ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – VIII ГЛАВА

8. МОЛИТВАТА ЗА БОЖИЯТА СЪВЪРШЕНА ЗАЩИТА

“…но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин]…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
С цялото си сърце те моля никога да не забравяш последните три видения, които Господ даде на моето сърце, а аз сега дадох на твоето. Защото змеят, звярът и лъжепророкът са тримата големи в царството на тъмнината. Те са другият дух, другият Исус и другото благовестие, които лесно се търпят от маловерните и религиозните християни.
Другият дух – Сатана – е силен да накара мнозина да приемат камъните му за хляб. И като нарекат закоравените свои “братя” – да се запечатат завинаги като негово потомство с изповедта на устата си.
Другият Исус – звярът – е силен да привлича мнозина към своя образ. И като ги хипнотизира да гледат това, което е долу – да приемат в сърцата си образа на кариериста, търговеца, насилника, книжника и фарисея.
Другият благовестител – лъжепророкът – е силен да привлича мнозина към своята измама. И като ги накара да повярват в силата на светското богатство – да ги превърне в римски войници, повторно проболи Господа на Славата заради лекия и разпуснат живот на гуляите и разкошеството.
Как тогава да се молим ние? И как да молим Отец да не ни въвежда в изкушение, след като очите на мнозината гледат към тъмната изкусителна троица? Отговорът на този въпрос е в последното видение, което Исус ми даде, като свързано със седмата от вратите към Божието Сърце. Затова нека и аз премина към него.
В мига, в който Исус докосна главата ми, видението с високата планина и лъжепророка се прекрати. И очите ми отново видяха Елеонския Хълм и седемте врати на Христовата Молитва. А Господ, като ми сочеше с ръка към седмата и последна врата към Божието Сърце, каза ми:
“Сега се приготви да видиш каква е Последната Молитва на твоя Господ. Защото както съм имал Последна Молитва като Човешки Син, така имам и Последна Молитва като Божий Син. И това е Молитвата за превъзмогването и устояването на всичките Ми братя и сестри в този последен час…”
След тези думи Исус хвана ръката ми и двамата с Него тръгнахме към седмата златна врата, която светеше на Елеонския Хълм. И пред самата врата Исус ме запита:
“Ти помниш ли Моя Живот, записан в Евангелията? И знаеш ли къде е мястото, където беше най-усърдната молитва на Човешкия Син?”
“Да, Исусе! Помня това място. То отново е на Елеонския Хълм. Защото, като се отдели на един хвърлей камък от мястото, където бяха учениците Ти, Ти коленичи пред Отца и Му се молеше…”
“А какво стана с учениците Ми, докато Аз се молех на Отца Ми? Пребъдваха ли учениците Ми в Моята Молитва? Пребъдваха ли тогава, когато Човешкият Син се предаваше от Юда в ръцете на първосвещениците?”
Думите на моя Господ бяха заредени с голяма болка. И от болката Му аз разбирах, че въпросите Му бяха по-скоро пророчески и не целяха да ми припомнят онова, което прекрасно знаех. Затова Му отговорих:
“Господи мой! Аз усещам с цялото си сърце колко голяма е болката Ти. Защото ако някога Твоите заспаха и не пребъдваха в Твоята Молитва, то същото може да се каже и за днешните…”
В отговор на думите ми Исус вдигна ръката Си и посочи напред, като ми каза:
“Ето, Стефане! Сега Аз ще се помоля на Отца Ми за последната Ми Жива Църква на земята…”
След тези думи Исус падна на коленете Си. И като вдигна ръцете Си към Небето, казваше на Отец:
“Святи Мой Отче! Аз сега се моля и ходатайствам за Моята последна Невяста. И като издигам ръцете Си към Тебе, моля Те:
Избави от лукавия чедата Си! Защото Царството е Твое! И Силата и Славата до вековете! Амин! Ти, Святи Мой Боже, изпълни сега Молитвата на Твоя Син. И дай на слугата Ти да намери онази, която Си избавил от лукавия и тя е станала жена по Сърцето Ти. Дай му да намери будната и да я доведе при Младоженеца!”
След тези думи на Исус златната врата се отвори, а Светлината на Отца огря лицата ни. А тогава Исус се обърна към мен и с настоятелен поглед в очите Си ми каза:
“Ти премина през всичките шест врати на Божието Сърце, а сега имаш достъп и до седмата. Но тук твоят Бог и Отец иска не само теб, но и цялата Ми Жива Църква! Върви и доведи Невястата Ми! И нека пророческото слово, което изливах през годините в сърцето ти, да върви преди тебе. За да подготви онази, която обича думите Ми и познава Гласа Ми…”
