ОТЧЕ НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА – V ГЛАВА

5. МОЛИТВАТА ЗА ЕЖЕДНЕВНИЯ ХЛЯБ

“Дай ни днес ежедневния хляб…”

Братко мой! Верни ми приятелю!
Нека сега отново да потопим сърцата си във виденията от Елеонския Хълм. И като оставим всичките си човешки проблеми и грижи, да последваме Духа и Примера на нашия Господ Исус. Защото Той, като издигна и отдели сърцето ми в пребъдване и Посвещение, ме накара да проумея и разбера, че делото на Божия Пророчески Дух трябва да бъде доведено докрай. И колкото и да е трудно и тежко, да превъзмогна за Него и чрез Него. Започвам с тези думи, защото нося пред моя Отец тежката отговорност и задължение за всичко, което съм дал на Божиите чеда. Защото и аз, подобно на всеки човек, ще се явя един ден пред Лицето Му. И горко ми тогава, ако не съм опазил онова, което ми е било поверено по Неговата Воля.
Господ отново беше до мен. И като докосна с ръка главата ми, направи така, щото пред сърцето ми оживяха прекрасните Небесни врати към Сърцето на Отца. С Божията Благодат и водителството на Исус аз вече бях преминал три от тях и пред мен се въздигаше четвъртата. Това беше златна врата, огряна от Светлината на Духа, която теглеше сърцето ми с огромна сила. И ето, че Исус ме докосна, като ми казваше:
“Ето, че сега си пред вратата, зад която е Божията Сила. Затова, като се приближиш до нея, виж и прочети думите, които са написани от Божията ръка…”
Послушах Исус и се приближих до вратата. А очите ми видяха и самият надпис, който прочетох с огромно вълнение:
“Отче мой! Дай ми днес ежедневния Хляб…”
След тези думи аз паднах на коленете си, а Исус мина преди мен, като вече отваряше самата врата. А след това, като ми протегна ръка, каза:
“Влез през вратата на Божията Сила. За да видиш и намериш със сърцето си Хляба, Който ти дава Отец Ми…”
Хванах ръката на Исус и се изправих. Нозете ми вече пристъпваха зад вратата, когато пред очите ми се разкри прекрасно видение. Аз виждах човеци, издигнати високо в небесните места. Те бяха подобни на ангели, понеже имаха крила над рамената си и ги размахваха плавно. И като кръжаха, облени от Светлина и Благодат, възхваляваха Името на Отца във висините. А там, във високото, очите ми вече успяваха да видят две Небесни ръце, свити в шепа. И целият порив на Небесните човеци бе именно този – да се доближат до Небесните ръце, за да вземат онова, което им даваше Отец. Докато гледах в изумление и възторг на самата гледка, Исус ми каза:
“Искам да запомниш и да предадеш на всичките Ми братя и сестри онова, което ще се случи тук. Защото за онзи, който е дошъл на Елеонския Хълм, няма по-важно от това – да помни думите, които Човешкият Син изрече на този Хълм пред последователите Си:
“Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята…” (Деяния 1:8) 
Нека тогава да те заведа при самите Небесни човеци. За да видиш каква е Силата, която им дава Моят Отец…”
След тези Свои думи Исус ме прегърна и така двамата с Него се въздигнахме над самия Елеонски Хълм, за да стигнем до Небесните човеци. Колкото повече приближавахме до тях, толкова повече вълнение и трепет се разливаха в сърцето ми. Защото онези Небесни ръце станаха твърде реални, а човеците, кръжащи край тях, пълни с Благодат и Истина. И ето, че в един миг, когато вече бяхме сред самите хора и Небесната шепа на Отца запълваше цялото Небе над нас, Исус ми каза:
“А сега наблюдавай и Ми кажи:
Какво дава Отец в шепата Си на Своите чеда?”
