ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – VII ГЛАВА

7. МОЛИТВАТА ЗА БОЖИЕТО ВОДИТЕЛСТВО

“…и не ни въвеждай в изкушение…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Съдейки по натиска от злобата и прелялата дяволска ярост, дошли към сърцето ми, аз вече бях сигурен, че Исус ще ме заведе в още по-дълбоко и благословено познаване на Божието Сърце. Защото силата на една врата не е толкова в самата нея, колкото в достъпа, който получаваш, когато преминеш оттатък.
Аз имам искрена болка и непрестанна мъка в сърцето си, когато гледам как много от братята и сестрите ми умират без Божието Водителство. Те бързат да предоверяват сърцата си на някой, който им казва, че имал водителство. И като не внимават на делата му и плодовете му, но се хипнотизират от думите му, малките във вярата тръгват след такъв водач, за да се сбъдне изговореното от Божиите устни, а именно, че слепецът води слепците в ямата. През всичките години на моята вяра аз падах многократно. И ако някой можеше да ме погледне отстрани, може би щеше да зацъка с език или да се хване за главата. А после да каже в сърцето си:
“Опазил ме Бог от такъв грешник…”
Но виждаш ли, братко мой?!! Било, че падах или се изправях, аз не престанах да държа ръката на Исус. Било, че я държах като удавник или с трепета на Невястата, заставаща до Него в Деня на Сватбата, аз нито за миг не исках да пусна тази светла и прободена ръка. Защото когато моите пръсти докосваха кръстните рани на Спасителя ми, то тогава в мен се разливаше такова Опрощение и Благодат, щото аз заобиквах Исус с още по-голяма сила. И Неговите думи към фарисея Симон, че на когото много се прощава, той много обича, станаха най-съкровен пристан за всичката ми вяра и надежда.
Причината да започвам с такива думи видението пред шестата от вратите към Божието Сърце, не е друга, но тази, че всеки от нас трябва да погледне дълбоко към сърцето си. За да види всичките си провали и падения, всичкото си несъвършенство и непълнота. И едновременно с това – всичката Благост и Милост, с които Отец окръжава чедата Си. Защото Той познава Своите Си и те също Го познават. И когато стане въпрос за Неговото Лично водителство – да разберем, че едни Той ще въведе на Вечерята при закланото Агне, но други непременно ще въведе в изкушение. За да паднат и никога да не станат. И като бъдат мамени в сърцата си – да мамят докато умрат. А в това отношение шестата от вратите към Сърцето на Отца е най-изобилната откъм Мъдрост, Откровение и Светлина. Затова нека и аз сега да ти кажа какви бяха думите на Господ към сърцето ми, миг преди Той да ме заведе при вратите на Елеонския Хълм. Ето какво ми каза Исус:
“Искам много да внимаваш на виденията, които ще се разкрият пред сърцето ти след шестата от вратите към Божието Сърце. Защото по отношение на съдба и пророчески белези, тази врата е единственият спасителен изход в това последно време. Затова нека сега да те заведа при самите врати на Елеонския Хълм…”
След тези Свои думи Исус докосна с ръка главата ми, тъй че Святият Хълм на Христовата Молитва оживя пред сърцето ми. И аз вече виждах как двамата с Исус стоим пред шестата златна врата към Сърцето на Бог Отец. А Господ, като ме погледна, ми каза:
“Иди сега и коленичи пред самата врата. И като смириш цялото си сърце, прочети какво гласи надписът върху нея…”
Послушал Исус, аз се приближих при вратата. А след това паднах на коленете си и наведох главата си. И ето, че след миг усетих себе си твърде безпомощен и малък. Толкова малък и толкова слаб, щото цялото ми същество вече знаеше, че мога да стоя само тогава, когато Той ме направи да стоя. И да бъда силен само тогава, когато Той ме дари със Силата Си. Затова, като погледнах на надписа на златната врата, тихо казах на Отца:
“Отче мой! Не ме въвеждай в изкушение…”
След думите ми златната врата се отвори. И Исус, като премина пръв през нея, се обърна към мен и вече ми казваше:
“А сега се възправи и последвай Човешкия Син. Защото чрез твоето свидетелство Аз непременно ще изоблича и порежа до кръв мнозина. Понеже тази е вратата, в която те се спънаха. И тук са изпитите, в които те се провалиха…”
Хванал силната ръка на Господ, аз се изправих. След това нозете ми вече преминаваха през вратата, а сърцето ми в твърде силно вълнение очакваше виденията от Исус. А тези видения наистина се явиха. Защото пред очите ми вече се простираше една огромна пустиня с бели и горещи пясъци. Докато се опитвах да отворя устата си и да кажа думи на Господ, Той се обърна и вдигна ръката Си, като ми казваше:
