ПОРТИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА I – НАЧАЛО

ПЪРВА ЧАСТ: ПОРТИТЕ НА СМЪРТТА

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам, че словото на тази книга ще бъде за сърцето ти като един дългоочакван отговор от Господа. Защото в това измамливо и объркано време мнозина имат нужда от светлина върху пътя, по който вървят. Аз не зная дали ти си даваш сметка за последствията от ходенето си и стоенето си. Аз не зная дали се съобразяваш с Бога или не. Но искам да знаеш, че в Божието Сърце днес е събрана милост, огромна като океан. Защото Небесният ни Баща наблюдава целия свят. Той не е като земните бащи, които се грижат само за собствените си деца. Той вижда всяко сърце, ако и всяко сърце да не Го вижда или познава. Всяка въздишка и болка, всеки вик и стон, всяка рана и удар, преди да стигнат до нас, вече са видени от Него. Преди ние да усетим и изпитаме каквото и да е зло, то е било допуснато и заповядано от нашият Небесен Баща. А Той никога не е искал да заставаме като прицел на стрелите на Злото. Но когато всички живеем в свят, потънал в лукавия, и вървим против Божията Воля и принципи, то тогава Злото бързо ни настига и ние сме твърде уязвими от него.
Преди години, когато за първи път очите ми започнаха да наблюдават пораженията от Злото, аз имах жестоко утеснение в душата си. То се дължеше на моята човешка слабост и невъзможност ако не да победя Злото, то поне да го огранича. Спомням си как при моя лична злополука бях в “Пирогов”, където превързаха наранената ми ръка. И трябва да ти кажа, че колкото остра беше болката от раната на ръката ми, толкова по-остра стана болката в сърцето ми. Защото докато чаках да ме превържат в манипулационната стая, очите ми видяха злощастия, каквито рядко бих видял в собствения си живот. Сякаш, че над всички тези наранени и претърпели злощастие хора стоеше смъртта. Тя не приличаше на вещица с коса, която бърза да прибере душите в ада. Не! Тя по-скоро беше като раззината паст на огромно невидимо чудовище, което гълта с огромен апетит погиващи хора. Хора, които само преди часове са били на работата си или сред града. Хора, които никога не са предполагали колко жестока може да стане съдбата. Хора, чиито планове са били съкрушени, а вроденият им оптимизъм е отстъпил място на ужаса. Ужас, който би се предал само с едно изречение:
“Как ще живея отсега нататък?”
Виждаш ли, скъпи ми братко, че човеците задават подобни въпроси, когато е станало твърде късно? Те винаги са считали, че битието и съдбата са им длъжни. Длъжни да им осигурят безметежно съществуване без оглед на състоянието на сърцата им. Подобни въпроси след преживяно злощастие, са истинското злощастие за човеците от света. Защото те никога не са живели. Те може да са съществували и да са изглеждали относително живи в собствените си очи, но това никак не намалява истинността на факта, че не са принадлежали към Живота. Напротив – самите им нозе са се стремили към смъртта. И когато същата тази смърт е отворила челюстите си, за да осакати и опропасти съдбите, едва тогава нейните жертви започват да задават закъснелите си въпроси. По-късно, след години, когато Господ Исус започна да ме води със Себе Си и да отваря очите на сърцето ми, аз видях и разбрах много повече от онзи миг, когато душата ми се ужаси от видените злощастия. Тогава разбрах, че няма незаслужена съдба. И сърцето ми започна твърде много да внимава в думите на библейските стихове:
“Както врабче в скитането си, както лястовица в летенето си, така и проклетия не постига без причина…” (Притчи 26:2)
Ако започвам именно така настоящите разсъждения, то е, понеже Господ Исус дойде към мен, за да ми даде водителството Си и благоволението Си в проумяването и разбирането на Живота и смъртта. Защото както към Живота, така и към смъртта се преминава през порти. И тези порти не са като портите на земните домове, които бихме заключили или отключили. Тези порти са нашето сърдечно общение с една от двете духовни сили – с Бога или с дявола. Всяка от тези порти кани по някакъв начин човешките сърца. И няма човек на земята, който да не влиза през едните или през другите порти. Няма човек на земята, който да не срещне в съдбата си портите на Живота и смъртта. Аз исках да разбера това. Нещо повече – имах готовност за подобно знание, понеже години наред Господ е подготвял сърцето ми и е прибавял малки щрихи към пълното разбиране на тези най-дълбоки въпроси на човешкото битие. И сега, когато Той вече беше дошъл при мен, аз наистина усетих колко огромна е привилегията да дам на братята и сестрите си подобно слово. Затова нека сега ти предам думите на моя Спасител и Господ. Ето как Той се обърна към мен:
“Аз бях Този, Който докосна спомените ти и извадих в мислите ти онези ужасни гледки на злощастие. Защото тогава сърцето ти се напълни със скръб и болка и ти не разбираше причините за човешкото злощастие. Ти не можеше да знаеш, че тези, поразени от Злото човеци, са влезли надълбоко през портите на смъртта. Ти не можеше да знаеш, че те са предали сърцата си на самия дявол и така са попаднали под проклетия. Но сега Аз дойдох при теб, за да дам на сърцето ти едно от най-съдбоносните послания, идещи от Небето. Посланието за портите на Живота и смъртта. Посланието, с което ще призова всички сърца на покаяние и възвръщане към Бога. Защото последното време е време на най-изобилната Божия Милост и най-ужасната дяволска ярост. И ако Милостта на Отца ще бъде като океан за преминалите през портите на Живота, то яростта на дявола ще е като завличащ порой за преминалите през портите на смъртта.
