ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – VI ГЛАВА

6. ПОРТАТА НА ЗАВИСТТА

А сега, братко мой, нека да продължа с портата на завистта. Ето как Господ я разкри пред очите ми. Това бе нещо, като огромен телевизионен екран, каквито монтират на стадиони или зали. Пред самата порта имаше събрани стотици хора. Те явно, че съвсем скоро щяха да наблюдават нещо. И ето, че пред портата се появи господин, който с мазен глас каза:
“Нека сега наблюдаваме служението на един Божий пророк…”
След думите на господина стана така, че екранът светна. И съвсем скоро на него се появи светъл Божий пратеник, който размахваше меча си и така поразяваше началствата и властите на тъмнината. Това искрено ме учуди, понеже не разбирах защо порта на смъртта ще предава репортаж за Божий слуга. Но ето, че на екрана нещата продължаваха в същия дух. Понеже видях как на него се появи Господ Исус. И Той, като докосна главата на слугата Си, каза:
“Аз благоволя в слугата Си! Защото на него Отец Ми е дал да извести Волята Му за църквите!”
Миг след това на самия екран Господ издигна още по-високо слугата Си, всред самите небеса и всред ангелите Си. И докато човеците пред портата на завистта гледаха на екрана, над главите им долетяха властни демони, които започнаха да изговарят думи на смърт в сърцата на събраните човеци. А думите им гласяха:
“С какво този е по-добър от нас? Той на най-святият ли ще се прави? Само на него ли Господ му говори? Какво толкова се прави на важен?”
Колкото повече демоните нашепваха в сърцата на човеците, толкова повече те започваха да се дразнят от гледката на екрана. А от самите думи на демоните аз разбрах, че портата на завистта е бойната територия на духа на Корей. Понеже нашепванията на демоните му бяха същите, с каквито той някога атакува човеците от Израилевия стан. Така дойде миг, когато събраните край портата на завистта не можеха никак да изтърпят гледката на екрана. Нещо повече – те се наведоха и като взеха в ръцете си остри камъни, започнаха да ги хвърлят към екрана, като крещяха:
“Тоя да пукне! Защото не заслужава да живее!”
Но камъните им не стигаха до екрана, понеже дяволът издърпа самия екран навътре, към мрака и тъмнината си. Това накара събраните да станат и тръгнат към портата на завистта, хванали в ръцете си камъни и все така хвърлящи ги към екрана. И никой от тях не усети как дяволът ги хвана в примките на смъртта. Понеже в мига, когато нозете на човеците преминаха през портата на завистта, стана така, че екранът просто изчезна, а сърцата на самите човеци бяха завинаги обладани от силни демони на завист. Те просто нямаха път за връщане назад. Тогава аз погледнах към Господ, като Го попитах:
“Исусе! Това ли е начинът, чрез който дяволът улавя при тази порта?”
А Исус отговори:
“Никой не би могъл да измисли по-успешен. Понеже завистта се ражда там, където е явно Божието благоволение. Ето затова дяволът трябваше да натрапва това благоволение, докато напълно ожесточи неумрелия егоизъм. Така непременно се отваря врата за изкусителни демони, които знаят как да разпалят огъня на завистта, за да се опожари сърцето. А такова сърце започва да презира не просто Божия слуга, но Божието благоволение над помазаника…”
“А защо, Господи, сърцата така лесно се подават на завистта?”
Тук Исус отговори:
“Причината отново се крие в трите тъмни лъча на смъртта. В “аз”-ът, “мене”-то и “моето”. И тези, които гледаха на екрана как Божието благоволение стои върху Божия слуга, не можеха никак да проумеят, че Бог не благоволи в никой друг, освен в Себе Си. И ако Божият слуга е спечелил Божието благоволение, то е, понеже Бог е видял Бог в сърцето му и така е благоволил в Себе Си. Виж тогава отново въпросите на завистта. Понеже в тях непременно ще видиш тъмните лъчи на смъртта:
“С какво този е по-добър от нас? Той на най-святият ли ще се прави? Само на него ли Господ му говори? Какво толкова се прави на важен…”
А с какво, Стефане, Господ е по-добър от човеците?”
“Ами с това, че е Бог, Господи!”
“А тези, завиждащите, Бог и Божието присъствие ли са видели в пророка или са се измамили, че става дума за издигнато човешко “аз”?”
“Измамили са се, Господи!”
“А Бог на най-святият ли ще се прави?”
“Исусе! Само Бог е Свят и на Него подобава да е най-святият…”
“А тези, завиждащите, Бог и Божията Святост ли са видели в пророка или отново са се измамили в човешкото “аз”?”
“Отново са се измамили, Господи…”
“Разбираш ли тогава какво е завистта? Разбираш ли, че завистта е съблазън на сърцето, което не разпознава Бог и Божието действие в посочения от Бога съд? А кой друг да не разпознава Бог и Божието, освен плътските и земните? Кой друг да завижда, освен онзи, който не побира онова, което е от Божия Дух и бърза да приравнява Божието с човешкото? Не затова ли ти бе намразен и презрян? Понеже мнозина ти завидяха поради Моето благоволение над сърцето ти. Но можеха ли те да видят, че Аз живея в сърцето ти? Можеха ли да видят, че докато са ходели в земните си пътища след земните си похоти, твоето сърце е влизало от посвещение в посвещение? Можеха ли и те така да Ми дадат сърцата си, щото да посея в тях и след това да пожъна?
Но ето това е завистта, момчето Ми! Тя преследва всички Божии хора на всяко време и място. Завистта е отчаяният опит на егоизма да търси изравняване с Божието благоволение.
Но ето, сега отварям устата Си, за да предупредя всички и да ги призова на благоразумие:
Престанете да завиждате! Престанете да роптаете! Престанете да се съблазнявате поради Божието благоволение! Но вместо завист проявете усърдие! Вместо ропот – благодарение! Вместо съблазън – дръзновение! Защото никой не може да вземе върху себе си нищо, ако не му е дадено от Небето! Но ако Отец Ми е решил да ви даде, то сам Той ще положи в сърцата ви копнеж по Неговото, та да платите нужната цена от смирение и постоянство! Само така ще сте сигурни, че нозете ви не отиват по пътя на онова беззаконие, което е грях и хула против Божия Суверенитет…”
Господ спря да ми говори. А аз разбрах, че думите Му са повече от съдбоносни. Защото носят в себе си това просветление, с което разумните завинаги ще ликвидират всеки вход за духа на Корей към сърцата си. Аз не зная, скъпи ми братко, дали ти можеш да се зарадваш на Божието благоволение, почиващо върху помазаниците Му. Но искам със сигурност да знаеш едно:
Всеки, който се зарадва на Божието благоволение над Божий слуга, непременно сам е станал обект на същото благоволение. Защото само с Божието благоволение би открил в сърцето си радостта, която се радва повече на чуждото, нежели на своето. Амин и Амин!

Leave a Reply