ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – VI ГЛАВА

6. МОЛИТВАТА ЗА ПРОЩЕНИЕТО НА ДЪЛГОВЕТЕ

“…и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако има видение, чрез което получих най-скъпоценна опитност в моя живот за Бога, то това беше именно видението с петата от вратите към Божието Сърце. Тази врата се оказа Божият укор към мен, Божието изобличение към сърцето ми, както и съвършеното ми освобождение.
В продължение на цяла седмица аз не можех да пристъпя към тази Божия Врата. Нещо повече – невидими причини и прегради заставаха между мен и Господ Исус. А това доведе сърцето ми до вътрешно страдание и чрезмерна скръб. След десетки написани пророчески книги аз се чувствах като един, който тепърва прохожда в общението си с Бога и все още не разбирах какво ми пречи, за да застана пред петата от вратите към Божието Сърце. В крайна сметка единственото, което ми оставаше, беше да застана на молитва пред Исус и да Го моля за Неговото водителство и Сила. Затова, като паднах на коленете си, казах Му:
“Моля Те, Господи мой, яви ми в какво съм недостоен пред Божието Лице. И защо се появява такава съпротива вътре в сърцето ми, та да не мога да пристъпя към петата от вратите на Твоята Молитва…”
Известно време Господ не ми отговаряше и по този начин Той още повече засилваше ревността ми за Неговия отговор. Но ето, че накрая Той отново дойде при мен. И като докосна с ръката Си главата ми, тихо ми каза:
“Без видение от Мен и без Моето Лично водителство ти никога няма да разбереш на какво се дължи съпротивата вътре в теб, та да не можеш да пристъпиш към петата от вратите към Сърцето на Моя Отец. Затова сега се приготви да видиш нещо, което твърде силно ще изненада сърцето ти. Защото Аз ще отворя петата врата вместо теб. И ти сам ще видиш всичко, което сега преживява сърцето ти…”
След тези думи пред сърцето ми се яви петата от Божиите врати на Елеонския Хълм. А Исус, като се отдели от мен, застана пред самата златна врата. И като коленичи пред нея, казваше на Небесния Отец:
“Святи Мой Отче! Аз сега доведох слугата Ти при онази от вратите на Моята Молитва, където посочените от ръката Ти стават мъже и жени по Сърцето Ти. Затова, Отче Мой, Аз сега Те моля да простиш дълговете на Своя слуга и пророк, както и той сега ще прости на длъжниците си…”
След последните Си думи Исус се изправи. И като протегна ръката Си, отвори самата врата към Божието Сърце. А тогава се случи нещо твърде необикновено. Защото от отворената врата излезе лъч от Светлина. И като се стрелна към моето сърце, влезе вътре в мен, тъй че усетих твърде силен опън към самата врата. И като погледнах на светлия лъч, дошъл от вратата, аз забелязах, че това беше въже, с което Отец ме дърпаше към Себе Си. Но колкото и да ме дърпаше, аз не можех да се помръдна от мястото си. Сякаш, че бях каменен стълп, вкопал се в земята и оказващ съпротива на Божието привличане. Това ме уплаши, защото все още не можех да си го обясня. Затова, като извиках към Исус, казах Му:
“Исусе! Аз не разбирам какво става! Та нима съм станал противник на Отца? Защо, при все, че Неговата Сила ме дърпа към Сърцето Му, пак аз не помръдвам и сантиметър напред? Нима Бог е слаб да ме издърпа към Себе Си или аз съм толкова силен, та да Му противостоя? Какво става, Господи мой?”
В отговор на викането ми Исус се приближи към мен. И като докосна с показалец сърцето ми, каза ми:
“Ти виждаш само въжето, което дърпа твоето сърце, но никак не виждаш въжетата, с които твоето сърце дърпа мнозина други. Затова, като се обърнеш назад от Божията Врата, погледни и виж колко въжета има в сърцето ти. Защото тези са въжетата, които ти пречат да се приближиш към Божията Врата. Тези са въжетата, които оказват отпор на Божията Сила…”
С уплаха и ужас се обърнах назад от Божията Врата. Така видях как от сърцето ми излизаха хиляди въжета, които се губеха в безкрая. Те също опъваха сърцето ми с твърде голяма сила. Ставаше така, че аз самият бях пленник на две сили. Веднъж – на Силата на Бога, която ме дърпаше към Божията врата напред, и втори път – на силата на въжетата, които ме дърпаха назад. И като гледах на плачевното си състояние, аз възридах пред Исус, като Му казвах:
“Господи мой! Аз съм вързан от връзки, които ми пречат да отида към Сърцето на Отец, Когото толкова много обичам. И при все, че Той ме дърпа със светлото Си въже, тези стотици въжета оказват отпор. Та кой ме върза с всички тези въжета? Кой е този, който иска да спре сърцето ми от вратата към Божието Сърце?”