Но колко от вас познават портите на Живота и смъртта? Колко от вас знаят какво е Живот и какво – смърт? Колко от вас знаят как се напуска смъртта и как се влиза в Живота?”
Слушах въпросите на Исус и сякаш, че не бях подготвен за тях. Наистина, братко мой, колко от нас знаят какво е Животът и какво – смъртта? Докато все така не можех да отговоря, Исус отново продължи да ми говори, като казваше:
“Нека сега да те заведа в духовния свят, за да видиш оттам същинското състояние на земята и на ония, които живеят по нея. Защото всички вие трябва да видите портите…”
След последните Си думи Господ Исус вдигна духа ми и само след миг пред сърцето ми се разкри покъртителна гледка. Очите ми виждаха земята, разделена на седем черни и буйни потока. А самите потоци не бяха от вода, та да реша в сърцето си, че са реки. Не! Това бяха огромни върволици от човеци, наредени в дълги километрични колони. Те вървяха в самите устия на потоците и никак не можеха да ги напуснат. Тогава Господ ми каза:
“Наблюдавай онова, което сега ще ти покажа. Защото човеците в тези потоци непременно бързат, за да бъдат погълнати от портите на смъртта…”
Действително, че човеците се движеха бързо. Нещо повече – очите ми съзряха, че самите потоци се вливаха във порти, зад които всичко се събираше в огромна река. Това беше черна и смолиста река. Представи си разтопена и кипнала смола, която полепва и никак не може да се изтрие. Множествата от човеците, преминали през портите, буквално се къпеха в тази смола и ставаха черни като нея. А изотдолу на самата смолиста река явно че гореше огън, понеже огромни мехури се издигаха от дъното на реката, а после бавно се пукваха на повърхността. Докато гледах ужасната гледка, аз имах силата само да попитам Исус:
“Господи, каква е тази река?”
А Исус каза:
“Това е смъртта. И нека никой не те кара да мислиш, че ти говоря за смъртта, като внезапен край. Не, Стефане! Аз ти говоря за смъртта, като състояние на вътрешния човек, на самия дух, който е уловен от лепкавите примки на смъртта. Но тази смърт, която е най-голямото дело на Сатана, не би била възможна, ако не съществуваха портите й, които засмукват и поглъщат съдбите на целия свят. Твоят Отец отдавна е видял тази река на смъртта и нейните седем порти. Виж тези порти…”
След думите на Господ аз погледнах на портите на смъртта и ги записах, според както Бог ми ги показа. А ето ги и тях:
Първата: Портата на себеправедността
Втората: Портата на безгрижието
Третата: Портата на лицемерието
Четвъртата: Портата на похотта
Петата: Портата на завистта
Шестата: Портата на алчността
Седмата: Портата на яростта
Така, след самото записване, Господ ми каза:
“Аз ще ти дам духовен поглед върху тези порти. Защото всички трябва да ги видят и изпитат със сърцата си в Истината. Защото ако потоците в това видение непременно се превръщат в река от пламтяща смола, то е, за да се изпълни Божието Слово над онези, които живеят под духа на Едом. А кои са те?”