Погледнах към огромната Божия шепа, която беше като светъл облак пред сърцето ми. И така забелязах, че в нея имаше стотици бели хлябове, от които се издигаше дъхава пара. А Небесните човеци, като хвалеха Отца с цялата си сила, свиваха крилете си в шепата Му и след това взимаха от самите хлябове, за да ядат от тях. В мига, когато някой вкусваше от Хляба, даван му от Отца, то сърцето му се изпълваше с божествени искри, а след това пламваше от буен огън. Човекът взимаше Хляба от Отца и отлиташе от шепата Му, за да занесе Благостта Му и Щедростта Му на човешките чеда в земните места. Всичко това продължаваше постоянно. Защото едни долитаха в Божията шепа, а други отлитаха от нея. А хлябовете в шепата така и не свършваха. Защото с пристигането на новите Небесни човеци, хлябовете се увеличаваха според числото им, тъй че шепата оставаше винаги пълна…
От самото видение едно чувство на благоговение и преклонение заля цялото ми сърце. И аз казах на Исус:
“Господи мой! Това е Божие изобилие, което никога няма да свърши. Защото Духът в тази шепа е Същият, с Който и Ти нахрани многохилядните множества, когато Те следваха на земята. Но ето, че сега очите ми виждат един по-превъзходен Хляб от земния. Защото това несъмнено е Твоето Присъствие, даващо Божията Сила на Божиите Избрани…”
Исус се усмихна на думите ми. А след това, като вдигна ръката Си и посочи към шепата, ме попита:
“А колко от Моите разбраха, че ето такъв е Духът на Моята Молитва? Колко от Моите разбраха, че да се молят за ежедневния Хляб, ще рече да се издигнат до Божиите шепи и там да получат Моето Присъствие? Защото Аз съм Хлябът, Който слиза от Небето. Ако някой яде от Този Хляб, няма да умре, но ще живее довека. Разбираш ли това?”
“Да, Господи мой! Разбирам го!” – отвърнах аз, а Исус отново ме попита:
“Искаш ли да разбереш защо мнозина остават гладни и нямат достъп до Божията шепа? Искаш ли да разбереш защо мнозина нямат Силата Божия и се скитат по земята слаби и безсилни?”
“Да, Господи мой! Искам да разбера това. Защото едва ли Силата Божия ще се отприщи само с думите на Твоята Молитва. По-скоро на нас ни е нужен Духът…”
“Именно Духът, Стефане! Именно Святият Дух, чрез Който Отец Ми ви дава Хляба от Небето. Затова нека сега двамата с теб да слезем в земните места. Защото всеки от Небесните тук е платил цената долу, за да има достъп до Хляба…”
След тези последни думи на Исус ние слязохме в земните места. И ето, че Исус вече ми посочваше трима човеци, като ми казваше:
“Тези тримата не са на еднакъв дух. Защото всеки от тях по своему приема Молитвата на Човешкия Син. Но именно в това видение Аз ще дам да се огледат всичките човеци на земята, които наричат себе си християни. Затова наблюдавай какво ще сторят тримата…”
Погледнах натам, където ми сочеше Господната ръка. И действително, че сърцето ми вече наблюдаваше човеците, за които Исус ми говореше. Те изглеждаха твърде различно. Първият беше възпълничък и очите му бяха мазни и пресметливи. Вторият не беше пълен като първият и по-скоро изглеждаше нормално. Но той впечатляваше с красивата си дреха, извезана със злато и сребро. А третият беше слабичък и дрехите му бяха по-скоро дрипави, отколкото нормални. И така, тези трима човеци бяха на място, където се разкриваха още подробности. Защото встрани от пътя на човеците имаше два чувала. Единият чувал беше пълен с хляб, другият беше пълен с брашно. И докато пълният чувал с брашно беше осветен от Небесна Светлина, то другият с хляба изглеждаше съвсем обикновен. Това ме накара да разбера, че самото видение ще бъде изключително свързано с чувалите. Наистина беше така. Защото тримата човеци вече започнаха да разговарят помежду си, тъй че дебелият каза на другите двама:
“Откакто съм набожен, няма ден, в който Господ да не се грижи за мен. А аз имам в сърцето си една молитва. И както е писано, така я изговарям. Затова Господ се грижи за мен. Защото като вдигна поглед към Небето, казвам Му:
“Дай ми днес ежедневния хляб…”
И Той, като чуе думите ми, отговаря ми…”
След тези думи дебелият погледна и видя обикновения чувал, пълен с хляб. И като се завтече към него и го отвори, извади хляб в ръцете си, като казваше с удоволствие на другите двама:
“Ето, видяхте ли какво ви казвам? Докато още се молех и едва бях продумал за хляба, той се яви на пътя ми. О, благодаря Ти, Боже! Защото ми даваш насъщния…”
На тези възторжени думи от дебелия, красиво облеченият му отговори:
“Какво разбираш ти от вяра в Бога? Защо гледаш живота на корема си, а не помислиш за спасението на душата си? Защо искаш да ядеш хляб, който се разваля, а не размислиш, че Божието Слово е Истинският Хляб.
