ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – III ГЛАВА

3. ПОРТАТА НА БЕЗГРИЖИЕТО

След думите на Исус пред очите ми се появи и втората порта. Тя впечатляваше сърцата на човеците с измамния си вид. Понеже самата порта светеше като небесна дъга, а пространството зад нея изглеждаше като синьото небе, по което плуваха ефирни облаци. Измамата беше тотална. Тя караше абсолютно всеки, който види портата, да я пожелае в сърцето си и да се стреми към нея. Докато все така я гледах, Исус ми каза:
“Виж втората порта. Защото това е портата на безгрижието. И внимавай на лъжливите знамения, които дяволът ще покаже тук…”
След думите на Исус вниманието ми беше приковано към самата порта. Така забелязах как сред ефектната дъга се появи двойник на моя Господ. Той поразително приличаше на Исус и аз в себе си знаех, че това е максимумът в измамите и хитростите на дявола. Тогава мнимият Исус вдигна ръце и каза на хилядите пред портата:
“Дойдете при мене всички вие, които сте обременени и отрудени, и аз ще ви успокоя. Дойдете при мене и няма да имате никакви грижи…”
Думите на лъжеца имаха такъв ефект, щото след това портата беше атакувана от стотици хиляди човеци. Те бързаха да влязат през ефектната дъга, но миг, след като влизаха, изчезваха зад измамно синьото небе, за да попаднат сред смолата и тъмнината на дявола. Тогава попитах Господ:
“Господи, къде се крие силата на този мним Исус? Защо той е толкова успешен? Какво тук измамва сърцата на човеците?”
А Исус ми каза:
“Няма по-удобен и по-приятен от онзи бог, който не те кара да вдигнеш кръста си, но тъкмо обратното – представя ти Спасението като безгрижие.
Как ли тогава да му откажат онези, чиято плът не е погребана с цялото старо естество? Не разбираш ли, че безгрижието в това фалшиво християнство е именно сламката, за която се хваща давещата се плът? Нещо повече – този мним Исус така е излъгал поклонниците си, че всички те до един са решили, че именно това ще да е вярата – в следването на един Исус, където липсва дяволът. Но това ли е Моето учение? Защо мнозина отиват при този мним Исус, който им казва:
“Ще бъдете обичани от всички поради моето име. Наближава час и сега е, когато всеки, който ви прегърне и благослови, непременно ще върши Божията воля. И това ще сторят, защото са познали както мен, така и отец ми…”
А знаеш ли колко много пасва безгрижието на човеците, които не искат да вдигнат кръста си, нито да пострадат за Господа? Но именно затова на влизащите през тази порта ще се изпълни писаното:
“Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие…” (Притчи 1:32)
Спомни си тогава твоя собствен живот и Ми кажи:
Кога започна да усещаш атаките на дявола? Кога стана явна за сърцето ти неговата съпротива?”
“Господи мой! Дяволът стана явен за мен тогава, когато и Ти стана явен. Докато Ти беше скрит, и той беше скрит. Но когато се яви Ти, се яви и той…”
“А знаят ли Моите тази тайна на духовния свят? Знаят ли това непоклатимо духовно правило, което гласи, че:
Явяването на Христос винаги води до явяване на дявола!
А така непременно ще проумеете второто непоклатимо правило, подобно на първото. И то гласи, че:
Умирането на Христос винаги води до умиране на дявола!
Попитай тогава днешните пастири, болни от високоумие и гордост и нека те ти отговорят:
Какво е това християнство, в което липсва гонението от дявола? Какво е това християнство, което е хвърлило измамната си пелена върху цялото мнозинство, което по конференциите си пее и танцува, сякаш че вече е извървяло целия път и стои пред портите на Сион? Какво е това християнство, което е забравило кървавите капки по челото на своя Господ и участта на Святите Му Апостоли? Какво е това християнство, което живее в света, който все повече диша злобата и яростта на дявола, а едновременно с това живее така, сякаш че няма дявол? Не разбират ли безумците, че ако нямат съпротива на пътя си, то е, понеже са тръгнали надолу, а не нагоре? Защото само към вървящите надолу дяволът показва благоволение и спира всяка съпротива. А именно така се ражда поколението на безгрижните. Поколението на тези, които убиха Христос, за да нямат гонение от дявола. Такива с измамно задоволство цитират думите на Апостола Ми Павел:
“А аз желая вие да бъдете безгрижни…” (1 Коринтяни 7:32)
Но никак не искат да живеят в продължението на Павловите думи, свързани с грижата за това, което е Господно. Затова запиши думите Ми на книга и ги дай на братята и сестрите си. Защото днес е време, когато или ще се покаете и ще тръгнете по Пътя на всяко съпротивление, за да влезете през много скърби в Небесното Царство. Или ще се върнете назад и ще отстъпите, за да вярвате в един мним Исус, който е решил проблема с гонението от дявола, за да стигнете до портата на безгрижието. А пък пред тази порта непременно има една невяста, но тя не е Моята. И на тази невяста на лукавия Аз, Господ и Бог Исус Христос, заявявам:
“Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друга; няма да стоя вдовица, нито ще зная що е да се обезчадя. И двете тия неща ще дойдат върху тебе внезапно, в един ден, обезчадяване и вдовство; в пълна мярка ще те постигнат, въпреки многото ти чародейства и голямото изобилие на обаянията ти. Понеже си била дързостна в нечестието си, и си рекла: Никой не ме вижда – понеже мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, и си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, затова ще дойде върху тебе зло, без да знаеш отгде се явява; и беда ще те нападне, без да можеш да я умилостивиш; ще дойде внезапно върху тебе и опустошение без да ти е било известно…” (Исайя 47:8-11)
Братко мой! Верни ми приятелю!
Разбираш ли думите на Господ?
Знаеш ли кои са тези, които не знаят отгде ще се яви злото?
Това, братко мой, са безгрижните! Това са онези, които са повярвали в измамното въплъщение на дявола, за да вървят с един мним Исус, при който нямало гонение…
Но каква ще е сетнината на такива? Не са ли вързани завинаги към вдъхновителя си? Не са ли придобили те унищожителна инерция по пътя надолу, та никак да не могат да спрат, но непременно да преминат през портата на смъртта?
Именно затова във видението с портата на безгрижието аз видях как тя беше атакувана от стотици хиляди. Понеже всички тези намериха за удоволствие общението с дявола. Те забравиха Живота на Исус. Те никак не си спомниха живота на Апостол Павел, нито думите му в посланието:
“Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…” (2 Коринтяни 12:10)
Пожелай тази немощ, скъпи ми братко!
Пожелай издигането нагоре, когато всички край теб препускат надолу. Защото колкото по-явна е злобата и гонението на дявола против сърцето ти, толкова по-реален и превъзходен е Господ, Който държи ръката ти.

Leave a Reply