Отговорът на Исус беше като оглушителна плесница по скулите ми:
“Ти си този, който се е вързал! Това са твоите въжета, с които оказваш отпор на Божието въже…”
Не исках да повярвам на Исусовите думи и от тях ме болеше. И затова, като наведох глава пред Него, отново Го попитах:
“Как да разбирам тези въжета, Господи? И как така съм вързал с тях сърцето си?”
А Исус, като сочеше с ръката Си към хилядите въжета, излизащи от сърцето ми, твърдо ми каза:
“Това са дълговете на мнозината, които си хранил със Словото на Божия Пророчески Дух. Всяко от въжетата в сърцето ти е дълг, който някой има към твоята любов и твоето даване. И понеже той не е отговорил на любовта ти с любов, на щедростта ти с щедрост и на даването ти с даване, то и по тази причина мнозина ти станаха длъжници, тъй че престъплението им пред Божието Лице става твърде голямо. И ти, понеже държиш всеки от тях да ти се издължи, си вързал сърцата им и чакаш времето на тяхното издължаване.
Чакаш любовта, която им даде, но те не ти дадоха. Чакаш щедростта, която прояви към тях, но те не проявиха към теб. Чакаш в живота на всичките ти длъжници да се изпълни казаното от Моите устни:
“Даром сте приели, даром давайте!”
Как мислиш сега? Добре ли е да имаш толкова много длъжници? Добре ли е да настояваш пред Лицето на Отец Ми, тъй че Той да помни всякога тяхната коравина и неблагодарност? И иска ли Отец Ми тези въжета да държат вързани както длъжниците ти, така и теб?”
Думите на Исус бяха страшно изобличение към мен. Затова, като паднах по лице пред нозете Му, тихо Му казах:
“Святи мой Господи! Прости ми, че толкова години съм увеличавал длъжниците си, понеже аз съм вързал тях, а те са вързали мен. И ето сега, моля Те, дай ми Божията Сила, за да срежа всяко от въжетата и така да остана свободен. Защото, при все, че съм натрупал много длъжници, пак зная, че самият аз съм длъжник пред Отец. Понеже самото ми отношение към онези, които са ми станали длъжни, е грях пред Божието Лице…”
Исус протегна ръцете Си и повдигна главата ми. И прекрасните и дълбоки зеници на моя Господ се изпълниха с такава Милост и Любов към сърцето ми, щото в следващия миг Той вече ми казваше:
“Готов ли си да простиш многото дългове, които мнозина имат към теб? Готов ли си да им простиш коравината и неблагодарността? Готов ли си да им простиш хулите и предателствата и всичкото зло, което сториха на живота ти? Готов ли си да забравиш за дълговете им и никога да не напомняш пред Лицето на Отец Ми за техните злини? Готов ли си да размениш дела от Доброто, което никога не получи от тях, за това, което ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните? Готов ли си да освободиш всеки от всичко с което ти е станал длъжен?”