“Ето, момчето Ми! Сега си на първото от местата, където твоят Господ беше изкушаван от дявола. И след като Отец Ми е чул думите на сърцето ти и ти си поискал от Него да не те въвежда в изкушение, то приготви се да видиш кои биха издържали на изкушението в пустинята и кои биха се провалили. Защото ето това – да проумееш с ума си и да повярваш със сърцето си на онова, което ще ти се покаже – ще рече да стоиш така пред Отца Ми, щото Той наистина да не те въвежда в изкушение…”
След тези думи Исус тръгна напред, а аз Го последвах. Така известно време ние вървяхме всред самите пясъчни дюни, докато дойде момент, в който очите ми съзряха три тъмни силуета в далечината, от които сърцето ми трепна. Знаех, че и Исус вижда трите силуета и затова Му казах:
“Господи мой! Сърцето ми забеляза трима в далечината. И едно чувство на неприязън и смут дойде към мен…”
А Господ със съвършено спокоен Глас ми отговори:
“Нали ти казах, че сега те водя на първото от местата, където Аз бях изкушаван? А там, където има изкушения, няма ли изкусители? Затова никак не се притеснявай, но гледай и внимавай на всичко, което ще ти се открие…”
След тези думи Господ усили крачките на нозете Си и аз продължих да Го следвам. Така онези три тъмни силуета ставаха с все по-ясни очертания, тъй, че в тях разпознах змеят, звярът и лъжепророкът. И когато ние се приближихме досами тях, Господ твърдо ми каза:
“Това са тримата, на които е дадено да изкушават. Всеки от тях има собствено острие на изкушение, с което да напада човешкото сърце. И когато вие се молите с думите на Моята Молитва и искате от Отец Ми да не ви въвежда в изкушение, то тогава с очите на вярата гледате началото от мисията на Човешкия Син, Който беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
Но колко от вас разбраха знаменията на самите изкушения? Или колко от вас видяха остриетата и самите изкусители? Или колко от вас имаха Духа на Отца Ми, та да видят защо Той Ме изпрати в пустинята?
Кажи Ми, Стефане! Защо трябваше да отида в пустинята? Защо трябваше да стоя в пост и молитва четиридесет дни и нощи?”
Слушах думите на Исус и едновременно с това гледах към самите изкусители. И така разбрах, че тези тримата всякога са дразнели Божието Лице и са били най-омразните на Божието Сърце. Те са, които винаги са поставяли препятствия пред Божия народ и са връщали назад бунтовните и непокорните. Колко познато ми звучеше това! И самите въпроси на Исус ме тласкаха към правилния отговор. Затова Му казах:
“Господи мой! Като гледам на тези тримата аз разбирам, че наистина е имало причина Отец да Те доведе в пустинята. Защото в същата тази пустиня някога Го разгневи онова поколение, против което Той негодува четиридесет години. В същата тази пустиня мнозина Го огорчиха и презряха. В същата тази пустиня паднаха труповете на Божиите отстъпници. Но ето, че Ти се яви, за да носиш греховете на света. И дойде в пустинята, за да покажеш на всички, които Те обичат и Те следват, че с Твоята Сила и с Твоя Дух могат да превъзмогнат над изкусителя. И ако някога Бог негодува против бунтовните и непокорните четиридесет години, то четиридесет дни Сърцето Му гледаше смирението и покорството на Сина Му…”
Исус се усмихна на думите ми, а след това отново ми каза:
“Правилно си отговорил. Но сега искам да видиш какво беше и самото изкушение на Човешкия Син. Защото това е изкушението, което всякога ще преследва човеците, които се наричат с Моето Име. И от тези тримата, които стоят в пустинята, змеят е, който пръв идва, за да изкушава сърцата. Аз сега няма да ти показвам отново изкушението спрямо Човешкия Син, но ще видиш във видението как Сатана е силен да изкушава днешните…”
След тези Свои думи Исус вдигна ръката Си към Небето, като казваше на Отца:
“Отче Мой! Яви сега на слугата Си онова, което трябва да види. Дай му да проумее кои въвеждаш в изкушение и кои пазиш от лукавия…”
След думите на Исус видението се промени. Защото там в пустинята, се приближи тълпа човеци. С шумни възгласи и викове те се приближаваха към змея, звяра и лъжепророка, което накара тримата от тъмнината да се усмихват доволно. Колкото повече човеците се приближаваха към тъмната троица, толкова повече сърцето ми се свиваше от ужас и скръб. Защото това не бяха светски човеци, та да приема за нормално приближаването им към дявола. Не! Това бяха човеци, които държаха библии в ръцете си и по всичкия им шум и веселба имаха претенции да са Божии. Така веселата тълпа застана досами тъмната троица. И след това, като седнаха в самия пясък, размахваха библиите над главите си, като казваха:
“Тук е Святият Дух на Всемогъщия! И тук е мястото, където трябва да построим Храма и да пребъдваме в общение…”
Погледнах към Господ и видях в очите Му скръб. А Той, като сочеше към веселата компания, седнала на пясъка, ме попита:
“Тук ли е Святият Дух? Тук ли е мястото, където тези човеци трябва да въздигнат Божия Храм?”
