и постави на десния край на везната два огромни куфара с пари. След това побърза да се качи на левия край на везната. А духът на Мамон, който обслужваше самите везни, освободи механизма за претегляне на товарите и везните се разлюляха. Но когато трябваше да се прецени коя от везните натежава, стана така,че везните бяха напълно изравнени. Лявата тежеше колкото дясната. Което от своя страна показваше, че богатството на човека бе твърде недостатъчно, за да го издигне до златната врата. Тогава духът на Мамон каза на човека:
“Трябва повече усърдие, за да влезеш през вратата на просперитета. Твоето богатство не е достатъчно, за да те издигне нагоре. Затова събирай още, още, още…”
Човекът твърде неохотно слезе от лявата везна и прибра куфарите си от дясната. След него към везните се приближи друг участник. За разлика от първия той носеше двойно повече куфари с пари. И като ги сложи на дясната везна, отиде и седна на лявата. А духът на Мамон отново освободи везните и те се разлюляха. Но и този път резултатът беше същият. Везните се изравниха, тъй че нито една не натежаваше повече от другата. А духът на Мамон отново каза:
“Трябва ти много повече усърдие, за да влезеш през вратата на просперитета. Твоето богатство не е достатъчно, за да те издигне нагоре. Затова събирай още. Много повече и повече…”
Така и вторият участник с огромно неудовлетворение слезе от везните. А към везните се приближи третият участник. За разлика от първите двама той не носеше нищо друго, освен малка кесия с пари. Видели дързостта на човека, който нямаше богатство колкото тяхното, останалите започнаха да се смеят. Но човекът, като се приближи към везните, отиде при дясната везна. И като седна на нея заедно с кесията си, извика към духа на Мамон:
“Господи, ти искаш през златната ти врата да влезе сърцето ми, а не богатството ми. Но кой друг, освен теб, може да издигне сърцето ми нагоре. Аз ти се покланям и те призовавам ти да отидеш на лявата везна. Така непременно ще вляза през вратата на просперитета…”
Думите на човека се харесаха на духа на Мамон. И той застана на другия край на везната, а човекът наистина бе издигнат до златната врата и премина през нея. Тогава нечестивият дух се обърна към останалите човеци и им каза:
“Аз не искам богатствата ви! Аз искам сърцата ви! Затова всеки, който иска да премине през златната врата, трябва да постави сърцето си при богатството си, а не против него. Така непременно всички ще спечелите благоволението ми…”
Разбрали съвета на благодетеля си, човеците отидоха при богатствата си и заставаха откъм дясната везна, а духът на Мамон заставаше откъм лявата и така ги издигаше до златната порта на алчността. Все още не разбирах онова, което виждах. А тогава Исус ми каза:
“Не разбираш ли това, което виждаш? Не разбираш ли, че дяволът не се впечатлява от парите, но от сърцето? Сърце, което застава срещу парите, не върши работа на духа на Мамон. На него му трябват сърца, които стоят при парите. Ето затова човекът с малката кесия беше издигнат до златната врата, за разлика от другите, които имаха много повече пари от него.
Помисли тогава какво се случи с Юда Искариотски. Беше ли той от богатите и от първенците на Израил?”
“Не, Господи! Той не беше от богатите. Но сърцето му отиде след кесията с тридесетте сребърника…”
“Виж тогава Йосиф от Ариматея. Той бе заможен и състоятелен човек. Но беше ли сърцето му при парите му?”