В този миг знаех, че това ще бъде най-съдбоносният отговор, който съм давал на Исус. И затова Му казах:
“Исусе! Всяко дадено добро и всеки съвършен дар слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка от промяна. Да държа човеците длъжни за нещо, което ми е било дадено, то значи да предявя претенции, че то е било мое, а не Божие. Но аз не мога да нарека мое онова, което е Божие. И сега се покайвам, че съм държал човеците длъжни към мен, когато те са длъжни на Отца. И ако Отец е толкова Свят и изобилен в Любовта Си, щото да е благ към неблагодарните и злите, то аз сега Му се прекланям и Го моля да ме дари с най-прекрасното възможно щастие – щастието да опростиш дълговете на всичките си длъжници и да станеш мъж по Сърцето Му…”
След думите ми в очите на Исус заблестяха сълзи. И Той, като извади Меча Си из самата Си мантия, замахна с него върху хилядите въжета, с които беше вързано сърцето ми. И само след миг вътре в мен нахлу такава свобода и мир, такава радост и утеха, че за първи път в живота си усещах колко е близо Сърцето на моя Отец. А тогава, в същия миг, светлото въже на Отец ме направи буквално да полетя към вратата на Сърцето Му. И там, в Светлината и в пълнотата от Благост и Любов, чух думите на Отец, Който ми казваше:
“Ето, Стефане! Сега си мъж по Сърцето Ми и Аз те освобождавам от дълговете ти! Защото, като освободи всичките си длъжници и прости дълговете им, отвори врати за Моя Дух, Който ще работи в сърцата на неблагодарните и злите, за да ги направи благодарни и добри. Защото и в оня, за който би сметнал, че няма Спасение, Аз мога да видя завърнал се блуден син. И като го облека с най-бялата риза и сложа на ръката му най-скъпия пръстен и на нозете му – най-здравите обуща, скоро бих му дал от тлъстината на Благостта Си. Защото твоят Отец е силен да възвърне мнозина мъртви и да ги направи да оживеят. И сега, като последваш Възлюбения Ми Син Исус, виж как Той ще ти покаже Силата на Отеческата Любов зад онази врата, където живеят мъжете и жените по Сърцето Ми…”
След тези думи на Отца към мен се приближи Господ Исус. И като ми протегна ръката Си, казваше:
“А сега нека да дам чрез теб на всичките Си чеда онази мъдрост от Моето Евангелие, с която ще се научат да следват Човешкия Син в най-превъзходната вяра и в най-чистото братолюбие…”
След тези думи пред сърцето ми се появи видение от Живото Евангелие. Аз виждах как до Храма беше събрана огромна тълпа от човеци, които ръкомахаха и викаха оживено. Някои от тях бяха вдигнали камъни над главите си и се готвеха да ги хвърлят върху паднала на земята жена. Те я бяха наобиколили и в очите им се четеше ярост и желание да убиват. А там Исус ми каза:
“Виж сега какво ще Ми рекат човеците, уловили тази жена при прелюбодейство. Защото без всякакво съмнение те искат да я убият!”
Действително, че към Господ се приближиха фарисеи и книжници, които забутаха и заблъскаха жената пред себе си. И като застанаха пред самия Него, а жената падна до сами нозете Му, казаха Му:
“Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?” [ (Йоан 8:4-5)]
Погледнах към Исус, но Той не реагираше. Вместо това Той се наведе и пишеше нещо по земята. А човеците край Него, стиснали камъни в ръцете си, само чакаха знак, за да убият грешницата. И там Исус ми каза:
“Ела и се наведи до твоя Господ. За да видиш какво пиша по прашната земя…”
Наведох се до Исус и забелязах, че ръката Му изписваше цифри. А те ставаха все повече и повече. Затова, като не издържах, Го попитах:
“Какво пишеш, Исусе? Не виждаш ли, че човеците чакат Твоята дума, за да убият жената?”
А Исус, като ме погледна с дълбокия Си поглед, тихо ми каза:
“Могат ли длъжници да убият длъжница, след като те са много по-длъжни от нея? И ето тези цифри, които пиша сега по земята, са дълговете на всеки от онези, които са вдигнали камък в ръката си и чакат знак, за да извършат убийството…”
Погледнах на цифрите и забелязах, че на повечето места стоеше цифра от девет хиляди, а само на едно място тя беше петстотин. Затова отново попитах Исус:
“Господи мой! И все пак – какви са тези цифри?”