Да, казвам ти, така е! Затова аз, като се моля на Бога, имам предвид Словото и само Словото. И ето, казвам Му:
Отче мой! Дай ми днес ежедневния Хляб!”
След тези думи красиво облеченият погледна встрани от Пътя. И като видя осветения чувал с брашно, загреба с шепите си от него, като казваше на двамата си спътници:
“Ето затова ви говорих. Този е хлябът, който иска душата ми…”
След тези думи той вече поднасяше шепите с брашно към устата си и я пълнеше, като даваше знак на другите да го последват. Но твърде скоро лицето му придоби комично изражение, защото брашното в устата му се превръщаше в тесто и той с мъка го предъвкваше. А това накара дебелият да се разсмее, като му казваше:
“А бе на такива като теб не им ли става блудкаво от онова, което ядат? Защото ти ядеш тесто, а не хляб! Ха, ха, ха!”
На думите на дебелия красиво облеченият отговори с пълна уста, като му казваше:
“Словото е важно, Словото! Защото Божието Царство прилича на квас, замесен в брашно, докле вкисне всичкото…”
На тези думи дебелият поклати главата си и побърза да му каже:
“Ако трябва да ям тестото в устата ти, за да ти разбирам от Словото, то довека ще предпочитам хляба за корема си. Той поне е вкусен за разлика от твоя…”
Слушайки разговора между двамата, третият изобщо не се обади. Вместо това падна на коленете си, като казваше на Отца:
“Отче мой! Зная, че съм грешен и слаб човек и по тази причина прося за Твоята Милост и за Твоята Сила. Моля Те, Господи! Дай ми Святия Си Дух! Научи ме що ще рекат думите на Твоята Молитва! Защото зная и съм сигурен, че Исусовите думи са Дух и Живот за духа и живота ми. И аз не бих искал да предъвквам Словото Ти без Святия Ти Дух, защото така свидетелството ми би било блудкаво и не бих обърнал езичниците към Твоето Царство. Но ето – сега падам и коленича пред Лицето Ти, като Те моля:
Яви на мене, недостойния, Своя Благодатен Дух! И дай ми Хляба, Който слиза от Небето, за да ям от Него и да дам от Него на всичките човеци! Моля Те, Отче! Нека Самият Хляб Небесен слезе от Небето, за да ме научи как да Го получавам и давам на ближните си…”
Слушах молитвата на човека с дрипавите дрехи и в този миг разбирах, че искам моята молитва по всичко да прилича на неговата. Защото очите му, вперени във високите небеса на Отца, чакаха Отговора от Небето. Той не смееше да протегне ръцете си към осветения чувал, без да е получил знак за благоволение от Отца…
Погледнах към Исус, а Той се усмихваше, като ми каза:
“Виждаш ли този Мой брат? Проумяваш ли думите на молитвата му? Проумяват ли Моите що ще рече искрен страх от Всемогъщия? Защото, когато отворите Божието Свещено Писание, твърде често забравяте, че ви е нужно Освещение, за да го четете и разбирате. Но ето, че този Мой брат, знаещ колко много се нуждае от Божието Прощение, Освещение и Водителство, все така се моли и чака Отговорът. Затова Аз ще му се явя, като Хляб от Небето, за да го науча на Божията Правда…”
След тези думи Исус се приближи към молещия се човек. И като протегна ръцете Си и докосваше сърцето му, каза му:
“Аз съм Хлябът, Който слизам от Небето. И сега ще науча сърцето ти на Божията Правда…”
След тези думи Исус се приближи към осветения чувал. И като загреба с шепите Си от брашното в него, приближи се до молителя Си, като му казваше:
“Ето Моето Слово, което сега полагам в сърцето ти!”