“Не, Господи! Да не бъде! Тук е мерзостта, която докарва до запустение. Тук е запустителят, който строи собствения си храм с всичките си мерзости!”
“Виж тогава какво ще стори Сатана с онези, които толкова много се радват на присъствието му…”
Погледнах тъмната троица. И ето, че змеят пристъпи към насядалите по пясъка. И като разтвори пред тях херувимските си крила направи ги мигом да се превърнат в каменни статуи. Така веселата тълпа замря безжизнена, понеже всеки в нея се беше превърнал на камък. Това беше ужасна гледка. По-ужасна от всичко, което би видял човек. Но тя не беше нова за сърцето ми. Защото в предишни видения Господ ми беше показал какво се случи с Лотовата жена. И аз, като посочих окаменелите човеци, попитах Исус:
“Господи мой! Не е ли това свидетелство, че Сатана закоравява сърцата на богоотстъпниците? Не са ли всички тук, като Лотовата жена, понеже сърцата им гледат на света и неговия княз, а не на онова, което е горе?”
“Точно така е, момчето Ми. Но ти сега се приготви да видиш и самото изкушение, което дяволът е силен да стори. Защото тези тук са по-скоро средство за изкушение, а не самото изкушение…”
След думите на Исус към самото място в пустинята се появиха двама човеци. А Господ, като ги посочи с ръка, добави към думите Си:
“Гледай сега тези двамата. Защото на тях ще се яви Евангелският изпит от Живота на Човешкия Син…”
Погледнах приближаващите се човеци и всичко ми стана ясно. Защото наистина предстоеше първото от изкушенията на Исус. Към сърцето ми вече идваха думите от разговора между двамата спътници, понеже първият казваше на втория:
“Братко мой! Сърцето ми отдавна копнее за общение, което все не намирам. И аз сега се моля на Бога да ми даде човеци, с които да общувам. Защото, кажи ми, как ще устоим, ако нямаме общение? И могат ли сърцата ни да издържат в тази пустиня?”
На думите на първия, вторият отговори:
“Където са двама или трима в Името на Исус, там е и Той посред тях. Ето, свидетелствам ти, че всичко, от което имам нужда, е Исус. И дори тук, в пустинята, Той е с мен. Защото и сам да остана, пак в сърцето ми има още трима. И това са Отец, Синът и Святия Дух. А какво повече да искам?”
Докато вторият задаваше въпроса си, първият забеляза окаменелите човеци. И като подскачаше от възторг, извика към втория:
“Намерих ги, братко мой! Намерих човеци за общение! Гледай, ето там, сред пясъците. Това, несъмнено е Божия църква. Какво ще кажеш, а?”
На думите на първия, вторият замълча известно време. А след това каза:
“Аз не желая да отида при онези човеци. Защото това сред пясъците не може да е Божия Църква. Та сам Господ ни е казал, че Неговите разумни строят дома си на Канара, а не сред пясъка на света…”
Думите на втория раздразниха първия. И той, ръкомахайки, отговори:
“Защо все искаш да се противиш на думите ми? Не виждаш ли, че тези човеци държат библии в ръцете си?”
А вторият с твърд глас му отговори:
“Вярата ми не може да се впечатли от библия, която се държи в ръцете. Защото Бог е дал Словото Си да го държим в сърцето. И твоето наблюдение нищо не доказва…”
Тези думи накараха първият да се отдели от втория, като му казваше:
“Върви си тогава сам из тази пустиня. А аз ще отида, за да намеря общението, което ми липсва…”
След тези думи човекът тръгна към окаменелите човеци. Това накара Сатана да реагира. И той, като се отдели от звяра и лъжепророка, се приближи до сърцето на човека. И като извади демоничното си острие, забиваше го в него, като му казваше с мазен и завладяващ глас:
“Ако си Божий син кажи на тия камъни да станат хлябове…” (Матея 4:3)
Внушението на дяволските думи беше толкова силно върху сърцето на човека, щото той не просто ги прие, но вече тичаше към окаменелите. И като седна сред тях, каза им:
“Благословен да е Господ! Аз най-после намерих хляб за вярата си и общение за сърцето си. Да, братя мои! Вие сте членове на Божието семейство и съграждани на светиите и аз съм част от вас…”
Самите му думи имаха своеобразен ефект на запечатване. И след изговарянето им човекът окаменя като останалите край него. А дяволът, като се приближи до спътника му, който не го последва, отново извади демоничното си острие. И като се опита да го забие, му нашепваше:
“Не сбърка ли ти? И не те ли изобличава сърцето ти? Защото кой би устоял в този свят, ако не е в общение с братя и сестри? Защо не отидеш при братята и сестрите си? Не виждаш ли, че това са хлябове за твоето сърце, а ти самият си гладен за общение? Какво повече да сториш, освен да отидеш при тях и да се наситиш?”