А Той ми отговори:
“Отец Ми има десет хиляди правила на Закона Си, според както изяви числото им чрез пророка Си Осия. И ето, че всеки от човеците тук, Му е задлъжнял с девет хиляди от тях, а самата грешница – с петстотин. Но те не виждат своите дългове, а се взират в дълга на грешницата. Затова и Аз ще им отговоря според собственото им безумие…”
Така Исус се изправи пред самата тълпа, а тогава човеците стиснаха още по-здраво камъните в ръцете си. А Той, като ги изгледа с гняв поради закоравяването им, каза им:
“Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камъка си върху грешницата. И който от вас няма дългове към Отца Ми, нека стовари гнева си върху длъжната…”
Миг след думите на Господ стана знамение. Защото Сам Отец от Небето простря Небесните Си въжета към сърцата на всичките човеци. И като ги опъна здраво, смути ги в сърцата им, тъй че те твърде неохотно и мълчаливо пуснаха камъните от ръцете си и се отдалечиха, без да могат да кажат и думичка. А Исус, като се наведе над жената, погали косата й. След това се изправи, като я питаше:
“Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?” (Йоан 8:10) 
А тя, като гледаше на Исус с лице, твърде много смутено от Благостта Му, рече Му:
“Никой Господи…” (Йоан 8:11) 
И тогава Господ с тих и благ Глас отново й каза:
“Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече…” (Йоан 8:11)
А после, като се обърна към мен, Господ каза:
“Аз опростих дълга от петстотинте правила на Закона, които тази жена не беше спазила. Но сега искам да видиш какво се случва, когато опростиш някому големия му дълг. Затова тръгни след жената и я следвай. Виж какво ще стори тя и къде ще те заведе…”
За първи път във видение Исус ми казваше да следвам някого в Живото Му Евангелие. Затова с вълнение аз тръгнах след самата жена. И тя, като вървеше, отиде в дома си. А след това, като отмести камък от самата му основа, извади кесия с пари. И като напусна дома си, отиде на самия Ерусалимски пазар. Така, съвсем скоро я видях да застава пред сергия на търговци, които продаваха благовонно масло и миро за помазване. А жената, като даде всичките си пари, взе алавастрения съд. И като го покри с наметалото си, тръгна отново, а аз все така я следвах. Ето, че нозете й я отведоха пред прага на къща в самия градски център. И тя, като влезе в къщата, намери определена стая в нея и побърза да я отвори. Там очите ми отново зърнаха моя Господ, Който разговаряше със Своя домакин. Той се усмихна, като видя жената. А тя, като коленичи пред нозете Му, заплака и ги прегърна, като вече възливаше мирото и сълзите си по тях и с дългите си коси започна да отрива мирото по Исусовите нозе. Това накара фарисея да извърти главата си. А Господ, като знаеше помислите му, рече му:
“Симоне, имам нещо да ти кажа…” (Лука 7:40) 
А фарисеят, стреснат от думите Му, отговори:
“Учителю, кажи!”
И тогава Исус започна да говори, като казваше:
“Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият – петдесет. И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?” (Лука 7:41-42)
Без много да мисли, фарисеят отговори:
“Мисля, че оня, комуто е простил повечето…” (Лука 7:43) 
Слушайки отговора му, Исус се усмихна и отново му каза:
“Право си отсъдил…” (Лука 7:43) 
И като се обърна към коленичилата в нозете Му жена, Господ продължи, като казваше на фарисея:
“Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми. Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми. Затова ти казвам: Прощават й се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича…” (Лука 7:44-47) 
След тези думи Исус се обърна към сърцето ми, като ми казваше:
“Иди и кажи на всичките Ми братя и сестри, че от седемте врати към Сърцето на Отца Ми най-съдбоносната е тази, чрез която да заживеете думите от Молитвата на Сина:
“И прости нам дълговете ни, както и ние простихме на нашите длъжници…”
Защото, ето, Господ вашият Бог днес жадува да намери човеци, които да дадат вода за нозете Му! Тази вода е в сълзите на чистото покаяние! Господ вашият Бог днес жадува да намери човеци, които да целуват нозете Му! Тези целувки са в Смирението, с което коленичите пред Лицето Ми! Господ вашият Бог днес жадува да намери човеци, които с Миро да помазват нозете Му! Това е Мирото, което се ражда като плод от Божието Опрощение!
Защото в това последно време има много жени и много невести. Но Мария Магдалина ще се нарече Моя Жена и Моя Невяста! И тя ще е тази, която ще помазва и целува нозете Ми! На нея ще се явя като Възкресението и Живота! Защото онази, на която много е било простено, тя много и обича! А сълзите, целувките и Мирото са Съвършеният плод от Божието Опрощение!”
След тези последни думи на Исус видението се прекрати. И аз разбрах в сърцето си, че целият ми живот на вяра би се превърнал в лъх, ако нямах Любовта, Която Бащата показва към всичките Си чеда. Целият ми живот на вяра би бил напразен, ако нямах онази Милост и състрадание, с която да погаля главите на всичките си длъжници и да им кажа:
“Братя мои и мои сестри! Много таланти имах от Господ, но Самият Той ми е по-скъп от талантите! Много блага ви дадох от Благодатния, но Самият Той ми е по-скъп от благата! Живейте за Него! И като намерите онези, които са ви длъжници, простете им дълговете така, както аз простих на вас, а Отец прости на мен! Амин и Амин!”

Leave a Reply