Така Господ изсипа Словото Си в сърцето на човека. А след това, като вдигна ръцете Си към Отца, казваше Му:
“Излей, Отче Святи, от изворите на Благодатния Си Дух в това сърце. И свържи Живата Си Вода с Живото Си Слово…”
Дочул думите на Сина Си, Отец реагира от небесата. И в Исусовите ръце бликнаха води. А Той, като се наведе над молителя Си, изля водите над брашното в сърцето му. След това, като размеси Духа и Словото Си вътре в него, погледна към молителя Си, като му казваше:
“Въздигни се пред Лицето на Моя Бог и Отец и познай с каква Любов Той те е възлюбил! Защото Аз кръщавам Моите не само с Дух, но и с Огън! Въздигни се до Любовта Божия! И като се оставиш на Огъня на Отца Ми, пребъдвай в Него, докато получиш Хляба от шепата Му!”
След тези думи на Исус над самите рамена на молителя се появиха Небесните крила на Духа. И той, с озарено лице и осветено сърце, се издигна към Огъня на Отца, за да се яви в този Огън и Хлябът на живота му. А Господ, като се обърна към мен, отново ми каза:
“А сега се приближи до другите двама човеци. За да видиш какво се случва с тесто, което не се изпича от Огъня на Божията Любов, и с хляб, който не слиза отгоре…”
Със свито сърце се приближих първом до красиво облечения човек. А очите ми видяха ужас, който не исках да приема. Защото онова тесто в устата на човека беше твърде много плесенясало, а червеите сред него бяха в изобилие. Невиждащ Господ и Присъствието Му, красиво облеченият продължаваше да дъвче гнусотата си, като от време на време извикваше:
“О, алелуя отче! Благословен да е хлябът ти!”
Извърнах глава от мерзостта, която виждах и погледнах към дебелия, за да видя друга мерзост. Защото той, без чувство за всякакъв срам, се облекчаваше. И там, клекнал сред изпражненията си, продължаваше да яде хляб, като казваше:
“Благодаря ти, господи! Така разбирам аз насъщния ти хляб. Който ежедневно го яде, той ежедневно го изхвърля през захода…”
Погнусата ми беше твърде голяма, тъй че извърнах главата си към Господ. А Той, като ме гледаше със строг и страшен поглед, каза с твърде ревнив Глас:
“Сега разбра ли кои са тримата човеци?”
“Да, Господи мой! Това бяха духовният, душевният и плътският…”
След отговора ми Исус вече викаше с огнени пламъци в очите Си, като ми казваше:
“Колко от вас са готови да се отрекат и погнусят от онова, което сториха плътският и душевният човек? Колко от вас разбраха, че не трябва да Ме следват за хляб, който се разваля, но само и единствено за Оня, Който дава Вечния Живот? И докато сте плътски, та да вярвате, че Насъщният Хляб е за червата ви, то и дотогава Словото Ми няма да ви ползва. И докато сте душевни, та да се взирате в буквата, а да презирате Духа, то и дотогава устата ви ще се пълнят с плесен и червеи. Но ето, предупреждавам ви:
Моето Слово е Дух и Живот, от които не могат да се ползват плътските и душевните! Защото на едните бог е станал коремът и те се отричат от Моя Кръст и Моя Дух, а на другите бог е станала собствената им праведност, понеже те презират всяка мисъл за покаяние и всяко Слово на изобличение. Затова добре си дайте сметка кой е насъщния ви хляб. Защото едни ще се въздигнат пред Лицето на Отца Ми и до Огъня на Светилището Му, за да бъдат хранени от шепите Му, а други ще имат дял от плесен, червеи и изпражнения. Те ще ядат и няма да се наситят, ще гледат и няма да видят, ще слушат и няма да чуят онова, което им говори Господ на духовете и на всяка твар.
Но на всички Мои, на които Моето Слово е станало Дух и Духът – Слово, Аз ще дам да намерят Огъня. И като ги кръстя в Огненото Си кръщение, ще ги направя да пребъдват като Небесни Хлябове в Божието Светилище. Тъй че да лягат с Хляба и да се събуждат с Хляба. И като намерят гладните за Правдата – да ги наситят…”
След тези Христови думи видението пред четвъртата от Божиите врати се прекрати, а Духът на Отца изпълни сърцето ми, за да ме подготви за следващата.

Leave a Reply