ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – II ГЛАВА

2. ПОРТАТА НА СЕБЕПРАВЕДНОСТТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека сега ти разкрия нещата, които Господ показа на сърцето ми. Защото портите на смъртта наистина са с огромна власт и сила. И само човеци, които са се облекли с Духа на Господ и живеят в небесните места, могат да превъзмогнат над тези порти. Господ Исус отново беше дошъл към духа и сърцето ми, като ми каза:
“Нека сега да те заведа, за да видиш отблизо портите на смъртта…”
Така, след думите Му, пред очите ми се разкри видение. Аз наистина виждах седемте порти на смъртта и през тях преминаваха хиляди човеци. Всяка порта впечатляваше с нещо, което я правеше различна от останалите и същото се отнасяше и за човеците. А Исус продължи да ми говори, казвайки:
“Виж първата порта. Защото тя е порта на себеправедността…”
Погледнах самата порта и забелязах, че тя беше украсена празнично, като параден вход за победители. Минаващите през нея бяха облечени във великолепни дрехи. Лицата им бяха натруфени с грим, а по дрехите им имаше всякакви разкрасяващи подробности, като ордени, медали и почетни значки. Докато човеците пристъпваха към портата, стъпките им бяха придружени от оглушителни ръкопляскания, въпреки, че публика така и не се виждаше. А самите преминаващи човеци, сякаш за да засилят ефекта от собственото си преминаване през портата, започнаха възторжено да викат:
“Алелуя! Алелуя! Алелуя! Ние сме праведни! Ние сме благословени! Ние сме спасени! Ние сме Божият народ на земята…”
Изумлението ми беше пълно. Тези хора отиваха към смъртта с такова самочувствие, сякаш, че Сам Господ Исус им беше предводител и прицел на следване. И докато все още не можех да разбера какво беше измамило тези човеци, Господ се приближи към мен и ми каза:
“Забелязваш ли дрехите на тези човеци?”
“Да, Господи! Това са едни много привлекателни и меки дрехи. И до колкото виждам, са от най-фина коприна…”
“Точно така, момчето Ми. Това са именно дрехи от коприна. Защото има една коприна, за която Църквата Ми не знае нищо, но сега непременно ще разбере. Но ти преди това Ми кажи:
В меки дрехи ли благоволи твоят Господ? Меки дрехи ли трябва да обличат човеците, които се стремят към Небесното Царство?”
Въпросът на Исус беше така зададен, че без всякакво съмнение Му отговорих:
“Господи мой! Когато се обърна към човеците, за да им говориш за Йоан Кръстител, който беше изпратен от Отца, за да направи прави пътеките за Теб, Ти им каза:
“Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? Човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? Пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: “Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе.” Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него…” (Матея 11:7-11)
“Значи, както сам се убеждаваш, онези, които носят меки дрехи от коприна, живеят в царските дворци. И нека никой, който сега прочита думите Ми, да не е толкова плътски, щото да реши, че Господ му говори за дрехите на плътта. Плътта нищо не ползва и думите, които сега говоря, Дух са и Живот са.
Затова нека отново да те върна на видението. Какво забеляза при портата на себеправедността?”
“Господи, видях хора, облечени в копринени дрехи, които пристъпваха с огромно самочувствие и викаха “Алелуя”. И именно това ме учуди…”
А Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Няма нищо по-печално от човеците, които викат “Алелуя” и така заминават към ада. Няма нищо по-отвратително за Небето от непокаяни и неизчистени сърца, които не само, че се имат за праведни, но дори демонстрират това по явен начин. Спомни си тогава думите Ми в Евангелието. Защото Аз ви говорих за един бирник и един фарисей, които влязоха в Храма да се молят пред Лицето на Господ. А какво се случи тогава?”
“Господи Исусе! В тази история фарисеят се молеше, като казваше:
“Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия…” (Лука 18:11-12)
А бирникът, като не смееше дори главата си да повдигне, удряше гърдите си и казваше:
“Боже бъди милостив към мене грешника…” (Лука 18:13)
И тогава Ти, Исусе, заяви на всички ни думите Си:
“Казвам ви, че този (бирник) слезе у дома си оправдан, а не онзи (фарисей); защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси…” (Лука 18:14)
“Точно така, момчето Ми. Но ти все още не си видял дълбокото в думите на твоя Господ. Затова нека те попитам така:
Спомняш ли си кой от Евангелието беше бирник? И кой беше този бирник, в чийто дом Господ трябваше да престои?”
“Исусе, това беше бирникът Закхей. В дома му Ти донесе Божието Спасение!”