“Не Господи! Защото Йосиф беше благочестив и се боеше от Бога. Той използва благосъстоянието си за угодно дело пред Бога. Понеже закупи нов гроб и изиска тялото Ти от Пилат, за да го помаже и повие с чиста плащаница…”
“Което отново ти показва, че за дявола е важно сърцето, а не богатството. Сърце, което не отива след земното богатство, показва, че превъзмогва над него. Но когато сърцето отиде след богатството, то тогава човек е попаднал в най-унищожителната власт на дявола. Властта на алчността. Затова виж как изглеждат човеците, които вече са преминали през златната порта на Мамон…”
След думите на Господ пред очите ми отново се разкри златната порта, но този път – откъм страната на мрака и дяволската тъмнина. Преминали през златната порта, човеците мигом се озоваха сред купища пари и скъпоценности. Те стояха на място, подобно на пещера, която слизаше надолу и надолу. И ако в горния край на пещерата се търкаляха сребърни монети с по-ниска стойност, то със слизането надолу, монетите променяха вида си със златни. Така виждах началото на една трагедия, която започна с това, че човеците закрещяха:
“Хвърляйте банкнотите! Тук е пълно със сребро…”
Така те се наведоха и напълниха ръцете си със сребърни монети. Но скоро стигналите в по-дълбокото на пещерата изкрещяха от възторг:
“Хвърляйте среброто! Тук има злато!”
Така човеците захвърлиха среброто и слязоха надолу, за да събират златни монети. Едва напълнили джобовете и пазвите си със златни монети, те отново чуха диви викове на възторг, идещи от още по-долу:
“За какво ви е това злато? Та тук е пълно с диаманти и рубини…”
Така човеците отново хвърляха златото и слизаха още по-надолу, където ръцете им вече загребваха в шепи от скъпоценните камъни. Но тогава стана трус в самата пещера, тъй че скални късове затрупаха изхода й, а среброто и златото полетяха надолу, като поток. Този поток затрупа главите на човеците и буквално ги задуши и доведе до смърт. А духът на Мамон, като се появи сред душите на умрелите, сграбчи ги в ръцете си и извика, смеейки се:
“Окото не се напълвало с гледане! Нито се напълняло ухото със слушане! Ха, ха, ха! Алчност! Алчност! Ти винаги ще пълниш обиталищата на мрака и ще утешаваш сърцето на моя княз…”
В този миг напълно разбирах трагедията на тези хора. Те бяха позволили на духа на Мамон да завладее сърцата им. Те бяха превърнали богатството от средство в цел. И в копнежа по тази цел нозете им ги отведоха до най-долните дълбочини на смъртта, там, където се усещаше и самото дихание на ада. А тогава до мен застана Господ Исус, като ме попита:
“Как разбираш думите на Мамон? Как разбираш това, че окото не се напълва с гледане, нито се напълва ухото със слушане?”
“Господи мой, та това е цитат от “Еклесиаст”. И аз си мисля, че именно тези думи разкриват същината на алчността…”
“Точно така, момчето Ми! Защото алчността отговаря на пробито сърце, което не задържа онова, което събира. И викът на алчността “Още, още, още…” е проклятие за онези, които бъдат уловени от нея. Затова предупреждавам всички ви:
Мислете за горното, а не за земното! Защото земното се гледа от очите и се слуша от ушите! А очите не се напълват с гледане, нито ушите се напълват със слушане! Но ако мислите за Небесното, то небесното не се гледа от очи и не се слуша от уши! Небесното се приема и живее с вяра! Вяра, по силна от очите и ушите! Вяра в едно Небесно богатство, за което и Словото Ми се обеща, като ви каза:
“А, според както е писано: “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”…” (1 Коринтяни 2:9)
Братко мой! Вслушай се в думите на Господ! Приеми ги в сърцето си! И нека нозете ти бягат далеч от всяко място, където някой ти проповядва за очите и за ушите, а не за сърцето. Защото днешните проповедници на просперитета отдавна лазят в пещерата на смъртта и твърде скоро Господ ще даде на душите им да се срещнат с онзи, от когото са уловени – духа на Мамон. Аз не искам ти да се срещаш с този дух, нито пък да попаднеш в измамливите примки и клопки на неговото лъжеблаговестие. Защото в думите на Господ Исус има съдба и дадено право на Мамон да покварява и убива всички, до които намери достъп. А тези думи гласят:
“Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:19-21)

Leave a Reply