На острието, с което дяволът натискаше сърцето му, вторият отговори:
“Назад от мене, Сатано! Ти няма да ме изкушиш, та да пожелая общение с тези камъни. Защото кой може да направи меко онова, което Бог закоравява? И при все, че във вярата ми има голяма самота, аз ще заявя против тебе думите на моя Господ:
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста…”
Ето затова не желая окаменелите ти. И стига ми, че Словото Господно ме храни, и Господ е Хлябът, Който общува с мен…”
Тези думи на втория блъснаха Сатана. И той, като се олюля, засъска при останалите двама, като сочеше с болезнено изражение към Божия последовател. А самият човек падна на коленете си. И като вдигна ръцете си към Отца, казваше Му:
“Благодаря Ти, Господи на Небето и земята. Защото Си ме покрил с благоволение и Твоята ръка ме подпира. И сега, Отче Мой, моля Те! Яви ми чудесното Присъствие на Своя Син! Защото аз нямам друг Хляб, освен Него! Няма никога да нарека камъните Хляб, колкото и сърцето ми да е гладувало за човешкото общение…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Много рядко сърцето ми е ставало свидетел на такава великолепна и превъзходна победа в Божието Име. Но ето, че именно такъв беше човекът, коленичил пред Отца. Защото думите му накараха Небето да просияе, а Лицето на Исус да разцъфти в благодатна усмивка. И Господ, като ми посочи последователя Си, ми каза:
“Иди и кажи на всички Мои да паднат на коленете си пред Моя Бог и Отец. И като се вдъхновят от онова, което стори служителят Ми, да престанат да живеят с компромиси. Защото докато приемате камъните за Хляб, то и дотогава свидетелите на Хляба ще ви се струват камъни! Вие няма никак да разберете, че ако някой от вас не общува с Мен, то по-добре нека не общува с никой друг.
Защото ето тази вяра ви е нужна. Вярата на Човешкия Син, Който не превърна камъните в хляб, ако и да беше гладувал четиридесет дни. Затова, ето, отварям устата Си и праведни думи излизат от Сърцето Ми:
Никой не може да превърне в хляб онова, което Отец Ми е превърнал в камък! Хлябовете ще се съберат при Хляба и камъните ще отидат при каменния! Дух ще се събере с Духа и пръст ще се събере с пръстта!
Ако на някой изсред вас общението с човеците му е по-скъпо от общението с Бога, то такъв непременно казва на Отец Ми:
“Въведи ме в изкушение…”
И като дойде в пустинята, намира камъните, за да стане един изсред тях…”
След тези думи Господ ме погледна като каза:
“А сега, момчето Ми, нека те заведа на второто от изкушенията на Човешкия Син. Защото ако първото беше острието на змея, то второто е острието на звяра…”
Докато Господ изговаряше думите Си, самото видение се промени. Пред очите ми вече се въздигаше Божият Храм в Ерусалим. И аз, гледайки на високите му стени, разбирах, че именно тук ми предстои да разбера за второто от изкушенията на моя Господ. А Той, като посочи нагоре с ръката Си, ми каза:
“Виждаш ли, Стефане? Сега двамата с теб ще се качим на крилото на Храма. Защото ти трябва да свидетелстваш на всичките църкви и вярващи за онова, което не знаят, нито разбират…”
В следващия миг Исус ме прегърна. И като ме въздигна нагоре, направи така, че нозете ми вече стъпваха на покрива на Божия Храм. Така забелязах, че това беше едно Свято и прекрасно място. Защото върху самия покрив гореше Огънят на Отца. И този Огън, като навлизаше през самите ми нозе и стигаше до сърцето ми, ме караше да обичам с Божията Любов. И аз, като се наведох и докосвах с ръцете си Божия Огън, казах на Исус:
“Господи мой! Това е прекрасно място! Защото тук, на покрива, Божията Любов е повече от изобилна. Сам Отец ми потвърждава с Духа Си, че Неговата Воля за нас е да пребъдваме тук…”
Исус слушаше внимателно думите ми и наблюдаваше впечатлението ми. А след това ми каза:
“Приготви се сега да видиш, че дори и към онези, които стоят на покрива, Сатана е силен да изпрати изкушение. Затова, като стъпиш с нозете си в самия край на покрива, на самото крило на Храма, погледни надолу…”
Послушах думите на Исус и се приближих до крилото на Храма. А след това внимателно погледнах надолу. И очите ми видяха тълпи от хора. Сред самите тях отново бяха тримата от тъмнината. Те не гледаха на човеците, но към самото крило на Храма, където бяхме аз и Господ. Тогава се случи нещо, което въведе сърцето ми в страшно изкушение. Защото в един миг погледът на моите очи се срещна с погледа от очите на звяра. И за ужас на сърцето ми, там, долу, сякаш, че ме гледаше Исус… Приликата бе толкова поразителна, а самото изкушение – толкова силно, щото аз не можех да се окопитя, нито да извърна главата си, та да не гледам на очите на звяра. А между моят поглед и погледа на звяра – се появи острие. То, като се стрелна от него към мене, вече пронизваше сърцето ми. И думи, които знаех, вече изпълваха ума ми. Защото самият звяр ми казваше:
“Ела при мен! Пожелай моя образ и хвърли се долу. Защото тук при мен е мястото, където ще направиш кариера и ще станеш забележим за всички човеци. Хвърли се долу, Стефане! Защото аз самият те пазя. И като заповядам на ангелите си, ще те пазят, за да не удариш нозете си. Ела тук, долу! Защото мнозина имат нужда от помазанието ти и са готови да те слушат и последват! Хвърли се долу! Хвърли се долу!”