“Господи Исусе! Това са всички, които продават първородството си, подобно Исав. Ако в това видение аз виждам седемте потока, които водят до портите на смъртта, то именно това ще да са потоците на Едом, за които Отец каза чрез пророка Си Исайя:
“Потоците на Едом ще се превърнат в смола, и пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтяща смола. Няма да угасне ни нощем ни денем; димът й ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века…” (Исайя 34:9-10)
“Точно така, момчето Ми! И ако някой не внимава на това пророчество, но хвърля зад гърба си Божиите думи, то за такъв няма да има Спасение до века. Но сега нека ти покажа портите на Живота. Защото ако някой се нарича Христов, той непременно е преминал през тези порти…”
След думите Си Господ ми даде друго видение. Тогава сърцето ми се намери в небесните места на Святия Дух. Те бяха озарени от Славата на Бога и блестяха с всичките цветове на дъгата. Така забелязах, че във всеки цвят на дъгата имаше по една порта. И очите ми видяха как през самите порти преминаваха Божии хора, облечени в светли и ефирни дрехи. Самият вид на дрехите ме порази до дъното на сърцето. Защото една дума обясняваше небесното облекло. Тя беше Святост. Святост, толкова нежна и крехка, толкова въздушна и чиста, че в земните думи няма аналог, с който да бъде обяснена. А Исус, като погали главата ми, каза:
“Виж тези седем порти, защото именно през тях се влиза в Живота на Отца Ми…”
Погледнах към портите и забелязах как Небесната ръка на Твореца беше белязала всяка от портите с определен печат. А ето и самите порти:
Първата: Портата на Смирението
Втората: Портата на Благочестието
Третата: Портата на Братолюбието
Четвъртата: Портата на Твърдостта
Петата: Портата на Искреността
Шестата: Портата на Щедростта
Седмата: Портата на Милосърдието
Миг, след като записах вида и броя на портите, Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Аз ще ти дам духовен поглед и върху тези порти. Защото всички трябва да Ме познаят като Пътят, Истината и Животът. Защото явлението на Човешкия Син непременно ще се сбъдне, според както съм казал:
“И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава. А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава…” (Лука 21:27-28)
Кажи Ми тогава:
Какво ще видят Моите, когато повдигнат главите си към облака на Божията Слава? Какво обеща Отец Ми, като белег на Вечния Си Завет, когато се кле на Ноя и потомството му?”
“Господи Исусе! Отец се обеща, че когато докара облак на земята, непременно ще постави за белег дъгата, която ще се яви в облака…”
“А не са ли портите на Живота именно Дъгата? И не затова ли ти дадох да видиш как се влиза в Живота на Отца Ми?”
“Точно затова ми даде прекрасното Си видение, милостиви Господи!”
“Виж тогава другото, което мнозина няма да видят. Защото портите на Живота са единствената алтернатива пред портите на смъртта. Затова сравни Божиите порти с дяволските…”
Погледнах на Господ и на Светлината, която излизаше из устата Му. А после Му казах:
“Исусе! Наистина е така! Защото портите на смъртта са седем и те са съответно себеправедността, безгрижието, лицемерието, похотта, завистта, алчността и яростта. А портите на Живота също са седем и те са съответно Смирението, Благочестието, Братолюбието, Твърдостта, Искреността, Щедростта и Милосърдието. И като помисля, Господи, виждам седем дълбоки истини, които гласят, че:
Само със Смирение ще превъзмогнем над себеправедността.
Само с Благочестие ще превъзмогнем над безгрижието.
Само с Братолюбие ще превъзмогнем над лицемерието.
Само с Твърдост ще превъзмогнем над похотта.
Само с Искреност ще превъзмогнем над завистта.
Само с Щедрост ще превъзмогнем над алчността.
И само с Милосърдие ще превъзмогнем над яростта…”
Исус се усмихна. А след това добави:
“Който е разумен, нека Ме последва във виденията, които ще дам на слугата Си. Защото Животът е най-съвършената изява на Святия Дух. Но до тази изява стигат само онези, които Ме познават като Пътят и Истината. И ако някой не е тръгнал по Пътя, той никак не достига до Истината. И ако не е достигнал до Истината, то такъв няма Моя Живот и Живота на Отца Ми. Такъв просто е бил излъган от изкусителните порти на смъртта, за да намери сред тях и собствената си погибел. Затова, спомнете си думите Ми! Понеже днес е денят, когато възвръщам Сионовите пленници към Себе Си и им давам не просто да четат, но да живеят изреченото. Понеже на всички ви Аз казах:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Тези седем Небесни порти към Живота са същата тази тясна порта, за която предупредих. И тези седем порти на смъртта са същата онази широка порта, примамваща мнозина към княза на този свят. И ако някой не се покае и не отвърне сърцето си от портите на смъртта, то над такъв всякога ще лепне горящата смола на лукавия. Той непременно ще се нарече потомък на Едом, понеже е презрял Живота на Отца и е обикнал смъртта на лукавия.
А сега, преди да те посветя в дълбоките тайни на портите, нека ти покажа първородния на смъртта. Защото портите на смъртта са създадени от него, чрез него и за него…”
След тези думи Господ направи видението да се прекрати и към мен дойде Сила от Святия Дух, която укрепи духа и сърцето ми, за да издържа и разбера всичко, което Исус беше решил да ми даде.
Моля те, верни ми братко! Моля те, скъпи ми приятелю! Излез от духа на света и укрепи сърцето си със съвършените знания, които Исус ще ти даде чрез тази книга. Защото днес дъгата е изгряла над земята всред Небесните капки на Святия Дух. Във всеки от цветовете й стои по една порта, която те кани да я настигнеш и отвориш. А там, зад портите на дъгата, стои Онзи, заради Който дишаш, заради Който живееш и заради Който си роден. Понеже Той е, Който след като ти даде земния живот, идва, за да те дари и с Небесния. А до Този Живот се стига само през портите на Божията Святост и Любов! Амин и Амин!

Вашият коментар