“Не бързай толкова да отидеш до Спасението! Но вместо това Ми кажи как се развиха нещата между Мен и Закхей? Какво стори той и какво сторих Аз?”
“Исусе, Закхей се качи на една черница, за да Те види, понеже беше малък на ръст…”
“Значи, както сам се убеждаваш, малките на ръст обичат да се качват на черници… Нали така?”
“Да, Господи!”
“А какво сторих Аз, като погледнах на Закхея?”
“Исусе! Словото Ти предава съвсем точно за това с думите:
“Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти. И той побърза да слезе, и прие Го с радост…” (Лука 19:5-6)
“Значи Аз трябваше да погледна нагоре към черницата и да кажа на Закхей да слезе… Не те ли учудва това? Как е възможно Превъзвишеният и Свят Господ да гледа нагоре, след като всичко е в подножието Му?”
“Господи, Словото говореше за Закхей, че беше малък на ръст. Именно за това той се качи на черницата. А тогава явно, че е станал твърде висок, за да накара и Самият Господ да погледне нагоре…”
Исус се усмихна и протегна ръка, като погали главата ми. А после каза:
“Точно така, момчето Ми. Ето това е скритият духовен прочит на Моето Евангелие. Защото всеки човек, който се качи на черница, непременно иска да стане по-висок от Господа и Бога. И именно това ти разяснява защо човеците във видението с портата на себеправедността, са облечени с меки дрехи от коприна…”
Все още не разбирах дълбоката мъдрост от устните на Исус. А Той, за да ми помогне, каза:
“Ако човеците носят дрехи от коприна, то не трябва ли преди това да я има и самата коприна?”
“Да, Господи! Трябва…”
“А как се създава коприната?”
Думите на Исус бяха Небесна Светлина за сърцето ми и аз Му казах:
“Прости ми, Господи, че наистина съм сляп и не виждам като Теб! Понеже коприната се създава именно от листата на черницата, които се дават за храна на малки червейчета, наричани “копринени буби”…”
Тук Господ продължи с твърд и категоричен Глас, като ми казваше:
“Представи си тогава хиляди по хиляди човеци, които се качват на черниците на себеправедността с надеждата, че много по-лесно ще Ме видят. И представи си как всред листата на техните черници пълзят демони на гордост и превъзнасяне, които непременно изтъкават с внушенията си нужната коприна. Ще искат ли тогава всички тези човеци в меки дрехи да слязат от дървото на греха? Ще искат ли да си спомнят как Аз казах на Закхей: “Слез скоро!” И когато дори Господ се принуждава да погледне нагоре, то това не иде ли да ти покаже, че меките дрехи никак няма да осигурят Спасение и Вечен Живот на притежателите си?”
“Така е, Исусе! Понеже Ти каза, че стана Спасение за дома на Закхей. Но това се случи, когато той слезе от дървото…”
“Предай на всички думите Ми. Предай им Святата Заповед, която сега изричам:
Слезте от дървото на гордостта и превъзнасянето! Слезте от черниците! Понеже в листата на тези черници всякога ще има измамителни червеи на дявола, които да ви доставят и нужната коприна. А тази коприна е именно себеправедността! Тя е, която кара мнозина да се възгордяват и превъзнасят, за да тръгнат към портата на смъртта и така завинаги да бъдат отлъчени от Мен и от Моето присъствие! Помнете думите Ми, че онези, които носят копринени дрехи, винаги ще бъдат в царските дворци на дявола. Защото именно те са земните царе с още по-земните си поданици. И грехът на тези пред Господа е огромен. Понеже с измамна гордост обличат красиви дрехи над грозните си помисли, без дори да се замислят, че за всяка копринена нишка е нужен червей.
Кажи Ми тогава:
Какво ще стане с човеците, които винаги са обичали червеите и не могат без тяхната коприна?”
“Господи, на тях ще се сбъдне изговореното от Твоите уста. Понеже Ти предупреди всички такива, като им каза:
“И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла, дето “червеят им не умира, и огънят не угасва”… ” (Марк 9:47-48)
А Исус допълни, като каза:
“С видението, което ти дадох върху портата на себеправедността, разумните непременно ще разберат кой червей не умира и кой огън не угасва. Затова виж и сетнината на такива…”
След последните думи на Господ аз отново виждах човеците, които преминаваха през портата на себеправедността. И от самите недра на ада започна да излиза огън, който пламна по копринените им дрехи. А изсред гънките на самата коприна запълзяха червеи на гордост и превъзнасяне. Тогава Исус каза:
“Тези вече получават дела, който са искали. Затова нека да те заведа при втората порта, където ще видиш още по-впечатляващи знамения…”

Leave a Reply