Гледах на самия звяр, който приличаше на Исус. Гледах протегнатите му ръце и искрата от настоятелност и копнеж в очите му. Но само след миг две могъщи ръце хванаха главата ми зад самия мен. И като я извърнаха, накараха ме да гледам не на звяра, а на нещата около самия него. И ето, че сърцето ми вече гледаше как досами звяра имаше сергии на търговци и среброменители. Човеци с мазни и гримирани лица бързаха да се приближат до звяра и да целуват мантията му. Това доведе сърцето ми до такава погнуса и отвращение, щото в следващия миг ръцете ми вече хващаха демоничното острие на звяра, забито в сърцето ми. И като го измъкнаха, запокитиха го обратно към него. И от устата ми излезе вик, с който му казвах:
“Не, дяволе! Аз няма да се хвърля долу! Защото ти си от ония, които са долу, а моят Господ е от тези, които са горе! И аз няма да наскърбя Сърцето на моя Отец, та да се хвърлям долу. Защото Той няма да изпрати ангелите Си да ме носят, след като види, че сърцето ми се е отказало от Оня, Който е горе, за да следва този, който е долу! Назад от мене, дяволе! Защото аз няма да изпитам моя Бог! Защото ти не си моят Господ, колкото и да искаш да приличаш на Него. Защото моят Господ заповяда на всичките Си Верни, като каза:
“Който се е качил на къщния покрив, да не слиза долу!”
Защото там, долу, при твоя измамен образ, са всичките търговци и престъпници в Божия Храм. Те харесаха твоя образ, защото той им носи печалба и лек живот, но аз те презирам. Те се влюбиха в твоя образ, понеже той ги окичи с титли и човешко уважение, но за мен ти си гнусота и мерзост. Както моят Господ остана на крилото на Храма, но не се хвърли долу, така и аз ще остана до Него, колкото и мъка и гонение да ми струва това…”
Миг след последните ми думи, аз вече виждах как острието на звяра се забива в собственото му сърце. И той, като се преви от болка, падна на земята до мнозината си търговци. А Господ мигом ме дръпна назад към Себе Си, като ми казваше с твърд Глас:
“Е, Стефане! Разбра ли какво беше изкушението на Човешкия Син?”
