ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – IV ГЛАВА

4. ПОРТАТА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО

А сега нека да продължа със следващото видение, което Господ ми даде. Защото Той отново ми каза:
“След като ясно видя портата на безгрижието, нека сега ти покажа и портата на лицемерието. Защото третата порта държи огромен дял от убити и покварени. Затова виж как изглежда тя…”
След думите на Исус пред очите ми се появи третата порта. Тя изглеждаше твърде странно. Понеже наподобяваше на театрална сцена със спуснати червени завеси. Пред самата порта хиляди зрители държаха маски пред лицата си. Имах чувство, че това е нещо като карнавал на суетата. Но когато Господ ме приближи до самите маски, то тогава изтръпнах. Защото зрителите държаха пред лицата си Образа на Исус. Те се покланяха един на друг и си казваха:
“Слава на бога! Слава на бога! Слава на бога! Слава на бога!”
И ето, че пред самата порта на лицемерието се появи охранен господин, който също държеше маска с Образа на Исус. Той извика към зрителите:
“Готови ли сме да бъдем свидетели на бога? Готови ли сме да занесем благата вест на човеците от света? Кажете “Амин” на това!”
Цялото множество изрева с възторг: “Амин!” А охраненият господин, все така държащ маската пред лицето си, отново извика:
“Нека призовем нашият господ! Нека му пеем! Нека го хвалим! Защото той премина през завесата и ние също ще тръгнем след него…”
Само след миг завесата пред портата се разтвори. Точно тогава пред маскираните човеци излезе още по-изкусно маскираният дявол. Той протегна ръце към пеещите и хвалещите го човеци, като извика:
“Елате мои благочестиви и праведни! Елате всички вие, които сте търсили лицето ми!”
Миг след това целият маскарад се развълнува. И човеците се втурнаха, за да отидат при дявола, който отново се шмугна зад завесата. Така през самата завеса, която измамно скриваше мрака и тъмнината, започнаха да преминават множества от хора, сигурни и убедени, че отиват при Бога. А Исус ми каза:
“Виж тези хора. Защото измежду всички нещастни човеци на земята, тези са най-нещастните. Понеже никой от тях не е сигурен, че е изработил Образа Ми, но държи пред лицето си маска, за да спечели общото одобрение. На такива в сърцата владее страхът. Страхът да признаят пред самите себе си, че са същите стари и земни човеци. Страхът да бъдат отхвърлени като плътски. И ето затова те играят ролята на свръхдуховни, за да скрият зад маската цялата си нечистота и поквара. Защото когато стоиш сред лицемерни, и ти самият ставаш лицемерен. А в такъв театър всеки играе ролята на Исус…”
Замислих се над думите на моя Господ. Те наистина показваха колко голяма е трагедията на лицемерните. Трагедия – да се опитваш да играеш Образа, вместо да го изработиш вътре в себе си. Трагедия – да криеш старото си лице, а не да се отречеш от него. Трагедия – да участваш в спектакъл, в който ти лъжеш другите, че си това, което не си, а те самите те лъжат, че ти вярват.
Затова те моля, братко мой!
Излез от обществата на лицемерните!
Защото лицемерието е вяра в маската, а не в Образа!
Такава вяра не може да спаси, но непременно ще отведе човека до портата на смъртта. И когато маската от лицето падне, тогава ще дойде справедливият гняв на Бога, който се е трупал против всички, за които Евангелието не е било живот, но театър.

Leave a Reply