Така аз тръгнах надолу по пътеката на Елеонския Хълм. А едно Небесно сияние застана пред нозете ми, като осветяваше всичко около себе си. И ето, че след като бях вървял стотина метра, видях гледка, която разтърси сърцето ми. Защото там, под клоните на маслинено дърво, лежаха стотици жени. Всички те бяха заспали, а ръцете им отпуснати небрежно, бяха изтървали светилниците си. Нито един от светилниците не светеше, понеже се бяха катурнали и маслото беше изтекло в земята. И въпреки, че сиянието пред нозете ми освети жените, нито една от тях никак не се събуди, но всички продължаваха да спят. Погледнах към Небето, осеяно със звезди, и извиках към Отец, като Му казвах:
“Моля Ти се, Отче мой! Дай ми сила да събудя тези невести! Защото Ти и Господ ме чакате горе, на Елеонския Хълм, където трябва да доведа Възлюбената…”
Ето, че лъч от Светлина се стрелна от самите звезди. И като докосна сърцето ми, накара ме да чуя Гласът на Отца, Който ми казваше:
“Силата, която искаш от Мен, ходи пред нозете ти! И ако тази пророческа Светлина на Моят Свят Дух не ги събужда, то напусто искаш от Мен нещо повече от онова, което съм ти дал. Защото Аз избавям от лукавия само онези, които искат да бъдат избавени…”
Не исках да повярвам думите на Отца. И затова, като се наведох над невестите, задърпах ръцете им и завиках, казвайки:
“Събудете се, Божии девици! Събудете се, понеже е последният час! Час, в който Господ нашият Бог отново е предаден от потомците на Юда!”
Но колкото и да дърпах ръцете им, девиците никак не отваряха очите си. И аз, в пристъп на огромна мъка и скръб, паднах по лице и възридах пред Отца, като Му казвах:
“Боже мой! Защо Си ми дал дял от толкова скръб? И защо не виждам Твоята Избрана?”
В този миг на риданието ми, усетих как над самия мен се простряха ръце, които нежно докоснаха главата ми. И един скъп и прекрасен на сърцето ми глас вече ми казваше:
“Аз никога не съм заспивала! Аз с радост и трепет съм чакала моя Възлюбен. И ето, че когато Светлината на Духа дойде откъм Хълма, аз се възправих и приготвих светилника си. И ти никак недей да скърбиш, че спящите не чуха призива ти. Но по-скоро се радвай, че Избраната те разпозна и прие в сърцето си…”
Обърнах главата си и погледнах над себе си, а сърцето ми видя Мария Магдалина.
Да, това беше Избраната на Исус! Това беше невястата, на която Господ много беше простил и тя много беше обикнала! Това беше будната, която отново беше готова да помазва с миро Исусовите нозе! Затова, като се изправих, с радост й посочих пътя към Хълма, като й казвах:
“Възлюбена от Отца и Сина! Господ ме прати, за да те заведа на Хълма, където са вратите към Сърцето на Отца! Нека се възкачим при Него! И нека бъдем готови да извършим всичко, което Той ще ни каже…”
След тези думи ние тръгнахме отново нагоре. И ето, че очите ми вече гледаха на Исус, Който се беше възправил. А Мария, като Го видя, затича се към Него и падна в нозете Му. А Той погали косата й, като й казваше:
“Ти си Моята Избрана, която остана будна докато Божият Син се молеше със Своята Молитва в последния час преди Своето завръщане. Ти беше, която научих да бди и да се моли, за да не падне в изкушение. Ти беше тази, която всякога помнеше думите на своя Възлюбен, когато казах на всичките човеци:
“Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта), да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете…” (Марк 13:35-37)
Ти беше, която премина с Мене през шестте врати към Сърцето на Отца Ми, за да влезеш сега и през седмата!”
След тези думи към Своята Невяста Исус се обърна към мен, като ми каза:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че ако искат да получат Божията съвършена защита, за да превъзмогнат над изкусителя, трябва да разпознаят в Мария Магдалина последната Ми будна и Вярна Църква.
Защото тя е, на която се явих като Възкресението и Живота! Тя е, която помаза нозете Ми с миро и ги покри със сълзите си! Тя е, която последва пратените от Отца Ми пророци и Словото на Божия Пророчески Дух я въздигна на Елеонския Хълм!
Колкото до другите девици, които заспаха небрежни и пропуснаха Мига, то такива на дело доказаха, че изкусителят им е по-скъп от Младоженеца. Защото, при все, че изпратих пророка Си да ги освети и събуди, те никак не се събудиха, нито се осветиха!
Но Моята Невяста, като знаеше, че е настъпил часът, в който Младоженецът се връща, бдеше в тъмнината и забеляза Светлината от слугите на Отца Ми!”
С огромно вълнение и благоговение гледах Господ и Неговата Невяста. Дълбоко в сърцето си разбрах, че всичко си е струвало цената. И гонението, и злобата, и яростта, и храчките. Защото да видиш как там – на Елеонския Хълм – пламти Любовта между Христос и Църквата – това ще рече, че Сам Отец е превърнал вярата ти в принос и молитвите ти в Дух. Амин и Амин!

Leave a Reply