“Да, Исусе! Сега разбрах, че това е изкушението на дяволския образ. Защото той, като простреля с демоничното си острие човеците, възкачили се на крилото на Храма, кара ги да се хвърлят долу и така да се отрекат от Твоя Образ. За да получат един друг образ, който ще им даде одобрението на света и уважението на човеците. Но Ти в преголямата Си Благост и Милост простря ръцете Си към главата ми. И като я извърна от измамния образ на звяра, накара ме да видя онези, които са с него. Аз разбрах, че около звяра винаги ще стоят онези, които са долу. Защото те са старите човеци, принадлежащи на стария свят. И ако някой се възкачи при Тебе горе, а след това се хвърли при звяра долу, то такъв непременно ще строши нозете си, за да не може никога вече да ходи по Твоя Път и в Твоя Пример…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това, като ме издърпа към Себе Си, за да не гледам надолу от крилото на Храма, тихо ми каза:
“Иди и предай на всичките Ми братя и сестри, че князът на тоя свят няма нищо в Мене. Неговият син, който е звярът, носи измамен образ на спасител, за да поквари и убие всички, които са долу. И ако вие сте се възкачили на крилото на Храма, та да гледате на Онзи, Който е горе и да мислите за горното, а не за долното, то как тогава мнозина бързат да се хвърлят долу? Как мнозина забравят за първите си сълзи на покаяние и отричане от света, а след това бързат да се хвърлят всред шайката на търговци и престъпници, напълнили Храма? Кой ги излъга с измама, че Небесният Отец ще им даде дял от двата свята? Или кой ги поквари, та да мислят, че Моя Образ е образ на търговец, теолог, кариерист и насилник? Кой ги излъга, че Човешкият Син е правил бизнес с вярата в Бога, та да се стремят да подражават на търговците? Не разбирате ли, че самият призив “Хвърли се долу” подобава на измамника и изкусителя? Да гледате ли тогава надолу от крилото на Моя Храм? И да страдате ли, че само малцина остават горе, докато мнозина се хвърлят долу? Не знаете ли, че всеки, който се е качил на покрива на Храма, а гледа надолу, сам казва на Отец Ми:
“Въведи ме в изкушение…”
И Отец Ми заповядва на изкусителя, тъй че демоничното му острие пробожда сърцето на оня, който гледа надолу. А прободеният, като се хвърли в безумието си, пада на земята, за да остане със строшени нозе, които никога повече няма да тръгнат по Пътя на праведните. Но ето, предупреждавам всичките сърца с тази най-свята от Святите пророчески книги, които дадох на слугата Си:
Ако някой от вас вече се е качил горе, нека никога не гледа надолу, защото ще изгуби равновесие. И като му се завие свят, ще падне всред онези, от които Господ веднъж вече го е избавил! Ако някой от вас е влюбен в Небесния Образ на Сина, нека забрави света и всичко, що е в света! Защото целият свят лежи в лукавия и онзи, който иска да лежи – той се хвърля долу! Ако някой от вас иска да различи Моя Образ от образа на звяра, то такъв нека помни, че Човешкия Син слезе отгоре, за да възкачи Своите Си горе. А на всичките, които се влюбиха в оня, който е долу и побързаха да се хвърлят при него, казвам думите Си:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24)
След тези последни думи Исус отново се обърна към мен, казвайки:
“А сега тръгни след Мен, за да видиш последното най-голямо изкушение на Човешкия Син. Изкушението на лъжепророка…”
Докато Исус ми говореше видението с Храма се прекрати. И ето, че пред сърцето ми се появи една висока планина, която Господ ми беше показвал и в предишни видения. Това ме накара да реагирам, тъй че Му казах:
“Исусе, Ти Си ми показвал тази планина и в други видения. Защото на нейния връх се намира Господния Хълм Мория. Как сега да разбирам това видение?”
А Исус ми отговори:
“Видението все още не е започнало. Но ти си спомни как в Моето Евангелие е записано, че дяволът Ме заведе на една висока планина. И тази е планината, която сега вижда сърцето ти. Но когато се възкачим на самия връх, тогава ще разбереш и най-силното изкушение на дявола. Затова сега просто Ме последвай…”
Послушах Исус и се оставих на водителството Му. Така ние вървяхме нагоре и нагоре, докато накрая върхът стана видим и близък. А когато нозете ми вече стъпваха на самия връх, Господ ми каза:
“Тук е мястото на самото изкушение. И сега Аз ще допусна да бъдеш изкушен като Мен, но никак няма да те оставя. Защото в това видение и в самото изкушение ще се огледат мнозина, които са отпаднали от Моето Спасение…”
След тези думи Господ вдигна ръката Си, тъй че онези три тъмни силуета отново се явиха – този път на самия хълм. И ето, че лъжепророкът се приближи към мен, като ми казваше:
“Отвори очите си, за да видиш онова, което ти показвам. И после сам прецени как да постъпиш. Защото аз няма да те излъжа в нищо и няма да скрия нищо от сърцето ти…”
Думите на лъжепророка бяха заредени с такава сила и власт, щото вътре в себе си разбрах, че ако му беше дадено да изкушава Исус, то и в това видение той имаше същата власт и сила спрямо мен. Затова му казах:
“Е, покажи ми онова, което има да ми показваш…”
След думите ми лъжепророкът повдигна ръката си, в която беше демоничното му острие. И като го хвърли към очите ми, направи така, щото пред мен започнаха да се явяват видения. Аз виждах прекрасни сгради от мрамор и човеци, живеещи в тях. Самите те бяха преобраз на всичкото изобилие и земно щастие, което някой би получил. А след това видение към очите ми дойде и второ. Защото вече виждах безброй много богатства. Злато и сребро, диаманти и перли, както и пари, които не можеха да се преброят. И ето, че гласът на лъжепророка започна да нашепва в сърцето ми, като казваше:
“Ти получи много от Небесният Отец. Аз виждам в сърцето ти изобилие от знание, мъдрост и просвещение. Но кажи ми:
Как да се ползват твоите братя от всичките ти таланти, когато силата ти е толкова малка, за да им дадеш пророческото благовестие? Кого ще нахраниш с бедността си? До кого ще достигнат скъпоценните думи на твоя Господ без нужните средства? Да, аз зная, че имаш твърде силно видение, свързано с тази висока планина. Защото тук ще заблести Божият Свят Храм на последното време. Но ти сам си дай отговор на въпроса:
Изменя ли се твоят Господ?
Ако Той накара древния Египет да даде всичкото си злато на Израил, който вече излизаше от робството, то няма ли пак Той да даде богатствата на света за Славата на последния Си Храм? Не са ли всичкото злато и сребро Негови? Не иска ли Той Храм от злато и сребро, подобаващ на величието Му? А виждаш ли сега, че е нужна само стъпка на вяра, за да изпълниш съвършената Му Воля? Защото и Давид, мъжът по Сърцето Му, събра злато, за да въздигне синът му Соломон Храма на Божия Свят хълм. Къде е твоят Давид, Стефане? И не е ли днес денят, когато Всемогъщият открива пред сърцето ти именно онова, което ти липсва, за да станеш един от строителите на последния Му Храм…”
След тези думи лъжепророкът засили виденията си, като ми казваше:
“Погледни отново онова, което ти показвам! Погледни как всеки ден светската суета прояжда и поглъща милиони и милиарди долари, докато твоите братя и сестри се задъхват от клещите на мизерията и немотията. С тези бедни и немотни ли искаш Бог да въздигне Храма Си? С тези бедни и немотни ли искаш Славата Му да заблести по цялата земя? С тези бедни и немотни ли ще направиш талантите ти да заблестят над целия свят, тъй че всеки народ и език да прочете и приеме даденото ти от Господа? Не ти ли каза Неговият служител Павел, че по всякакъв начин благовестието трябва да стигне до човеците? Ако ти с мизерията си можеш да нахраниш малцина, то ще се откажеш ли от шанса с огромни богатства да нахраниш мнозина? Защото пак Словото на Отца казва:
“Разпръсна щедро, даде на сиромасите! И правдата му трае довека!”
Но къде у тебе щедрост в бедността ти? Или къде у богатите щедрост, когато не познават истинската любов? Нима Бог би осъдил оня, който взима от богатите, за да даде на бедните? Нима Той би се обърнал против Собственото Си Сърце, след като Милостта Му се грижи и за едните, и за другите?”
Слушах думите на лъжепророка и не можех да не реагирам. Затова му казах:
“Бог не би осъдил оня, който взима от богатите и дава на бедните! Защото това би била онази съвършена любов, при която онзи, който дава, няма излишък, и онзи, който получава, не му е оскъдно!”
Слушайки отговора ми лъжепророкът моментално реагира, като ми казваше:
“Ами вземи тогава всичко онова, което днес ти давам. Защото това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. Само едно изречение искам от устата ти и всичко ще бъде твое. Не за теб и твоето, но за общата полза на много сиромаси. Само едно изречение, Стефане! Падни и ми се поклони, а след това изповядай, като кажеш:
Вярвам в теб, защото ти си Бог на просперитета и изобилието!
Никак не се съмнявай и никак не се плаши да ме изповядаш. Защото аз дойдох да имаш живот и този живот да е преизобилен. Защото и моето сърце вече не иска да гледа как благата се разпиляват, когато могат да послужат за Божията Слава. Ето, виж какво би отприщила твоята изповед и твоят поклон…”
В следващия миг към сърцето ми дойде ново видение. Това видение буквално ме притисна до смачкване. Защото сърцето ми виждаше самият мен, пълен с изобилие. Аз вървях с изобилието си. И като намирах бедните и нещастните, докосвах ги, тъй че дрехите им мигом ставаха прекрасни. Схлупените бараки на мизерията се превръщаха в светли и приветливи домове. А в ушите ми звучаха думите на докоснатите, които ми казваха:
“Благославяме Бога поради тебе, братко! Ти си преблагословеният! Защото избави живота ни от злината на мизерията и нищетата. Върви с този дух и пребъдвай в него. Защото доброто, което ни стори, е голямо и кой може да го изкаже…”
Ако можеш да си представиш, братко мой, как някъде върви пролетта и изцелява земята от белезите на зимата – ето такива бяха и виденията от лъжепророка. С тези видения неговият образ се размиваше, за да заприлича досущ като Божия. С тези видения сърцето се чувстваше така, сякаш, че Божието Царство е слязло на земята. С тези видения аз вече се виждах как строя Божия Храм на Хълма Мория и Царството Божие блести с цялата си сила на земята. И докато стоях под самото замайване от лъжепророка, усетих как Господният пръст докосна гърба ми. И Гласът на Исус, строг и твърд, изговори в сърцето ми думи, като казваше:
“Моето Царство не е от този свят! И никой от богатите и първенците не го е познал. Защото, ако го бяха познали, не биха разпнали Господ на Славата!”
В този миг погледнах към ръцете си и се ужасих. Защото моите грешни ръце държаха чук и черни гвоздеи. Аз бях на път да разпна моя Господ и повторно да Го пробода. Затова, като хвърлих разтреперан чука и гвоздеите, погледнах с гняв на лъжепророка, като му казах:
“Ти наистина си дявол и баща на лъжата. И твоето лъжливо благовестие звучи примамливо само дотогава, докато превърнеш сърцето на отворен гроб. Защото къде са тези, които ти си обогатил и те са станали щедри към бедните? Къде са тези, които ти се поклониха и тръгнаха да работят за Божието Царство? Не изградиха ли твоите богаташи собствените си земни царства, за да станат земни царе, пълни с мерзостта и нечестието на лукавия? И не се ли крие зад измамните ти думи Мамон, духът на светското богатство? Не, дяволе! Царството на моя Господ и Бог и Святият и Пречист Храм на Неговия Дух не се намират на земята. Те са високо над нея! И златото и среброто, които ти ми предлагаш, са пълни с нечистота и измама!
Ето затова ти казвам:
“Махни се, Сатано, защото е писано:
“На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш”…” (Матея 4:10) 
И аз самият зная, че съкровищата, които Исус ми даде да събирам с Него в небесните места, струват повече от всичкото ти злато, от всичките ти пари и от всичките ти палати. Който е роден от Моя Бог, той няма да се съблазни от бедността ми, но ще се зарадва в богатството ми, което е горе. И като го вземе в сърцето си, ще пребъде пред Отца! Който е роден от моя Бог, той ще разбере, че мизерията е зло, което смирява, докато богатството е зло, което убива!
Аз не ти вярвам, дяволе!
Защото с твоето фалшиво благовестие ти измами човеците да търсят богатството на тоя свят и да се наслаждават за кратко време на греха, вместо да гледат бъдещата си награда! И въпреки, че с бедност по плът аз не мога да докосна всички по земята, пак с богатство по Дух Сам Бог ще ги докосне! Защото Божието бедно е по-силно от твоето богато…”
Думите в сърцето ми напираха все повече и повече. И ето, че в един миг Огънят на Господ започна да излиза от устните ми. И като блъсна лъжепророка, подпали го, тъй че той изпищя и се скри в тъмнината, от която беше дошъл. А Исус докосна с ръка главата ми, тъй че се обърнах към Него. И видях на Лицето на моя Господ най-прекрасната усмивка и най-благодатните очи, с които някога ме беше поглеждал. Тогава Той ми каза:
“Това е видението, което всякога съм искал да преживееш. Но ти беше нужно време, за да бъдеш утвърден и посветен. И сега, когато вече си победил лъжепророка в най-силното му изкушение, иди при всички Мои и им кажи думите, които сега изговарям:
Има две царства и двама царя. Едното царство е горе, а другото – долу.
Едното зове себе си Христово, и другото зове себе си Христово!
Едното е от този свят, а другото не е от този свят!
Никой от богатите в земното царство не Ме е познал, нито пък някога ще Ме познае! Защото, като вдигнаха в ръцете си чукът на измамата и гвоздеите на мерзостта, богатите Ме разпнаха и убиха. И това дадох за свидетелство на Апостола Ми Яков, който записа Божият Съд над слугите на лъжепророка:
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6)
И какво повече да ви кажа, когато толкова много съм ви говорил чрез пророка Си? И как да ви призова към Моя Свят Хълм, след като не сте подготвени за изкушението на лъжепророка? Защото докато всеки от вас иска царство на земята, а не пребъдва в Царството на небесата, то дотогава не подбуждате ли Отец Ми към ревнивост? Не Му ли казвате:
“Въведи ни в изкушение…”
А Той, понеже знае кои са посочените съдове за Гнева Му, ги предава на изкушение. Понеже ако и да са чели Словото Му, никак не са го живели, нито са проумели думите на Апостола Ми Павел, който заяви именно за тази висока планина и за острието на лъжепророка, като ви предупреди с думите:
“А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремиха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби, но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта…” (I Тимотей 6:9-11) 
И ето, предупреждавам ви:
Не ламтете за обогатяване, за да не паднете в изкушение! Защото паднете ли веднъж, ще загинете като роби на собствената си страст и похот! И никой от вас нека не казва, че Бог го изкушава, защото Отец Ми не се изкушава от зло. Но който се изкушава, той се подлъгва и завлича от стария човек, когото не е погребал и от когото не се е отрекъл…”
След тези последни думи Исус продължи да говори, като казваше:
“А сега нека отново те върна на Елеонския Хълм. Защото за Моите възлюбени там съм приготвил послание, с което ще ги направя да устоят. И това е посланието на седмата врата…”

Leave a Reply